Разбирайте: превръщам човека, с когото съм, на център на моето съществуване - наблюдавам поведението му под лупа и при най-малката промяна започвам да си правя филми в главата и да се чувствам заплашена, че човекът ще ме изостави. Страхът ми избива в агресивен коментар, което пък води до това, човекът до мен да се отдръпне. А тези моменти аз ги преживявам ужасно тежко - не ям, не спя, плача през цялото време…не мога нищо да захвана. Не знам как да спра да се центрирам над другия човек, а да поставя себе си в центъра.
Ще кажете: намери си хобита, излизай с приятели, запълвай си времето с работа - не мога и не мога!
Случвало ми се е докато тичам на пътеката във фитнеса да се разплача, да отказвам планирани излизания с приятели, защото не съм в настроение или да се крия в тоалетната на работа и да плача.
Мине ли всичко и сдобрим ли се, пак се почва със следенето под лупа и с ядосването, ако нещо в поведението му не е както аз съм очаквала (и филмите в главата ми: “прави така, защото не ме харесва и иска да ме зареже”).
Моето собствено настроение е изцяло подчинено на настроението във връзката а приоритетите ми сама поставям след неговите.
Бих искала да успея да приоритизирам себе си - нещата биха вървяли много по-гладко. Моля за съвети как да го направя. Благодаря!