Октомврийски книжен клуб

  • 4 950
  • 119
  •   1
Отговори
# 75
  • Мнения: 1 524
Ние ще обсъждаме ли книгите и разказите по-обстойно, или само общи приказки? Аз поставих по-нагоре няколко конкретни отворени въпроса, но - никой.

# 76
  • Мнения: 189
HappyRSmile, да ти кажа честно - и за мен тези въпроси висят. Но някак ми стана неудобно, заради Поаро и Дама Кристи, че книгата е слабовата откъм изпълнение и затова не се забих в обсъждане на подробности, а се ограничих да кажа, че "дрънкането" ми е дошло в повече.
И така - за убийството на учителката и аз очаквах да има обяснение, а и това подхърляне на името на съквартирантката ѝ, както и на небрежния въпрос "Лесбийка?". Имам предвид, какво е това - ние ли трябва да го мислим, или просто думи пълнят страниците?
Забележката за момичето в риск, което беше оставено по съвсем левашки начин да се измъкне, също е правилна и тук пропускът е странен. И аз това се замислих на момента - уж тайна пазиха, а я оставиха да каже на убиеца... и да им избяга. Освен това, нали трябваше да извинят внезапното си отсъствие с посещение на лекар или с операция, пък изведнъж стана известно, че тя просто ще ходи на театър в Лондон. Докато четях ми се стори като писание, в което авторът е пропуснал да си го прочете отново за несъответствия. За тинейджърите с перуките направо не знам какво да кажа. Браво на тях, ама как така?

Петя добре споменава и то напълно валидно (защото съм го усещала по себе си няколко пъти), че някои четива (а също и филми, да речем) явно са подходящи за определени периоди от живота ни и тогава ни вълнуват и изпълват с трепет и емоции, а после ни се струват я кухи, я плоски... Но в този случай (понеже аз продължавам да гледам детективски сериали и да чета такива книжки) мисля, че просто тази книга е доста слаба. Явно има общо с това, което няколко от вас споменаха - че е от по-късните, че тя вече е била уморена от героя си, подобно на Конан Дойл от неговия боксьор-нарко-цигулар Smiling Imp, и ... не знам, може би на самата авторка уменията ѝ са спаднали или нещо такова. Та, Петя, ако прочетеш Смърт край Нил, да речем, може би ще е така хубаво, както когато аз го четох за първи път в 6-7 клас. А може и да не е. Ако имаш време, пробвай някоя от най-титулованите ѝ книги с Поаро и сподели мнение - лично на мен ще ми е интересно да чуя. Смърт край Нил беше първата, която аз прочетох и се влюбих моментално в Поаро. Цяло лято се подмяткваше из къщи я четох едно след друго поне 3 пъти. Ама питайте ме сега кое какво беше... и ще стане ясно, че нищо не помня, а само любовта остава Satisfied

# 77
  • Мнения: 1 524
Phoenix, да. Точно това имах предвид. Книгата започва многообещаващо и завършва внезапно. Много странно колко е недоизпипана.
Някой тук каза, че е била писана по време, когато много психиатрии са били сметнати от държавата за ненужни и затваряни. Та в този контекст виждам социалната нотка в много от разсъжденията и разговорите. Ако това е била идеята - да напомни за рисковете от пускането на доказани престъпни умове на свобода - донякъде си го е изпълнила.
Иначе това с лесбийките остана отворено, пък и уж ги пазиха следващите набелязани, ама не казаха от кого и как и беше супер странен края.
Поне да бяха обяснили логиката на разплитане на случая. Как ги е разкрил Поаро?
За убийците - аз явно съм много наивна, защото при разливане на вазата реших, че поне домакинята си има стабилно обяснение защо е мокра. А то какво стана…

# 78
  • София
  • Мнения: 639
И на мен не ми хареса частта, в която Миранда е съгласна да бъде пренесена в жертва - пълно безумие. И още по-странно как на някакви самотни скали се появяват 2-те момчета да я спасят.
Г-жа Дрейк я заподозрях още в началото. Пък след като се оказаха половината герои нейни роднини, вече имаше ясен мотив. Макар, че за миг си помислих, че е учителката. Хареса ми като цяло как оплетоха стари престъпления с новото, и как всички се оказаха свързани, без 1-2, които така си и останаха неразкрити, но аз тотално бех забравила за тях, докато тук не им обърнахте внимание.
Иначе ми хареса много описанието на градината, представих си я и художника си го представих в мрачната красива градина. Естествено веднага ми стана съмнителен, но очаквах 1 убиец, така че малко ме изнада, че са двама в крайна сметка.

# 79
  • Мнения: 790
Съгласна съм с вас. Всъщност, и аз заподозрях Дрейк. Обяснението й за вазата беше логично, но някак прекалено внимание се отдели на този момент и си помислих, че има нещо там. След това се появиха и детайли за роднински връзки и т.н.

Това за Миранда наистина беше наивно поднесено. В момента, в който обяви, че трябва да отиде да каже на някого, че заминава, се усъмних, че точно на този свой голям приятел ще каже. Да, не е от най-добрите книги на Кристи, но ме накара да се върна в нейния свят.

Последна редакция: сб, 21 окт 2023, 00:43 от Cool_Cat

# 80
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 778
Аз първо заподозрях Дрейк, защото мъжа й умира при странни обстоятелства, после лелята и някак тя като остане бенефициент и нещата са ясни Simple Smile А градинаря просто в един момент имаше някакъв разговор с Поаро и от там и той ме усъмни. Вещицата като говореше за котката и кладенеца и той после каза, че е засипан и реших, че там е заровено нещо и че той има пръст. Освен това той е най-близо до лелята, има възможност да я убие най-лесно. Дали с помощта на компаньонката или не, но той получава много пари от нея. Само не бях сигурна, че Миранда ги е видяла.
За учителката и другото убийство и на мен ми се искаше да го разкрият. И малко странно беше как момчетата се оказаха на мястото на престъплението...
Като цяло е много слаба книгата.
Наскохо четох и "Десет малки негърчета". Това е книгата, която ме запали по криминалните истории. Ами много една такава никаква ми се видя... Та определено си има време за четене на някои книги Simple Smile

# 81
  • Мнения: 790
Наскохо четох и "Десет малки негърчета". Това е книгата, която ме запали по криминалните истории. Ами много една такава никаква ми се видя... Та определено си има време за четене на някои книги Simple Smile

Мен ме запали с "Убийство на игрището за голф". Ясно си спомням как я четох в ранна гимназия. При това игрище за голф не бях виждала в този момент Simple Smile 

Ами сега след всички детайлни полицейски процедурни с ДНК анализи и патолози в морги, с психологически трилъри и не знам какво още,  книгите на Агата ми изглеждат като от жанра на cozy mystery.

# 82
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 778
А, днк-то и подобни още ми звучат като мистерия, защото все пак не става бързо. Но явно нещата просто си имат своя естествен прогрес и като четеш непрекъснато, някак се приспособяваш към това и като се върнеш назад и ти се струва странно Simple Smile

# 83
  • Пловдив
  • Мнения: 798
Навързах присъствието на двете момчета с факта, че по-рано Поаро беше отишъл в техния дом и беше попитал дали може да се разчита на тях.
Бях убедена, че убийцата е домакинята на партито (вече не помня как се казваше), защото е първата разпитана и беше прекалено изрядна: перфекционистка, жена за пример в обществото. Все нещо би трябвало да ѝ куца.
Happy Smile, в телеграмата не е написано коя е жертвата, предполагам, за да не се стресира допълнително майката, а и за да може да остави дъщеря си сама в даден момент, за да се сбогува с истинския си баща (и той да бъде хванат на местопрестъплението).

# 84
  • Мнения: 1 768
Днес дочетох Агата Кристи. Да си кажа, имам някакъв спомен, вероятно от друг филм за катастрофа с кола, която е инсценирана. Всъщност накрая не разбрах, съпругът на убийцата умишлено ли е прегазен(останах с впечатление, че смъртта му не е злополука). Да не би в интернет да не е качена цялата книга? Харесва ми как ги заплита историите и лека полека нишките се завързват. А това, че двете момчета се появиха, за да спасят Миранда, беше ясно , че Пояро го е организирал. Нали питаше доколко са надеждни. Просто накрая винаги трябва да има някаква неочаквана развръзка.
Пишете, че е по-слаба от останалите книги. Аз не помня какво съм чела от Агата Кристи, но не много. Обаче стилът и го знам от филмите за Поаро. Мисля си, че тя е била плодовит автор и вероятно в един момент творенето на истории става рутина. При нея винаги има много действащи лица и често ми е трудно да запомня кой какъв е, особено имената на персонажите.

Последна редакция: сб, 21 окт 2023, 21:26 от Morphea

# 85
  • Мнения: 5 176
Скъпи четящи хора, анкетата е жива, до 25ти вечерта. Имаме много предложения Simple Smile С предимство, освен брой гласове, ще е това, което с дружни усилия намерим на български или на английски.

Не съм включила книгите с притчите от поста на Butterfly, тъй като еднолично сметнах, че може би по-добре подобни книги да се "разбият" на части и да се предлагат като разкази, от колкото като цяла книга? Поправете ме, ако смятате друго и ще ги добавя следващия месец, за да имат равен старт с останалите предложения.

Ако съм пропуснала нещо - пишете ми, не е нарочно.

# 86
  • в сърцето на един мъж...
  • Мнения: 10 778
О да, злополуката с мъжа ми приличаше на убийство, но и там нямаше разкрития, а Поаро през цялото време говореше, че трябва да се отчете правилното време за всичко. Леко разочарована се почувствах.

# 87
  • Мнения: 790
Благодаря за анкетата. Гласувах, но не си спомням кога е обявено да предлагаме заглавия. Не знаех, че ще включим само предложенията в началото на темата.

# 88
  • Мнения: 5 176
Обикновено се налага да подсещам, защото няма предложения Simple Smile Такива се приемат през цялото време. В случая са включени и предложения от хора, писали ми на лично.
Ако ви е по-удобно ще правим предложенията само от 15ти до 20ти. Така и за мен е по-лесно, но не искам да ви карам да чакате да си кажете Simple Smile Не ми е чак такъв проблем да прегледам 4-5-6 страници.

# 89
  • Мнения: 1 768
Гласувах за "Камериерката", тъй като прочетох анотацията за книгата. Била в стил "уютно криминале", в което няма трупове. Simple Smile Видя ми се интересно. Дервишово семе, доколкото помня беше в програмата по литература за осми клас по едно време.

Общи условия

Активация на акаунт