Лотария "Зелена карта" 2025

  • 17 497
  • 215
  •   2
Отговори
# 180
  • Чикаго / София
  • Мнения: 3 636
И все пак успех на желаещите. Има много хора, които се чувстват добре, живеейки точно по този начин и за тях това е мястото.

Така е. С най-добри чувства го казвам, но на мен ми дойде твърде емоционално написаното. Simple Smile
А и не всеки има живи близки или такива, с които е в добри отношения, за съжаление.
И аз с добри чувства го казвам. Имам много приятели, които се чувстват добре тук. 
Явно ми е емоционално в момента, затова така.

# 181
  • София
  • Мнения: 2 855
Точно за това апелирах в предходните ми постове - да не са емоционални! Но не, темата се превръща в едно поле с мнения в двете крайности, но това не помага на никой, защото има едно ключово нещо, което никой от нас не може да знае и предвиди, а то се нарича “късмет”. Дали ще е късмет да срещнеш любовта, да започнеш мечтаната работа, да те приемат в добро училище и т.н. И пак да кажа, най-важното нещо е да имаме право на избор и свобода на избор. А само времето ще покаже, дали изборите са ни били правилни или грешни!

# 182
  • Мнения: 25 749
Не мисля, че поста на Ирка е емоционален. След 17г какво да се вълнува.
 И тя казва нещата, точно както са си. Дали се харесва или не,  друг въпрос.

# 183
  • Чикаго / София
  • Мнения: 3 636
Може ли някой от пребиваващите в Щатите да каже какво е положението с мигрантите, идващи от Мексико? Наистина ли ги пускат свободно и ще ги узаконяват? Има ли вариант ако ние се опитаме да влезем през Мексико да се получат нещата, вместо да чакаме на лотарията?

Не знам как влизат, признавам си, че живея далеч от Мексиканската граница и не следя проблема, но влизат по мноооого. Не, няма да ги узаконят. Такова нещо не се е случвало тук до сега, няма и да се случи, въпреки, че всеки втори кандидатирал се за президент говори подобни неща. Аз това за узаконяването го слушам от както съм тук и така и не се е случило. Много са сложни нещата, за да се предприема такава стъпка, и то само към един кръг емигранти. А на никой не препоръчвам да идва тук нелегално и да живее по този начин.

# 184
  • Мнения: 2 980
Аз съм с Ирка по тази тема. Тук съм над 20 години. При мен "връщане" като вариант не съществува - омъжена съм за американец, децата ми не говорят добър български и не биха се справили в българската система, освен с цената на ужасно много усилия, от които не виждам смисъл в момента. А и всички в семейството ми обожават България като ваканционна дестинация, но никога не са били там извън летния сезон.

Когато пристигнах 2003та година, животът в България беше съвършено различен от тук и от Западна Европа. Просто сравнение не можеше да се направи - ние още не бяхме даже в ЕС, пътуването ни беше страшно ограничено, доходите и професионалното развитие в моята област - също. Сега нивата много са се променили. Все още има разлика, разбира се. С много доходоносна професия в САЩ все още заплатата може да е в пъти по-голяма от тази в България, при сравними качества и отдаденост на кариерата. За неквалифицираните или нискоквалифицираните, включително тези, които не владеят чужди езици, според мен тук в САЩ е по-леко да си осигурят житейския минимум, отколкото в България. Но за тези от нас по средата, които не си вадят хляба нито като софтуерни инженери на Майкрософт, нито като чистачи в хотел, нещата са на кантар.

По-нагоре май ЛиЛу беше писала за разликите в растежа на заплатите между ЕС и САЩ. Това е абсолютно вярно. Тук заплатите (извън тези за държавни или изборни длъжности), не са регламентирани по никакъв начин. Съответно както няма минимална заплата, на която се наема един начинаещ счетоводител с висше, така и няма и максимална - както си го договориш. Според мен това за новодошлите имигранти е по-скоро минус, защото отнема време да се ориентираш в пазара на труда и да придобиеш самочувствие, и в началото тенденцията е да си продаваш труда на безценица.

За мен най-голямата разлика, обаче, е в общата нагласа към работата и мястото й в живота. В Европа и в България системата е направена да работи за теб, ако работиш, за да живееш. В САЩ - ако живееш, за да работиш. Ако си работохолик с таланти и без ограничения, тук няма таван, изобщо. Но ако нямаш такава нагласа или не е възможно животът ти да се върти само около работата, тук е в пъти по-трудно, отколкото в ЕС. Ето аз днес за трети път се разболявам за последния месец и половина и за трети път пропускам ден работа. Ми ужасно се чувствам, защото знам как се възприема. Здравето ми си е моя отговорност и ако допускам да боледувам прекалено често, на това не се гледа с добро око. При това аз съм на позиция, на която имам няколко разрешени и платени болнични дни годишно - това тук не е повсеместно, няма гарантирани минимални работнически права, така както ги разбираме в Европа.

Но всичко това са неща, които няма как да се разкажат така, че да убедят някого. А и не е нужно. Животът е за това - да трупаш опит. На млади, здрави хора, с хъс и талант да учат нови неща, бих препоръчала по принцип да пътуват и да живеят в различни места, това е красотата на живота. Стига да не очакват, че тук ще бъде непременно спокойно и стабилно.

Извинете за чаршафа.

# 185
  • Мнения: 80
Цитат
Аз се изненадвам, да видя тема с хора, все още имащи желание да спечелят Зелена Карта
Защо?Изредете причините за тази изненада моля.

Влязох в темата, защото и аз съм изненадана. По принцип хората сме много различни - аз съм щастлива в Германия, но всеки ден чета по разни фейсбук групи как моят град е най-ужасното място на света и десетки хора изпадат в тежка депресия от обстановката. Stuck Out Tongue Closed Eyes Голяма роля играят очакванията, интересите/приоритетите и досегашният опит.

Сигурна съм, че има много българи, които биха били доволни в САЩ, но дали заминаващите знаят точно за какво става въпрос, посещавали ли са конкретния щат/град или поне били ли са достатъчно близки с други живеещи конкретно там?

Аз съм живяла 1 семестър в щатите преди години като студентка в университет и не бих живяла там. По темата:

- Освен може би Ню Йорк градовете не са за пешеходци, без кола си за никъде. Това си е личен проблем, че не шофирам и нямам желание, разбира се. Градският транспорт и той не е чудесен.
- Майчинство - лично аз даже няма да се възползвам, но това са осигуровки, които плащам с кеф. Колко фирми предлагат нещо от рода на 6+ месеца?
- Дни отпуска - преди години имах шеф американец, който се хвалеше, че след 10 години във фирмата има 3 седмици отпуска. Кажете ако като горната точка това се променя?
- Болнични - не се чувствам виновна, ако съм болна. Конкретно в Германия до 3 дни няма нужда да ходиш на лекар и да представяш болничен. Съответно дори преди Ковид беше рядкост да се вихриш сополив в офиса (в Бг съм ходила болна, понеже не само трябва да висиш при личния и да се доразболееш ами и не си получаваш цялата заплата. Simple Smile )
- От центъра на Европа ми се струва по-лесно за пътуване до повече дестинации.
- Цени за образование - аз лично бях със стипендия, но семестърът ми беше 15 хиляди. Освен адвокати, лекари, които работят ненормални часове+стрес, има ли професии, които могат да си го позволят без нечовешки дългове? Знам, че има и по-достъпни опции, но предполагам зависи много от района колко са добри.
- Не съм работила там и може би е клише, но имам колеги американци и работната им култура ми се струва доста токсична. Лично аз искам да работя 8 часа и след това да забравя за работата.
- Днес е в пъти по-лесно да се преместиш някъде в западна европа. В ЕС не ни трябва виза, аз лично не съм имала проблем с признаване на опит и образование. Работа е възможно да се намери онлайн. Често фирмите покриват разходи за последно интервю на място.  Заминах на почти 30г, фирмата ми ми осигури място за живеене за 2 месеца докато си намеря апартамент. (Не съм някакъв супер специалист, и е вярно, че потенциално ни плащат по-малко от на местните в началото, ок. Simple Smile Няколко години по-късно ги догонваме.) Работи се на английски в много фирми, език се научава при желание. Честно казано преместването беше доста лесно (сама, без семейство). От колегите ми със семейства обикновено единият пристига с осигурена работа, урежда документи и т.н. и след това другият + децата пристигат. Не казвам, че е лесно винаги - но звучи в пъти по-лесно от щатите.
- Не че съм супер доволна от здравната система, но повечето неща са "безплатни" (включени в 45% данъци). Може би тук щатите "печелят" ако се направи сметка.
- Не всеки има семейство или добри отношения, но за тези, за които това е важно - пътуването до Бг е в пъти по-лесно/достъпно.

Би ми била интересна дискусия - с какво смятате, че щатите са по-добра опция (може би конкретен щат, не знам детайли) от някои европейски страни?
Аз бих казала потенциално климат и приветливост на хората, възможност за по-добра интеграция може би?
Прочетох по-рано и коментар, с който съм съгласна - за изключително мотивирани, интелигентни, тесни специалисти, топ 1% - там е мястото, имам колежка от университета, която обиколи цял свят Япония, Сингапур и т.н. и сега е в щатите и се занимава с роботика или нещо подобно. Simple Smile)

# 186
  • Чикаго / София
  • Мнения: 3 636
Много добре го е описала LemonFantastic. Обаче, човек докато не дойде и не се сблъска от първо лице с тези неща, някак не ги разбира и все си мисли, че не е ЧАК така.

Ами по точките на LemonFantastic:

Цитат
-Майчинство -  Колко фирми предлагат нещо от рода на 6+ месеца?
Аз даже не съм чувала за фирми даващи 6 месеца майчинство. Може да има такива бяли лястовици, но са абсолютни изключения. В повечето случаи ще имаш 6 седмици, ако си късметлия - 12 седмици майчинство, които не се броят от деня на раждане, а от деня, в който спираш да ходиш на работа. Аз например ходех на работа до 1 седмица преди да родя, и така трябваше да се върна на работа, когато бебето беше на 11 седмици. Да, тук има детски градини, които започват от 6 седмична възраст и струват половината ти заплата. Аз напуснах, не можех да си представя как оставям 11 седмичното си бебе някъде и се цедя по Н на брой пъти на работа. 

Цитат
- Дни отпуска -
Тук има вариации, но като цяло, често се започва с 1 седмица платена отпуска на година, докато стигнеш 5 години, може вече да имаш 2 или 3 седмици. На 10 години, ако си късметлия може да имаш и 4 седмици. Много от фирмите с по-големи отпуски, нямат болнични. Ако се разболееш ти или детето ти, си взимаш от дните отпуска. Така може да имаш уж 4 седмици отпуска, но ако си с две деца, накрая да са ти останали по-малко от 2 седмици.

Цитат
- Болнични
- повечето фирми нямат такова нещо. Ако си болен, си ползваш силно ограничената платена отпуска. Това е причина много често хората да ходят болни на работа. Някои фирми може да имат 5-6 дни болнични.

Цитат
- От центъра на Европа ми се струва по-лесно за пътуване до повече дестинации.
- Абсолютно. От тук е по-близо Мексико и разните му Карибски курортни места - Аруба, Доменикана и пр.

Цитат
- Цени за образование
- безумни са просто. Такъв надут балон, не е истина. Болна тема ми е с две деца в Университет в момента. Добре, че избраха да учат в Европа.

Цитат
- Не че съм супер доволна от здравната система, но повечето неща са "безплатни" (включени в 45% данъци). Може би тук щатите "печелят" ако се направи сметка.
Не печелят и по тази точка. Тук данъците също са високи, а отделно от тях си плащаш и здравната застраховка. Понякога трябва и да доплащаш разни здравни услуги. Много зависи каква застраховка имаш, ама това е дълга тема.

Цитат
Аз бих казала потенциално климат и приветливост на хората, възможност за по-добра интеграция може би?
Съгласна съм с тези плюсове, особено за по-лесната интеграция. За климата, много си зависи в кой щат си.

 Европа,поне на мен, ми се струва много по-добра дестинация, отколкото САЩ, но всеки търси различни  неща. То си е казано - за всеки влак си има пътници.

# 187
  • Мнения: 5 268
Къде е по-добре може да каже само човек, мигрирал и на двете места като че ли. Факт е, че нито един мой роднина не иска да се премести от САЩ в Европа, но идват на ваканция, харесва им за почивка и култура.

Скрит текст:
Тук образованието е масово и евтино - да. Има недостатъци - много, но няма да повтарям, защото не е основната тема на миграцията най-вероятнно.

Работата в корпорация в САЩ и в Европа може би си прилича с изключение на факта, че не ти плащат на час и имаш масово all in. Да, можеш да се разболяваш и получаваш пари, но това ти го пише навсякъде и след шест месеца на разговора с HR, когато говорите за израстване (в заплатата и като отговорност), може би няма да искат да ти причинят такъв стрес. Все пак мислят за теб и твоето.. здраве Simple Smile

Здравната система е като образованието. Масова, плаща се от данъците и е евтина за ползващия. Добра ли е? Ако си спешен случай, акутен проблем - да. Ако си с профилактични интереси, трябва да доплатиш, разбира се. Иначе се чака три до шест месеца.

Социалната система в Европа е по-добра, но живееш в гето, ако си на социални помощи. С хора, които в България никога не би видял. Н и к о г а. Това ще ти е средата.

Работя в сферата на технологиите, на нас всичко ни идва директно от САЩ. Всичко, което следим, е американско. Опитваме се да го внедрим според европейските норми, не е лесно и ни бави.

И един неприятен факт: за Западна Европа Източна Европа винаги ще бъде по-назад и метафорично казано: първо догонваш разликата, а след това спринтираш, за да се докажеш и дори изпревариш. Останала съм с впечатление, че САЩ нямат такъв проблем.

В крайна сметка един смесен трети свят, в който да пренесем най-хубавото от двата, е идеалният за мен вариант Simple Smile

ПП Скрих визуално, ако решите да направим отделна тема - ще ми е интересно, да я следя.

Последна редакция: сб, 02 мар 2024, 10:54 от Ли Лу

# 188
  • Мнения: 2 980
Аз познавам хора, които се преместиха от САЩ в Европа. В Германия, Франция, Кралството и Швеция. Само плюсове виждат засега или поне само за плюсовете говорят.

Според мен е хубаво да се говори за различни страни на живота в чужбина, но няма смисъл да се очаква, че можеш с информация от втора ръка да направиш избор, от който да си винаги щастлив. И това не е само защото хората сме различни и това, което е чудесно за един може да е ужасно за друг, но и защото един и същи човек може да се чувства различно в една държава, в зависимост от житейския си етап.

Аз навремето дойдох точно в САЩ, точно заради нещата, които сега ми усложняват живота. Аз съм (бях) амбициозна работохоличка и исках да съм там, където нещата в моята област врат и кипят. Приеха ме в три университета и аз си избрах моя по това, че в брошурата им пишеше, че библиотеката им никога не затваря Satisfied. Седем дни в седмицата, 24 часа, няма празници, няма дявол. Умирах си точно в такава обстановка да живея. Пет години живях между офиса и библиотеката, работните часове изобщо не ги броях, бях най-щастливият човек на земята.

После се омъжих и още след първото дете стана ясно, че моята работа, на това ниво, на по-ниски обороти просто няма как да се върши, а аз няма как да поддържам такива обороти и да имам други хора в живота си. И минах в редиците на хората с нормално работно време. И изведнъж всички тези неща, които ми се струваха незначителни - майчинство, здравни застраховки, отпуск, болнични, училищни графици и прочие - станаха много важни, а те тук много куцат. Но на двайсет и шест години ако някой ми беше казал да не ходя в САЩ, защото няма да имам майчинство, щях да се изсмея - тогава и през ум не ми минаваше, че някога ще ми потрябва такова нещо.

След още двайсет години нищо чудно пак да съм на друг акъл и пак по друг начин да оценявам живота тук и в България. Важното е, че сега вече нищо не е окончателно, никой не ни ограничава пътуването и местенето по света и затова няма фатални избори. Като не ни харесва някъде - все ще можем да се преместим.

Последна редакция: нд, 03 мар 2024, 00:41 от ianajar

# 189
  • София
  • Мнения: 2 855
Точно на същото мнение съм и аз, ianajar! Да имаме избор и свободата на избор! Оттам нататък всеки може да избере най-доброто за себе си. Затова скачам непрекъснато на твърде крайни мнения - никъде не е най-розово и най-черно, и най-бяло. Редно е да търсим баланс и да избираме най-доброто в най-подходящия момент.

# 190
  • Мнения: 5 867
Но на двайсет и шест години ако някой ми беше казал да не ходя в САЩ, защото няма да имам майчинство, щях да се изсмея - тогава и през ум не ми минаваше, че някога ще ми потрябва такова нещо.

И е така, и не съвсем. Не на всеки емигрант му се случва да има деца и да създаде семейство в новата си "родина", факт. Simple Smile Позната, с десетина години по-голяма от мен, замина доста отдавна и все още си е сама.
Тези, които тръгват да емигрират с вече налични деца, да му мислят. Simple Smile
Всъщност, вие, които сте в САЩ от отдавна и вероятно познавате много сънародници там, по-добре ще кажете дали е така, но съм забелязала, че доста хора, които заминават сами и са, да кажем, в малко по-зряла възраст, т.е. не са току-що завършили гимназия, сякаш в доста случаи не създават семейства и нямат устойчиви любовни връзки. Поне това са моите наблюдения. Винаги съм се чудила защо ли е така...

# 191
  • Мнения: 25 749
Не мисля, че има правило, доста е шарено.
Познавам семейство, което дойдоха с едно дете, и си родиха още 2 тук, познавам и дошли с едно и си останаха с едно. Както те завърти е в общи линии.

# 192
  • Мнения: 2 980
доста хора, които заминават сами и са, да кажем, в малко по-зряла възраст, т.е. не са току-що завършили гимназия, сякаш в доста случаи не създават семейства и нямат устойчиви любовни връзки. Поне това са моите наблюдения. Винаги съм се чудила защо ли е така...

Аз нямам такива наблюдения. Всъщност по-скоро опитът ми е, че тук е много по-приемливо да създадеш семейство в по-напреднала възраст. Това може да се дължи на средата ми - аз бях сред докторанти и научни работници, при нас средната възраст за брак е 30-35, не са рядкост жените, които раждат за първи път на 35-40.

Иначе всичките ми познати и съученици от България, които дойдоха тук необвързани, вече имат семейства - къде с български партньор, къде с местен, къде с имигрант от трета държава. Не бих обобщила, че не се създават връзки и семейства, ако не си пристигнал като тийнейджър. По-скоро е въпрос на лична нагласа. Хората, които заминават сами, по-често са интровертни и саможиви и търсенето на връзка не им е приоритет. Съответно след тях е по-вероятно да има хора, които предпочитат да не се обвързват. Тук има доста развита култура на необвързаност като лайфстайл, особено в големите градове и това също оказва влияние - изведнъж се оказва, че е съвсем приемливо да си живееш сам и около теб има още много хора, които живеят по същия начин. Мисля, че в доста европейски страни също го има това.

# 193
  • Мнения: 10
Здравейте, днес разбрах, че момера ми е попадбал във виза бюлетина за май. Сега какво следва, какви документи да подготвя  и кога евентуално да очаквам да ме извикат на интервю?

# 194
  • на село
  • Мнения: 74
Здравейте, моето синче подаде за трети път и дано този път го огрее, че иначе мисли и за други варианти да ходи в Сащ. Та въпроса ми е, такива като него 25годишни имат ли шанс да ги избере компютъра? Ходил е по бригади и на туризъм преди две години, но иска, та иска таз "пуста" САЩ. Дали с лотария или не търси си варианти.

Общи условия

Активация на акаунт