С моя приятел сме заедно вече няколко години. Той има дете от предна връзка.
Говорим си, че сме се намерили, че много се обичаме и да остареем заедно.Усещам го, че друго дете не му се иска, дори и без да ми го е казвал, затова и го попитах. Той ми потвърди, че не се замисля за второ дете, но след като аз искам, той е склонен да го имаме. Когато съм готова, да му дам знак, това му бяха думите. Въпреки отговорът му, аз все още го усещам, че той няма желание( по-скоро не иска да ме изгуби, въпреки че аз не съм му давала ултиматуми).Това се случи преди няколко месеца. В мен назрява моментът и аз все повече и повече искам да си имаме детенце. Майчинският ми инстинкт се обажда. Тук е моментът да спомена, че съм на 27, а той на 37 г.
Не знам как да подходя в момента, защото той е в търсене на по-добра работа от сегашната и може би не е правилното време. Моя приятелка ме посъветва, въпреки че не си е намерил по-добра работа, да му кажа сега и да не чакам дълго.
Опасявам се, че ако аз не натисна нещата, ще си остана и без брак , и без дете.
Всичко в мен крещи” време ти е за детенце”. Тъжно ми е, че на него не му се иска и че вече го е преживял с друг човек.