Публикувана: 17 окт. 2023, 14:18 ч.
Последно мнение: 19 май 2024, 10:02 ч.

Снимки – спомени от близко и далечно минало - 3

128 035
2 657
2

# 2 460 26 апр. 2024, 22:55 ч.

София
Мнения: 16 113

Poni69, човека е назначен на ръководна длъжност.
Това предполага да е верен на Партията и да споделя и обяснява нейната линия. Дали е права, дали е истинска и да смее да го мисли, няма да го каже на всеослушание - все пак има живи роднини. А и как да знае, че след 2 - 3 г. ще настъпи т.н. демокрация?
Не го оправдавам, гледала съм го по тв. Тогава нямаше как да обяснява и да съветва друго. И да не е Шиндаров, а Петков, Иванов - все тая. Такава е партийната линия и не може да я чупиш по тв.
Иначе може да съветваш роднините си да не рупат , да пият минерална вода и да не проветряват. Но все ще излезнат от дома си, ще вдишат въздуха....
И няма спасение за никого, каквото стане - веднъж се мре.
То нали и други аварии има - чувала съм за Франция, Япония.
И там хора живеят.

# 2 461 26 апр. 2024, 22:57 ч.

Мнения: 7 123

Дали е 5-ца или 8-ица, все тая. Възможно е и да е монтаж. Съжалявам, че го пуснах, ше го изтрия.

Хайде сега кажете, кой от вас, който е бил в съзнателна възраст по време на оная шибана авария, смята, че е бил своевременно и правдоподобно информиран за случилото се в Чернобил?
Спестили са ни истината, за да не се притесняваме, не за друго. Щото партията, пардон, Партията мислеше за народа.
Нали?
Ми да викнем дружно КПСС - БКП.

# 2 462 26 апр. 2024, 23:04 ч.

София
Мнения: 16 113

Истината беше спестена за момента в целия соц. блок.
Но и да бяха я казали как ще спреш да дишаш.
Отровата беше навсякъде и из цялата Европа.
Не оправдавам управляващите, кротко опитвам да обясня - такова беше времето. И много други отрови имаше, но за тях и до сега се мълчи или споменава с половин дума.
"Дишай" - филма за Русе, азбестовите стени и много други.

# 2 463 26 апр. 2024, 23:05 ч.

Мнения: 10 079

Абсолютно всичко си спомням от 1-ви май 1986 г.
Първо при нас проливен дъжд точно пред трибуната на манифестацията.
Бяхме облечени в шлифери, но всичко подгизна, аз уж предвидливо обух боти, но и те
започнаха да жвакат. Дъщеря ми малка и седи и ме чака у нас на прозореца разревана,
че вали и не може да манифестира с нас. За децата беше голямо преживяване. То друго
и без това нямаше, освен концерти и детски театри на закрито. Откритите мероприятия
бяха съвсем малко поне в нашата община.
Другото, което ми е спомен беше гадното следобедно слънце. Излязохме на кафе, когато
изгря и не можах да поседя и 10 минути - причерня ми и започна да ми се гади без все
още да знаем причината. Казват, че облакът дошъл по-късно, но аз няколко дни не
можех да овладея главоболие и залитане.
Не помня колко дни сме почивали, нито датата когато ни съобщиха за аварията.
На работното място бяхме и със сигурност след 1-ви май.
При нас имаше големи спорове дали да ядем или не салати и репички.
Тези, които яли съобщаваха, че нищо не им станало и окуражаваха другите да ги последват.

# 2 464 26 апр. 2024, 23:17 ч.

Мнения: 6 919

Тогава точно моите съученици ходиха на военно, а ние тренирахме за републиканското по военен многобой. Една от дисциплините беше работа с дозиметър и замервахме тревата по полетата около София. И си реагираше.
Ей такъв дозиметър.

# 2 465 26 апр. 2024, 23:22 ч.

Мнения: 10 421

Ние знаехме от наша приятелка, която беше чула за аварията по Свободна Европа, но не знаехме, че е толкова опасно и какво да правим. Добре, че Ковида дойде в друго време, иначе щяхме да си мрем в .името на партийната линия.

# 2 466 26 апр. 2024, 23:23 ч.

Мнения: 41 394

Цитат на: Aisha в пт, 26 апр 2024, 23:04

Не е съвсем така. Радиацията не е нещо, което се носи из въздуха като повишеното ниво на въглероден диоксид например. И въздухът като цяло си е бил чист. Проблемът е друг - от пожара в небето се образува облак от радиоактивен прах. И този облак се носи високо горе във въздуха и се утаява бавно, но особено интензивно с дъжда. В резултат дъждът отмива радиоактивните прашинки и ги настила по тревата, почвата, зеленчуците, водоизточниците... И след дни облакът отминава и си дишаме чист въздух, но отложените в почвата, водата и по реколтата прашинки остават с месеци, защо не и години. И те именно са проблемът за здраветони ако се погълнат, защото си облъчват отвътре, а някои не се и изхвърлят.

Ето един модел на движението на облака:

https://vijti.com/%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%BD%D0%B8/%D0%BE%D0 … 0%B0%D0%BB/88665/

# 2 467 26 апр. 2024, 23:24 ч.

Мнения: 23 131

Партийната линия е доста сложна и надали ние тук си имаме идея какво е било.

# 2 468 26 апр. 2024, 23:24 ч.

Мнения: 10 079

The_Third, такъв модерен не сме виждали.
Дозиметричен кръг имаме някъде из нас.

# 2 469 26 апр. 2024, 23:33 ч.

Мнения: 747

Партийната линия не е била никак сложна, напротив. Да не говорим, че в първите дни след инцидента самите руснаци изобщо не са разбрали "какво им се е случило" (образно казано) и по класически маниер следва информационно затъмнение за простолюдието.

# 2 470 26 апр. 2024, 23:37 ч.

Мнения: 23 131

Ми мои роднини са лежали в затвори и са били изселвани за много по-малки неща от това някой по онова време да излезе да каже нещо, което не е било съгласувано по партийна линия, та не знам.

# 2 471 26 апр. 2024, 23:40 ч.

Мнения: 747

Коментарът ми се отнася за Чернобил, не репресиите по време на режима. Не виждам нищо сложно в партийната политика на тогавашното правителство - от СССР ти казват бе тука стана нещо кофти ма не сме наясно съвсем и я по-добре да мълчим.

# 2 472 26 апр. 2024, 23:43 ч.

Мнения: 23 131

Е така де.Как очакваме някой да излезе и да го каже по тв у нас, след като няма разрешение от партията и от СССР?

# 2 473 26 апр. 2024, 23:48 ч.

Другата България
Мнения: 37 687

В първите часове да, но до 01.05. имаше седмица, в която не само “се усетиха“, но и съвсем целенасочено направиха така, че и всички ние да усетим “ефекта“ на умишленото покриване на техните усещания.
И още го усещаме, със сигурност, периодът на полуразпад на някои елементи е години...
Като цяло мисля като Черна станция. Не мисля, знам, че е така.
Въздухът няма нищо общо като цяло, важен беше радиоактивния облак, който ни донесе първомайският дъжд, че и в следващите дни валя мисля. Въпросният облак засегна най-много североизточна България, морските градове и курорти. Нашето военно обучение беше предвидено за Златни пясъци, отмениха го - това беше “мярката“. За сметка на това смело и безотговорно ни пуснаха да залягаме по тревички и полянки малко по-навътре във вътрешността на страната.
И още помня как на първомайската манифестация, на официалната трибуна другаря Тодор Живков /мир на праха му/отказа да вземе букетчетата с цветя, мокри от дъжда, които му подаваха усмихнати чавдарчета и пионерчета....