Да носите немаркови и евтини дрехи не означава, че сте бедни, помнете че трябва да изхранвате семейството си, а не да впечатлявате околните.
Ема Уотсън
Ема Уотсън
- Публикувана: 24 окт. 2023, 08:53 ч.
- Последно мнение: 17 май 2024, 20:56 ч.
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 11
Когато миналото или бъдещето са прекалено много
„Негативизмът винаги се дължи на натрупване на психическо време и отричане на настоящето.
Безпокойството, тревожността, напрежението, стресът, притесненията – всички форми на страх – се дължат на това, че бъдещето е прекалено много, а присъствието – недостатъчно.
Вината, съжалението, недоволството, оплакванията, тъгата, огорчението и всички форми на непрощаване се дължат на това, че миналото е прекалено много, а присъствието – недостатъчно.“
Екхарт Толе, „Силата на настоящето“
„Негативизмът винаги се дължи на натрупване на психическо време и отричане на настоящето.
Безпокойството, тревожността, напрежението, стресът, притесненията – всички форми на страх – се дължат на това, че бъдещето е прекалено много, а присъствието – недостатъчно.
Вината, съжалението, недоволството, оплакванията, тъгата, огорчението и всички форми на непрощаване се дължат на това, че миналото е прекалено много, а присъствието – недостатъчно.“
Екхарт Толе, „Силата на настоящето“
”Истинското невежество не е липсата на знание, а отказът да се придобие такова”.
Карл Попър
Карл Попър
Съдбата никога не обува чужди обувки. Каквото и да ти поднесе, е твое. Когато навъртиш някоя и друга година си наясно, че човек никога не е застрахован за нищо, даже и за глупости. От глупост сме напускали места, където е трябвало да останем и сме оставали там, където е трябвало да бягаме колкото се може по-далеч. Съдбата винаги дава втория си шанс, елегантно като кралско помилване или като ритник, но го дава. Случва се да разчетем знаците, но когато има човек да пати, на сребърен поднос да му ги поднесеш , пак няма да ги види. Съдбата е жена. Изненадваща и вълнуваща, но може да е сприхава и зла. Неизвестна, като утрешния ден - както тибетците казват, "Като се събудим не знаем ново утро ли започва, или нов живот."
(от Фейса)
(от Фейса)
"Сега нали вие няма да се докачите, като ви кажа, че вие още напълно не сте верующи, за Господа нямате още едно право разбиране. Понеже не сте верующи, да ви кажа моите разсъждения какви са. Аз употребявам едно правило върху себе си и ще го приложа и върху вас, и вие да си служите с него. Че ти имаш десетина хиляди лева, стотина хиляди лева в банката и си насърчен. Не че вярваш в Господа, но в парите. Като ти вземат парите, ти нямаш никаква вяра. Ти си още един [...]. Ти имаш стотина декара нива. Вярваш в нивата. Имаш дървета, в тях вярваш. Но в Бога още нямате вяра. Друго е. Евангелистите я употребяват някой път: Иеова-ире! – Бог ще промисли. И в какво седи Божественият промисъл? Бог е предвидил, че по-малко трябва и не иска да ви обремени. Той ви е дал малко нещо, от което имате нужда, от което ние се нуждаем. Ти се нуждаеш през деня само от една малка хубава мисъл; ти се нуждаеш от едно малко хубаво желание и от една малка хубава постъпка – нещо микроскопическо, [което] никой не знае. От три неща се нуждаеш ти: от една малка хубава мисъл, чувство и постъпка. Като дойде в умствения свят, тя ще извърши всичко за тебе и това ще уреди всичко в сърцето ти, и това ще уреди всичко на физическото поле. Тук, в тази книга, която взех да ви чета (Библията), когато държа беседи, аз малко вземам от нея."
Петър Дънов
Петър Дънов
Защо човек се дави
„Понякога воинът на светлината – без да иска – прави погрешна стъпка и потъва в бездната.
Призраците го плашат, самотата го измъчва. И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го сполетява. Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си.
-Учителю, паднах в бездната – казва воинът. – Водата е дълбока и черна.
–Спомни си! – отговаря учителят. – Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.
И воинът впряга всичките си сили, за да излезе от положението, в което се намира.“
Паулу Коелю, „Воинът на светлината“
„Понякога воинът на светлината – без да иска – прави погрешна стъпка и потъва в бездната.
Призраците го плашат, самотата го измъчва. И понеже винаги се е стремял към Справедливата битка, изобщо не е предполагал, че може да го сполети подобно нещо; но го сполетява. Обгърнат от мрака, той разговаря с учителя си.
-Учителю, паднах в бездната – казва воинът. – Водата е дълбока и черна.
–Спомни си! – отговаря учителят. – Човек се дави не защото е скочил, а защото е останал под водата.
И воинът впряга всичките си сили, за да излезе от положението, в което се намира.“
Паулу Коелю, „Воинът на светлината“
Животът ще те научи да мълчиш, когато си вбесен.
Ще те научи, че дори да не харесваш лицемери, ще трябва да общуваш с тях.
Ще те научи, че тези които ти се вричат в приятелство или любов, много лесно ще забравят за теб.
Ще те научи, че колкото и зле да се чувстваш, трябва да се изправиш и да продължиш.
Ще те научи да вярваш не в друг, а в себе си.
Ще те научи, че можеш много повече от колкото смяташ.
Ще те научи, че справедливост не съществува.
Ще те научи, че не всеки, който ти се усмихва, ти мисли доброто.
Ще те научи, че да имаш доверие на някого е като да му поставиш нож в ръцете.
... На много неща ще те научи живота, без да пита дали си готов!
Tanq Markova
Ще те научи, че дори да не харесваш лицемери, ще трябва да общуваш с тях.
Ще те научи, че тези които ти се вричат в приятелство или любов, много лесно ще забравят за теб.
Ще те научи, че колкото и зле да се чувстваш, трябва да се изправиш и да продължиш.
Ще те научи да вярваш не в друг, а в себе си.
Ще те научи, че можеш много повече от колкото смяташ.
Ще те научи, че справедливост не съществува.
Ще те научи, че не всеки, който ти се усмихва, ти мисли доброто.
Ще те научи, че да имаш доверие на някого е като да му поставиш нож в ръцете.
... На много неща ще те научи живота, без да пита дали си готов!
Tanq Markova
Препоръчани теми