Момичета генеколожката ми е написала на направлението за хоспитализация това , това означава ли , че съм с планово секцио или . Благодаря
- Публикувана: 17 ноем. 2023, 21:14 ч.
- Последно мнение: 28 апр. 2024, 07:58 ч.
Раждане в МБАЛ Вита, гр. София - тема 11
Не. Бременността е състояние позволяващо планиране/калкулиране на термина, направлението важи 30 дни преди него. Не сте спешен случай. Стандартно е за раждане. Ако изтече и не сте родила, дават още едно направление.
ODA - occiput D? anterior - тилно предлежание (с главата надолу), ама това Д не знам откъде идва и дали не е просто погрешка. Иначе могат да са ляво (LOA) и дясно (ROA) тилно предлежание също.
Прогнозата не мога да разчета. А не сте ли обсъждали какво се очаква?
Прогнозата не мога да разчета. А не сте ли обсъждали какво се очаква?
та мисълта ми е това секцио ли означава , което е написала или трябва да кажа в родилното
Да не би да е секцио по метода Щарк?
Здравейте, включвам се да споделя пресни впечатления.
Както вече разказах, имах колебание между раждане в Шейново, където преди 2г. и 3мес. имам правено едно секцио, и раждане във Вита. Избрах този път Вита, д-р Китанова. Ами - впечатлена съм. Ако някога тръгна да раждам 3-ти път, категорично ще дойда тук. Приеха ме в неделя преди обяд. С д-р Китанова имахме уговорка да опитаме естествено раждане и въпреки че видимо колегите й не я подкрепяха за тази идея, тя не ме притисна за секцио, а другите бяха много мили към мен. Да, казаха си открито мнението, но бяха супер подкрепящи. Просто скептични. Следобед стигнах до 8см разкритие. Всички бяха много въодушевени, защото в един момент ни се струваше, че ще успеем да осъществим това чудо(чакаше се голямо бебе и щеше да е чудо). Но за следващите 3 часа, разкритието спря да напредва, родовият процес замръзна до това положение. Решихме, че е време за секцио. Аз бях много разстроена и в този момент целият екип беше плътно до мен, емпатично настроени, просто разкошни. След операцията се оказа, че сме взели правилното решение- малкият ми голям мъж не е имал възможност да си завърти главичката, за да продължи надолу, така че нямахме шанс да довършим по естествен път. Той се роди 4.600кг, 53см.
Връщам се на екипа- снимаха ни, радваха му се, мен ме окуражаваха. 2 часа след като ме върнаха в стаята, една много мила дама ми го докара с легълцето му да го видя и ми го придържаше да го гушна (още ме държеше упойката и треперех от лекарствата, сама не можех). Нито ги бях молила, нито бях очаквала такова нещо, но те го направиха.
За храната забележки нямам. Днес ме захранват постепенно, сутринта на чай и бисквити, за обяд и вечеря крем супи. Минават, интересуват се как съм, два пъти ми го водят (без да им звъня аз), защото видяха, че ми е адски трудно да ставам сама, макар че постоянно се старая да се раздвижвам.
Поискаха да ми покажат смяната на памперс, кърменето, всичко. Аз съм възхитена!
Единствено рехабилитаторката сутринта една идея ме подразни, че ми даваше зор да стана по-бързо, а то не е много лесно, особено като си под напрежение. Но фона на това, което съм виждала в други болници обаче, това са бели кахъри.
Насреща съм, ако някой има нужда от информация за болницата или за д-р Китанова.
Както вече разказах, имах колебание между раждане в Шейново, където преди 2г. и 3мес. имам правено едно секцио, и раждане във Вита. Избрах този път Вита, д-р Китанова. Ами - впечатлена съм. Ако някога тръгна да раждам 3-ти път, категорично ще дойда тук. Приеха ме в неделя преди обяд. С д-р Китанова имахме уговорка да опитаме естествено раждане и въпреки че видимо колегите й не я подкрепяха за тази идея, тя не ме притисна за секцио, а другите бяха много мили към мен. Да, казаха си открито мнението, но бяха супер подкрепящи. Просто скептични. Следобед стигнах до 8см разкритие. Всички бяха много въодушевени, защото в един момент ни се струваше, че ще успеем да осъществим това чудо(чакаше се голямо бебе и щеше да е чудо). Но за следващите 3 часа, разкритието спря да напредва, родовият процес замръзна до това положение. Решихме, че е време за секцио. Аз бях много разстроена и в този момент целият екип беше плътно до мен, емпатично настроени, просто разкошни. След операцията се оказа, че сме взели правилното решение- малкият ми голям мъж не е имал възможност да си завърти главичката, за да продължи надолу, така че нямахме шанс да довършим по естествен път. Той се роди 4.600кг, 53см.
Връщам се на екипа- снимаха ни, радваха му се, мен ме окуражаваха. 2 часа след като ме върнаха в стаята, една много мила дама ми го докара с легълцето му да го видя и ми го придържаше да го гушна (още ме държеше упойката и треперех от лекарствата, сама не можех). Нито ги бях молила, нито бях очаквала такова нещо, но те го направиха.
За храната забележки нямам. Днес ме захранват постепенно, сутринта на чай и бисквити, за обяд и вечеря крем супи. Минават, интересуват се как съм, два пъти ми го водят (без да им звъня аз), защото видяха, че ми е адски трудно да ставам сама, макар че постоянно се старая да се раздвижвам.
Поискаха да ми покажат смяната на памперс, кърменето, всичко. Аз съм възхитена!
Единствено рехабилитаторката сутринта една идея ме подразни, че ми даваше зор да стана по-бързо, а то не е много лесно, особено като си под напрежение. Но фона на това, което съм виждала в други болници обаче, това са бели кахъри.
Насреща съм, ако някой има нужда от информация за болницата или за д-р Китанова.
Bobby благодаря за информацията, честита радост, доста голямо бебе.😁Бързо възстановяване ти желая, аз ще съм при др Дойчиновски.
Вчера го видях и него, стори ми се доста компетентен и внимателен.
Пациентка съм му от 3 години, нямам съмнение в него.🤗
Вчера го видях и него, стори ми се доста компетентен и внимателен.
Bobby благодаря за информацията, честита радост, доста голямо бебе.😁Бързо възстановяване ти желая, аз ще съм при др Дойчиновски.
Вчера го видях и него, стори ми се доста компетентен и внимателен.
Малко ме успокояват отговорите ви.
Чакам първо дете, всичко е ново и непознато, хваща ме шубето все повече и такива отзиви ми действат много успокояващо. Аз се следя при д-р Щърбанова и съм много доволна от нея. Мила и спокойна, приятелски настроена, но все пак си ме е страх от неизвестното. И темата за кърменето ми е стресираща, ама както казва майка ми... Няма друг избор, освен да го раждаш. 😁
Чакам първо дете, всичко е ново и непознато, хваща ме шубето все повече и такива отзиви ми действат много успокояващо. Аз се следя при д-р Щърбанова и съм много доволна от нея. Мила и спокойна, приятелски настроена, но все пак си ме е страх от неизвестното. И темата за кърменето ми е стресираща, ама както казва майка ми... Няма друг избор, освен да го раждаш. 😁
Първо - честита ти радост 
Желаем на малкия (голям) герой да е жив и здрав и много да ви радва! Хубаво е човек да прочете такъв позитивен коментар с хубави емоции от самото раждане, а носенето на бебчо е най-милото нещо.
Огромни благодарности за подробния разказ! Специално за мен е от огромна полза, тъй като тъкмо влизам в темата да се запозная с коментарите за тази болница. Имам само един уточняващ въпрос - в коя Вита ражда - 1 или 2?
Желаем на малкия (голям) герой да е жив и здрав и много да ви радва! Хубаво е човек да прочете такъв позитивен коментар с хубави емоции от самото раждане, а носенето на бебчо е най-милото нещо.Огромни благодарности за подробния разказ! Специално за мен е от огромна полза, тъй като тъкмо влизам в темата да се запозная с коментарите за тази болница. Имам само един уточняващ въпрос - в коя Вита ражда - 1 или 2?
Здравейте, включвам се да споделя пресни впечатления.
Както вече разказах, имах колебание между раждане в Шейново, където преди 2г. и 3мес. имам правено едно секцио, и раждане във Вита. Избрах този път Вита, д-р Китанова. Ами - впечатлена съм. Ако някога тръгна да раждам 3-ти път, категорично ще дойда тук. Приеха ме в неделя преди обяд. С д-р Китанова имахме уговорка да опитаме естествено раждане и въпреки че видимо колегите й не я подкрепяха за тази идея, тя не ме притисна за секцио, а другите бяха много мили към мен. Да, казаха си открито мнението, но бяха супер подкрепящи. Просто скептични. Следобед стигнах до 8см разкритие. Всички бяха много въодушевени, защото в един момент ни се струваше, че ще успеем да осъществим това чудо(чакаше се голямо бебе и щеше да е чудо). Но за следващите 3 часа, разкритието спря да напредва, родовият процес замръзна до това положение. Решихме, че е време за секцио. Аз бях много разстроена и в този момент целият екип беше плътно до мен, емпатично настроени, просто разкошни. След операцията се оказа, че сме взели правилното решение- малкият ми голям мъж не е имал възможност да си завърти главичката, за да продължи надолу, така че нямахме шанс да довършим по естествен път. Той се роди 4.600кг, 53см.
Връщам се на екипа- снимаха ни, радваха му се, мен ме окуражаваха. 2 часа след като ме върнаха в стаята, една много мила дама ми го докара с легълцето му да го видя и ми го придържаше да го гушна (още ме държеше упойката и треперех от лекарствата, сама не можех). Нито ги бях молила, нито бях очаквала такова нещо, но те го направиха.
За храната забележки нямам. Днес ме захранват постепенно, сутринта на чай и бисквити, за обяд и вечеря крем супи. Минават, интересуват се как съм, два пъти ми го водят (без да им звъня аз), защото видяха, че ми е адски трудно да ставам сама, макар че постоянно се старая да се раздвижвам.
Поискаха да ми покажат смяната на памперс, кърменето, всичко. Аз съм възхитена!
Единствено рехабилитаторката сутринта една идея ме подразни, че ми даваше зор да стана по-бързо, а то не е много лесно, особено като си под напрежение. Но фона на това, което съм виждала в други болници обаче, това са бели кахъри.
Насреща съм, ако някой има нужда от информация за болницата или за д-р Китанова.
Както вече разказах, имах колебание между раждане в Шейново, където преди 2г. и 3мес. имам правено едно секцио, и раждане във Вита. Избрах този път Вита, д-р Китанова. Ами - впечатлена съм. Ако някога тръгна да раждам 3-ти път, категорично ще дойда тук. Приеха ме в неделя преди обяд. С д-р Китанова имахме уговорка да опитаме естествено раждане и въпреки че видимо колегите й не я подкрепяха за тази идея, тя не ме притисна за секцио, а другите бяха много мили към мен. Да, казаха си открито мнението, но бяха супер подкрепящи. Просто скептични. Следобед стигнах до 8см разкритие. Всички бяха много въодушевени, защото в един момент ни се струваше, че ще успеем да осъществим това чудо(чакаше се голямо бебе и щеше да е чудо). Но за следващите 3 часа, разкритието спря да напредва, родовият процес замръзна до това положение. Решихме, че е време за секцио. Аз бях много разстроена и в този момент целият екип беше плътно до мен, емпатично настроени, просто разкошни. След операцията се оказа, че сме взели правилното решение- малкият ми голям мъж не е имал възможност да си завърти главичката, за да продължи надолу, така че нямахме шанс да довършим по естествен път. Той се роди 4.600кг, 53см.
Връщам се на екипа- снимаха ни, радваха му се, мен ме окуражаваха. 2 часа след като ме върнаха в стаята, една много мила дама ми го докара с легълцето му да го видя и ми го придържаше да го гушна (още ме държеше упойката и треперех от лекарствата, сама не можех). Нито ги бях молила, нито бях очаквала такова нещо, но те го направиха.
За храната забележки нямам. Днес ме захранват постепенно, сутринта на чай и бисквити, за обяд и вечеря крем супи. Минават, интересуват се как съм, два пъти ми го водят (без да им звъня аз), защото видяха, че ми е адски трудно да ставам сама, макар че постоянно се старая да се раздвижвам.
Поискаха да ми покажат смяната на памперс, кърменето, всичко. Аз съм възхитена!
Единствено рехабилитаторката сутринта една идея ме подразни, че ми даваше зор да стана по-бързо, а то не е много лесно, особено като си под напрежение. Но фона на това, което съм виждала в други болници обаче, това са бели кахъри.
Насреща съм, ако някой има нужда от информация за болницата или за д-р Китанова.
