Aз бих открехнала и казала, че в момента не е удобно и щя сляза да ям, когато реша. И ще хлопна вратата. А тя да се сърди и изтерясва колкото си ще. А, ако има късмет да ме събуди, веднъж бих простила, но ако отново го направи ще вдигна скандал.
- Публикувана: 29 ноем. 2023, 16:09 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2024, 23:09 ч.
С какво ви дразнят свекървите? – 152
Знаеш ли как бързо ще натиря сина и внуците всяка събота и неделя да стават в 6,30 и в 7,00 да са строени на масата на маминка да плющят мекици! Докато им писне и сами се откажат, та откажат и нея от тези мераци. Аз съм търпелив човек, но ей богу, за такива неща имам енергия и ищах до откат. Ще видят набързо къде зимуват раците.
Абсолютно 1:1 със Светулчица съм. Единствено не наричам бившата свекърва "майко", но пък тя ми гостува всяка година като си дойде от чужбина. Даже й е по-добре при мен отколкото при сина й. Мекици събота в 7,00 сутринта ми носи само понякога комшийката, но това е веднъж на 2-3 месеца, един вид закачка помежду ни и са винаги добре приети 
Разбира се, че са за сина и внуците. И какво по-подходящо време от 7 сутринта, даже е закъсняла.
Тяхна си работа - да стане сина и да вземе мекиците пък когато ще да ги яде. Защо трябва снахата да я посреща, като е ясно за кого са мекиците.
Елена, ако живеете отделно, няма как така да си отскача до втория етаж в общата къща като реши да контактува.
Затова всяко семейство трябва да си живее отделно.
Елена, ти пак не схвана какво искаше Светулка да каже.
Пак да говори мъжа ти с нея, всеки ден ако трябва. За него тя е майка, той е израстнал по този начин, тя на него не му пречи каквото и да ти казва той. Ако му пречеше щеше да се е отделил или да я е поставил на място. Вместо да се пениш на съветите тук, седни и помисли за себе си кое е най доброто, какво би могло да се промени и какво не.
Пак да говори мъжа ти с нея, всеки ден ако трябва. За него тя е майка, той е израстнал по този начин, тя на него не му пречи каквото и да ти казва той. Ако му пречеше щеше да се е отделил или да я е поставил на място. Вместо да се пениш на съветите тук, седни и помисли за себе си кое е най доброто, какво би могло да се промени и какво не.
Добре, говорили сте.
Ефект няма.
Значи тя не се "осафирясва" и е времето за 2та варианта:
1. Примиряваш се и търпиш.
2. Вдигаш си чукалата, взимаш си децата и се изнасяш. Той, може да те последва и се справяте сами.
Разбира се, в случай, че избереш 2, уведоми го, че това повече няма да го търпиш и възнамеряваш да направиш гореспоменатото, след като ТОЙ не може да да озапти майка си.
След това имаш право както казах - моят дом е моята крепост.
Ама стиска ли ти?
Ефект няма.
Значи тя не се "осафирясва" и е времето за 2та варианта:
1. Примиряваш се и търпиш.
2. Вдигаш си чукалата, взимаш си децата и се изнасяш. Той, може да те последва и се справяте сами.
Разбира се, в случай, че избереш 2, уведоми го, че това повече няма да го търпиш и възнамеряваш да направиш гореспоменатото, след като ТОЙ не може да да озапти майка си.
След това имаш право както казах - моят дом е моята крепост.
Ама стиска ли ти?
Няма да има смисъл от говорене, независимо дали ще говори син, мъж, брат... Ако ще и Господ да слезе да и говори, няма да има смисъл. Тя няма да се промени и в нейните представи не само не върши нищо нередно, ами даже помага, ама снахата не го оценява.
Така че аз не съм привърженик на популярното мнение тук, че мъжът е виновен за всичко, защото има някакво вълшебно дистанционно, с което да пренастрои майка си, но не иска.
Синът обаче може да направи каквото и снахата - игнор когато е възможно в техния дом. Ако иска разговори с майката - да си ходи той на другия етаж колкото иска сам, но се съмнявам, че ще гори от желание.
В тази посока трябва да се работи - да не се отваря вратата всеки път или ако се отвори, любезно и кратко да се обясни, че не може сега и любезно, но решително вратата да се затвори и заключи отново и да не се отваря.
С такива хора само така може да се процедира.
Физически ги орязваш да не са постоянно около теб. С разговори не става.
Така че аз не съм привърженик на популярното мнение тук, че мъжът е виновен за всичко, защото има някакво вълшебно дистанционно, с което да пренастрои майка си, но не иска.
Синът обаче може да направи каквото и снахата - игнор когато е възможно в техния дом. Ако иска разговори с майката - да си ходи той на другия етаж колкото иска сам, но се съмнявам, че ще гори от желание.
В тази посока трябва да се работи - да не се отваря вратата всеки път или ако се отвори, любезно и кратко да се обясни, че не може сега и любезно, но решително вратата да се затвори и заключи отново и да не се отваря.
С такива хора само така може да се процедира.
Физически ги орязваш да не са постоянно около теб. С разговори не става.
А не е ли в рамките на нормалното да се помага на възрастните родители?
Ако пък толкова не може да се оправи с пенсията, що пък на де си продаде имота, да си кара чудни старини в една малка гарсониера и да си харчи парите, които е взела от продажбата на къщата. За мен това си е доста добър начин за нормално съществуване след една възраст. Ама не са малко младите, които чакат на пустото наследство.
Ако пък толкова не може да се оправи с пенсията, що пък на де си продаде имота, да си кара чудни старини в една малка гарсониера и да си харчи парите, които е взела от продажбата на къщата. За мен това си е доста добър начин за нормално съществуване след една възраст. Ама не са малко младите, които чакат на пустото наследство.
Моите свекъри смениха голям апартамент на сравнително висок етаж с такъв, който е значително по-малък и на по-нисък етаж. Новият е на 5 минути от стария, така че не си нарушават рутината относно приятели, магазини и разходки. Решението взеха сами, не са се консултирали с нас, то няма и за какво - живи и здрави са, могат да се разпореждат с имуществото си, както решат. Намирам постъпката им за много правилна - по-лесна и евтина поддръжка, по-лесен достъп за възрастни хора, а и сумата, която им остана им дава една сигурност, че каквото и да се случи здравословно, могат да се справят без да разчитат на нас. Но те по принцип са разумни и практични хора. В същото време моите родители никога не биха направили подобна крачка. Давам им за пример свекърите, те също виждат преимуществата на по-малкото и удобно жилище, но не - това е Домът с главна буква, трябвало да остане да има за нас. Което е жалко, защото ползват по-малко от половината площ.
В същото време, повечето наши познати, като разбраха за решението на свекърите, реагираха "Аууууу, как им разрешихте да продадат този голям и хубав апартамент"
Даже идеи получавахме как е трябвало да повлияем на решението им, сякаш е напълно в реда на нещата човек да се разпорежда с чужда собственост 
Няма да има смисъл от говорене, независимо дали ще говори син, мъж, брат... Ако ще и Господ да слезе да и говори, няма да има смисъл. Тя няма да се промени и в нейните представи не само не върши нищо нередно, ами даже помага, ама снахата не го оценява.
Така че аз не съм привърженик на популярното мнение тук, че мъжът е виновен за всичко, защото има някакво вълшебно дистанционно, с което да пренастрои майка си, но не иска.
Синът обаче може да направи каквото и снахата - игнор когато е възможно в техния дом. Ако иска разговори с майката - да си ходи той на другия етаж колкото иска сам, но се съмнявам, че ще гори от желание.
В тази посока трябва да се работи - да не се отваря вратата всеки път или ако се отвори, любезно и кратко да се обясни, че не може сега и любезно, но решително вратата да се затвори и заключи отново и да не се отваря.
С такива хора само така може да се процедира.
Физически ги орязваш да не са постоянно около теб. С разговори не става.
Така че аз не съм привърженик на популярното мнение тук, че мъжът е виновен за всичко, защото има някакво вълшебно дистанционно, с което да пренастрои майка си, но не иска.
Синът обаче може да направи каквото и снахата - игнор когато е възможно в техния дом. Ако иска разговори с майката - да си ходи той на другия етаж колкото иска сам, но се съмнявам, че ще гори от желание.
В тази посока трябва да се работи - да не се отваря вратата всеки път или ако се отвори, любезно и кратко да се обясни, че не може сега и любезно, но решително вратата да се затвори и заключи отново и да не се отваря.
С такива хора само така може да се процедира.
Физически ги орязваш да не са постоянно около теб. С разговори не става.
То "хващането на чукалата" хич не е лесно решение и е краен вариант, но пък ако нищо не помага е единствен. Каза се, не веднъж, че нито ти можеш да ги промениш, нито те теб. Времената се менят, нрави, само до преди 2 поколения е било най нормалното нещо да живеят няколко семейства в една къща и да се държат със снахата като с навлек. В по малките населени места е все още така. Свекърите/родителите са израснали и възпитани по един начин, който в момента е грешен, ние по съвсем друг начин приемаме света днес, който обаче няма да е правилен когато нашите деца проимат семейства. Това всичко се отразява на отношенията. И ако твоите родители се съобразяват с теб, не можеш да го очакваш от чуждите. Те се съобразяват със своето дете, което явно не им дава индикации за проблем