Различната религия като пречка

И силно религиозен българин би бил проблем. Религиозните хора, независимо от религията, живеят според канони и правила, които в повечето случаи са консервативни и неразбрани от невярващите.

То с християните има риск,ама с други религии риска нараства многократно.Има много теми във форума -прочетете.Щом сте се разделили,почерпете и толкова.

С човек от друга религия не бих се занимавала. С крайно религиозен от моята религия също. Както и да изглеждат нещата в началото, могат да се променят много бързо и рязко в неприятна за теб посока.

Има цял раздел във форума с теми за съфорумки щастливо омъжени в арабския свят за хора с различна религия, в Азия и в Африка, където не само семейството ами и цялата държава е с различната религия. Ако на някой не му върви това си е индивидуален проблем с конкретен човек.

Имах познат, който през 90те се вманиячи на тема християнство, православие и т.н. до степен да си реже грайферите на кубинкте, че прличали на кръстове, а тленните грешници не можели да ходят по кръстове....  Гаджето му, вместо да му набие шута, реши че е много велико да е с човек, отворвен към духовното и се ожениха.  След сватбата се оказа, че божеството не разрешава контрацепцията и хоп -4 деца. Имаше едни 10-15% от заплатата на льольото, които трябвало да се  дарят на неделната служба , отдлено специални изисквания за пости, за правилни манджи, за възпитанието на децата, за дължината на полата, студеното къдрене и каквото ти хрумне.....  Жената се премести с децата ...при свекърите (те поне бяха нормални хора ), че с духовния не се излиза на глава....
Оттогава като чуя  за силно вярващ (независимо дали вярва в Мохамед, Христос, или Амон-ра) имам 3 наум  .... 

То това на секта прилича.
Значи всичко крайно е трудно за понасяне. Не само религия, а и последовател на модно течение, ако не споделяш същите идеи, не сте от една торбичка, ще е трудно за споделяне и разбиране дълго време.
Момчето може да не е от фанатизираните вярващи, но има значение къде ще живеете.

Авторке, разходи се до Сърница, Велинградско. Това ми е едно от любимите градчета, красиво, хората са мили и симпатични, точно помаци. НО там жените ходят със забрадки и опаковани в едни дебели дочени дрехи, няма зима, няма лято.. Дори и децата-момиченца. С розова забрадка. И главния мъж в семейството върви напред, по джапанки и къси гащи, а зад него наредени другите мъже, накрая жените - да, опаковани със забрадки на 30 градуса лятото. Само при тази гледка и ще ти се отще да се занимаваш с човек от тяхната етническа и религиозна група. Просто са много различни и си държат на религията и традицията. Както са казали и религиозен християнен също не е добър вариант. Никоя крайност не е добър вариант.

Аз съм имала в университета двама колеги от българо-мохамедански произход. От малко планинско градче бяха. И ако не са по-особените им имена, които бяха дори интересни, по нищо не се различава ха от останалите. Не зная за какви жени се ожени ха, не бяха женени до края на следването.
С това искам да кажа, че не религията, а средата е определяща.
За този, с подметки те, едва ли е бил ортодоксален християнин, вероятно някоя секта.
Вживяване във всяка крайност, не само религия, е проблем. Сама по себе си религията, вероизповеданието не е.

То фанатизмът във всяка религия е зле. НО, има друг проблем между различните религии. Примерно, много българи не са религиозни, не стъпват в църква, но християнските празници са такава част от живота ни, от най-ранна възраст, че ние дори не ги приемаме като религия, а по-скоро като традиция.

Съответно, живеейки с човек от друга религия, който приема други празници по същия начин, без да е крайно религиозен, то идва проблемът. Всички празници ли ще уважите? Само от едната страна ли? Искате ли църковен брак или не е важно за вас? Кои традиции ще спазите при раждане на дете?

Идеята ми е, че понякога забравяме колко от живота ни е обвързан с религията, с която сме отгледани. Не е нужно да си дори силно вярващ, за да спазваш всичко. Има множество подводни камъни и са нужни компромиси от двете среди.

Естествено, има много хора, които са приели другата религия в името на общото благо. На мен ми е прекалено, но хората си живеят щастливо.

Стане ли дума изобщо за религия в отношенията...съм аут... Крайно религиозен, от която и да е религия не става. Човека си знае, че няма да те приеме неговата общоност и поне не ти е губил времето, приеми го като бонус не като минус и си живей живота.

Правилни са наблюденията.
Аз познавам жени с българомохамедани.Едната и тя такава-казвала ми е при нас жените не близват алкохол,а на мъжете им е позволено да се напиват,но тя си е свикнала.
 Другата е християнка,мъжът и и той станал християнин,но нравът му не е ок в някои отношения (за мене).Опитали са да живеят в България ,накрая жената работи,мъжът по цял ден карти в кръчмата играел.Тя вдигнала ръце и заминали за чужбина,там поне той изкарва,тя гледа децата.Петък ,Събота тя гласи барбекюта,манджи,идват гости посреща ги.Жените грабват децата и отиват в другата стая да не пречат,мъжете да си пият.Малко като в арабския свят,но човека къща успя да и купи.
Третата си хвана момче с такъв произход,но той цял живот в града,не знам как са с религиите,но имат дете и му направиха кръщене.

Женят какви ли не, но не религията е проблема, а ограничеността на хората. Помаците са "ни рак, ни риба", иначе добри и работливи хора. Казвам на моя приятелка мюсюлманка от Македония да ми изчисти веждите, тя ми казва, че не може било грях да скубеш космите на друг човек, включително и на майка й не го прави. И веднага давам пример, с Мароко, където има традиция преди брака жените се събират, пеят и обезкосмяват цялото тяло на булката. И кажи сега религията ли е виновна или някакви наложени вярвания? Интелигентни хора от различни религии могат да живеят добре, стига да не са потънали в архаични вярвания. В 21 век друга религия не може да е проблем. Знаеш ли, че в Тунис поради многото бракове между роднини, въвеждат задължителен генетичен тест за роднинска връзка и тогова се позволява брак. Тези модели се разчупват, но трябва още много време.

Случаи много и всякакви. Зависи защо е приел християнската религия - защото е убеден, че ще я следва и обожава жена си, готов е на всичко за нея или за да може да се ожени и да вземе европейски паспорт. И двата варианта ги има - може и заради жена си, и заради паспорта, но не и с убеждението, че ще бъде християнин и ще спазва канона.

Нашата цъкрква не работи така. Не създава фанатизирани християни. Сектите се стараят да повличат последователи. Аз имах колежка, която следваше някакво движение, което наричаше Църквата. Досадна работа. Ходеше по нас, за да ни вербува. Тръгваме си, всеки казва "хайде чао!", а тя: благословена вечер! И ние се гледаме изпод вежди, въпреки че сме християни.

Има много добри примери за успешни семейства със смесени бракове, които не влагат нищо повече в празниците си, освен повод за събиране със семейството, които така или иначе ще ги има и ще се събират. Не виждам причина мюсюлманин да не отиде с жена си на Бъдни вечер при семейството й. Това е една вечер. Дали ще се съберат на 24.12 или на 26.12., какво значение има.
Но това го мисля аз. Някой може да реши, че това са стъпки към похристиянчването му.

Познавам хора с различни разбирания - примерно католичка и православен с успешен брак. Никой от тях не е фанатичен, уважават си традициите. Имаха сватба и беше прекрасна, смесени традиции и уважение към произхода и на двамата.
Такова нещо наистина е напълно ок и работи.

Прекалено фанатизирани, разни сектанти, пък били уж християни… те си се женят помежду си от църквата. Там си се събират и си намират себеподобни. Дъщеря на приятел на татко залитна по тия църкви. Там намери съпруга си, ожениха се, имаха църковен брак в такава църква и всичките им приятели на сватбата бяха от църквата.
С такъв субект абсурд да се хвана и да имаме сговор.

Помаците са работливи хора, но разбирания от преди векове! Излизала съм с такова момче в тийнейджърските си години. Беше от Родопите, живееше в София. Имаше българско име, родителите му също. Ня пръв поглед съвсем нормален младеж. Докато не го опознаеш малко и не видиш как буквално козирува на баща си. Как той няма право на мнение, каквото каже баща му, това става.
Имаше известна ревност, искаше да се чуваме по телефона по сто пъти (нямаше смартфони още). Аз такова нещо не понасях, бързо му показах, че няма как да ме следи или да ми иска отчети. Дори ми говореше как не било проблем ако забременея, тоо и неговите родители рано са го направили. А бяхме още в последните класове на гимназията, аз бях в шок. Като цяло нямаше как да се получи нищо между нас, нито исках да раждам на 17-18, нито да се съобразявам с цялата му рода.

Аз гадже не съм имала, но сред колеги, познати, съм срещала такива хора. Добрички може да са, но някак дори спонтанен разговор с тях се превръща в лекция за уважение, за смирение, за днешната младеж колко е разпасана, за това, че не се спазват традициите. Чувствам се като притисната да изтъквам предимствата на старите времена и начин на живот пред съвременната инфлуенствана действителност. А пък аз точно такъв култ към старото и ретрото не споделям. Именно заради това  лично аз не бих се чувствала комфортно да общувам с хора, с които не споделяме общи вкусове и ежедневните ни занимания са прекалено различни. За друг това би било съвсем малък или никакъв проблем и биха създали удовлетворяващи и двамата отношения.