Здравейте. Ще започна с това, че съм на 25 години и в продължение на година и няколко месеца имах връзка с мой колега, който е на 37. Той живее с жена, с която имат деца. Преживях доста мъчителни моменти, в които сама се поставих - както в здравословен план, така и във всеки друг. От 2 месеца не поддържам отношения с този човек, засичаме се на работа ежедневно и това е всъщност доста трудно за мен, защото колкото повече се опитвам да го избягвам, толкова повече го засичам. В момента се опитвам да намеря нова работа, тъй като смятам, че психически няма да издържа. Но за момента не успявам да намеря, последен месец е точно преди празници и няма нищо в момента…става ли някога по-леко? В никакъв случай не се оправдавам, нито пък търся вид “утеха”, научих си урока по трудния начин.
- Публикувана: 12 дек. 2023, 17:55 ч.
- Последно мнение: 31 ян. 2024, 07:42 ч.
Любовница
Иска време.Ще го преживееш.Търси си друга работа.И помни народната поговорка...Където си вадиш хляба,не си вади....."
Щом си се хванала с обвързан човек с деца,работата е била гнила от самото начало.
Щом си се хванала с обвързан човек с деца,работата е била гнила от самото начало.
Не само ще мине, а и ще се радваш, че не си загубила повече време с такъв човек. Млада си, животът е пред теб. Пожелавам ти да научиш какво е да си с мъж, който истински цени жената до себе си. За да се случи това обаче, оттук насетне ти трябва да се цениш и да не допускаш да играеш поддържаща роля в нечий друг филм.
Ще мине. Дори и да смениш работата, пак може да ти липсва и пак да се виждате. Даже вече може съвсем да се отприщите, защото няма да се съобразявате с колеги, клюки, подозрения, пък той женен и т.н.
Новата работа не гарантира, че няма да се изкушиш и да продължите да се виждате.
Но ако наистина сте сложили край на отношенията си, по-добре се премести. Нека и на него му прозвучи като наистина край.
Новата работа не гарантира, че няма да се изкушиш и да продължите да се виждате.
Но ако наистина сте сложили край на отношенията си, по-добре се премести. Нека и на него му прозвучи като наистина край.
Ами опитай да поглднеш нещата като тренировка на самата теб - не оставяй да те водят чувствата и емоциите, а дисциплината. Да контролираш емоциите си е част от съзряването, от победата над теб самата. Разгледай емоциите си като чужд човек - отстрани.
Поставяй си цели - малки, дневни, ежедневни. Например всеки ден трябва да правиш нещо за УМА, ДУШАТА и ТЯЛОТО си. Всеки ден за всяко едно от трите. Обмисляш го, мислиш през деня и вечерта се самоотчиташ. Поставяй си цели - всеки ден да говориш поне с един непознат. Изглежда лесно, но не винаги е така. Не просто да кажеш "Един хляб моля", а да попиташ как е.
Има малко онлайн чатове - пълни са с идиоти, но ще ти е по-добре ако влизаш и поговориш с мъже за проблема, за това какво изпитваш. Няма да повярваш но изговорената и излята болка намалява.
И ще мине. О да, това ще мине!
С годините все повече ценя любовта. Светът е пълен с толкова много пропиляна и убита любов. А тя е амброзията на живота.
П.П. Не подценявай, че ти ще се махаш от работа. Мъжагата остава!
Хех, станахме жените мъже в днешните времена на мъже с оскубани вежди и немъжки характери.
Поставяй си цели - малки, дневни, ежедневни. Например всеки ден трябва да правиш нещо за УМА, ДУШАТА и ТЯЛОТО си. Всеки ден за всяко едно от трите. Обмисляш го, мислиш през деня и вечерта се самоотчиташ. Поставяй си цели - всеки ден да говориш поне с един непознат. Изглежда лесно, но не винаги е така. Не просто да кажеш "Един хляб моля", а да попиташ как е.
Има малко онлайн чатове - пълни са с идиоти, но ще ти е по-добре ако влизаш и поговориш с мъже за проблема, за това какво изпитваш. Няма да повярваш но изговорената и излята болка намалява.
И ще мине. О да, това ще мине!
С годините все повече ценя любовта. Светът е пълен с толкова много пропиляна и убита любов. А тя е амброзията на живота.
П.П. Не подценявай, че ти ще се махаш от работа. Мъжагата остава!
Хех, станахме жените мъже в днешните времена на мъже с оскубани вежди и немъжки характери.
Здравейте. Ще започна с това, че съм на 25 години и в продължение на година и няколко месеца имах връзка с мой колега, който е на 37. Той живее с жена, с която имат деца. Преживях доста мъчителни моменти, в които сама се поставих - както в здравословен план, така и във всеки друг. От 2 месеца не поддържам отношения с този човек, засичаме се на работа ежедневно и това е всъщност доста трудно за мен, защото колкото повече се опитвам да го избягвам, толкова повече го засичам. В момента се опитвам да намеря нова работа, тъй като смятам, че психически няма да издържа. Но за момента не успявам да намеря, последен месец е точно преди празници и няма нищо в момента…става ли някога по-леко? В никакъв случай не се оправдавам, нито пък търся вид “утеха”, научих си урока по трудния начин.
Всъщност как стана, ти ли реши да прекратиш, или той?
Въпроса е в това ти какво си търсила от него и той от теб?! Той от теб ясно. Но ти като си знаела, че има деца и жена на какво си се надявала? Явно не е било само на секс. И тук онази "мъдрост" важи с пълна сила: "Където си вадиш хляба не е много здравословно да си вадиш онази работа".
Пък и ако ти харесва работата, защо ще се махаш. Направи се на перде. Дай да му да разбере, че ти си силната.
Пък и ако ти харесва работата, защо ще се махаш. Направи се на перде. Дай да му да разбере, че ти си силната.