Астропсихология за всички

Ще очакваме с интерес.

Астропсихологията и планетните архетипи според школата на Хубер

Мнозина автори още от античността свързват манифестацията на дадена планета с принципа на "мъжкото" или на "женското" начало. По този начин съществува разделение на планетите на мъжки, женски и неутрални.
В юнгианската астропсихология женското начало (анима) е представено от Луната, Венера, Нептун, а мъжкото (анимус) - от Слънцето, Марс и Юпитер.
Сатурн също дефинира архетипа на бащата - суровия и взискателен баща, който поради страх да загуби първенството поглъща своите деца.
Уран се свързва с образа на Небесния баща и респ. с бащинството като творчески, креативен акт на "обезсмъртяване" (принципът на опозицията между Лъв-Водолей и 5/11 дом).

При класиците ролите са разпределени по следния начин:
Луна, Венера и Сатурн - женски
Слънце, Марс и Юпитер - мъжки
Меркурий - неутрален (андрогинен).

Във ведическата астрология (Джьотиш) Меркурий и Сатурн са безполови ("евнуси").

В съвременната астропсихология съществува друго разделение на ролите:
Женски - Венера, Сатурн, Уран
Неутрални - Луна, Меркурий/Юпитер, Нептун
Мъжки - Слънце, Марс, Плутон

Принципите на всяка от планетите се манифестират на различни нива, дефинирани като:
Слънце - моето "ментално Аз" - бащински архетип
Луна - моето "душевно Аз", дефинирано от чувствата - архетипът на детето
Сатурн - моето "физическо Аз" - майчински архетип.

Венера - анима, женско либидо
Марс - анимус, мъжко либидо

Тук имаме сериозно разминаване с класиците, според които Слънцето представя архетипа на бащата, а Луната - на майката. Но следва да се отбележи, че светилата (заедно със знака на Асцендента) дефинират и индивидуалното ни усещане за "Аз съм" и "мястото ми на този свят". С други думи, в същината на духовното си ядро ние въплъщаваме свещения съюз на двама души - майката и бащата - Слънцето и Луната, което определя и нашата идентификация в света, усещането ни за индивидуалност.

Планетите – движещите сили в хороскопа

Планетите символизират първични принципи на архетипно ниво, които намират манифестация както във външния, така и във вътрешния свят на индивида. В психологическата астрология те са разглеждат като архетипни сили.
Всяка планета има специфична роля и функция в рамките на цялото, а в традиционната астрология изпълнява функциите на сигнификатор. Енергиите на десетте планети стоят в основата на всеки хороскоп, а в индивидуалния живот на всеки човек функционират съобразно своята йерархия. Позицията на планетите в индивидуалния хороскоп и тяхната взаимна аспектация определя начина, по който индивидът взаимодейства с външния свят, а домовете символизират сфери от живота, в които индивидът търси себеизява.

Планетите според Бруно Хубер

Бруно Хубер разработва планетна схема, която намира приложение като инструмент за интерпретация на влиянието на факторите в картата в тяхната взаимна свързаност и поотделно според възприетите в астропсихологията методи за анализ. Методът на Хубер и неговата школа добива световно признание и намира широко приложение в астрологията, особено в частта, посветена на психосинтезата.

Планетната схема на Хубер съдържа три основни пласта и три плоскости.
В рамките на трите пласта функционира обособена класификация на планетите заедно с тяхното разделение на женски, неутрални и мъжки. Това разграничаване няма нищо общо с биологичния пол, а по-скоро има корелация с първичния принцип на полярността, според която концепция мъжки, женски и неутрални компоненти съсъществуват във всеки от нас – мъж, жена, дете, и се явяват интегрална, неразделна част от психиката на индивида, макар и в различни съотношения.

Женският принцип се свързва с пасивно, приемащо действие (реакция) и представя фиксирана мотивация. Планетите Венера, Сатурн и Уран са олицетворение на женския принцип.

Мъжкият принцип представя активно движение, тласък отвътре навън, енергия, действие. Отговаря на кардинална мотивация. Тази основна функция се задвижва от планетите Марс, Слънце и Плутон.

При неутралните планети Меркурий, Юпитер, Луна и Нептун става въпрос за разбиране и свързаност. Неутралният принцип отговаря на променлива мотивация.

В рамките на трите плоскости в планетната схема на Хубер планетите функционират на следните нива:

1. Инстинктивно – Венера, Меркурий, Юпитер и Марс

2. Индивидуално – Аз-планети – Слънце, Луна и Сатурн

В класическата астрология Слънцето и Луната се разглеждат като планети, свързани с индивидуалността. Хубер ги допълва със Сатурн, който в разработения от него Семеен модел е сигнификатор на майката (Слънцето – бащата, Луната - детето).
Сатурн символизира според Хубер съзнанието за нашата материална същност, за нашето “физическо Аз”, Луната се свързва с емоционалната природа, а Слънцето – със самосъзнанието и разбирането за “Аз съм” (Луна – “емоционално Аз” и Слънце – “ментално/духовно Аз”).
Най-висшата плоскост е представена от трите транссатурнови планети.

3. Духовно - Уран, Нептун и Плутон

Те символизират колективното надличностно (имперсонално) ниво на съзнание и затова се наричат трансперсонални планети.

Повечето астролози свързват Луната с майката и Слънцето с бащата.

Бруно Хубер предлага по-различна перспектива, наречена “Семеен модел”, която впоследствие добива признание по цял свят и широко се използва от възпитаниците и последователи на API (Институт по психологическа астрология).
Бруно Хубер предизвиква вълнение сред колегите астролози, приписвайки на Сатурн много позитивни черти. Няма нужда да се напомня, че дотогава повечето астролози разглеждат Сатурн в предимно негативна светлина. Лиз Грийн, Хауърд Саспортас, Стефан Аройо и някои други също допринасят за развитието на психологическата астрология. Те разглеждат Сатурн като носител на сходни характеристики, но не го представят като архетип на майката в хороскопа.

В предложената от Хубер планетна схема (вж. по-долу) планетите функционират на три основни архетипни нива на съзнание.

Трите транссатурнови планети символизират нашия Свръх-Аз в неговото висше, надличностно измерение.
Междинната планетна редица включва същностните Аз-ови планети, представени от триадата Сатурн-Луна-Слънце. От гледна точка на астропсихологията тези три планети формират структурата, ядрото на личността.
Долната редица е представена от Венера, Меркурий, Юпитер и Марс. Тези планети стоят не само в основата на инстинктивната ни същност, а и определят духовното и ментално развитие чрез Меркурий и Юпитер. Марс като анимус и Венера като анима също така се свързват с инстинктивната, чувствена природа, силата на либидото, Юпитер – с функцията виждане (и ясновиждане, наред с Нептун), Меркурий – в качеството му на символичен посредник, медиатор – вербална и писмена комуникация, слушане и чуване, дишане и т.н.
 
Можем да  разгледаме планетите от планетната схема на Хубер и в друга последователност:

Уран, Сатурн и Венера са женски планети и се свързват с фиксирания принцип, на който отговарят “сините” аспекти – секстил и тригон. Тяхната мотивация е за стабилност, укрепване и запазване на вече постигнатото, сигурност.
Нептун, Луна, Меркурий и Юпитер са неутрални планети. Те определят променлива мотивация и стремеж към любов, свобода, подвижност. Свързват се със “зелените” аспекти – полусекстил и квинконкс.
Плутон, Слънцето и Марс представят мъжкия принцип. Тяхната мотивация е кардинална – действие, налагане на волята и самоутвърждаване. Аспектите, с които се свързват, са от кардиналния кръст (“синьо”) – квадрат и опозиция.

Планетите се разглеждат с оглед тяхната позиция в знак, дом, качество и стихия.

Триадата, представена от Слънцето, Луната и Сатурн, стои в основата, в ядрото на личността и играе важна роля през ранните, формиращи години на родения, дава информация за ранната среда, възпитанието в детството и възприетата от родителите ценностна система (поведенчески роли и модели).

С оглед на това ролите в семейството се разпределят, както следва:
- Слънцето е бащата
- Сатурн е майката
- Луната е детето

Понякога ролите на Слънцето и Сатурн могат да се разменят. Възможно е в случаите, когато например майката се идентифицира с мъжката, активна, а бащата с женската, пасивна роля. Позицията на трите планети в домовете ни дава отговор на много въпроси, свързани със семейната динамика.

Сатурн в горната част на хороскопа може да загатва, че майката е имала доминираща роля в семейството (или в развитието и възпитанието на детето). Влиянието на майката през ранните години на детето може да бъде проектирано и в сферата на междуличностните и партньорски отношения в по-зрялата му възраст, ако Сатурн се намира в 7 дом.
Със Сатурн в 8 дом често отдаваме твърде голямо значение на колективните норми и ценности (табута).
Сатурн се "чувства" добре в 3 и 4 дом. Тук той формира една сигурна и здрава основа. В 9 и 10 дом Сатурн се отличава с висока степен на отговорност.
Сатурн, разположен по линията на оста на отношенията, представена от първи и седми дом, е изпълнен с гордост и чувство за достойнство и собствена значимост. Сатурн в 7 дом очаква висока оценка от другия/другите, Сатурн в 1 дом е осъзнат за реални, практически цели и тяхното постигане, силно заинтересован от утвърждаване на личния авторитет.

По същата схема се разглеждат другите две Аз-ови планети - Слънцето и Луната. Важно е да се отчете не само знаковата, а и домовата им позиция в даден зодиакален кръст  - кардинален, фиксиран, мутабелен.

Тази статия беше публикувана още в годините преди да навлезе в България астропсихологическото направление на Хубер и да бъдат преведени и издадени такива книги на български език.

Надявам се да оценят достойнствата на материала, който си пуснала, то е почти лекция!

Ами ето имаме си тема и за психологическата астрология, тук всеки може компетентно да се изяви.
Да сподели ценни учебни материали, собствени статии или преводи, практически опит.
Могат да се коментират също така и различни направления в астропсихологията.
Има различни школи в чужбина, някои от тях са добри. Може и за тях да се коментира, ако някой е по-запознат.

Лунният цикъл. Ключ към разбирането на личността
(откъси)

Интересно е да се отбележи, че дискът на Луната и този на Слънцето в небето изглеждат с почти еднаква големина. Това е възможно благодарение на факта, че огромната разлика във фактическата им маса, почти точно се компенсира от отдалечеността им спрямо Земята. Луната е значително по-малка, но пък е по-близо до Земята и затова се създава впечатление, че тя има същия размер какъвто има и Слънцето. Този факт създава предпоставките за наличието на пълни затъмнения, както на Слънцето така и на Луната.
В тази връзка като обективно съпоставяне тези два източника са почти еднакви, но като характер и качества са съвършено различни. Слънцето е ослепително в своя блясък и топлината му е източник на енергия, която е необходима за растеж и развитие. Светът на Луната е далечен и студен. Той напомня за отразена лампа в огледало. Нейната светлина е достатъчна за да ни даде представа за обектите наоколо, но тя не им придава топлината, както го прави самата лампа.
Не можем да гледаме Слънцето директно, защото това може да причини слепота, но можем да се отнесем с благодарност към животворната му енергия, а ако е в нашите възможности и да му подражаваме и да станем източник на лъчезарна, творческа активност и присъствие.

Луната е възможно да се наблюдава дори и когато е пълна. Някои народи са смятали, че това е свързано с определена опасност. Със своят хладен диск, тя представлява отразената по-слаба светлина и форма на Слънцето. Тя придава обективност на слънчевата активност, прави я разбираема, превръща я в нещо, което може да се анализира. Следователно Луната също така е символ на човешкия интелект, доколкото функция на интелекта e обективизацията и анализът на слънчевата изява на духа в човек. За да се направи подобен анализ, то той не трябва да е под формата на директна “комуникация” лице в лице, за да не се стигне до “ослепяване”. Необходимо е да се разгледа “отстрани” и то от много ъгли и “гледни точки”, всяка от които представлява част от някаква фаза на общото състояние на духа.

“Лунният път” следва да се разглежда като непряк път на духовно израстване. Това е естествения ход на нещата възможен в дуалния свят, който функционира само чрез подобно противопоставяне. Подобно надграждане и последователност на фазите, представлява постепенното разгръщане и осъзнаване на реалността. След като бъде достигнато възможно най-пълното разкритие, настъпва период на освобождение и разпространение на това, което е постигнато дотогава, докато “празната” (или объркана) душа или разум постепенно не започне нов съзидателен цикъл и така цикъл след цикъл, образ след образ. Тези “образи” на реалността представляват духовно-слънчева еманация на “идея-семенце”. Един френски философ ги е нарекъл idees-forces, защото те подобно на семенца съдържат в себе си и архетипния модел на бъдещия организъм и енергията, която е провокирана от топлите лъчи на Слънцето и напоена с вода, трансформира този архетип в реален жив организъм. Така погледнато тези идеи са проводник на духовната сфера и се случват тогава, когато съществува подобна потребност. Тя символично казано се заражда в земния организъм или конкретния човек до три дни преди новолунието (т.нар. балсамична луна), а слънчевия заряд възниква при новолуние – “в най-тъмния час” на лунния период. След това са необходими две седмици на транзитиращата Луна и на слънчевата идея-семенце или образ да се развие в лунното лоно на “разума” (или психоменталната сфера) и в резулат при пълнолуние да “поникне”. Следствие на това личностната потребност постига удовлетворение и завършеност.

Когато говорим за лунен цикъл или за какъвто и да е цикъл и взаимовръзка, ние винаги предполагаме, че в основата стои Земята. От такава гледна точка дуализмът на слънчево-лунния цикъл в действителност се получава от тройната взаимовръзка: Слънце – Луна – Земя. Основният фактор в него не е нито Слънцето – огнено, лъчезарно, спомагащо за развитието на семенцата. Също така не е и Луната – студена, обективна, строяща концепции. В действителност този фактор е Земята, необходима за цикличното взаимодействие между активността на Слънцето и Луната. Луната представлява посредник между Слънцето и Земята. Ако използваме съвременната психологическа терминология можем да кажем, че Луната е анима, която служи като свързващо звено между съзнателното его на човек и всеобхватната цялост на духа – Бог вътре в нас.

Лунният цикъл – цикъл от фазите на Луната. Тези фази са под формата на различни аспекти, които Луната периодически има спрямо наблюдаващия от гледна точка на Земята. Те представляват изменения не в самата Луна, а промяна в ъгловото съотношение на Луната спрямо Слънцето с център Земята.

Взаимовръзката на Луна и Слънце протича вълнобразно, съгласно увеличаването и намаляването на светлината на Луната или от отдалечаването й съответно приближаването й от и към Слънцето.
Цикълът започва с новолуние, когато Луната се губи в лъчите на Слънцето. В по-късната част на деня на западната страна на небето след залезът на Слънцето се появява тънкия сърп на Луната. При първата четвърт Луната става полукръгла и по време на залеза се издига към зенита. Зодиакалното разстояние между двете светила продължава да се увеличава и следствие на това, Луната започва да изглежда все по-кръгла и ярка дотогава, докато изгревът на Луната на изток не съвпадне със залезът на Слънцето на запад. Лъчите на залязващото Слънце минават по повърхността на Земята, за да се отразят в лунното огледало. Поради факта, че Луната е най-отдалечена от Слънцето, но е разположена с лице към него, тя действително е “равна” на Слънцето. След като е предала своя “подарък” на Земята, Луната постепенно губи своята яркост като забавя своето движение за да се приближи към Слънцето, жадуваща за неговия блясък. Във фазата последна четвърт, Луната е видима в зенита по време на изгревът на Слънцето. Всяка нощ тя започва да да изгрява все по-късно и три дни преди края на цикъла изгрява, когато зората започва да украсява източната част на небето. В следващите дни тя не се вижда, защото се губи в нарастващата яркост на Слънцето.

Автор: Дейн Ръдиар
Превод: Петя Симеонова

Успех със страницата!
Тук е по-подходящото място или в тема за общи дискусии, в онази тема за Традиционна астрология не е много уместно, тя е по-специализирана.