Каква своя цел успяхте да постигнете през изминалата година?

Не е било поставена цел, но тази година ми донесе дългоочакваната промяна в личен план. Такава, за която наистина изпитвам благодарност.

Написах две книги. Сега пиша третата. Надявам се догодина да я завърша.

Не беше точно цел, но много се радвам, че най-накрая се взех в ръце и си оправих зъбите - още не съм приключила целия процес, защото се наложи намеса на ортодонт, но вървя натам. Надявам се в края на другата година да имам най-хубавата усмивка
И другото, което смятам като постижение е, че направих основен ремонт на жилището ми. Ремонтът беше отлаган от 2019а и се радвам, че най-после приключи.

Не успях да намеря решение за здравословен проблем, както и не можах да си върна смиреността, да приемам нещата по-спокойно (това от доста години ми е цел)...
Но пък в друг план съдбата буквално ми набута щастие в ръцете.

Отслабнах и пътувах! И двете ми бяха цел обмисляна и планирана.
За следващата имам други, но май са в сферата на невероятностите.

Пълно попечителство над синковците. За един баща в нашата система това е голям успех.

Ще се радвам да споделите повече, как успяхте, какво ви коства, темата, кой ви вдъхнови.

Писах в свободното си време, най-често сутрин преди да отида на работа. Първо ми хрумна идеята за световете, разработих ги, няколко пъти ги рисувах. После се написах синопсиса, пооправих едно-друго, което не си беше на мястото, последва характеристика на образите и каква промяна трябва да претърпят, направих си файл с подсказвачки и разбивка на време/място/събития по глави. После започнах да пиша... и така.

Тази година беше изключително тежка за мен, много загуби в личен план, здравословни проблеми и изобщо проблеми от всякакво естество. Много натоварено и изнервено ежедневие, направо се чудя откъде да почна да решавам проблеми, да изпълнявам задачи и какви ли не други дреболии, които няма кой друг да свърши..

Понеже, нищо не е само черно, та все пак, някак си, тази година успях да постигна две цели: сдобих се със собствен автомобил(отдавна се канех) и със съпруга ми най-после успяхме да купим по-голямо семейно жилище.

Единствената ми цел и желание за новата година е да сме здрави цялото семейство(психически и физически) и да почнем, че и да приключим ремонта на новото жилище. Дай Боже!

започнах и завърших два професионални курса , в сфера,която бях отписала като възможност за развитие ,че няма да ми върши работа,но имам едно завършено висше преди 25г
костваше ми много, и финансово,и психо-емоционално,и физически натоварващо беше...но поне свърши

Беше ключова година за мен, приемам я като моята година, през която възкръснах като феникс. Спрях цигарите, промених си възгледите относно живота, върна се онова амбициозното момиченце, което си бях преди. Осъзнах, че много ми е липсвало. Просто отново се възроди този плам във мен, че съм силна и можеща. Сега на дневен ред ми са няколко борби в личен и професионален план. Ще дам всичко от себе си пък ще видим съдбата какво ще ми поднесе.

Имах късмет и започна работа в библиотека,за каквато отдавна мечтаех.
Дали е късмет или щастлива случайност,по-скоро и двете.
Успях да направя крачката да се изправя пред  най-големия си страх-да започна да говоря пред хора.
Приключих емоционално с човек от миналото си,което не вярвах,че някога ще ми се случи.
Сега го приемам с усмивка,гледам го в очите и не ми тежи. Изпитвам благодарност за всичко,което е било и на което ме е научила историята с него.

Все още се уча с говоренето,скоро няма да ми се получат нещата,ако общо ми се получат. Но дори това,което постигнах,колкото и да е малко е все нещо.
Пътувах където искам.
Три години бях в дупка,бях нещастна и изгубена.
Откакто започнах да ходя на работа сякаш намерих някакъв смисъл. И няма какво да се лъжа,сега се чувствам далеч по-добре.
Трудно ми е,тревожа се,как се справям,ще ме харесат ли,ще ме оставят ли,дали няма пак да се обърка нещо,както винаги е ставало досега.
Хората толкова добре ме приеха,такова нещо никъде не съм срещала. Никога на никоя работа нещата не са ми тръгвали така добре.
Може би,защото е творческа до голяма степен,а това е моето нещо.
Самочувствието ми се промени,започнах полека-лека да успявам да не се паля толкова,да не приемам нещата толкова навътре,да съм повече пет-за четири.
Може би най-накрая ще ми дойде акълът.
Напредъкът е малък.
Но се чувствах ужасно зле емоционално,а последните ми  три години бяха много трудни.

В новата година ще се местим в ново жилище и ни чака голям ремонт, ще имаме  наш,собствен дом.
Само това ме интересува и друго не искам освен да стане както си го представям.
Единственото ми желание е здраве за близките,да си стегнем жилището и да ме назначат на постоянен договор.
После ще помислим още малко за второ и или ще се решим,или ще се откажем завинаги.
Ще записвам и да уча пак,защото шефката иска и приветства желанието ми.

И не на последно място -открих йога.
И смятам това за най-голямото си постижение.
Най-накрая успях да открия тип физическа активност,която да превърна в трайна и постоянна част от живота си.
За това съм много доволна.

По-неприятната част е,че зачеркнах много близки хора,които никога не съм си мислела,че ще зачеркна,но когато не човечиш,така става.
Станах по-крайна и вече нямам търпимост към неприемливо държане и отношение.
Осъзнах,че времето си върви и съм изхабила много нерви с това да се ядосвам за глупости и с пустата ми свръхчувствителност,а е било залудо.
Въобще тази година ми беше повратна.
Победите ми са много малки,но за мен са значителни.
Катарзис изживях,това е.

Подобрих личното си бизнесче още повече !

Започнах да се грижа повече за качественото хранене на детето си, че от бързане го бях изпуснала, той се хранеше с каквото сам реши и сега трябва да се справяме със затлъстяване. Засега успя да свали 6 кг. Надявам се да мога да му създам някакви навици, но той наближава пубертета и може и да имам проблеми с това. Надявам се желанието му да се харесва повече на приятелите си, ще ми помогне...

Помогнах на близък човек (колега) да си научи урока, защото най-после "видя" истинските лица на хората от "близкото" си обкръжение - колеги и "приятели". Споделям го като мое постижение, защото отдавна исках това да се случи и бях много търпелива - истината винаги излиза наяве. Получих извинение, благодарност и доверие.