НАБОР 2004 - студенти - втора тема

  • 55 371
  • 568
  •   1
Отговори
# 480
  • София
  • Мнения: 7 075
bibi, това което преживяват децата в 7 клас е такава лудост, че нямам думи. Освен, че са в една шашава възраст, ами и натоварването им е сякаш светът свършва след това. Само здраве да е, че това е най-важното
В албумът на класа освен снимките на децата, са включени рождените дни, телефон, активна социална медия и ... мото. Повечето са казали нещо умно, някои са цитирали мисли на известни личности, други дори на английски са се изказали. Мотото на моето е ... "...важното е да сме живи и здрави!" 😂 Когато го видях за пръв път се изчервих и го попитах дали е сериозен?
Та... защо ви разказвам този срам?
Първо да кажа на bibi, че напълно я разбирам за умното "перде" 🤗😘 , второ - съгласна съм с bunova!

# 481
  • София
  • Мнения: 12 131
Не ми говорете за пердета. Днес трябва да учи наизуст "Българският език" - даден му е втори шанс, след като миналата седмица, въпреки чутовните мъки, не успя да го научи като хората. /Отсече, че е адски тъпо и няма научаване. То и аз не го харесвам, зле написано е по скромното ми мнение/. В момента е почти 22 часа, той вечеря за трети път и вика "спокойно, де". Smirk Еми, поливам...

# 482
  • София
  • Мнения: 6 572
Абсолютно сте прави! Heart
С цел разведряване на обстановката, погледнах в нашите албуми.
Е, уцелили са се децата.
HR- ката: Различен свят не се прави от безразлични хора! (тя, която е в дъното на всяка борба за справедливост още от втори клас и първата ми самостоятелна р.с. с класен и директор по повод организиране на класа да пее. Another brick in the wall.) Sunglasses
Авиоинженерката: The sky’s the limit unless you can build a rocket. (това даже няма да го коментирам Grinning)

# 483
  • Мнения: 1 410
Като си спомня 7ми клас на малката и студена пот ме облива след толкова години. Беше ми съвсем ясно, че няма да е като сестра си и затова бях на принципа - прилично училище и да не повтаря. Отивам на първата родителска седмокласна среща, отварям дневника (още имаше хартиен) и го затварям в шок. Пак отварям - няма грешка. То двойки, тройки, чудеса. Така ми се сгади, че не знаех на кой свят съм. Излизам, взимам я и се качваме в колата. Почвам цялата палитра - от крясъци, през молби до рев. Така до нас и въобще не спирам. Онова мълчи. В един момент явно съм се спряла и вероятно съм я питала нещо, не че го помня. Поглежда ме това дете право в очите и директно- не знам какво искаш, аз съм тийнейджър и работата ми е да имам проблеми. В тоя миг рязко се отрезвих и разбрах, че нямам много полезни ходове. Срещнах се с учителите, договорихме се какво да прави, тя учеше с баба си, която я изпитваше 2-3 пъти седмично, успоредно и с мен.
Е, оцеляхме и двете, не влезе в супер училище, но пък не беше и в много лошо (това е вече цяла друга история  Wink ). Но споменът за пустиня 7ми клас ще ме преследва цял живот.

# 484
  • Мнения: 125
Здравейте, чета ви когато ми остане време ама все не ми стигат сили да пиша. При нас тече усилено обикаляне на МУ-тата в страната. С мързела му явно и тази година ще пропадне, след среднощно пътуване до Плевен за предварителният излезна на 15 минута и каза това не е моето място  Joy
 Леле така му бях набрала, ама той 2 метра какво да правя, обратно към София за следващият и така остава само химия в СУ.
Дано за редовните е по-подготвен. Общо взето при нас така се развиват нещата в УНСС взет трите изпита за първи семестър без римско право и записа втори семестър с идеята да ходи на бригада. След редовните за МУ ще отиде в Орегон да се разходи за месец “ да поработи” ама да му минава мерака явно, че няма друг начин.

# 485
  • София
  • Мнения: 929
Доколкото знам, бригадите са минимум 2 месеца Simple Smile

Моята има жилище в Амстердам, работа, може и втора да почне ваканцията, ако иска, но не. Намислила е, че това ще й е последното лежерно лято и иска да почива вкъщи, на моренце....Така казваше и за предишното лято 😄, било последното лежерно. 😏

# 486
  • София
  • Мнения: 7 075
Значии... аз не разбирам къде сбърках.
На всички вас, големите деца са отговорни и малките са пердета. Аз се заклевам, че нямам по-голямо дете от набора (и по-малко нямам 😂),  но в случая е важно, че голямото ми дете е перде! 🤣🤣
Шегувам се и го обичам такъв, но признавам си, може да ме вбеси от хиляди километри само като ми каже "Еее, спокойно, де! Какво толкова ще стане/е станало?" 😡
Абсолютно сте прави! Heart
С цел разведряване на обстановката, погледнах в нашите албуми.
Е, уцелили са се децата.
HR- ката: Различен свят не се прави от безразлични хора! (тя, която е в дъното на всяка борба за справедливост още от втори клас и първата ми самостоятелна р.с. с класен и директор по повод организиране на класа да пее. Another brick in the wall.) Sunglasses
Авиоинженерката: The sky’s the limit unless you can build a rocket. (това даже няма да го коментирам Grinning)
А, bibi, видя ли! Ето за това говоря и аз! 😂
Запиши си да провериш албума и на малката, след 5 години! 😍

Последна редакция: вт, 16 апр 2024, 01:20 от Слънчевата

# 487
  • Мнения: 555
И преди съм споделяла какво перде е Златния. Е, оцеляхме след 7 клас, май по-скоро аз оцелях, той така и не се впечатли. Нито от караници, нито от поощрения, нито рев и сълзи/ разбира се от моя страна/,  опити за манипулаци, разговори, нищо. Е и сега си е такъв..Няма сила, която да го накара да учи повече от 30-40 минути дневно, главно във влака Това по негови данни, аз не съм го видяла. И не всеки ден. Съботите и неделите били дадени за почивка.  Еми такъв си е. Двойки, тройки грам не го впечатляват, Ива не знам дали е имала четворка в живота си. Различни са, аз се уча да свиквам.Важното е да сме живи и здрави.

# 488
  • В светлината на слънцето
  • Мнения: 7 926
Утре ще взема да отворя албума на наборката, че сега вече нямам ни сили, ни нерва. Но мога с две ръце да се подпиша за онова, което ще напише десетокласникът в своя албум: важното е да сме живи и здрави (слънце, не си сама). Лайтмотив му е в живота и гледам, прави всичко възможно да го спазва.

# 489
  • Мнения: 220
Да сме живи и здрави е най- важното нещо на света! Всичко друго е бош лаф! Това е истината, която хората разбират, едва след като се сблъскват със сериозни здравословни проблеми.

# 490
  • София
  • Мнения: 6 572
Между другото един от съучениците на девойките беше написал точно това: Важното е да сме живи и здрави!
Друг пък беше цитирал "чичкото от Кауфланд": Самтаймс - уин, самтаймс - люн! YumJoyBlush

Последна редакция: вт, 16 апр 2024, 11:51 от bibi

# 491
  • Варна
  • Мнения: 2 082
Ох, наистина най-важното е да сме здрави. Такова приключение ми спретна наборката, че още не мога да дойда на себе си. През уикенда мъжО имаше работа до Сърбия и аз се наредих да се разходя. Преди време само съм минавала през страната и бях любопитна да я видя по отблизо. В неделя следобед чакаме да минем границата наобратно и тя звъни. Веднага ми щракна, че нещо се е случило.
А тя посягайки да си вземе един сборник от масата коляното ѝ се усуква и ръката замахваща във въздуха също. Добре че брат ѝ в това време е до нея, та ѝ помогнал да легне. Намазала се с перскиндол, пила обезболяващо, превърнала ръката прибрана към тялото с един шал и така ми звъни за да пита какво още да прави. Толкова безсилна не съм се чувствала, на другия край на България. 🥺
Звънях на познати, организирахме транспорт и преглед, оказа се че има прекалено еластични и разтегливи стави. Та нищо сериозно не се е случило. Това което е направила било нормалното лечение и да продължава. А след седмица на контролен преглед.
Докато мине всичко и да стане ясно какво е, бяхме стигнали Ловеч и аз вече бях готова да пищя.

# 492
  • София
  • Мнения: 3 081
От къде дойде това, че малките деца в семейството изповядват мотото "да сме живи и здрави"? При нас наборът цял живот живее (и учи) по пътя на най, най-малкото съпротивление и с вложени усилия под минимума, стриктно спазвайки мотото. Описали сте какво струва това на околните, разбирайте, на мен. Малката учи, учи, старае се, труди се, резултат...нулев, а това води до ред сълзи, ред сОполи, ред хот чили пепърс...така да се каже. А аз съвсем искрено обяснявам, че всичко това е бошлаф и важното е да сне живи и здрави. Ама вярвам го, прозрях го! То струва ли си да ревеш за тройка по химия...нищо че си прекарал цяла събота и неделя над въглеводородните вериги... Знам, че сега меря с различен аршин, но слава Богу, прозрях фразата без някой да е неизлечимо болен, само неизлечимо скаран с абстрактното и точните науки...

# 493
  • Мнения: 8 925
Щото повечето претръпнахме с големите. Дет се вика -големите магистри, малките да са живи и здрави!
   Връщайки се назад, за такива глупости съм късала нерви и съм обтягала отношения с децата, че ме е срам от мене си. Но за онзи момент, за конкретната ситуация, съм била в правото си.

# 494
  • Мнения: 822
Привет и от мен, да децата са различни- това и аз  го разбрах по трудният начин,  като набора направи пневмония на 11 месеца за няколко часа, защото го лекувах така както брат му дотогава. Много се радвам,  че личната се постара да ми набие в главата , че това са различни хора и сравнение не трябва да има. За сметка на това, обаче набора винаги се е състезавал/сравнявал с брат си (лично негово решение и потребност), който пък винаги е бил висока топка.
Този уикенд и двамата бяха вкъщи (и двамата са в Англия), та влизам в детската стая, набора на компа не ме отразява,  големият скача, застава прав явно готов за конско ... та сигурно ще си е все така, малките да са живи и здрави  😀.

Общи условия

Активация на акаунт