Паническо разстройство - 60

Билките не са леки, безполезни и без ефект. Някои от тях са доста силни и се отглеждат за медицински цели. От растения се извлича морфин (болкоуспокояващо), кокаин (стимулатор), мескалин (халюционогенно), ефедрин, дигиталисови гликозиди (терапия на сърдечна недостатъчност), ерготови алкалоиди и много много други. Лекарят преценява какво да е лечението.

На мен психиатър ми беше изписал хмел за безсънието (заедно с другите ми лекарства). Дадох сума ти пари без никакъв ефект и ми го спря. Мелатонин, валериан и какво ли не - резултат нулев. Те билките за такива състояния не само, че нямат никакъв ефект, ами и са скъпи.

Боже, честно, на човек, който ме нарича мен и всички нас мързеливи и пенсии, които ежеднено се борим с тази диагноза, ми идва  да му пожелая да стигне до психото и после с кеф да му гледам сеира. Няма да го направя, но дори собственият ми мъж не би си позволил да ми говори в подобен тон и с подобни изрази. Аз до банята да взема един душ не мога да стигна от изтощение психическо и физическо, той милият за секс мисли...че и обижда. Машала....

Билкаря, я разкажи: как така питаш лекарите дали са адекватни (не мога, плача 😂) да ти дават АД, за да те излекуват от АД. Има ли лекар, който те приема вече?

Хаха, ако това го каже на моята лекарка, каквато е с къс фитил, ще го изгони като мръсно куче и ще каже на секретарката си като се тръшне с поредната паник атака да му каже, че са много заети и следващият час е за май месец. Ще го прати по живо по здраво да си пие мента, глог и валериан. Ох, представих си погледа й зад очилата  като й изръси, че не може да прави секс, и падам да се смея.

Благодаря за новата тема, мили хора:) аз спрях всякакви хранителни добавки, пия си само АД и мисля, че не ми е зле. Разбира се, имам си и аз слабите моменти, но веднага намирам да направя нещо бързо като усетя, че ме обзема паниката - започвам да чистя (колкото и да е смешно), да пея, да танцувам лекичко, да се раздвижвам. Четенето винаги ми е помагало, от малка обожавам това мое хоби. Оцветявам или излизам на въздух. Лесно е да се каже, зная, но поне можем да се замислим и да си направим сметка наистина какво освен хапчетата ни помага. Също така веднага хващам сина ми и правим неща заедно, гушкам го, целувам го, дажа ми сили и той и мъжа ми. Семейството е богатство също:)

Здравейте в петък! Как сте тези дни?
На мен от вчера ми е едно никакво. Апатия, липса на апетит, незаинтересованост какво се случва наоколо.
Днес докато приготвях обяд сякаш ме обви някаква мъгла и хем ми е объркано, изнервеност,  хем тревожно и напрегнато. Слабост в лява ръка и изтръпване на лява част от лицето за малко. Дори усещам и някакъв необоснован страх. Паник атака ще да е, нали?
Преуморих се покрай празниците. На вас как ви се отразяват тези празнични маратони?
П.П. Колко от вас имат изтръпвания на лице и ръце? Кога ви се случва?
✨✨✨

Здравейте. Чета ви от около половин час и се припознавам в много от вас. Моят проблем е, че от 2 години живея сама 95% от времето. Съпругът ми стана международен шофьор, защото ни трябват пари за сериозен, наложащ ремонт на желището ни. Прибира се за по 3 дена в месеца. Аз благодарение на страховете ми вече ме е страх да отида и до контейнера, боклука да си изхвърля. Все се тревожа, че нещо ще ми стане, ще припадна. Вие ми се свят. Нямам вяра в хората наоколо. Не вярвам, че някой ще ми помогне ако ме види, че ми е зле. Вечер пък получавам паник атаки в момента на заспиване. Будя се с 140 пулс, като кръвното ми е нормално ( 100/60). Млад човек съм в 20-те си години. Не знам как да се събера. Има дни в които получавам паника и в банята, докато се къпя. Страх ме е, че ще припадна, че съм сам сама. Никой няма да ме намери, да ми помогне. Въобразявам си, че няма да мога и един телефон да звънна на родителите ми да дойдат да ме спасяват. Не съм се разхождала сама навън от 2 години. Не мога да релаксирам. Винаги мисля най-лошото. Била съм на всякакви доктори, специалисти, всякакви изследвания, хормони. Всичко е наред. Обаче вечер получа ли сърцебиенето 130-140 започвам да си мисля, че ще получа инфаркт. Звъня на близките ми посред нощите, безпокоя ги. В момента в който някой ми вдигне телефона се успокоявам. Осъзнавам, че всичко аз си го правя. Дори в момента цял ден се тревожа, че довечера пак ще получа панически пристъп и най-вероятно ще стане. Винаги отминава, никога не е прогресирало в инфаркт. Правили са ми ЕКГ, Ехограф на сърцето. ( Не знам, вече не мога да се позная. Преди се радвах на живота, излизах сред природата. Сега не мога и до магазина да ида, че е на 300 метра от мен. Откакто карах Ковид се отключи това. Дробовете ми не можеха да смогнат да дишат във влажно време или при вземане на горещ душ. Кашлях една година. Тотално откачих.

@Honey23 Имала съм всякакви изтръпвания. И тези които описвате. Паника. Отново.

Здрасти! Аз имах такива изтръпвания на крайниците плюс ужасно мравучкане преди да започна лечението.
Аз като цяло съм добре,живнах покрай празниците, но все така си ме гони тая сънливост. След НГ ще посетя психи да сменим АД или направо да опитам да ги спирам въпреки че към момента не мисля,че изобщо е възможно.

Anavrin, нямате ли приятели? Някого, с когото да излезете и да сте спокойна,че не сте сама? Опитайте се с малки стъпки да преодоляване тези страхове. Днес до магазина, утре до по-далечния.. Кураж!

Имах някога, но така се стекоха обстоятелствата, че след като срещнах съпругът ми преди 8 години "изоставих" приятелите. Той искаше цялото ми свободно време за себе си, работех и по 10 часови смени. Леко по леко приятелите изчезнаха. И сега си нямам никой, освен себе си. 🥲
Опитвам се, боря се, но ми е много трудно. Всеки път си мисля, че ще получа инфаркт. Супер налудничава мисъл, но превзема съзнанието ми и изпадам в ужас, че ще умра.
На кой би му трябвал такъв приятел, ха- ха. ☺️😄
Благодаря за съвета. 🤗

Здравейте,
2 дни нямах ПА, но днес получих една по-лека. Замайване, стягане в гърдите,  задух, слабост в мускулите. Легнах и си казах, ПА е, ще отмине. Но все пак не ме подмина и мисълта, че е здравословен проблем и че....но не се предадох. Просто беше лека или притъпена от
лекарството - стрезам пия само за сега, че още не ми е дошъл часа за психиатър. Малко по-спокойно ми е, тревожните мисли са рядкост, от там и ПА може би. Отдавам го на лекарството, което приемам стриктно и ми е спасителната сламка за сега, заедно с невробекс, либено масло и магнезий. Не съм на работа, това също ми помага, там си имам дразнители и си оказва влияние. Не знам как ще се върна след празниците. Спя добре, това също ме спасява. Малко съм апатична обаче.
Ще ми се да идем някъде за нова година с ММ, но не съм съвсем убедена дали ще съм в кондиция.
Та така, борба в общи линии.
Поздрави на вас!:hibiscus:

Здравейте, вдигнах кръвно 160 и пих половин хлофазолин, но пулса ми е нормален70. Сега прочетох, че освен да спада кръвното ,понижава и пулса. Хвана ме страх да не падне много

Lori не се притеснявай, няма да падне много, половин хлофазолин е добра доза, няма да падне много от нея.
Кардиолог ми е изписал 1/2 хрофазолин при кръвно над 140/90, така че всичко е както трябва.

  страх ме е да не падне пулса много, защото ми беше 70
 Не знам какво да правя с това кръвно вече. Постоянно играя 120, 130, 110, рядко 140,но 160 от доста време не се беше вдигали.

Всички се борим. Особено през празниците, защото е шумно и напрегнато. Поотмина ми малко дивотията от днес, но пак е едно такова нереално на моменти. Радвам се, че всички някак си успяваме да тушираме нещата. Открих, че като влизам в "покрайнините на бурята" разсейването с игри на телефона ми се отразяват добре (една игра WoW, на думи) и не стигам до епицентъра 🥹.
Има ли някой със кПТСР?
П.П. Пожелавам ни повече дни без бури!✨