- Публикувана: 27 дек. 2023, 23:12 ч.
- Последно мнение: 19 май 2024, 15:53 ч.
Аутистичен спектър. Аутизъм - тема 33
Искам да сложа тук нещо което ми попадна в интернет пространството и което хората публикуват в профилите на фейсбук. Изключително добре систематизирано, говорено е тук многократно , но нека стои така подредено.
Уточнявам, че не мога да се съглася с авторката в два аспекта:
А) пластичността на мозъка. Съгласна съм, че най-голямата пластичност е до 7 години, но и след това развитието и създаването на невронни връзки, формиране на компенсаторни механизми продължава и продължава, може да не в същата интензивност но не по-малко ефективно и полезно за развитието на детето. Ако не беше така , децата нямаше да тръгват на училище на 5- 7 години.
Б) Както и няма такова нещо като "напълно възстановяване", винаги ще има някакви проблеми, защото те са проблеми в работата на мозъка ( когато са резултат от работа е не от строеж, ако е строежно пък съвсем няма как ) . Той няма как да бъде "поправен", за да "заработи" както при децата с типично развитие. Но с правилно конструирана терапия и ако възможнстните а детето позволяват ще развие компенсаторни механизми, чрез които ще може да се приближи максимално близко до нормата, да е максимално ефективен за детето, неотличим - клонящо-към-типичен.
Автор Гюлсевер Асанова
ЗАЩО НЕ МОЖЕТЕ ДА ЧАКАТЕ, АКО ДЕТЕТО НЯМА РЕЧ НА 2 ГОДИНИ.
🧠Речта е функция на мозъка, а мозъчните структури узряват в определена възраст. Неврологичните критерии за норма отговарят на специфичните етапи на развитие на мозъчните функции.
Например до 1,5 години малкият мозък се активира - детето започва да ходи, а ако е на 2 години и не ходи, родителите разбират, че това не е „индивидуалност“ и ако го съберат с футболисти, за да се "научи", то това няма да има желания ефект. При неговорещо дете е същото - ако го изпратят на детска градина, за да се научи от другите деца, това едва ли ще се получи.
🗣 Ако детето не говори на 2 години, значи има конкретен проблем, който трябва да се намери, за да му помогнем да компенсира. Да чакаме и да вярваме в приказките, че „проговорил на 5 години и станал учен“ е само губене на терапевтично време. Речта се формира в зоната на Брока (моторна функция - производство на реч) и зоната на Вернике (сензорна функция - разбиране на речта), те обикновено се активират до 2 години.
❌Ако детето между 2 и 3 години години няма фразова реч , това означава, че има дисфункция на някои речеви области на мозъка или по-сериозна причина за забавяне на развитието, следователно бездействието и неправилната терапия водят до последствия, които след 6 години вече не могат да бъдат компенсирани. Пластичността на мозъка е най-голяма до 6-7 години; ако детето започне терапия на 2-2,5 г., тогава шансът да се върне към нормата е много голям, а ако започне на 4-5 години, остават година-две и терапията може само да подобри състоянието му, а не да го възстанови напълно.
🗣 Деца, които самостоятелно, без корекция, започват да говорят на 3-годишна възраст и по-късно, които някои хора използват като пример, „съседът ни започна да говори на 3,5 и всичко е наред“ - това са КОМПЕНСИРАЛИ ДЕЦА. Това означава, че или мозъчната дисфункция е била лека и мозъкът е успял сам да възстанови функцията на говорната зона, или причината е била в недобро социално развитие - социална занемареност или невроза (психологичен проблем). Така или иначе, в края на краищата - на 7 години, когато тези деца тръгнат на училище, повечето от тях получават диагноза ADHD (хиперактивност с дефицит на вниманието) или дисграфия, дислексия - нарушение на процесите на четене и писане. Така че колкото по-скоро започне логопедична и психологическа работа с детето, толкова по-малко проблеми ще има то в бъдеще.
❓ Какви изследвания трябва да се направят, ако детето не говори на 2 години?
🦻 Разбира се, трябва да започнете с преглед при невролог, УНГ специалист (защото понякога причината за забавеното развитие на речта е увреждане на слуха) или психиатър. Извършете всички предписани изследвания - аудиограма, ЕЕГ и др. Посетете логопед или психолог, който ще обследва интелигентността, перцептивните функции, висшите психични функции на детето и ще помогне за разработването на терапевтична програма въз основа на индивидуалните нужди на вашето дете.
Уточнявам, че не мога да се съглася с авторката в два аспекта:
А) пластичността на мозъка. Съгласна съм, че най-голямата пластичност е до 7 години, но и след това развитието и създаването на невронни връзки, формиране на компенсаторни механизми продължава и продължава, може да не в същата интензивност но не по-малко ефективно и полезно за развитието на детето. Ако не беше така , децата нямаше да тръгват на училище на 5- 7 години.
Б) Както и няма такова нещо като "напълно възстановяване", винаги ще има някакви проблеми, защото те са проблеми в работата на мозъка ( когато са резултат от работа е не от строеж, ако е строежно пък съвсем няма как ) . Той няма как да бъде "поправен", за да "заработи" както при децата с типично развитие. Но с правилно конструирана терапия и ако възможнстните а детето позволяват ще развие компенсаторни механизми, чрез които ще може да се приближи максимално близко до нормата, да е максимално ефективен за детето, неотличим - клонящо-към-типичен.
Автор Гюлсевер Асанова
ЗАЩО НЕ МОЖЕТЕ ДА ЧАКАТЕ, АКО ДЕТЕТО НЯМА РЕЧ НА 2 ГОДИНИ.
🧠Речта е функция на мозъка, а мозъчните структури узряват в определена възраст. Неврологичните критерии за норма отговарят на специфичните етапи на развитие на мозъчните функции.
Например до 1,5 години малкият мозък се активира - детето започва да ходи, а ако е на 2 години и не ходи, родителите разбират, че това не е „индивидуалност“ и ако го съберат с футболисти, за да се "научи", то това няма да има желания ефект. При неговорещо дете е същото - ако го изпратят на детска градина, за да се научи от другите деца, това едва ли ще се получи.
🗣 Ако детето не говори на 2 години, значи има конкретен проблем, който трябва да се намери, за да му помогнем да компенсира. Да чакаме и да вярваме в приказките, че „проговорил на 5 години и станал учен“ е само губене на терапевтично време. Речта се формира в зоната на Брока (моторна функция - производство на реч) и зоната на Вернике (сензорна функция - разбиране на речта), те обикновено се активират до 2 години.
❌Ако детето между 2 и 3 години години няма фразова реч , това означава, че има дисфункция на някои речеви области на мозъка или по-сериозна причина за забавяне на развитието, следователно бездействието и неправилната терапия водят до последствия, които след 6 години вече не могат да бъдат компенсирани. Пластичността на мозъка е най-голяма до 6-7 години; ако детето започне терапия на 2-2,5 г., тогава шансът да се върне към нормата е много голям, а ако започне на 4-5 години, остават година-две и терапията може само да подобри състоянието му, а не да го възстанови напълно.
🗣 Деца, които самостоятелно, без корекция, започват да говорят на 3-годишна възраст и по-късно, които някои хора използват като пример, „съседът ни започна да говори на 3,5 и всичко е наред“ - това са КОМПЕНСИРАЛИ ДЕЦА. Това означава, че или мозъчната дисфункция е била лека и мозъкът е успял сам да възстанови функцията на говорната зона, или причината е била в недобро социално развитие - социална занемареност или невроза (психологичен проблем). Така или иначе, в края на краищата - на 7 години, когато тези деца тръгнат на училище, повечето от тях получават диагноза ADHD (хиперактивност с дефицит на вниманието) или дисграфия, дислексия - нарушение на процесите на четене и писане. Така че колкото по-скоро започне логопедична и психологическа работа с детето, толкова по-малко проблеми ще има то в бъдеще.
❓ Какви изследвания трябва да се направят, ако детето не говори на 2 години?
🦻 Разбира се, трябва да започнете с преглед при невролог, УНГ специалист (защото понякога причината за забавеното развитие на речта е увреждане на слуха) или психиатър. Извършете всички предписани изследвания - аудиограма, ЕЕГ и др. Посетете логопед или психолог, който ще обследва интелигентността, перцептивните функции, висшите психични функции на детето и ще помогне за разработването на терапевтична програма въз основа на индивидуалните нужди на вашето дете.
Здравейте,
Има ли родители тук на деца със стериотип "люлеене в легнало положение с ръка на ухото". Синът ми е с диагноза аутизъм, но това го прави от доста време и се чудя някога ще спре ли. Понякога е толкова силно, че имам чувството че ще се нарани... Едновременно скърца със зъби или вика, бърбори нещо и е побъркващо. Прави го по всяко време, когато няма интерес към средата или преди да заспи... Има ли такива деца?
Има ли родители тук на деца със стериотип "люлеене в легнало положение с ръка на ухото". Синът ми е с диагноза аутизъм, но това го прави от доста време и се чудя някога ще спре ли. Понякога е толкова силно, че имам чувството че ще се нарани... Едновременно скърца със зъби или вика, бърбори нещо и е побъркващо. Прави го по всяко време, когато няма интерес към средата или преди да заспи... Има ли такива деца?
Има, има, не точно това, но същото издаване на звуци с уста, сензорно задоволяване на сетивата. Ужасно е за нормални хора, но се научих какво е и не се ядосвам, за разлика от мъжа ми, който се побърква от този звук.
Просто отклонявате и променяте ситуацията, много е трудно, започва като правя домакински неща, гладене, чистене. Викане не помага, те не разбират защо, имат нужда просто.
Здравейте! Имам син на 1.9 м. и имам своите притеснения относно развитието му. Бих искала да ви попитам на каква възраст най-рано мога да го заведа на обследване? И съответно да ми препоръчате къде е най-добре да се извърши? ЛЛ на детето за съжаление към момента не може да ме насочи адекватно... както повечето педиатри не обръща особено внимание дали детето се развива адекватно за възрастта си. Живеем близо до София.
Педиатърката на детето изпадна в ступор, когато й поисках направление за детски психиатър. От тогава са минали 6 г., но все така не смее да ме погледне в очите и изпитва страшно неудобство като влезем с детето в кабинета. Та изобщо не разчитайте да ви насочи или окаже адекватна помощ. Моят съвет е първо да заведете детето на детски психиатър. Той ще прецени дали има някакви отклонения от нормата, но не очаквайте да сложи конкретна диагноза, защото детето ви е много малко. Но ако установи, че има някакво разстройство на развитието, можете да започнете работа с ерготерапевт, спец. педагог и логопед или да потърсите програма "Ранна интервенция". След половин година повторете прегледа при същият психиатър, за да се прецени дали детето е започнало на наваксва или има нужда от обследване.
Може ли да ми препопъчате в такъв случай добър детски психиатър за гр. София? Благодаря.
Тя е специализирана. Навремето беше най - добрата Анка Бистриан, но за съжаление тя почина! Успех!
Да сложа и аз моите 5 стотинки.
Психиатър няма как да консултира толкова малко дете за проблеми, които касаят психика, още повече да му постави диагноза. Невролог би могъл да види отклонения ако има такива ( Епилепсия), УНГ също, но психиатър на тази възраст не би поставил каквато и да е диагноза и напълно правилно и адекватно би постъпил. Ако детето няма и видимо физически проблеми нещата за определяне къде е проблема на детето стават още по-сложни. Затова трябва да разграничи " диагноза" в смисъл на медицинско състонояние поставяно от лекар и "ранен скриининг".
Това от което детето има нужда е ранен скриининг който да покаже има ли отклонения от "типичното" развитие, къде има забавяне и странности. Това се прави за да може родителите да предприемат бързи мерки по терапевтиране с цел наваксвсне на тези изоставания, защото този тип поведение може да се диктува от много и различни проблеми, не е задължително да бъде разстройство от аутистичния спектър. Както и това е възрастов сензитивен период, в който на принципа на компенсация та детето би б могло да създаде такива механизми с които да компенсира един или друг проблем. Не знаем нищо за здравословното състояние на детето, което допълнително внася неяснота в ситуацията, но ако говорим за физически здраво дете на година и 9 месеца, без някакви отклонения свързани с неврология то тогава това е пътя.
Ранен скриининг правят е Александровска или поне парвеха преди една две години. Ранен скриининг правят и в Карин Дом, напълно безплатен. Не знам дали правят в св. Никола но може да се попита.
Психиатър няма как да консултира толкова малко дете за проблеми, които касаят психика, още повече да му постави диагноза. Невролог би могъл да види отклонения ако има такива ( Епилепсия), УНГ също, но психиатър на тази възраст не би поставил каквато и да е диагноза и напълно правилно и адекватно би постъпил. Ако детето няма и видимо физически проблеми нещата за определяне къде е проблема на детето стават още по-сложни. Затова трябва да разграничи " диагноза" в смисъл на медицинско състонояние поставяно от лекар и "ранен скриининг".
Това от което детето има нужда е ранен скриининг който да покаже има ли отклонения от "типичното" развитие, къде има забавяне и странности. Това се прави за да може родителите да предприемат бързи мерки по терапевтиране с цел наваксвсне на тези изоставания, защото този тип поведение може да се диктува от много и различни проблеми, не е задължително да бъде разстройство от аутистичния спектър. Както и това е възрастов сензитивен период, в който на принципа на компенсация та детето би б могло да създаде такива механизми с които да компенсира един или друг проблем. Не знаем нищо за здравословното състояние на детето, което допълнително внася неяснота в ситуацията, но ако говорим за физически здраво дете на година и 9 месеца, без някакви отклонения свързани с неврология то тогава това е пътя.
Ранен скриининг правят е Александровска или поне парвеха преди една две години. Ранен скриининг правят и в Карин Дом, напълно безплатен. Не знам дали правят в св. Никола но може да се попита.
Здравейте
Някой правил ли е на детето си изследване Лорета? В какво се състои това изследване? Къде мога да го направя моля за координати за добър специалист за това изследване.
Синът ми е на 12 год. с аутизъм и с голямо изоставане спрямо възраста си ( от скоро почна да си играе с играчки да ги гушка и да спи с тях, заглежда се вече и в децки гледа) .
Искам да му направя някакво изследване зада видя как му е мозъка, и ми казаха за това изследване. Ще бъда благодарна ако ме насочите.
Някой правил ли е на детето си изследване Лорета? В какво се състои това изследване? Къде мога да го направя моля за координати за добър специалист за това изследване.
Синът ми е на 12 год. с аутизъм и с голямо изоставане спрямо възраста си ( от скоро почна да си играе с играчки да ги гушка и да спи с тях, заглежда се вече и в децки гледа) .
Искам да му направя някакво изследване зада видя как му е мозъка, и ми казаха за това изследване. Ще бъда благодарна ако ме насочите.
Здравейте
Някой правил ли е на детето си изследване Лорета? В какво се състои това изследване? Къде мога да го направя моля за координати за добър специалист за това изследване.
Синът ми е на 12 год. с аутизъм и с голямо изоставане спрямо възраста си ( от скоро почна да си играе с играчки да ги гушка и да спи с тях, заглежда се вече и в децки гледа) .
Искам да му направя някакво изследване зада видя как му е мозъка, и ми казаха за това изследване. Ще бъда благодарна ако ме насочите.
Някой правил ли е на детето си изследване Лорета? В какво се състои това изследване? Къде мога да го направя моля за координати за добър специалист за това изследване.
Синът ми е на 12 год. с аутизъм и с голямо изоставане спрямо възраста си ( от скоро почна да си играе с играчки да ги гушка и да спи с тях, заглежда се вече и в децки гледа) .
Искам да му направя някакво изследване зада видя как му е мозъка, и ми казаха за това изследване. Ще бъда благодарна ако ме насочите.
Ето една тема в бг мама в която са го обсъждали.
https://m.bg-mamma.com/?topic=1158303.375
Ето няколко линка
https://www.biofeedback.bg/loreta-nenadminata-tehnologiq-za-izsledvane-na-mozuka/
https://vezenkov.com/page/funkcionalno-eeg
https://m.bg-mamma.com/?topic=373071.msg40891451
Здравейте!От няколко дни усилено чета темата и реших да се включа ,защото съм леко притеснена относно развитието на втората ми дъщеричка.И двете ми деца са заченати ин витро.Първата е от свеж трансфер.Втората ми дъщеря обаче е от ембрион стоял замразен повече от 4 г .От известно време виждам особени разлики в развитието и понеже я сравнявам с каката.На на почти 1 г и 1 м е ,проходи на 11 м ,пропълзя на 6м ,като цяло физически се развива страшно бързо и може много неща докато кака и на нейните месеци доста изоставаше.Притесненията ми са ,че не сочи с пръст ,но подава цяла ръка към предмета,който иска да вземе.Имам чувството ,че в повечето време не ме разбира какво и говоря ,не повтаря ако и покажа нещо.Пляскаше преди сега го прави ,но не като реакция ,а просто като заучено действие.Не маха за чао ,не дава целувка .Понякога когато върви из къщи и види нещо започва леко да маха с ръце издавайки звуци ааааа.Преди да навърши годинка като искаше да я взема казваше Мааа ,сега вече спря да го прави ,а само подава ръце и почва да мрънка .Често е избухлива,без причина.Когато се опитвам да и казвам думички да повтаря се изнервя и почва да се тръшка.Казва кака и баба ,но не целенасочено.Просто заучени думи.Играе с играчките що годе по предназначение. Когато и показвам да нахрани бебето го прави ,но в повечето случаи лапа играчките или ги сурка по земята или ги трака по земята или по мебелите Количките си ги кара по земята ,не им върти гумите .Забелязвам, че използва светещите играчки странно.Натиска бутон и се заглежда за минута втренчено в светлината без да спира бутона докато не я накарам да спре. Ох много съм объркана ,но сякаш нещо не е както трябва ,не знам .Каката на нейните месеци много разбираше ,говореше .Даже говоренето толкова не ме притеснява ,колкото разбирането.Не казва мама ,тати ,сякаш не е толкова щастлива примерно когато види някой близък роднина.Очен контакт има ,но това е без значение ,поне така разбрах от прочетеното.Постоянно назовавам предмети ,но не е заинтересована да повтаря с мен или да ги търси .С храната има също разлика, която виждам.Иска да се храни само с лъжица ,ако подам нещо като хляб ,краставица или плод в ръка не го иска .Иначе си хапва солети ,бисквити,но ако е друга храна не иска да я вземе и опита .Ох стана много дълго ,но съм страшно объркана.Казах на педиатърката за моите притеснения и тя каза, че била много малка за каквото и да е било ,да не съм се притеснявала.Ама аз всеки ден не спирам да се вглеждам в дъщеря си като някой терапевт, не като родител ,защото всички тези мои притеснения ме побързват.Искам да и помогна ,ако наистина има някакъв проблем ,да започнем работа навреме със специалисти. Има ли такива ,които биха обърнали внимание на дете на 1 г ?
Ще говоря от опит.
При нас започна да посочва на 1г и 6-7 месеца, първите думи дойдоха на около 2 години, напоследък /вече е на 3 и 1 месец/ има бум на това да повтаря, да ползва думи по предназначевие, да опитва да прави изречения. По добро осъзнаване и разбиране имаше на около 1год и 5-6месеца, тогава почва да изпълнява задачи тип донеси еди какво си.
На този етап доста трудно биха ви обърнали внимание, ще искат да изчакате и според мен е редно да го направите. Ре-ге много често е писала, че си има едно психично узряване, което за всяко дете е различно. При нас има може би 6м до година изоставане от "стандарта", най вече по отношение на говора, но и на финната моторика - рисуване, писане примерно.
Най голямата ми грешка беше, че прекалено много се бях вторачила в изоставането и проблемите. Както вие правите сега. Не че не ни е на дневен ред все още, но напредъка се вижда и ми е по спокойно. Просто играйте с детето, разгледайте и подходящи игри в интернет за развитие. Като се стопли много време навън, да се търкаля, да рови, да събира камъни и шишарки, да дълбае с пръчка и т.н. Един пясъчник би бил перфектен, моя едвам сме го вадили от купчини с пясък, можеше да откара часове. Другото е самообслужване, пробвайте да махнете памперса лятото, самостоятелно хранене също.
При нас започна да посочва на 1г и 6-7 месеца, първите думи дойдоха на около 2 години, напоследък /вече е на 3 и 1 месец/ има бум на това да повтаря, да ползва думи по предназначевие, да опитва да прави изречения. По добро осъзнаване и разбиране имаше на около 1год и 5-6месеца, тогава почва да изпълнява задачи тип донеси еди какво си.
На този етап доста трудно биха ви обърнали внимание, ще искат да изчакате и според мен е редно да го направите. Ре-ге много често е писала, че си има едно психично узряване, което за всяко дете е различно. При нас има може би 6м до година изоставане от "стандарта", най вече по отношение на говора, но и на финната моторика - рисуване, писане примерно.
Най голямата ми грешка беше, че прекалено много се бях вторачила в изоставането и проблемите. Както вие правите сега. Не че не ни е на дневен ред все още, но напредъка се вижда и ми е по спокойно. Просто играйте с детето, разгледайте и подходящи игри в интернет за развитие. Като се стопли много време навън, да се търкаля, да рови, да събира камъни и шишарки, да дълбае с пръчка и т.н. Един пясъчник би бил перфектен, моя едвам сме го вадили от купчини с пясък, можеше да откара часове. Другото е самообслужване, пробвайте да махнете памперса лятото, самостоятелно хранене също.
Да сложа и аз моите 5 стотинки.
Психиатър няма как да консултира толкова малко дете за проблеми, които касаят психика, още повече да му постави диагноза. Невролог би могъл да види отклонения ако има такива ( Епилепсия), УНГ също, но психиатър на тази възраст не би поставил каквато и да е диагноза и напълно правилно и адекватно би постъпил. Ако детето няма и видимо физически проблеми нещата за определяне къде е проблема на детето стават още по-сложни. Затова трябва да разграничи " диагноза" в смисъл на медицинско състонояние поставяно от лекар и "ранен скриининг".
Това от което детето има нужда е ранен скриининг който да покаже има ли отклонения от "типичното" развитие, къде има забавяне и странности. Това се прави за да може родителите да предприемат бързи мерки по терапевтиране с цел наваксвсне на тези изоставания, защото този тип поведение може да се диктува от много и различни проблеми, не е задължително да бъде разстройство от аутистичния спектър. Както и това е възрастов сензитивен период, в който на принципа на компенсация та детето би б могло да създаде такива механизми с които да компенсира един или друг проблем. Не знаем нищо за здравословното състояние на детето, което допълнително внася неяснота в ситуацията, но ако говорим за физически здраво дете на година и 9 месеца, без някакви отклонения свързани с неврология то тогава това е пътя.
Ранен скриининг правят е Александровска или поне парвеха преди една две години. Ранен скриининг правят и в Карин Дом, напълно безплатен. Не знам дали правят в св. Никола но може да се попита.
Психиатър няма как да консултира толкова малко дете за проблеми, които касаят психика, още повече да му постави диагноза. Невролог би могъл да види отклонения ако има такива ( Епилепсия), УНГ също, но психиатър на тази възраст не би поставил каквато и да е диагноза и напълно правилно и адекватно би постъпил. Ако детето няма и видимо физически проблеми нещата за определяне къде е проблема на детето стават още по-сложни. Затова трябва да разграничи " диагноза" в смисъл на медицинско състонояние поставяно от лекар и "ранен скриининг".
Това от което детето има нужда е ранен скриининг който да покаже има ли отклонения от "типичното" развитие, къде има забавяне и странности. Това се прави за да може родителите да предприемат бързи мерки по терапевтиране с цел наваксвсне на тези изоставания, защото този тип поведение може да се диктува от много и различни проблеми, не е задължително да бъде разстройство от аутистичния спектър. Както и това е възрастов сензитивен период, в който на принципа на компенсация та детето би б могло да създаде такива механизми с които да компенсира един или друг проблем. Не знаем нищо за здравословното състояние на детето, което допълнително внася неяснота в ситуацията, но ако говорим за физически здраво дете на година и 9 месеца, без някакви отклонения свързани с неврология то тогава това е пътя.
Ранен скриининг правят е Александровска или поне парвеха преди една две години. Ранен скриининг правят и в Карин Дом, напълно безплатен. Не знам дали правят в св. Никола но може да се попита.
Иначе детето е водено на невролог на 6м. , 9м. ,14 м. и от преглед само на рефлекси и мускулен тонус не се установи нищо.. иначе аз имах съмнения за лека форма на ДЦП, които впоследтвие се оказаха неоснователни.
Ако не е неудобно да попитам какви бяха причините за такива подозрения. Все пак е имало нещо което да ви притеснява в чисто физически план за да стигнете до невролог.
Иначе детето е водено на невролог на 6м. , 9м. ,14 м. и от преглед само на рефлекси и мускулен тонус не се установи нищо.. иначе аз имах съмнения за лека форма на ДЦП, които впоследтвие се оказаха неоснователни.
Ако не е неудобно да попитам какви бяха причините за такива подозрения. Все пак е имало нещо което да ви притеснява в чисто физически план за да стигнете до невролог.
Здравейте борбени родители,
чета темите от доста време и реших да се включа и аз
Имам още много да чета и да се запознавам със състоянието на нашите деца, всичко все още ми е тотално объркано в главата...стресът и мъката още по-големи, но се старая да не се предавам и да не ми личи колко зле се чувствам.
Имаме момченце на 3,4 г. - Теодор, което е с неофициална диагноза "аутизъм - лека форма" Казвам неофициална, защото не е минал обследване в психиатриите в София или Варна, а е получил диагнозата от клиничен психолог и психиатър във Варна. Не говори, знае много думи, но ги казва когато поиска, явно не изпитва необходимост от диалог. Все още е с памперс, яде определени храни, обича да си пее и тананика, маха с ръчички, играе си сам или само с братовчедка си...има много,много от маркерите, които съпътстват аутизма.
Подали сме документи за ТЕЛК и очакваме края на май да разберем какво ще отпуснат без да сме минали през психиатрия. Повода да не го направим е, че според психиатъра ни той е още малък и има на къде тази диагноза да се развива и, ако сега отидем ще ни я сложат на 100% и ще бъде пожизнено. Посъветва ни да изчакаме още и да продължаваме да работим с него.
Още в яслата забелязвахме,че нещо не е наред, но всички близки твърдяха, че си въобразяваме и че тъй като е момче по-бавно се развивал. На 2,8 г. вече не издържах на съмненията и тръгнахме по лекари и специалисти и диагнозата се потвърди.
Посещава ерготерапевт, психолог и логопед по 1 път седмично и ходи на масова детска градина.
Струва ми се обаче, че е прекалено малко и трябва да увелича терапиите или да го спра от масовата градина или поне да е до обяд, защото уж има ресурсно подпомагане, но май е само по документи и не виждам никакво подобрение. Тео е много кротко дете и те буквално го оставят в ъгъла да си играе, докато се занимават с другите деца. Изкарваха ги на театър, но него не го взеха, тъй като се притеснявали, че нямало да слуша...тук много мога да говоря, но ще си замълча за отношението към нашите деца, защото го знаете.
Отгоре на всичко баща му не може да приеме фактите и омаловажава всичко, вярва,че било моментно и ще го израсте и стигнахме до там да се разделим за известно време, тъй като ми дойде в повече всичко, а ми липсваше подкрепа от негова страна и ме оставяше да се справям сама.
Сега съм в Шумен от 8 месеца, но за съжаление тук няма никакви специалисти или центрове където мога да водя малкия и да го развивам. Пътувам до Варна събота и неделя за терапии при специалисти от Карин дом. Може би ще ми се наложи да се върна при татко му във Варна, за да има Тео по-голям шанс да получи внимание и специализирана помощ.
Може ли майчета от Варна да ми разкажат къде водят децата си, на какви терапии , по колко пъти седмично, ходят ли дечицата на градина и от кои градини са доволни.
С телк пак ли през системата се кандидатства за градина или може и по документи- четох, че има 3 градини със СОП групи.
Лошото е, че аз съм с постоянен адрес Варна и настоящ Шумен и за градина, ще трябва да ги сменям и шанса да го приемат е минимален. Обмислям частна градина на половин ден, но и това не знам дали може да стане.
Наложи се да ги сменя като се прибрах, за да го запиша в Шумен на градина, на ясла беше във Варна.
Съжалявам, ако поста ми е твърде дълъг и хаотичен, но такова ми е в главата и се чудя кой път да хвана и какво да направя, за да е добре детето ни.
чета темите от доста време и реших да се включа и аз
Имам още много да чета и да се запознавам със състоянието на нашите деца, всичко все още ми е тотално объркано в главата...стресът и мъката още по-големи, но се старая да не се предавам и да не ми личи колко зле се чувствам.
Имаме момченце на 3,4 г. - Теодор, което е с неофициална диагноза "аутизъм - лека форма" Казвам неофициална, защото не е минал обследване в психиатриите в София или Варна, а е получил диагнозата от клиничен психолог и психиатър във Варна. Не говори, знае много думи, но ги казва когато поиска, явно не изпитва необходимост от диалог. Все още е с памперс, яде определени храни, обича да си пее и тананика, маха с ръчички, играе си сам или само с братовчедка си...има много,много от маркерите, които съпътстват аутизма.
Подали сме документи за ТЕЛК и очакваме края на май да разберем какво ще отпуснат без да сме минали през психиатрия. Повода да не го направим е, че според психиатъра ни той е още малък и има на къде тази диагноза да се развива и, ако сега отидем ще ни я сложат на 100% и ще бъде пожизнено. Посъветва ни да изчакаме още и да продължаваме да работим с него.
Още в яслата забелязвахме,че нещо не е наред, но всички близки твърдяха, че си въобразяваме и че тъй като е момче по-бавно се развивал. На 2,8 г. вече не издържах на съмненията и тръгнахме по лекари и специалисти и диагнозата се потвърди.
Посещава ерготерапевт, психолог и логопед по 1 път седмично и ходи на масова детска градина.
Струва ми се обаче, че е прекалено малко и трябва да увелича терапиите или да го спра от масовата градина или поне да е до обяд, защото уж има ресурсно подпомагане, но май е само по документи и не виждам никакво подобрение. Тео е много кротко дете и те буквално го оставят в ъгъла да си играе, докато се занимават с другите деца. Изкарваха ги на театър, но него не го взеха, тъй като се притеснявали, че нямало да слуша...тук много мога да говоря, но ще си замълча за отношението към нашите деца, защото го знаете.
Отгоре на всичко баща му не може да приеме фактите и омаловажава всичко, вярва,че било моментно и ще го израсте и стигнахме до там да се разделим за известно време, тъй като ми дойде в повече всичко, а ми липсваше подкрепа от негова страна и ме оставяше да се справям сама.
Сега съм в Шумен от 8 месеца, но за съжаление тук няма никакви специалисти или центрове където мога да водя малкия и да го развивам. Пътувам до Варна събота и неделя за терапии при специалисти от Карин дом. Може би ще ми се наложи да се върна при татко му във Варна, за да има Тео по-голям шанс да получи внимание и специализирана помощ.
Може ли майчета от Варна да ми разкажат къде водят децата си, на какви терапии , по колко пъти седмично, ходят ли дечицата на градина и от кои градини са доволни.
С телк пак ли през системата се кандидатства за градина или може и по документи- четох, че има 3 градини със СОП групи.
Лошото е, че аз съм с постоянен адрес Варна и настоящ Шумен и за градина, ще трябва да ги сменям и шанса да го приемат е минимален. Обмислям частна градина на половин ден, но и това не знам дали може да стане.
Наложи се да ги сменя като се прибрах, за да го запиша в Шумен на градина, на ясла беше във Варна.
Съжалявам, ако поста ми е твърде дълъг и хаотичен, но такова ми е в главата и се чудя кой път да хвана и какво да направя, за да е добре детето ни.