темата за развод и разсиновяване все повече ме вълнува!,А,и не по малко Вашето отношение,уважаеми читателю!!
- Публикувана: 4 ян. 2024, 20:27 ч.
- Последно мнение: 13 ян. 2024, 13:25 ч.
развод и разсиновяване
А ти, уважаема/и, би ли споделил какво те вълнува най-вече разсиновяването.
Надали тук има такива, които биха се отрекли от децата си.
Надали тук има такива, които биха се отрекли от децата си.
За развод - разбирам, но защо трябва да следва и разсиновяване? На това дете двама души сте му обещали да сте до него, двамата сте го припознали за свое. Или и биологическото така лесно се зарязва?
Познавам жена, която иска да разсинови дете и цялата информация публикувана от нея в соц мрежи.
За мен госпожата има остра нужда от псих помощ.
Не ми се пишат много подробности.
Но никое дете не заслужава това и определено нещо е пропуснато когато на тези хора е дадена възможност да осиновят дете. Някой не си е свършил работата.
За мен госпожата има остра нужда от псих помощ.
Не ми се пишат много подробности.
Но никое дете не заслужава това и определено нещо е пропуснато когато на тези хора е дадена възможност да осиновят дете. Някой не си е свършил работата.
Не всеки успява да се справи с конкретното дете. Причини много, подготовката, поне на времето, беше обща, представяща една идеализирана картинка на взето от детски дом дете, което не знае как изглежда цял хляб в магазина, ама обикновено е и достатъчно малко и лесно наваксва.
А всъщност всяко дете идва с болката от отхвърлянето си от БМ, така наречената първична рана, с багажа си от времето в институция или приемно семейство, някои дори първо са били в биологично, с миналото си, с не идеалните си гени, с дефицитите си и здравословните си проблеми... И сякаш при обучението не се говори много много за тази страна на медала, за да не се плашат бъдещите осиновители. Обаче след еуфорията идва трудното. На бял свят излизат премълчани от социалните диагнози, обременености или други проблеми, идват трудностите с напасването на характерите, ежедневието, нетолерантността на околните, които често смятат "Ами взел си го, възпитавай го", "Ама как така не може/ не знае?", "Ама нали вече не е в институция?"... От друга страна осиновителите често носят травмата от невъзможността да имат биологично дете, някои дори може да са загубили дете. Често пъти имат 10-15-20 години зад гърба си като двойка и появата на дете разклаща из основи създадени навици и установен ритъм на живот и според психоложката на курса - не са редки случаите, когато след дълга връзка появата на дете, биологично или осиновено, довежда до разпад на семейството.
А всъщност всяко дете идва с болката от отхвърлянето си от БМ, така наречената първична рана, с багажа си от времето в институция или приемно семейство, някои дори първо са били в биологично, с миналото си, с не идеалните си гени, с дефицитите си и здравословните си проблеми... И сякаш при обучението не се говори много много за тази страна на медала, за да не се плашат бъдещите осиновители. Обаче след еуфорията идва трудното. На бял свят излизат премълчани от социалните диагнози, обременености или други проблеми, идват трудностите с напасването на характерите, ежедневието, нетолерантността на околните, които често смятат "Ами взел си го, възпитавай го", "Ама как така не може/ не знае?", "Ама нали вече не е в институция?"... От друга страна осиновителите често носят травмата от невъзможността да имат биологично дете, някои дори може да са загубили дете. Често пъти имат 10-15-20 години зад гърба си като двойка и появата на дете разклаща из основи създадени навици и установен ритъм на живот и според психоложката на курса - не са редки случаите, когато след дълга връзка появата на дете, биологично или осиновено, довежда до разпад на семейството.
Знам случай за жена, която записа да учи психология заради осиновеното си дете, при това мисля беше осиновено около 2 годишна възраст. Имаше и биологично дете, така че не е като да не си е имала хабер за какво иде реч. Така че да, осиновяването не е лесна работа, дори е доста по трудно от биологично собствено дете, точно по посочените причини над моя пост.
Аз мисля, че авторът иска да се развежда със съпругата си и иска да разсинови нейно дете, което е осиновил като са се оженили, а не дете, което заедно са осиновили.
Много жени натискат или направо изнудват кандидат-женихите да осиновят децата им от предишна връзка или случайна нощ. Влюбените мъже приемат, но като се вгорчи връзката със жената и се стигне до развод, предпочитат да разсиновят за да не плащат издръжка на детето, освен на майка му и да не остава наследник.
Авторе, консултирай се с бракоразводен адвокат или адвокат по семейно право и ще ти обясни стъпките!
25% от осиновените са разсиновени или изоставени отново в институция, така че не е нечувано и ненормално.
Много жени натискат или направо изнудват кандидат-женихите да осиновят децата им от предишна връзка или случайна нощ. Влюбените мъже приемат, но като се вгорчи връзката със жената и се стигне до развод, предпочитат да разсиновят за да не плащат издръжка на детето, освен на майка му и да не остава наследник.
Авторе, консултирай се с бракоразводен адвокат или адвокат по семейно право и ще ти обясни стъпките!
25% от осиновените са разсиновени или изоставени отново в институция, така че не е нечувано и ненормално.
Невена Виролан, всъщност не знам къде е тази статистика, но категорично не е за България.
Не мога да кажа за българките дали изнудват и притискат новият съпруг да осинови детето им, което за целта или трябва да е неприпознато, или да е сираче. Също така не смятам, че има значение дали мъжът осиновява детето на съпругата си или двамата осиновяват дете. При разсиновяване има травма от изоставянето на осиновеното дете, което така или иначе вече носи една травма. Разсиновяването е предателство спрямо детето.
Не мога да кажа за българките дали изнудват и притискат новият съпруг да осинови детето им, което за целта или трябва да е неприпознато, или да е сираче. Също така не смятам, че има значение дали мъжът осиновява детето на съпругата си или двамата осиновяват дете. При разсиновяване има травма от изоставянето на осиновеното дете, което така или иначе вече носи една травма. Разсиновяването е предателство спрямо детето.
Е, авторът не пише къде е и откъде е жена му.
Повечето жени, които познавам и са поставили условие мъжът да осинови детето им като се ожени за тях са рускини или от бившия СССР, където раждат млади и поради ред причини баща в акта за раждане на детето не фигурира. Познавам и българки, чиито деца са били осиновени от новия съпруг, но е рядкост в България. Някои са били сираци, за други баща им се е съгласил.
Разсиновяването не е точно предателство и ако е, е съпоставимо с развод. Разсиновяване може да се поиска и от самото дете. На доста познати децата им заведоха такова дело след разводите с осиновителя.
Все пак мъжът се е влюбил в майката, а не в детето и. Приел го е като цена на връзката с нея, но като се прекрати връзката с майката е нереално да очакваме да продължава да иска да е отговорен за дете, което не е негово и не го е желал.
Въпросните деца нямат травма от изоставяне, защото са родени от самотна майка и баща в картинката никога не е имало. Нямат и травма от разсиновяването, защото за тях мъжът е този, дето обсебва мама и по принцип не се привързват към него, а се чувстват облекчени като изчезне от живота им.
Повечето жени, които познавам и са поставили условие мъжът да осинови детето им като се ожени за тях са рускини или от бившия СССР, където раждат млади и поради ред причини баща в акта за раждане на детето не фигурира. Познавам и българки, чиито деца са били осиновени от новия съпруг, но е рядкост в България. Някои са били сираци, за други баща им се е съгласил.
Разсиновяването не е точно предателство и ако е, е съпоставимо с развод. Разсиновяване може да се поиска и от самото дете. На доста познати децата им заведоха такова дело след разводите с осиновителя.
Все пак мъжът се е влюбил в майката, а не в детето и. Приел го е като цена на връзката с нея, но като се прекрати връзката с майката е нереално да очакваме да продължава да иска да е отговорен за дете, което не е негово и не го е желал.
Въпросните деца нямат травма от изоставяне, защото са родени от самотна майка и баща в картинката никога не е имало. Нямат и травма от разсиновяването, защото за тях мъжът е този, дето обсебва мама и по принцип не се привързват към него, а се чувстват облекчени като изчезне от живота им.
Ами много зависи от възрастта на детето и отношенията с таткото, но за мен да наречеш едно дете свое, да му дадеш името си, да бъдеш вписан като баща в документите му, представен като такъв и накрая да си биеш камшика, щото ти си искал майка му, а то е било цената да я имаш си е предателство. Жена с дете е семейство. Или я приемаш с детето, или си търсиш свободна.
Авторът пита в бг мама, предполага се, че пишещите тук са 99% от България.
Авторът пита в бг мама, предполага се, че пишещите тук са 99% от България.
Откъде се разбира, че конкретно в този случай:
1. Майката не е българка?
2. Детето е на майката и тя е принудила мъжа да осинови, а не че не са го осиновили заедно?
3. Детето е било с баща неизвестен?
1. Майката не е българка?
2. Детето е на майката и тя е принудила мъжа да осинови, а не че не са го осиновили заедно?
3. Детето е било с баща неизвестен?
1. От никъде и няма значение.
2. Помислих си го заради заглавието, което обвързва разсиновяването с развод, а не се пита само и единствено за разсиновяване.
3. Реално няма значение щом вече е осиновено от друг (чужд за детето) мъж. Ако е имало вписан баща в акта за раждане, след разсиновяването се вписва отново.
Мама Ру, разсъждаваш като жена. Мъжете са по-прагматични като се стигне до развод и издръжки и има намесено чуждо дете, към което не са успели да се привържат.
Добре, жената с детето е семейство и си остават семейство и след развода. След като не са се получили нещата между майката и мъжа и се развеждат е по-добре да разсинови детето. По-добре за него, за майката, за детето, за всички. Как си представяш майка да пуска 13 или 15 годишното си момиче за уикенд и с живеещият вече сам осиновител? И да, детето върви с майка си. Развежда се с майката и повече не вижда детето. Приятел на ММ в момента много страда по децата на бившата, които е отгледал.
Имай предвид, че много от тези майки настройват децата си срещу мъжа или го боклучат пред детето зад гърба му! Някои са предвидили разводи и издръжки още преди сключването на брака и са карали детето да се преструва на привързано към мъжа. Мъжът просто е бил влюбен и оглупял от лИбоФФ.
Така зададена темата няма никакъв смисъл. Авторът/ката не са дали никакви подробности по казуса си. Очаква се съфорумниците/ките да гадаят, предполагат и да дават хипотетични заключения, а той/тя да им гледа сеира.
Инак, аз хипотетично да отговоря.
1. Разведена съм.
2. Няма сила на този свят, която да ме накара да разсиновя биологичните си деца (независимо дали са добри или лоши).
Което автоматично води до това, че след моята смърт те са моите единствени наследници, а не човекът, с който споделям едно легло или живея в момента. Имам намерение на по-късен етап от живота си да го скрепя и със завещание, така че да няма база за погрешно тълкуване на закона.
Инак, аз хипотетично да отговоря.
1. Разведена съм.
2. Няма сила на този свят, която да ме накара да разсиновя биологичните си деца (независимо дали са добри или лоши).
Което автоматично води до това, че след моята смърт те са моите единствени наследници, а не човекът, с който споделям едно легло или живея в момента. Имам намерение на по-късен етап от живота си да го скрепя и със завещание, така че да няма база за погрешно тълкуване на закона.
Ravenna, разсиновява се осиновено дете. Биологично твое няма как да разсиновиш, освен ако не си се отказала от него при раждането, друг човек го е осиновил, но в последствие е починал, примерно. Ако фигурираш в оригиналното удостоверение за раждане като майка, оставиш детето за осиновяване, осинови го и в последствие разсинови друга жена (или мъж), връщат твоето име като майка в следващите актове за раждане актове за раждане и придобива отново родителски задължения, но не непременно права.
В днешно време има възможности да дариш яйцеклетка, друга жена да роди детето и тя или трета да фигурират като майки и тогава е възможно да осиновиш и разсиновиш твое биологично дете. Това на теория.
Собствените ти деца (или осиновените) можеш да ги обезнаследиш напълно или частично в повечето държави.
В днешно време има възможности да дариш яйцеклетка, друга жена да роди детето и тя или трета да фигурират като майки и тогава е възможно да осиновиш и разсиновиш твое биологично дете. Това на теория.
Собствените ти деца (или осиновените) можеш да ги обезнаследиш напълно или частично в повечето държави.
Както и да е. Не ми се е налагало да осиновявам някого, та после да го разсиновявам. Аз все си мисля, че осиновяването е акт към самото дете, не към майката. Съответно разсиновяването също, ако става въпрос за мъж. Та не знам, как би се случило безболезнено за детето. То за да си вземеш коте или куче от приют, трябва да премислиш 100 пъти и то отговорно, та какво да кажем за човешко същество. И защо трябва двойка да осиновява, та после като не се получи: дай си ми куклите, на си ти парцалките!
В днешно време има възможности да дариш яйцеклетка, друга жена да роди детето и тя или трета да фигурират като майки и тогава е възможно да осиновиш и разсиновиш твое биологично дете. Това на теория.
Нито на теория, нито на практика.
В конкретния пример дарителката няма никакви права над детето, а родилата го се приема за негова биологична майка и не може да го разсинови.
Единствено в случаите на сурогатство родилката подписва "класически" отказ от детето, а биологичната (или съпругата на бащата, ако ползват ДЯ от трета жена) го припознава.
Последните седмици пропуснах новите промени в закона за осиновяванията у нас, но коментираха да се премахне правото на разсиновяване до навършване на пълнолетие от детето.
Иначе бокл..., опа, хора всякакви. Познавам такива, които след развод разсиновиха осиновени от двамата или само от единия деца. Познавам и такива,които продължиха да са отговорни родители, въпреки раздялата с партньора. Вторите са малко, за съжаление и смятам, че само те са качествени. Другите не искам да ги коментирам.
Такива теми са ми доста дразнещи - " какво ви е мнението" или " на вас случвало ли се е това". Авторе, кажи какъв е случаят, а не да се коментира в предполагаеми посоки. Така или иначе, никой няма да ти реши въпроса, ти трябва да си вземеш решение след консултация с адвокат.
П.П Ти разведе ли се ?
П.П Ти разведе ли се ?
и аз съм го виждала това с натискането от жени, новите им мъже да осиновят дете от преден брак или друг мъж, който не изпълнява родителските си задължения..
хубаво би било осиновяването да се прави заради детето, не заради майка му..
разсиновяването е отвратителна постъпка за мен, независимо дали искаш развод с майката..все едно си къташ имотите от дете, което уж си признал за свое..дребнаво и недостойно..
хубаво би било осиновяването да се прави заради детето, не заради майка му..
разсиновяването е отвратителна постъпка за мен, независимо дали искаш развод с майката..все едно си къташ имотите от дете, което уж си признал за свое..дребнаво и недостойно..
Продаваш с право на ползване на този, който смяташ, че заслужава и си решаваш проблема. Можеш да му продадеш на някаква мижава сума и дори (незаконно е, разбира се) може да не ти плати наистина или после да му върнеш парите, ако толкова искаш. Пък ако реално получиш пари, ще си имаш и за харчене. И запазената част спира да играе.
Далеч по-културно е от разсиновяването.
Далеч по-културно е от разсиновяването.
Не мисля, че разсиновяването става ей така - омръзна ми детето, връщам го.
Разбира се, не бива да е лесно. Най-малкото за запазване на психиката на детето, което още няма устойчивостта и защитата на възрастен. Да е лесно, не бива, но и забрана не бива. Виждала съм по работа случаи на тотално скапани отношения, в които не мисля, че осиновителите носят основната вина. А и да я носят - хора всякакви, - пак не бива насила. Дори приемно семейство е по-добре в някои случаи на несправящи се осиновители, пО има шанс за доверие и спокойствие. И тогава защо да крепиш само на хартия връзка, която е умряла или не се е родила - биологичната липсва, психологичната, емоционалната не се е състояла.
За развода - там не е толкова деликатно, дори когато има деца. И също и там насила хубост не трябва, щом единият сериозно е поискал развод, значи бракът е свършил, независимо чия е вината. Но пак бива да се стимулира мисленето в посока опити за запазване на брака, а не биене на камшика, като избягат пеперудите.
П.П. И аз разчитам казуса като Невена - дете на жената или осиновено по нейно желание. Сега, това като главна причина за прекратяване на осиновяването вече е пълен келешлък, за който нищо хубаво не мога да кажа, но то има мъже, дето и с родните си деца се развеждат така...
Детето не е топка, която да върнеш в магазина, защото не те кефи вече да си играеш с нея.
Много хора не знаят дефиницията на отговорност. Ако си решил да имаш дете, биологично/осиновено НЯМА вариант на света, който да оправдае да го оставиш. Не сме родители само докато сме с бащата/майката, детето е здраво, детето ни слуша, детето е такова, каквото сме си мислили, че ще е.
Много хора не знаят дефиницията на отговорност. Ако си решил да имаш дете, биологично/осиновено НЯМА вариант на света, който да оправдае да го оставиш. Не сме родители само докато сме с бащата/майката, детето е здраво, детето ни слуша, детето е такова, каквото сме си мислили, че ще е.
В момента подобен случай се развива пред очите ми - гледката е меко казано грозна.
Новият партньор на майката също иска да осинови децата (майката се бори да отнеме правата на биологичният баща и вероятно ще успее).
Какво ще стане обаче ако с новият партньор нещата се скофтят?
Кой мъж с удоволствие би плащал издръжка на деца, които не са биологично негови?
Новият партньор на майката също иска да осинови децата (майката се бори да отнеме правата на биологичният баща и вероятно ще успее).
Какво ще стане обаче ако с новият партньор нещата се скофтят?
Кой мъж с удоволствие би плащал издръжка на деца, които не са биологично негови?
Който ги обикне.
Така е, но при мъжете това с "обикването" е по-скоро изключение от колкото правило.
Колко мъже собствените си деца не поглеждат след развода, какво остава пък за чужди.
С новите промени в Семейния кодекс се ограничава възможността за разсиновяване:
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/16619376
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/16624097
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/16619376
https://www.24chasa.bg/bulgaria/article/16624097
Дори да се отнемат правата, не мога юридически да си обясня как при биологичен баща, който присъства в акта за раждане на детето ще бъде зачертан и ще бъде сложен новия чичко на майката. Ами, тя майката така може да сменя таткото през няколко месеца. Нещо не ми се вярва.
Дори да се отнемат правата, не мога юридически да си обясня как при биологичен баща, който присъства в акта за раждане на детето ще бъде зачертан и ще бъде сложен новия чичко на майката. Ами, тя майката така може да сменя таткото през няколко месеца. Нещо не ми се вярва.
Иначе, по питането на автора така, с едно изречение, дали не е въпрос на... писане на курсова работа, например.
Дори да се отнемат правата, не мога юридически да си обясня как при биологичен баща, който присъства в акта за раждане на детето ще бъде зачертан и ще бъде сложен новия чичко на майката. Ами, тя майката така може да сменя таткото през няколко месеца. Нещо не ми се вярва.
Иначе, по питането на автора така, с едно изречение, дали не е въпрос на... писане на курсова работа, например.
Съдът може. При лишаване от родителски права.
https://petkovalegal.com/%d0%bb%d0%b8%d1%88%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0 … 0%b0%d0%b2%d0%b0/
https://petkovalegal.com/%d0%bb%d0%b8%d1%88%d0%b0%d0%b2%d0%b0%d0 … 0%b0%d0%b2%d0%b0/
Ами то е пълна глупост натискането на нов партньор да осинови дете от предишен. Ако той сам поиска (и детето си го харесва) е ок, но иначе продиктувано от мисълта за издръжки и имоти и обяснено с някое фалшиво прочувствено обяснение, си е чиста търговска сделка - "Давам каквото искаш при следните условия..."
Пък после мъжът крив, че се чувства прецакан.
Пък после мъжът крив, че се чувства прецакан.
Ако той сам поиска, детето го харесва И на биологичния не му пука или е изчезнал безследно, да.
Но много хора правят простотии. Които често биват оправдавани и от околните с какви ли не безумни доводи, от "бащи много, майката е една", през "родител е този, който те отглежда" (ще рече, който живее с мама) до "една майка никога, ама никога няма да лиши детето си от добър баща, щом така е преценила, значи има причина".
Не е задължително мотивът за простотията да са имоти, впрочем.
Но много хора правят простотии. Които често биват оправдавани и от околните с какви ли не безумни доводи, от "бащи много, майката е една", през "родител е този, който те отглежда" (ще рече, който живее с мама) до "една майка никога, ама никога няма да лиши детето си от добър баща, щом така е преценила, значи има причина".
Не е задължително мотивът за простотията да са имоти, впрочем.
Аз познавам хора,които разсиновиха дете.
Но момчето беше вече пълнолетно,когато се отказаха от него.
Те не са се развеждали.Семейство лекари са,момчето беше проблемно-алкохол,хазарт,дългове..скандали..загубиха имоти ,заради него..притесняваха ги разни хора...накрая им писна.
Знам,че се обърнаха към адвокат и успяха да го разсиновят.
Но момчето беше вече пълнолетно,когато се отказаха от него.
Те не са се развеждали.Семейство лекари са,момчето беше проблемно-алкохол,хазарт,дългове..скандали..загубиха имоти ,заради него..притесняваха ги разни хора...накрая им писна.
Знам,че се обърнаха към адвокат и успяха да го разсиновят.
Не мисля, че някой разсиновява от хубаво. Мисля си, че за да се стигне дотам сигурно е станало на живот и смърт. Сигурно всичко е направено, но не става и не става. Всеки има право да си бъде по- важен от осиновеното си дете. Това е.
В днешно време има възможности да дариш яйцеклетка, друга жена да роди детето и тя или трета да фигурират като майки и тогава е възможно да осиновиш и разсиновиш твое биологично дете. Това на теория.
Нито на теория, нито на практика.
В конкретния пример дарителката няма никакви права над детето, а родилата го се приема за негова биологична майка и не може да го разсинови.
Единствено в случаите на сурогатство родилката подписва "класически" отказ от детето, а биологичната (или съпругата на бащата, ако ползват ДЯ от трета жена) го припознава.
Имах предвид следния пример - позната беше дарила яйцеклетка на сестра си. Детето се водеше дете на сестра и и тя никъде не фигурираше като генетична майка или подобно. Когато сестра и се разболя се разбраха познатата ми да осинови и отгледа детето, като майката остави документи с желанията си (завещание и декларация, че назначава сестра си за настойник в случай на нейна смърт). След смъртта на рождената майка сестрата трябваше да мине през процедура за да осинови детето и нямаше как просто да я впишат за майка, а на практика генетично е майка. Това имах предвид.
Цялата група е за бой тука - и мамата, и биологичният, и новият "татко". Но се случва и ще се случва.
Е, биологичният баща може изобщо да не знае, че това дете е негово. Не малко майки са писали тук, че нямат намерение да уведомяват осеменителя, че е станал баща и не искат да фигурира като такъв в акта за раждане.
Магдена, има случаи, когато бащата е в затвора и не полага грижи за детето, има случаи, когато е изоставил майката още преди раждането и е заминал в чужбина например, откъдето в един момент праща документи за развод, но детето се води на негово име, защото е бил женен за майката, има случаи, когато майката не е разведена, съжителства с друг и ражда от него, но записват детето на името на съпруга априори... Ако бащата не полага грижи, не се интересува от детето, не плаща издръжка, не търси срещи ами по-добре друг баща, отколкото липсващ и спирачка в колелата за детето докато зависи от подписа му до 18-годишна възраст.
Аз не споря, че в някои случаи е по-добре. Но ударението е на "някои". Тези, за които се писа по-горе - новият обича детето, а не угажда на майката, биологичният не се интересува от него.
За тези случаи с раждането от друг по време на брак нормалното е да се оспори бащинството като факт, има такава възможност.
За тези случаи с раждането от друг по време на брак нормалното е да се оспори бащинството като факт, има такава възможност.
темата за развод и разсиновяване все повече ме вълнува!,А,и не по малко Вашето отношение,уважаеми читателю!!
Какъв ти е проблемът, уважаеми авторе?
Който ги обикне.
Така е, но при мъжете това с "обикването" е по-скоро изключение от колкото правило.
Колко мъже собствените си деца не поглеждат след развода, какво остава пък за чужди.
Ей такъв случай имаме ние. Дори познати на нашия герой не знаят, че има друго дете освен доведеното...