развод и разсиновяване

Откъде се разбира, че конкретно в този случай:
1. Майката не е българка?
2. Детето е на майката и тя е принудила мъжа да осинови, а не че не са го осиновили заедно?
3. Детето е било с баща неизвестен?

1. От никъде и няма значение.

2. Помислих си го заради заглавието, което обвързва разсиновяването с развод, а не се пита само и единствено за разсиновяване.

3. Реално няма значение щом вече е осиновено от друг (чужд за детето) мъж. Ако е имало вписан баща в акта за раждане, след разсиновяването се вписва отново.

Мама Ру, разсъждаваш като жена. Мъжете са по-прагматични като се стигне до развод и издръжки и има намесено чуждо дете, към което не са успели да се привържат.

Добре, жената с детето е семейство и си остават семейство и след развода. След като не са се получили нещата между майката и мъжа и се развеждат е по-добре да разсинови детето. По-добре за него, за майката, за детето, за всички. Как си представяш майка да пуска 13 или 15 годишното си момиче за уикенд и с живеещият вече сам осиновител? И да, детето върви с майка си. Развежда се с майката и повече не вижда детето. Приятел на ММ в момента много страда по децата на бившата, които е отгледал.

Имай предвид, че много от тези майки настройват децата си срещу мъжа или го боклучат пред детето зад гърба му! Някои са предвидили разводи и издръжки още преди сключването на брака и са карали детето да се преструва на привързано към мъжа. Мъжът просто е бил влюбен и оглупял от лИбоФФ.

Така зададена темата няма никакъв смисъл. Авторът/ката не са дали никакви подробности по казуса си. Очаква се съфорумниците/ките да гадаят, предполагат и да дават хипотетични заключения, а той/тя да им гледа сеира.
Инак, аз хипотетично да отговоря.
1. Разведена съм.
2. Няма сила на този свят, която да ме накара да разсиновя биологичните си деца (независимо дали са добри или лоши).
Което автоматично води до това, че след моята смърт те са моите единствени наследници, а не човекът, с който споделям едно легло или живея в момента. Имам намерение на по-късен етап от живота си да го скрепя и със завещание, така че да няма база за погрешно тълкуване на закона.

Ravenna, разсиновява се осиновено дете. Биологично твое няма как да разсиновиш, освен ако не си се отказала от него при раждането, друг човек го е осиновил, но в последствие е починал, примерно. Ако фигурираш в оригиналното удостоверение за раждане като майка, оставиш детето за осиновяване, осинови го и в последствие разсинови друга жена (или мъж), връщат твоето име като майка в следващите актове за раждане актове за раждане и придобива отново родителски задължения, но не непременно права.

В днешно време има възможности да дариш яйцеклетка, друга жена да роди детето и тя или трета да фигурират като майки и тогава е възможно да осиновиш и разсиновиш твое биологично дете. Това на теория.

Собствените ти деца (или осиновените) можеш да ги обезнаследиш напълно или частично в повечето държави.

Както и да е. Не ми се е налагало да осиновявам някого, та после да го разсиновявам. Аз все си мисля, че осиновяването е акт към самото дете, не към майката. Съответно разсиновяването също, ако става въпрос за мъж. Та не знам, как би се случило безболезнено за детето. То за да си вземеш коте или куче от приют, трябва да премислиш 100 пъти и то отговорно, та какво да кажем за човешко същество. И защо трябва двойка да осиновява, та после като не се получи: дай си ми куклите, на си ти парцалките!

Нито на теория, нито на практика.
В конкретния пример дарителката няма никакви права над детето, а родилата го се приема за негова биологична майка и не може да го разсинови.
Единствено в случаите на сурогатство родилката подписва "класически" отказ от детето, а биологичната (или съпругата на бащата, ако ползват ДЯ от трета жена) го припознава.

Последните седмици пропуснах новите промени в закона за осиновяванията у нас, но коментираха да се премахне правото на разсиновяване до навършване на пълнолетие от детето.
Иначе бокл..., опа, хора всякакви. Познавам такива, които след развод разсиновиха осиновени от двамата или само от единия деца. Познавам и такива,които продължиха да са отговорни родители, въпреки раздялата с партньора. Вторите са малко, за съжаление и смятам, че само те са качествени. Другите не искам да ги коментирам.

Такива теми са ми доста дразнещи - " какво ви е мнението" или " на вас случвало ли се е това". Авторе, кажи какъв е случаят, а не да се коментира в предполагаеми посоки. Така или иначе, никой няма да ти реши въпроса, ти трябва да си вземеш решение след консултация с адвокат.
П.П Ти разведе ли се ?

и аз съм го виждала това с натискането от жени, новите им мъже да осиновят дете от преден брак или друг мъж, който не изпълнява родителските си задължения..
хубаво би било осиновяването да се прави заради детето, не заради майка му..
разсиновяването е отвратителна постъпка за мен, независимо дали искаш развод с майката..все едно си къташ имотите от дете, което уж си признал за свое..дребнаво и недостойно..

Част от страха за имотите може да изчезне ако се признава само завещание, без запазени части.  Че сега с тях голям страх у някои, да не им вземат нещото. От жената с предбрачен договор , от децата - май няма как да си ги опази Да те питат защо, като те няма вече ...

Продаваш с право на ползване на този, който смяташ, че заслужава и си решаваш проблема. Можеш да му продадеш на някаква мижава сума и дори (незаконно е, разбира се) може да не ти плати наистина или после да му върнеш парите, ако толкова искаш. Пък ако реално получиш пари, ще си имаш и за харчене. И запазената част спира да играе.
Далеч по-културно е от разсиновяването.

"Ей така" определено не бива да става, но мерките според мен не бива да са в насока забрана, а работа за преодоляване на криза. Като човек, който прави и разбира защо хората правят разлика между биологично собствено и биологично "чуждо" дете смятам, че насила хубост не става. В някои случаи справяне няма, изграждане или дори възстановяване на отношения няма. Не споря, подобно нещо изобщо не е невъзможно и с рождено дете (макар че е по-малко вероятно). Но там няма мърдане, освен евентуално скъсване на отношенията след пълнолетие, там това ти е детето, няма и не е имало шанс да е друго. Със забрани да се насилва човешката природа, за която в обичайния случай гените значат нещо, не всичко, но нещо, не става. Аргументи от типа на "децата са каквито ги възпитаме" или "яйцеклетката/сперматозоидът е само една клетка" са смешни. Също и рационализациите тип "ама каква е разликата" не могат и не могат да обяснят проблема.
Разбира се, не бива да е лесно. Най-малкото за запазване на психиката на детето, което още няма устойчивостта и защитата на възрастен. Да е лесно, не бива, но и забрана не бива. Виждала съм по работа случаи на тотално скапани отношения, в които не мисля, че осиновителите носят основната вина. А и да я носят - хора всякакви, - пак не бива насила. Дори приемно семейство е по-добре в някои случаи на несправящи се осиновители, пО има шанс за доверие и спокойствие. И тогава защо да крепиш само на хартия връзка, която е умряла или не се е родила - биологичната липсва, психологичната, емоционалната не се е състояла.

За развода - там не е толкова деликатно, дори когато има деца. И също и там насила хубост не трябва, щом единият сериозно е поискал развод, значи бракът е свършил, независимо чия е вината. Но пак бива да се стимулира мисленето в посока опити за запазване на брака, а не биене на камшика, като избягат пеперудите.

П.П. И аз разчитам казуса като Невена - дете на жената или осиновено по нейно желание. Сега, това като главна причина за прекратяване на осиновяването вече е пълен келешлък, за който нищо хубаво не мога да кажа, но то има мъже, дето и с родните си деца се развеждат така...

Детето не е топка, която да върнеш в магазина, защото не те кефи вече да си играеш с нея.
Много хора не знаят дефиницията на отговорност. Ако си решил да имаш дете, биологично/осиновено НЯМА вариант на света, който да оправдае да го оставиш. Не сме родители само докато сме с бащата/майката, детето е здраво, детето ни слуша, детето е такова, каквото сме си мислили, че ще е.

В момента подобен случай се развива пред очите ми - гледката е меко казано грозна.
Новият партньор на майката също иска да осинови децата (майката се бори да отнеме правата на биологичният баща и вероятно ще успее).
Какво ще стане обаче ако с новият партньор нещата се скофтят?
Кой мъж с удоволствие би плащал издръжка на деца, които не са биологично негови?

Който ги обикне.

Така е, но при мъжете това с "обикването" е по-скоро изключение от колкото правило.
Колко мъже собствените си деца не поглеждат след развода, какво остава пък за чужди.