Емоционално недостъпен мъж

  • 5 235
  • 53
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 2 191
Аз принципно винаги се влюбвам в такива интроверни мъже, просто така се случва, така че всички изброени по-горе неща са в сила за бившия.

Не мисля, че чак не могат да свалят жени, всъщност avoidant може да бъде и плейбой, който просто никога не се обвързва.

Разбира се, никога не можем да знаем има ли не някой чувства към нас, особено ако е крайно затворен.

Дори да не е влюбен е крайно жестоко да даваш надежди на някого 2 години, както се случи при мен.
Щом не искаш да сте заедно слагаш край и толкова.

П.п.На мен просто ми е хоби да чета психология и да анализирам тайно околните.
Колко вярно съм ги анализирала... Друг въпрос.Но доста неща съвпадат.

Бившият например е имал много трудно детство, баща му е починал, майка му си е намерила нов съпруг, а детето игнорирала спрямо братята и сестрата от новия.

# 46
  • Мнения: 1 000
Интроверт е съвсем друго, понеже и аз се определям като такъв, но ако ми е интересен събеседника, мога да не спирам да говоря. Определено показвам чувствата си, но все пак съм жена.
За мен мъжът не е нужно да е много приказлив, има ск приятелки за тази цел.
Но трябва да е достъпен( емоционално ). Понеже е това темата. Не може съвсем да мълчиш като пън. То ако е така, може нещо друго да му има…или пък да си е откровено тъп пича.
Секса също не е най-важното според мен. Нужно е да мине време, за да бъде абсолютно перфектен. Макар да е много бурен в началото, ако двете тела не се познават достатъчно, е далеч от идеален.
Връзките са съвкупност от всичко по малко, като винаги нещо липсва.

# 47
  • София
  • Мнения: 1 668
Аз бях почти две години с точно избягващ тип. Едно към едно с описаното в теорията. Много се влюбих, безумно, преди да разбера, че е такъв. И две години беше голяма мъка тази връзка. Общо взето аз си го свалих, аз бях инициативна за всичко. За него отношенията с жена са тежест, никога не говори за емоции,, жените са мрънкала, изобщо емоционална близост не съм чувствала, докато съм с него. Не казва  обичам те, през живота си на жена не е казвал, а и никоя на него , освен аз. На мен ми е казвал, ама като му кажа. Емоциите са най- лошото нещо за него, да покаже елементарни такива, не било неговото, такъв си бил, такъв съм го била харесала. Пише предимно съобщения, почти никога не звънеше, само по мое настояване. Не обичаше да го целуват, докосват, дори в секса беше едното клатене, не целува, не дава за го целуват, да не кажа, че имаше и насилие. Още в началото ми каза аз за ръка не се държа като сме заедно навън, много ме напряга това. Аз гледам мигам, чудя се какво се случва. Не обича близост и това го напряга, дори не знаеше как да ме прегърне докато сме в леглото и спим, не искаше и обичаше да си спи на другата страна обърнат. Нямаше опит с жените, не искаше да добие такъв. И в началото дори беше по- зле от края на връзката, изобщо не се съобразяваше и не усещаше как може да се почувствам. Към края правеше неимоверни за него усилия , всеки ден се виждахме, макар той да имаше определено нужда от пространство и време за себе си. Но точно избягващ тип. И за това на 37 г няма ни един ден да е живял с жена ( защо ли). Но пък си вярва , че може да намери жена и да живее с нея и тя да му пасне. Мен ме заряза, защото имам дете, така и не възприе идеята да е с такава жена, макар да направи усилия. Не възприе да развали отношенията си с техните, които за него са идол и брат му,  та си търси мома, за да не влиза и в конфликт с тях, щото нали жена с дете, не е на мама мечтата. Но аз и сама си се чудя на акъла какво толкова ми завъртя главата този човек, като дори емоционално не го чувствах близък и ок.  Две години почти заедно, ама много голяма мъка беше тази връзка, нерви и чудо. И един пасивен такъв, чака все да го водиш. Иначе има много приятели и хич не е интровертен, но то по детски някакви глупости, чак се чудя как ги намира. И понеже много ме заболя и аз не знам как ме обсеби тоя човек, най- ме успокоява, като знам какъв зор ще му е да си намери жена. А и да намери никоя не може да направи щастлива, просто няма този капацитет. Но не мисля, че хора, които се държат в началото на връзката добре, свалят звезди и прочие, а после се променят да избягващ тип. Напротив, просто са загубили интерес. Избягващият тип си е такъв изначално. И то си личи , ама много

Последна редакция: ср, 10 яну 2024, 23:16 от insane

# 48
  • София
  • Мнения: 38 523
Олеле, това никога няма даже да го започна. За мен е много важно мъжът да инициира физически контакт с мен. Не иска ли да ме докосне поне по ръката на първа среща, е тотално чао. И физически, и емоционално давам и искам същото насреща.

# 49
  • София
  • Мнения: 1 668
Олеле, това никога няма даже да го започна. За мен е много важно мъжът да инициира физически контакт с мен. Не иска ли да ме докосне поне по ръката на първа среща, е тотално чао. И физически, и емоционално давам и искам същото насреща.
Съгласна съм. Той е единственото изключение. И за свое оправдание ще кажа, че ме хвана в изключително лабилен период от живота ми. След смъртта на мъжа ми малко над година беше минала и просто не ми се занимаваше с никого. Една вечер на събиране с колеги ( той ми е колега, но сме много и не го бях виждала ) просто още като го видях направо любов от пръв поглед. И нея вечер алкохола ми дойде в повече , та му се натиснах, той не се дръпна. После едно писане, едно чудо, и аз бях решила, че щом имам интерес и чувства, другото ще преглътна. И защото бях лабилна ли не знам, но така наивно и детски се влюбих, още преди да ни започнат физическите срещи и отношенията. Още ме държи и всички ми се чудят, защото той наистина не се радва на женско внимание. Безумно е и аз не мога да се разбера дори, никога не съм правила и една стотна и приемала това, което се случи при него, ама ей на…. Та това е моето мнение по темата

Последна редакция: ср, 10 яну 2024, 23:30 от insane

# 50
  • Мнения: 2 191
Даа и аз бях така..макар че моя за секс и гушкане беше готов, но например да каже "обичам те" , абсурд.Или да сподели какво му е ако е тъжен или ядосан.

Също най-лошото беше да се говори за нещо сериозно, все едно го беше страх, аз искам да обсъдим нещо, което не му харесва и се крие в черупката си и нито приема, нито предава.
Много пъти ме е оставял да се тревожа цяла нощ, а аз в такива случаи не мога да спя и той го знаеше.

Сегашният ми приятел е точно по определението за интроверт, но никога не се в държал така, нито би ме оставил с дни да се чудя какво става и защо не ми говори...
Ако няма комуникация, връзката няма да съществува дълго.


Обаче да стои човек в такава връзка е малко като жените с насилник, сега се чудя, по дяволите защо не си тръгнах след няколко подобни изпълнения, а чаках и се надявах?

# 51
  • Мнения: 4 452
При мен целувки, прегръдки, държане за ръце и грижа винаги е имало, иначе нямаше и да се влюбя. И на публични места винаги е показвал, че е с мен.
Но има хора, които много трудно допускат някой емоционално до себе си, някак си са си самодостатъчни, въпреки че искат любов и внимание. В моя случай той много рядко излизаше и с приятели, ако е голяма компания пък съвсем. И в семейството му се мълчеше много и се слушаше един човек. Моята грешка беше, че толкова време си мислех, че с любов, разбиране и търпение от моя страна нещо ще се промени, след като усещах, че той не иска да се променя. Сигурно си има подходящ човек за всеки, но за мен се оказа изключително изтощително и мъчително в един момент да се чувствам най-специалната, а в следващия той да се затвори в себе си и да не иска да сподели какво чувства и да те държи на дистанция. Може би ако намери правилната жена и се влюби достатъчно силно, това ще се промени, но доколкото знам досега не се е случвало.
Както и да е, всеки трябва да продължи напред и да търси щастието. Благодаря за коментарите, разбирането и споделените истории! Убедих се, че не само аз съм минала през такава история.

# 52
  • София
  • Мнения: 480
Интересно, чудех се дали моя бивш е извънземно, но явно не е. Имало и други като него по Земята. Историята ми е 1:1 с тази на insane, а и на авторката.

Такива хора никога, никога не се променят. Дори мога да добавя и агресия към обкръжаващата ги среда. Само по съдилища не се мъкнах заради негови прояви към непознати хора, които трябвало да си получат урока.. Тоест и проблем с гнева имаше там, който бил от години.

Моята грешка беше, че толкова време си мислех, че с любов, разбиране и търпение от моя страна нещо ще се промени, след като усещах, че той не иска да се променя. Сигурно си има подходящ човек за всеки, но за мен се оказа изключително изтощително и мъчително....
+1. Търсиш оправдания за поведението му, мислиш си, че все пак ще "победи доброто", има пикове, спадове, но накрая ти си изтощената, а напредък - 0.00001%.

Доста съм чела за такива взаимоотношения, стигнах до извода, че при мен е имало някаква форма на Емоционална зависимост, а от негова страна Гаслайтинг. Който се интересува, може да прочете материали.

# 53
  • София
  • Мнения: 38 523
Едел, и на мен ми прилича на някаква форма на нарцисист. Love bombing и след това Silent treatment. Прочети за нарцистичните хора в интернет...

Общи условия

Активация на акаунт