Здравейте! На 31г съм, омъжена съм от 5г и имаме дете на 4,5г. Заедно сме с мъжа ми от 11 години. Откакто се роди детето ни, нещата с него започнаха да не вървят добре - постоянни кавги, дразги и напрежение има между нас. Самата аз се усещам, че съм охладняла към него, не съм сигурна дали го обичам или всичко е един навик. Интимните ни отношения почти липсват или ако има такива те са рядко, дори правим любов с лубрикант, защото не мога и да се възбудя (2-3 пъти в месеца и аз никога не свършвам).
През годините имахме много проблеми, на които аз винаги търсех решение, за да можем да продължим заедно пътя си. Дълги години пушеше марихуана, от което аз не бях щастлива. Малко преди да се роди детето ни той спря напълно, защото му бях поставила ултиматум, но усещам, че той се настрои срещу мен, заради този ултиматум.
Усещането ми е, че сватбата също беше по настояване от моя страна - аз бях тази, която му говореше, че вече в време да предприемем тази крачка, живеехме заедно от 5 години, а и той е по-голям от мен с 10 години. Аз си избрах пръстена, той го купи и няколко дена по-късно ми предложи брак. Не беше много романтично.
Както казах - интимните ни отношение също не вървят. В началото на връзката ни (около 2-рата година) бях намирала доста странни снимки в телефона му - на момичета, негови познати, в предизвикателни пози. Снимкте бяха сваляни от FB. Също така намирала съм кратки клипчета на случайни жени от улицата, които е снимал в къси поли. Тогава бях готова да се разделим, но някак си се оправихме, обеща ми, че няма да се повтори и не съм намирала нищо подобно от тогава или поне не съм го хващала.
Разбирала съм, че гледа много порно (дори и като е на работа) и съм го хващала да се самозадоволява, докато жена му седи в другата стая незадоволена.
Той никога не е бил изкусен любовник, това го знаех от самото начало, но в първите години имаше тръпка, страст и нещата някак се получаваха. Но никога не се е стараел с мен - никога не ми е правил орална любов, дълго време не ме пипаше отдолу, защото му било странно и гнусно?!?, никога не ме е целувал страстно с език. Дори не се интересува дали съм получила оргазъм инсъм задоволена. В момента, в който той приключи, просто си става и се облича. Говорила съм многократно с него по този въпрос, той знае, че не ми е достатъчно, но не прави нищо в посока да се промени, което ме обижда още повече. Съответно след раждането на детето нещата се задълбочиха. Купувах си многократно секси бельо, на което той дори не обърна внимание. А аз полагам усилия за себе си и за дома - тренирам 5 пъти седмично, с хубаво тяло, добра професия и стабилни доходи, винаги гледам да съм с прическа и грим, вкъщи всичко да е изчистено и подредено. Той от своя страна напълня и не прави нищо, за да се поддържа и изглежда добре, ако не за мен, то за себе си.
Парите са друга тема, за която спорим. И той, и аз взимаме почти една и съща заплата. Но той постоянно гледа и ми прави сметка какво си купувам. Усещането ми е че само дебне и следи кой колко пари е дал за почивки/пазарувания за вкъщи или за себе си и все се чувства, че той дава повече от мен. Последната ситуация беше за покупката ми на ново бельо, с което исках да го зарадвам. Той не се впечатли от жеста, а изкоментира - пак ли нещо за теб си си купила. Дори не пожела да ме види облечена в него.
Всичко това през последните няколко години много ме настрои срещу него и аз охладнях.
От друга страна - той е страхотен баща и се грижи прекрасно за детето ни. Полага усилия за дома ни, когато го помоля. Но аз не се чувствам жена с него. Не се чувствам желана, обичана и оценена. Все едно съм част от интериора. Винаги ми е казвал, че съм свободна да си тръгна, ако мисля, че друг може да ме направи по-щастлива, което аз не считам за нормално един мъж да казва, ако обича жена си.
Преди няколко месеца му изневерих. Да, не се гордея с постъпката си. Дълго време се борех срещу това да не го направя, но се случи. С човека поддържаме връзка. Той е коренната противоположност на мъжа ми и успя да ми покаже какво е да съм обичана и желана. Иска да живеем заедно, да се преместим с детето при него, но аз съм много объркана. Да, мисля, че го обичам и съм много щастлива, когато прекарвам време с него. Но чувствам вина, не толкова пред мъжа ми, колкото пред детето и семейството ми. Те биха били съкрушени, ако дъщеря им се разведе.
В момента съм в голяма дилема какво да правя. Дали да прекратя взаимоотношенията с другия човек и да се опитам да си наложа да остана с мъжа си, заради детето или пък да се разведа. През годините много пъти сме водили разговори с мъжа ми на кой какво не му харесва, но почти никога не е имало промяна.
Всякакви съвети биха ми били в помощ. Благодаря!
През годините имахме много проблеми, на които аз винаги търсех решение, за да можем да продължим заедно пътя си. Дълги години пушеше марихуана, от което аз не бях щастлива. Малко преди да се роди детето ни той спря напълно, защото му бях поставила ултиматум, но усещам, че той се настрои срещу мен, заради този ултиматум.
Усещането ми е, че сватбата също беше по настояване от моя страна - аз бях тази, която му говореше, че вече в време да предприемем тази крачка, живеехме заедно от 5 години, а и той е по-голям от мен с 10 години. Аз си избрах пръстена, той го купи и няколко дена по-късно ми предложи брак. Не беше много романтично.
Както казах - интимните ни отношение също не вървят. В началото на връзката ни (около 2-рата година) бях намирала доста странни снимки в телефона му - на момичета, негови познати, в предизвикателни пози. Снимкте бяха сваляни от FB. Също така намирала съм кратки клипчета на случайни жени от улицата, които е снимал в къси поли. Тогава бях готова да се разделим, но някак си се оправихме, обеща ми, че няма да се повтори и не съм намирала нищо подобно от тогава или поне не съм го хващала.
Разбирала съм, че гледа много порно (дори и като е на работа) и съм го хващала да се самозадоволява, докато жена му седи в другата стая незадоволена.
Той никога не е бил изкусен любовник, това го знаех от самото начало, но в първите години имаше тръпка, страст и нещата някак се получаваха. Но никога не се е стараел с мен - никога не ми е правил орална любов, дълго време не ме пипаше отдолу, защото му било странно и гнусно?!?, никога не ме е целувал страстно с език. Дори не се интересува дали съм получила оргазъм инсъм задоволена. В момента, в който той приключи, просто си става и се облича. Говорила съм многократно с него по този въпрос, той знае, че не ми е достатъчно, но не прави нищо в посока да се промени, което ме обижда още повече. Съответно след раждането на детето нещата се задълбочиха. Купувах си многократно секси бельо, на което той дори не обърна внимание. А аз полагам усилия за себе си и за дома - тренирам 5 пъти седмично, с хубаво тяло, добра професия и стабилни доходи, винаги гледам да съм с прическа и грим, вкъщи всичко да е изчистено и подредено. Той от своя страна напълня и не прави нищо, за да се поддържа и изглежда добре, ако не за мен, то за себе си.
Парите са друга тема, за която спорим. И той, и аз взимаме почти една и съща заплата. Но той постоянно гледа и ми прави сметка какво си купувам. Усещането ми е че само дебне и следи кой колко пари е дал за почивки/пазарувания за вкъщи или за себе си и все се чувства, че той дава повече от мен. Последната ситуация беше за покупката ми на ново бельо, с което исках да го зарадвам. Той не се впечатли от жеста, а изкоментира - пак ли нещо за теб си си купила. Дори не пожела да ме види облечена в него.
Всичко това през последните няколко години много ме настрои срещу него и аз охладнях.
От друга страна - той е страхотен баща и се грижи прекрасно за детето ни. Полага усилия за дома ни, когато го помоля. Но аз не се чувствам жена с него. Не се чувствам желана, обичана и оценена. Все едно съм част от интериора. Винаги ми е казвал, че съм свободна да си тръгна, ако мисля, че друг може да ме направи по-щастлива, което аз не считам за нормално един мъж да казва, ако обича жена си.
Преди няколко месеца му изневерих. Да, не се гордея с постъпката си. Дълго време се борех срещу това да не го направя, но се случи. С човека поддържаме връзка. Той е коренната противоположност на мъжа ми и успя да ми покаже какво е да съм обичана и желана. Иска да живеем заедно, да се преместим с детето при него, но аз съм много объркана. Да, мисля, че го обичам и съм много щастлива, когато прекарвам време с него. Но чувствам вина, не толкова пред мъжа ми, колкото пред детето и семейството ми. Те биха били съкрушени, ако дъщеря им се разведе.
В момента съм в голяма дилема какво да правя. Дали да прекратя взаимоотношенията с другия човек и да се опитам да си наложа да остана с мъжа си, заради детето или пък да се разведа. През годините много пъти сме водили разговори с мъжа ми на кой какво не му харесва, но почти никога не е имало промяна.
Всякакви съвети биха ми били в помощ. Благодаря!
