Развод или…?

Аз също мисля, че трябва да поживееш сама известно време.
То дори е много по-приятно и лесно, само излизай с новия като гадже, опознай го , пък тогава, като мине фазата , в която си дрогиран от хормони и можеш да го видиш с всички лоши и добри страни, ще решиш дали може да живеете заедно.

Много благодаря на всички за подкрепата! Наистина от това имах нужда.

Осъзнавам грешката си, че толкова години съм била в кома и вкопечена в идеята за семейство. От позицията на времето разбирам, че преди 10 години в желанието си да се спася от моите родители и в стремежа си да не допускам техните грешки, аз съм допуснала други. Заради това съм се опитвала по всякакъв начин да “бутам” връзката.

Когато се запознахме, той олицетворяваше това, което си мислех в онзи момент, че е важно за едно семейство и си затварях очите за наистина значимите неща - амбициозен, с перспективно бъдеще, живееше самостоятелно. Към онзи момент, само на 20 години, той ми показа живот, за който, с онези ми криворазбрани разбирания наследени от родителите ми, само бях мечтала. Като попораснах малко, завърших университет, израствах в кариерата, отърсих се от емоцията и живота със семейството ми, вече имам съвсем различно виждаме за нещата. Никога не е бил красавец. Винаги много вглабен в идеята за “бизнес”, самовлюбен, самодостатъчен и интровертен.

Разводът, ще бъде факт, но преди това, както ме и постветвахте, ще се консултирам с адвокат, ще заделя повече пари настрани, за да съм подготвена и ще си намеря квартира. Живеем в общо жилище, което изплащаме. Преди един месец, след поредния скандал, заговорихме за първи път за развод. Не се бях интересувала и му предложих, ако стигнем до там да прехвърлим апартамента на детето, да го даваме под наем, за да покриваме ипотеката и така един ден да остане за него. Все пак този апартамент го купихме с желание, направихме му хубав основен ремонт, би било глупаво да бъде продаден. Той беше категоричен, че иска да бъде продаден, да не оставяме нищо наготово на детето, а и все пак аз съм единствено дете и ще наследя апартаменти от родителите си и за детето ни все ще има нещо. Много ми падна в очите. Ами той какво ще му остави?

Новият мъж, с когото имам връзка, е на 39г, не е семеен, няма деца. Имал е дълга връзка с по-голяма жена, с която се е опитвал да имат деца, но тя тайно е взимала контрацептиви, заради други нейни драми, които не мисля да разказвам. С него също съм коментирала, че е най-добре да има “буферен” период, в който да живея сама с детето на квартира, за да може то да свикне с новата абстановка, в последствие и с него.

Новият мъж ще иска дете. С мъжа ви е много голяма вероятността да имате сериозни проблеми, когато започне процесът по развода и да ви прави напук. Като чета какво пишете…Да остави поне три кирливи стаи на детето е негово задължение, а той е поредният комплексар, който счита, че едва ли не му оставя имение наготово. Жилището е нужда, не някакъв колосален успех, какъвто явно е в съзнанието на мъжа ви и много други безотговорни комплексари като него. Достойните хора гледат да оставят нещо на децата си; не ми се струва, предвид мисленето му, че обича детето си.  Новият мъж е на такава възраст, че детето му е фикс идея вече, предполагам, това не е много ок, ако е така, защото той няма време, а на вас ви предстоят нелеки проблеми за решаване. Разминавате се, явно се виждате в бъдещето с него, щом детето ви ще свиква с него, а готова ли сте за второ дете / емоционално, финансово физически/,  защото той ще иска да изживее чувството, което е напълно нормално.

Според мен е прав мъжът ти. Няколко човека познавам с по 3-4 имота от мама, тате, баба, дядо - един по един ги продават и изхарчват парите. Никаква мотивация да работят и да постигнат сами нещо. Специално помня един Иво, като бяхме студенти ние работехме, записвахме магистратури - той по кръчмите. Имаше един магазин и 2-3 апартамента от реституция на починали баби. Тогава викахме "блазе му", но сега като го видях наскоро, останал му е само един, в който живее, и се облича от втората употреба. На 45+ е, но не е престарял, така че има доста още да живее и не знам ще му стигне ли единия останал имот.
Не значи, че е с твоето дете така ще стане, но според мен не е хубаво да се дава наготово. А и вие ако го продадете, нали няма да изпиете парите - ще му оставите тях някой ден, може би вложени в нещо по-перпективно от жилище в град, в който детето може и въобще да не живее тогава.

Аз пък имам обратните примери - хората с имоти от родителите, научени на труд, работят и си постигат своето в живота. Няма универсално правило.

Какво значи "ще наследя апаратаментио от родители"? Да не е чак един ден, когато хората починат? Ами ако им се наложи да си продадат имотите?
Аз бих предложила да остана в апартамента с детето и да изплатя дела на мъжа (ако нямате друго общо за поделяне). Така ще си имаш апартамент и ти.

По принцип ти трябва да останеш в апартамента с детето.

Радвам се искрено, че си се осъзнала и си  започнала да мислиш в правилната посока.
Гони си финансовите интереси, но да си съсипващ живота с безмислени безкрайни битки няма смисъл.
За новата връзка - изчакай, дай си време да приключиш старата, да дойдеш на себе си и да усетиш , че имаш заряда да продължиш на чисто и с точния човек. Ако настоящият от забежката е точният - ще е до теб и ще чака .Късмет🍀

И след това няма да може да бъде продаван, докато детето не стане пълнолетно. Мъжът ти не знам с какъв акъл иска да го остави без покрив над главата. Всичко се случва в този живот.

Имаш ли идея в какво се превръща акъла на мъж в такава ситуация?! Бащинското се е изпарило, а злобеенето достига крайности, само и само да покаже на бившата той на какво е способен. Грозна и нисша картинка.

При развод имаш право да останеш в апартамента да 18 годишнината на детето.Предложи на мъжа си да поемеш изцяло ипотеката.Разбира се всички споразумения писменно и с адвокат.

Трябва да се консултирам с адвокат по темата с апартамента. В момента ипотеката се плаща изцяло от моята заплата, защото аз съм основният длъжник, а той е съдлъжник. Но не мисля, че той ще приеме идеята с лека ръка да ми го остави, защото неговата логика е че той плаща за всички останали сметки, купували сме общи мебели/техника. Не е толкова отстъпчив.

И без да се консултираш с адвокат, имотът е СИО, независимо кой е плащал кредита, освен ако не докажеш с документи по голям дял - например, самоучастие, преведено от твоите родители.

Той е СИО, обаче гадното е, че и двамата имат право да живеят там и е само въпрос на добра воля кой ще се изнесе.

С няколко имота, ако човек е умен, никога няма да работи. Говоря за действително умни хора обаче, не на приказки само умни, че то въздухари бол вече. И без нищо от родителите, без никакво наследство, има ли висок интелект човек и лични качества, ще успее. Бедните комплексари пукат всичко веднага - кръчми, дрехи, почивки и някоя ламарина. И скоро пак са същите ограничени хора, няма как да е друго с ограничено мислене и неспособност да се управляват активи. Ей затова, съвсем скоро, такива отново стават роби от 8 до 17ч., напълно заслужено. Интелектът е всъщност големият актив, в него първо трябва да се инвестира, за да дойдат и да се задържат финансовите успехи. Защото то може и ей така да дойдат средства, но като човек е неспособен да ги задържи и увеличи, след броени години само пак няма да е добре. Парите не са за хора, които не знаят какво да правят с тях. Първо е знанието, но глупавият човек не го осъзнава и не инвестира в себе си. Неговият приоритет е да се покаже във фейса, че е вече голямата работа, има пари и може да си позволи почивки навън, кръчми, някоя пластмасова мацка евентуално и една ламаринка. И после по обратния ред - тръгват си почивките, ресторантите, гаджето, а колата ни гори много, поддръжката и е скъпа и защо да не я сменя с нещо по-приемливо и икономично. И не съм вече свободен човек, а бачкам здраво за едната заплата и чуждото щастие, от сутрин до вечер, защото това е трудолюбие, а то е висша ценност. Това се случва със страшно много хора.