Дилема след дълга връзка и раздяла

Минаха малко над от 4 месеца. Не съм общувал със нея и семейството и след празниците и не мисля и да го правя от ново, поне по моя инициатива.
За излизането, не съм спирал да излизам с приятели и познати от както съм се прибрал от София в Стара Загора.
Все още не мога да претегля плюсовете и минусите на това да се върна обратно в София, понеже последно време възобнових контакти в Стара Загора с доста стари приятели с които бях изгубил връзка за тези 8 години, през които бях в София, и покрай тях си намерих и нови занимания. Но, най-големия минус за този момент е работата от вкъщи, която на този етап не обмислям да сменям, понеже е доста добра.
Та, единственото несигурно на този етап е дали да търся възможност за връщане в София и работа от офис и повечко нови контакти с хора, или да намеря начин да си разнообразя ежедневието докато работя от дома, което на този момент е малко трудно.

Благодаря.

Със сигурност има кафета в Стара Загора, от които да можеш да работиш. Хем си сред хора, навън, хем можеш да сменяш обстановката през седмица.

Докато си на работа, и без това не излизаш с компании, независимо дали ходиш в офис или работиш от къщи. Въпросът е след работа  какво правиш.
Щом имаш приятели, ами излизайте. Не се затваряй в себе си. Няма все да си на 32, не си проспивай хубавите години!

Чудесно, значи животът се нарежда. Работата от вкъщи не е чак такъв минус - хем няма да търпиш досадни колеги, понеже не всеки офис е за приятни контакти, хем в извънработно време ще ти се излиза повече.

От време на време пробвай да работиш от някое кафене с интернет, ако можеш.

Да, лека полека се нарежда и заприличва на ежедневието, което имах преди тази връзка, което си ми допадаше.
За работата от кафенета и на открито ще бъде  малко неудобно, понеже покрай тези хоум офиси съм постоянно в срещи и се налага покрай мен да е тихо и спокойно, понеже ръководя екип, но и на това ще намеря решение.

Реших да отворя темата, понеже покрай празниците рязко започнах да усещам липсата на партньорката си и вероятно, след всичко изказано и изяснено в края, все пак не успях да намеря отговорите на някои въпроси, което не ми даваше мира. Реално в първите месец, два след раздялата бях доста стабилен, но на третия месец, след като се чухме за малко, ме удари внезапна депресия и непрестанни мисли и размишлявания защо се случи така, и какво не направихме както трябва за да си заздравим връзката.
С всеки изминал ден мисля по-малко и по-малко за нея, но се надявам да е добре и двамата да намерим това, което търсим.

Това е, може би епилог на тази скромна история.

Едно е да работиш в офис, с колеги, с които да водиш разговори някакви, друго е в кафене.

Точно така.
Явно ще ми трябва още време за да взема решение, въпреки, че везните натежават в посока на преместване отново там, но не искам решението да е продиктувано от някаква надежда да се видим пак, което пък може да ми изиграе много лоша шега впоследствие, понеже усещам малка част от мен да се надява на това, за да мога да намеря отговор на неразгаданите въпроси, защо се случи така, къде сгреших(ме) и т.н. и как хората успяват така лесно за загърбят толкова много време и спомени прекарани заедно. А и натрапчивото неспокойствие и мисли дали и тя се чувстра по този начин.

Тоест, макар и да разбираш колко е погрешно, все пак искаш да се срещаш с нея отново.
Не го прави, ще те нарани! Тя просто е продължила. Защо и ти да не го направиш? Каквото било - било, спомените са си спомени, но ако сте били подходящи един за друг, е нямало да се разделите. Какво по-точно очакваш да ти каже тя? Не сте сгрешили, разминали са ви се пътищата. Толкова е често срещано.

Вместо да си го дъвчеш и предъвкваш, ама как е могла и прочие - карай нататък! Обърни страницата и - на чисто.

Не, не искам да се срещаме/събираме отново, просто не съм свикнал с мисълта, че повече няма да се срещна с човек с който съм прекарал не малка част от живота си, и сме имали сериозни планове, което ме забавя. Човърка ме и мисълта, че виждах как през последните месеци, тя вече не беше част от тази връзка, но не и стискаше да повдигне въпроса за раздялата, докато аз не го направих.
Преди да предприема крачката да се преместя, искам да съм напълно наясно със себе си защо го правя.
В предишни връзки съм се оттърсвал от това бреме доста по-бързо, но явно тук ще е по-трудно, защото това беше най-сериозната ми връзка до сега.
Права сте, че пътищата ни явно са се разминали, или сме били заедно в грешния момент от живота на двамата, но явно съм държал на този човек, повече от колкото съм си мислил.

Няма никакво значение защо е станало така или как е възможно да е продължи без теб.Отговорът е ясен - не е влагата толкова колкото ти, за нея не си бил специалният, която тя е била за теб.И на мен ке е случвало...и то доста пъти.Стигнах до това заключение от личен опит и то горчив.Ако и пукаше за теб, щеше да е с теб.Факта, че не с теб, значи че не го иска.Това е, боли не боли,забрави я, продължи напред и и благодари че ти дава шанса да срещнеш твоето момиче.Дръж се човече, всеки изминал ден е по-лек и още 1 стъпка в правилната посока.След година, ще видиш нещата много по-ясно и ще си благодарен че не си с нея.Пожелай и щастие,макар и на сила,но опитвай докато успееш, и когато искрено го пожелаеш, ще си свободен, по-голям, по-мъдер, и по-силен.Желая ти успех, сила, воля и вяра, просто вярвай и ще ти се получи.За съжаление няма срок  ...но винаги се получава.

Съгласен съм с вас от части и оценявам окуражителните думи.
С течение на времето и честите размишления успявам да върна лентата назад и да осъзная и грешките, които съм допускал през тези 6 години и със сигурност е имало моменти в които и двамата сме влагали адски много, и такива, в които е можело да се постараем още.  В моментите когато връзката беше пред разпад и двамата го виждахме и усещахме, никой не положи достатъчни усилия за да се заздрави, явно това е било знак, че просто не е писано да продължи, и липсата на комуникация в тези моменти си обяснявам с несъответствието в характерите. Със сигурност и двамата сме държали един на друг, но когато отношенията са се изчерпали по една или друга причина, сме сметнали, че няма смисъл да полагаме повече усилия и всеки трябва да продължи по пътя си.
Имало е моменти в които съм се държал доста токсично, като съм заплашвал, че ще я напусна, което реално не съм искал, въпреки, че седнахме нормално, разбрахме се, че се разделяме, но все още не мога да си обясня защо се чувствам като зарязан/изоставен. Трудно се свиква с една спокойно раздяла.
Припомняйки си за тези моменти, съжалявам, че не съм и показвал обичта, която тя очаква и си представя, но аз все пак я обичах по свой си начин, което беше реципрочно.
За мен несъответствието в харахтерите в отношенията между двама души никога не е било проблем, но това е нагледен пример, че се пак си оказва огромно влияние в по-дългите връзки.
Наистина искам да е щастлива, не го желая на сила, защото го заслужава. Въпреки, че бях съсредоточил целия си живот там, рано или късно ще се отърся от тези мисли и ще свикна без нея, както преди да я срещна.

Виж, всичко ти е още много прясно. Трябва ти време, за да преодолееш раздялата ви, и колкото и да е клиширано, времето наистина лекува. Повярвай ми, знам колко ти е трудно, аз имах връзка почти 10 години преди да разбера, че вече бившата ми ме е заменила в сърцето си и се среща с друг преди да се раздели с мен. При теб нещата поне са завършили по по-нормален начин. Най-трудно е в началото. Ще мине време, нещата в главата ти ще се прояснят, ще видиш и проумееш, че тази жена не е била човека, за който си я смятал, че не е за теб, че светът не започва и не свършва с нея, че има и по-добри жени от нея, и че е по-добре, че сте се разделили. На мен ми отне година и половина, за да си вдигна главата. И трябва да ти кажа, че сега се чувствам по-добре от всякога - свободен съм, запознах се с много нови хора, разбрах дори в дъното на душата си, че тя е била погрешния човек за мен и мога да кажа, че дори съм щастлив. Всъщност, оказа се, че раздялата ни е била едно от хубавите събития в живота ми, защото ако бях останал в тази връзка, нямаше да имам бъдеще с тази жена и нещата щяха да са много по-зле за мен. Това важи и за теб. Ако този човек беше за теб, щеше все още да е с теб, във всичко. Тя не е човекът, с който трябва да прекараш живота си и раздялата ви е за твое добро. Просто си дай време, повярвай ми, минал съм по този път. Ще мине година и ще видиш, че нещата, които написах, са били правилни. И, както някой написа по-горе, сега се чувствам много по-силен, много по-мъдър, много по-зрял отпреди, дори и с много по-голямо самочувствие, защото се измъкнах от дупката и знам, че съм достатъчно силен и мога да преодолея такива събития. Така ще бъде и с теб. Убеден съм.

Горе главата, предстоят ти хубави дни!