Искам да помогна на приятелка

  • 4 307
  • 48
  •   1
Отговори
  • Мнения: 7
Здравейте на всички! Включвам се с молба за помощ от ваша страна, много искам да помогна на близка приятелка. Тя на 21, той на 25. За два-три месеца просто колеги, след това взаимоотношенията се задълбочават. Тя намери добър слушател в мое лице и реши да споделя с най-малки детайли с какъв човек се е захванала. Излизания до късно, приятели с които пушат треви, ходят по проститутки и казина, хранене по заведения. С течение на времето започнаха да се карат все по-често. Ревнуваше я от всеки и винаги, обръщаше нещата в негова полза, така че той излиза жертвата. От там последваха периоди на разделяне и събиране. След последният им скандал и месец раздяла изненадващо разбрах, че са заживяли заедно. Уж с надеждата нещата да се оправят, всеки да си научи урока, но уви. В момента от месец насам делят квартира, той спи на дивана, тя е в някаква главоблъсканица между чувства, идеализиране на образа му в началото, надежда, че може би той ще се промени към по-добро и между това че вече не й пука и не иска да се бори повече за него, не вижда общото им бъдеще и т.н. Преди няколко дни той й постави ултиматом, заплашва я, че ще я изгони. В заключение на всичко това тя отказва категорично да се изнесе от апартамента, иска той да направи тази крачка.
Разказвам ви цялата история изключително съкратена. Като нейна приятелка малко след началото на взаимоотношенията им аз разбрах, че не са един за друг и ще имат проблеми, посъветвах я да не се занимава, тя сама избра да продължи. За мен в едни хубав и чисти взаимоотношения нямат място следенето, необузданата ревност, поставянето на ултиматом, манията за контрол, обидите, унижението и налагането на егото. И тя го знае, осъзнава го, но пак само чака той да й покаже мило отношение, да я потърси малко по-настоятелно когато осъзнае, че я губи и тя вече готова клъвнала въдицата. И точно след няколко дни пак изпада в същото положение. Много е лошо, че тя е и дете на разведени родители с втори бракове и деца от тях и никога не са се интересували как е, жива ли е, здрава ли е, добре ли е. Дори сега като си говорим тя ми казва, че и да се изнесе от там няма къде да отиде. С тази липса на родителски контрол и никакви близки и приятели, тя е могла да тръгне по толкова грешен път с наркотици, алкохол, проституция и какво ли още не, а тя е пораснала в едно разумно, работливо младо момиче без никакви лоши пороци, изключително съвестна и чувствителна, винаги усмихната и готова да ти помогне. Просто жал ме е и някак си не мога да й кажа ''ами хайде като си решила да си трошиш главата оправяй се, не ме търси повече, казала съм ти мнението си хиляда пъти, чао"
За времето в което сме приятелки съм я запознала с едни от най-близките ми приятели, те разбира се останаха с много хубави впечатления от нея, както и тя от тях, но като е зациклила в това положение в личен план и нищо не се предприема да направи. Никога не съм била настъпателна и не съм й натяквала мнението си, винаги тя ме е търсила за да сподели и да се оплаче, аз освен да изкажа мнението си очевидно нищо друго не мога да направя.
Дайте съвет как да постъпя, мога ли въобще да помогна в такава ситуация, има ли друга гледна точка въобще? Благодаря ви!

Последна редакция: пн, 15 яну 2024, 22:26 от Stevia1

# 1
  • София
  • Мнения: 35 200
Недей.

# 2
  • Мнения: 4 761
Имала глава да пати...
Такива хора все към огъня ходят , за съжаление и да те чуе, няма да те послуша.

# 3
  • Мнения: 1 251
Ще помогнеш като ти се поиска помощ. Дотогава гледай себе си.

# 4
  • София
  • Мнения: 28 757
Не си ли прекалено настоятелна? Голям човек е.

# 5
  • INFJ
  • Мнения: 9 418
Не можеш да помогнеш на човек, който не иска да си помогне сам.

# 6
  • Мнения: 3 226
Горката приятелка всички я командорят за нейно добро.

# 7
  • Мнения: 7
Не можеш да помогнеш на човек, който не иска да си помогне сам.

Точно това ми каза и психоложката, когато се свързах с нея. Жал ми е защото от тези лоши взаимоотношения стават токсичните връзки и в последствие се стига и до домашно насилие. А тя е толкова здраво затънала, че се страхувам да не си посегне на живота по някакъв начин, както в последно време го споменава.

# 8
  • Мнения: 737
Накрая ти ще си виновна, не се бутай. Казала си си мнението - достатъчно, не се опитвай да го налагаш на всяка цена. Опитала си, животът си е нейн. Като ти поиска помощ, тогава бъди насреща. Дотогава спри да й дуднеш едно и също, ще я настроиш срещу себе си.

# 9
  • София
  • Мнения: 28 757
... че се страхувам да не си посегне на живота по някакъв начин, както в последно време го споменава.
А, допълнителен драматизъм за повече убедителност.  Поредната тролска пързалка.

# 10
  • Мнения: 3 226
То и вашите отношения са токсични, поела си родителска роля на назидание и аз-знам-от-какво-имаш-нужда. Чак пък на психоложката да звъниш... Отношенията им клиент-психолог са конфиденциални.

# 11
  • Мнения: 1 251
Не можеш да помогнеш на човек, който не иска да си помогне сам.

Точно това ми каза и психоложката, когато се свързах с нея.

Ама ти и с психоложка си се свързала? Баси филма.

# 12
  • Мнения: 7
... че се страхувам да не си посегне на живота по някакъв начин, както в последно време го споменава.
А, допълнителен драматизъм за повече убедителност.  Поредната тролска пързалка.

Здравейте и на Вас. Благодаря за бързата обратна връзка. Както казах и по-горе има страшно много детайли по казуса, които не съм написала умишлено за да не размия въпросът, по който съм тук. Разбрах вашето становище по темата и благодаря за полезното мнение!

Към Dr Cocktail - психоложката е моя съученичка, която завърши с пълен успех и практикува доста успешно не само в България, не виждам нищо лошо, че съм се обърнала за съвет от специалист. Благодаря и за вашето полезно мнение и бърза реакция по темата Simple Smile

Последна редакция: пн, 15 яну 2024, 21:36 от Stevia1

# 13
  • Мнения: 957
Темата е пързалка. Приятелката ти е на 21, но е живяла "4-5 години с някакво момче". Дори и нейните родители да не се интересуват от нея, не знам къде го е намерила това момче със семейство, което няма нищо против в дома им да се нанесе ученичка. С този е заживяла от скоро, сега нямало къде да отиде. А преди това на улицата ли е спала?

# 14
  • Мнения: 1 251

Само като прочета думата психолог в която и да е тема, става ясно, че е пързалка. В България чак толкоз' популярно не е да се ходи на психолози, пък тук през 2 минути някой имал час. Joy

# 15
  • Мнения: 7
Темата е пързалка. Приятелката ти е на 21, но е живяла "4-5 години с някакво момче". Дори и нейните родители да не се интересуват от нея, не знам къде го е намерила това момче със семейство, което няма нищо против в дома им да се нанесе ученичка. С този е заживяла от скоро, сега нямало къде да отиде. А преди това на улицата ли е спала?

Здравейте! Разбира се, че не е живяла на улицата, но това са едни подробности, в които ако се впусна ще размия темата, по която пиша. Фокусът е съвсем друг и държа да остане такъв. Благодаря ви за мнението.

# 16
  • Мнения: 7

Само като прочета думата психолог в която и да е тема, става ясно, че е пързалка. В България чак толкоз' популярно не е да се ходи на психолози, пък тук през 2 минути някой имал час. Joy

Благодаря ви за полезното и адекватно мнение. Не е до това в България ли си, а до това какъв човек си.

# 17
  • Мнения: X
Много грозно ми се струва. Това го казвам,защото в последната ми връзка комшии тръгнали да се занимават и да се врат там, където не им е работа, ама те и на идея си нямат за нашата връзка. С цялата си наглост.

# 18
  • Бургас
  • Мнения: 268
Именно, вие майка ли сте ѝ, че са и се месите в живота?! Всеки си чупи главата сам!

# 19
  • Мнения: 1 847
Защо не дойде да живее у вас така ще и помогнеш, вместо да и търсиш психолог и да пишеш у форуми !

# 20
  • София
  • Мнения: 35 200
Сега ще ти кажа как можеш да ѝ помогнеш - с план и пари.
Предлагаш истинска помощ - с логистика, изнасяне, настаняване, буфер за поне три месеца и адвокат, ако се наложи.
После работа с психолог и социално ориентиране - работа и развитие.

Истината е, че тя ще тръгне, ако някой ѝ подаде истинска ръка. Може не сега, а след време, но има ли сигурност, ще е ужасно, ужасно по- лесно.

Ето това е, да си отваряме очите и да се залъгваме докато няма покрив - няма как.

# 21
  • Мнения: 7 971
винаги усмихната, а иска да се самоубива.. не разбирам как така
непоисканата помощ още повече срива човек в трудна ситуация, който е неуверен..

# 22
  • София
  • Мнения: 28 757
винаги усмихната, а иска да се самоубива..
Слабост в сценария.

# 23
  • Мнения: 7
Сега ще ти кажа как можеш да ѝ помогнеш - с план и пари.
Предлагаш истинска помощ - с логистика, изнасяне, настаняване, буфер за поне три месеца и адвокат, ако се наложи.
После работа с психолог и социално ориентиране - работа и развитие.

Истината е, че тя ще тръгне, ако някой ѝ подаде истинска ръка. Може не сега, а след време, но има ли сигурност, ще е ужасно, ужасно по- лесно.

Ето това е, да си отваряме очите и да се залъгваме докато няма покрив - няма как.

Благодаря Ви за първият рационален и полезен коментар тук! Благодаря също и че взехте сериозно темата под внимание! Наистина има смисъл в това, което казвате.
винаги усмихната, а иска да се самоубива..
Слабост в сценария.
А Вие защо за пети път пишете коментар и продължавате да участвате в тема, която сте преценили за измислица? Идеята на форума е хората да си помагат, за Вас от пет коментара разбрах, че нищо полезно и ценно не казахте.

Последна редакция: пн, 15 яну 2024, 22:38 от Stevia1

# 24
  • Варна
  • Мнения: 1 791
Темата е чувствителна и всички сме наострени при съмнения. Наистина, засега можете да помогнете само като слушате, без да критикувате - за да не се отдръпне съвсем момичето и когато почувства нужда от помощ да ви има доверие. А после - както по-горе каза съфорумката за реалната помощ.

# 25
  • Мнения: 7
Темата е чувствителна и всички сме наострени при съмнения. Наистина, засега можете да помогнете само като слушате, без да критикувате - за да не се отдръпне съвсем момичето и когато почувства нужда от помощ да ви има доверие. А после - както по-горе каза съфорумката за реалната помощ.

Така е, темата наистина е чувствителна и за съжаление малко хора тук разбират ситуацията, но вие не сте от тях за мой късмет! Благодаря ви за адекватната позиция, ще продължавам да бъда добър слушател и приятел в нужда.

# 26
  • Мнения: 7 971
"жал ми е за нея" е по-гадно дори от непоисканата помощ..
значи ти я съжаляваш, искаш да ѝ казваш кога да прекрати връзката си и да ѝ набиваш вина за изборите, другата опция която си описала, но засега се спираш - да я изоставиш...
добре, че нямам такива приятелки..

# 27
  • Мнения: 3 422
Стой на страна, за да не се отдръпне. Няма как да помогнеш на човек, който сам не иска да си помогне.
Подобно нещо се развива и при мен - гаджето на въпросната е мразен от всички, но тя е толкова заслепена, че само тя може да се събуди.

# 28
  • София
  • Мнения: 35 200
Виж сега. Много хубаво трябва да прецениш ситуацията и да си наясно докъде е здравословно за теб.
Разказваш за основен маниер на живот на това момиче, мислиш ли, че всъщност иска друго?

# 29
  • Мнения: 6 197
Не че нещо, ама много от самоубийците действително демонстрират съвсем друго лице пред близките си и после всички са в шок. Съвсем точно си е дефинирано в психологията, няма несъответствие тук.
Иначе по темата, нищо не може да направи авторката, ако момичето не иска да се измъкне сама. Токсичните връзки са това, като наркотик са, тровят бавно, но абстиненцията при опит за прекратяване е убийствена. Най-добрата ми приятелка, какво ли не опитах да я измъкна, не успях, но успях да си нанеса много щети върху психиката за тази една година и повече. Още я сънувам и ме връща към онзи гаден период. Бях и опора и слушател, успокоявах я, давах и съвети, опитвах се да и отворя очите, тя съвсем ясно осъзнаваше какво е положението във връзката и, и всичко това до момента, в който онзи я потърси пак. Все едно някой с гумичка изтриваше от мозъка и лошите моменти и всичко от начало.
Няма никакъв смисъл да се пънеш да я спасяваш, това е нещо, което трябва тя да направи сама. Можеш само да потънеш с нея ако продължиш да се вживяваш в проблемите и.

# 30
  • Melmak
  • Мнения: 3 167
Аз ако имах такава приятелка, щях да отворя дома си за нея, а не да ми каже, че няма къде да отиде и аз да седя и да чакам. Ако иска да идва у нас- изнасяме й багажа от оня и е добре дошла вкъщи. Ако има нужда от финанси, пари на заем, помощ за нова квартира. Но това ако иска, насила не можеш да я извлечеш.

# 31
  • Мнения: 3 422
Аз ако имах такава приятелка, щях да отворя дома си за нея, а не да ми каже, че няма къде да отиде и аз да седя и да чакам. Ако иска да идва у нас- изнасяме й багажа от оня и е добре дошла вкъщи. Ако има нужда от финанси, пари на заем, помощ за нова квартира.Но това ако иска, насила не можеш да я извлечеш.

То там е работата,че те никога не се изнасят. Само мърморят, като им предложиш помощ ти се репчат или решават, че им завиждаш за "щастието".

# 32
  • Melmak
  • Мнения: 3 167
Знам, за съжаление си права. Sad

# 33
  • Най-красивата страна
  • Мнения: 12 305
Не се бъркай.Нека да споделя с теб,изслушвай я,съчувствай..но не я притискай д се раздели с него и да се изнесе.
Ако ти поиска помощ,помогни.Ако не-мълчи си.
Иначе тя пак ще си остане с него,а ти ще излезеш виновната  и накрая ще си развалите приятелството.

# 34
  • София
  • Мнения: 38 643
И аз имам една приятелка. Там не се карат бурно, по-скоро си мълчат. А тя - ще се изнеса, няма да се изнеса... Ами какво правя ли? Общо взето, нищо. Изслушвам, давам акъл, ама явно тя си знае нейната...
Тя трябва да си вземе решение. Няма кой друг.

# 35
  • Мнения: 7 393
Тролски измишльотини.

# 36
  • Мнения: 1 341
Каквото човек сам си направи никой не може да му го направи. Ама и ти драматизираш и се изживява и на 21 г. за какъв родителски контрол говорим? Спри малко, помисли за себе си. При мен са оставали приятелки да живеят, съдействала съм в подобни ситуации, но с годините все повече се отдръпвам, слушам, добронамерина съм и до там. Много ме натоварва вече някой да остане вкъщи, да си част от такъв проблем. Затова всеки според нивото си, трябва да поеме отговорност.

# 37
  • София
  • Мнения: 13 455
Явно си доста по-голяма от нея, щом съученичката ти е дипломиран с отличие психолог и с наложено име в практиката. Тогава реагирай по-зряло и се отдръпни, за да не излезе,че ти им рушиш щастието. Гледай си твоето семейство. Изненадващо е това дългогодишно приятелство между жена на 21 г. и такава вероятно около и над 30.
Ако ти поиска помощ в прав текст, тогава се включи. Преди това я остави да си изживее своите грешки на растежа, щом е толкова разумна.

# 38
  • Мнения: 1 511
Добрата самарянка явно няма семейство, за това се е заела да оправя чуждите.

# 39
  • Мнения: 185
Какъв е проблема? Кавги,стрес,унижение,лошо отношение? Понякога ста странни жените,които приемат това за нормално. Как така не знае какво да прави? Живота е труден по принцип,обаче някои неща не се търпят. Е в една връзка има много преживявания добри и лоши. 
Да преглъщаш лошото с мисълта,че това е ОК. Прощава се за някои неща,повечето пъти. Има неща,които не се прощават. Квартира и работа има на много места и избор,не и пречи тя да се изнесе. Твоята помощ да дадеш насоки за тези две неща и да кажеш,че понякога люубовта не си заслужава. Както се казва по добре сам,отколкото в лоша компания

# 40
  • Мнения: 12 857
...От там последваха периоди на разделяне и събиране. След последният им скандал и месец раздяла изненадващо разбрах, че са заживяли заедно. ...В момента от месец насам делят квартира...
... Дори сега като си говорим тя ми казва, че и да се изнесе от там няма къде да отиде. ...
....но като е зациклила в това положение в личен план и нищо не се предприема да направи. Никога не съм била настъпателна и не съм й натяквала мнението си, винаги тя ме е търсила за да сподели и да се оплаче, аз освен да изкажа мнението си очевидно нищо друго не мога да направя.
Дайте съвет как да постъпя, мога ли въобще да помогна в такава ситуация, има ли друга гледна точка въобще? ...
Разделяли са се и преди и от скоро живеят заедно. Значи ако решат да се разделят пак, има готова схема - да отиде всеки, където е бил при предишните раздели.
Ако иска помощ, да й предложиш, но като не иска? Тя не е наясно със себе си, какво да направиш ти... Все ще узрее за някакво решение, но сама, не под натиск, та било то и от добра приятелка.

# 41
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 293
Намери си гадже и оправи своя живот, не се занимавай с чужди.

# 42
  • Мнения: 79
Не се бутай между шамарите. Ще се мине време и тя сама ще се осъзнае и ще избяга. Аз така исках да помогна на една приятелка, в резултат останах без приятелка, а след време тя постъпи правилно и си оправи нещата, но между нас вече нищо не е същото.

# 43
  • Мнения: 25 787
Непоисканата помощ не е помощ.

Гледйте си вашата работа и не се месете където не ви е мястото.

# 44
  • Мнения: 213
Според мен така дори бихте я стимулирали да желае повече тази връзка. Всеки си има своя път, няма да се отрази добре на вас да се намесвате в чуждия. Като я съжалявате, не й помагате, нито като сте винаги до нея да ви звъни, за да се оплаква от едни и същи неща. Аз на ваше място щях да се отдръпна ако продължава да ми се оплаква за едно и също, без да предприеме промяна, превръща се в един loop, в който тя е жертва, а вие спасител, и това не е добра основа на едно приятелство. На нейно място пък, би ми било неудобно да натоварвам някого по този начин.

# 45
  • Мнения: 107
Нека го обърна наопаки.

Ако мой близък приятел е с жена, която му такова майката отвсякъде и аз го виждам това или чувам за това от трети лица, веднага го викам да се виждаме и му казвам да я разкарва или ще си загуби някой от зъбите.

Ще гледам аз как мой близък приятел страда и аз ще си седя мирно и кротко, как ли пък не. А тука пък чак изкарахте авторката токсична защото искала да помогне на момичето. Да не се била бутала.

Авторке, бутай се ако държиш на това момиче. Сядайте и говорете ако трябва часове наред. Не ги слушай тука какво ти дрънкат. На чужд гръб и сто тояги са малко.

# 46
  • София
  • Мнения: 13 455
Приятелят може да не страда. Може да си има причини да стои. Може дори да му харесва. Може и мазохист да е или да си има други кривици. Все пак, надали някой го държи окован за радиатора. И не ти си в неговите обувки.
И не забравяй, че обикновено вестоносецът го отнася, когато не харесат чутото.

# 47
  • Мнения: 213
С бутане нищо не става, яйцето се излюпва отвътре навън. Проблемът е психическото състояние на самото момиче, най-доброто което авторката може да направи, е да я стимулира да работи по себе си, да посещава психолог, да се опознае, ей такива неща. То момичето със сигурност получава нещо от тази връзка, било то и не хубаво. Ама дори и да се разделят, тя пак ще си намери същия, и дори да не е същия, ще провокира подобно поведение, проблемът е в нея и е вътрешен, бутне ли се там, няма да има нужда да се меси никой, тя сама ще търси здравословното за себе си. Трябва да се бръкне, ама от специалист. Може да й се помогне финансово, за да си позволи да посещава психолог, ако няма въможност.
И една интересна статия, която е точно по темата : https://offnews.bg/psihologia/triagalnikat-na-karpman-koga-igrae … resor-672726.html

Последна редакция: ср, 17 яну 2024, 16:57 от *moonstone*

# 48
  • Мнения: 4 512
Понякога за съжаление нищо не помага. Имам приятелка, която от над 10г е силно влюбена в мъж с криминално минало(и не само минало) - псува я, изневерява и с приятелки, завлече я с огромни дългове. Колко ли хора не се мъчихме да я вразумим. Семейството и вдигна ръце, почти всичките и приятели се отдръпнаха. Към днешен ден тя твърди, че е много щастлива с него - работи само тя, издържа го, скапа се, състари се, занемари се, но си е доволна. Рядко общуваме за съжаление, а е добър човек по душа.
И друг случай имам в близкото обкръжение с приятелка, която непрекъснато се кара с партньора си, до бой стигат, разделят се, събират се - вече имат две деца и планират и трето...
Човек ако сам не иска да си помогне, е обречена кауза.

Общи условия

Активация на акаунт