Здравейте на всички! Включвам се с молба за помощ от ваша страна, много искам да помогна на близка приятелка. Тя на 21, той на 25. За два-три месеца просто колеги, след това взаимоотношенията се задълбочават. Тя намери добър слушател в мое лице и реши да споделя с най-малки детайли с какъв човек се е захванала. Излизания до късно, приятели с които пушат треви, ходят по проститутки и казина, хранене по заведения. С течение на времето започнаха да се карат все по-често. Ревнуваше я от всеки и винаги, обръщаше нещата в негова полза, така че той излиза жертвата. От там последваха периоди на разделяне и събиране. След последният им скандал и месец раздяла изненадващо разбрах, че са заживяли заедно. Уж с надеждата нещата да се оправят, всеки да си научи урока, но уви. В момента от месец насам делят квартира, той спи на дивана, тя е в някаква главоблъсканица между чувства, идеализиране на образа му в началото, надежда, че може би той ще се промени към по-добро и между това че вече не й пука и не иска да се бори повече за него, не вижда общото им бъдеще и т.н. Преди няколко дни той й постави ултиматом, заплашва я, че ще я изгони. В заключение на всичко това тя отказва категорично да се изнесе от апартамента, иска той да направи тази крачка.
Разказвам ви цялата история изключително съкратена. Като нейна приятелка малко след началото на взаимоотношенията им аз разбрах, че не са един за друг и ще имат проблеми, посъветвах я да не се занимава, тя сама избра да продължи. За мен в едни хубав и чисти взаимоотношения нямат място следенето, необузданата ревност, поставянето на ултиматом, манията за контрол, обидите, унижението и налагането на егото. И тя го знае, осъзнава го, но пак само чака той да й покаже мило отношение, да я потърси малко по-настоятелно когато осъзнае, че я губи и тя вече готова клъвнала въдицата. И точно след няколко дни пак изпада в същото положение. Много е лошо, че тя е и дете на разведени родители с втори бракове и деца от тях и никога не са се интересували как е, жива ли е, здрава ли е, добре ли е. Дори сега като си говорим тя ми казва, че и да се изнесе от там няма къде да отиде. С тази липса на родителски контрол и никакви близки и приятели, тя е могла да тръгне по толкова грешен път с наркотици, алкохол, проституция и какво ли още не, а тя е пораснала в едно разумно, работливо младо момиче без никакви лоши пороци, изключително съвестна и чувствителна, винаги усмихната и готова да ти помогне. Просто жал ме е и някак си не мога да й кажа ''ами хайде като си решила да си трошиш главата оправяй се, не ме търси повече, казала съм ти мнението си хиляда пъти, чао"
За времето в което сме приятелки съм я запознала с едни от най-близките ми приятели, те разбира се останаха с много хубави впечатления от нея, както и тя от тях, но като е зациклила в това положение в личен план и нищо не се предприема да направи. Никога не съм била настъпателна и не съм й натяквала мнението си, винаги тя ме е търсила за да сподели и да се оплаче, аз освен да изкажа мнението си очевидно нищо друго не мога да направя.
Дайте съвет как да постъпя, мога ли въобще да помогна в такава ситуация, има ли друга гледна точка въобще? Благодаря ви!
Разказвам ви цялата история изключително съкратена. Като нейна приятелка малко след началото на взаимоотношенията им аз разбрах, че не са един за друг и ще имат проблеми, посъветвах я да не се занимава, тя сама избра да продължи. За мен в едни хубав и чисти взаимоотношения нямат място следенето, необузданата ревност, поставянето на ултиматом, манията за контрол, обидите, унижението и налагането на егото. И тя го знае, осъзнава го, но пак само чака той да й покаже мило отношение, да я потърси малко по-настоятелно когато осъзнае, че я губи и тя вече готова клъвнала въдицата. И точно след няколко дни пак изпада в същото положение. Много е лошо, че тя е и дете на разведени родители с втори бракове и деца от тях и никога не са се интересували как е, жива ли е, здрава ли е, добре ли е. Дори сега като си говорим тя ми казва, че и да се изнесе от там няма къде да отиде. С тази липса на родителски контрол и никакви близки и приятели, тя е могла да тръгне по толкова грешен път с наркотици, алкохол, проституция и какво ли още не, а тя е пораснала в едно разумно, работливо младо момиче без никакви лоши пороци, изключително съвестна и чувствителна, винаги усмихната и готова да ти помогне. Просто жал ме е и някак си не мога да й кажа ''ами хайде като си решила да си трошиш главата оправяй се, не ме търси повече, казала съм ти мнението си хиляда пъти, чао"
За времето в което сме приятелки съм я запознала с едни от най-близките ми приятели, те разбира се останаха с много хубави впечатления от нея, както и тя от тях, но като е зациклила в това положение в личен план и нищо не се предприема да направи. Никога не съм била настъпателна и не съм й натяквала мнението си, винаги тя ме е търсила за да сподели и да се оплаче, аз освен да изкажа мнението си очевидно нищо друго не мога да направя.
Дайте съвет как да постъпя, мога ли въобще да помогна в такава ситуация, има ли друга гледна точка въобще? Благодаря ви!
