Раздяла след несподелени възгледи за бъдещето.

Аз съм си 30+ и пак не бих се навила да загърбя голям град с опции за сметка на по-малък, вече веднъж се преместих от Варна към София, не виждам смисъл от път назад, особено пък за да слугувам на някого. ( не, че съм свободна, но и да бях пак слабо).

Те щото 30-годишните умрат да се заврат на етажа, при мамата на мъжа. Ако ще златен да е.

Как е възможно къщите да са по- скъпи за поддръжка, пък отиващите там да са стиснати? Не всеки къде иска тишина и липса на ревливи чужди деца под балкона си е терорист или арабин, или квито там филми гледате. Мен от много малък редовно зверски ме боли глава. Ми, с кеф бих си се изнесъл в някоя готина къща като се опарича, щот не мога да трая шума и блъсканицата в София. Нито има кво да се справям щот принципно съм от голям град, нито нищо. Като идете в София и все едно ви е Ню Йорк, че да се справяте. Прехласвате се

А ти не четеш с разбиране- става дума да се ВЪРНЕШ, не да си купим нова.

И аз не познавам някой с пари и оправящ се да се върне на етажа при техните. Познавам и IT - та, които имат селски къщи и вили, и ап в големия град, но пътуват насам натам, не са с цел да се върнат на етажа у тях.

Ама живейте си на етажа при мама, но не обвинявайте жените, че не искат с вас. В крайна сметка, всеки си прави изборите и си живее с тях.

1-2 страници назад писах как стиснатите се връщат в готовата къща. Надявам се знаеш, че дори в кварталите тристаен на акт 14 е около 180-200 хиляди евро. Ако е по към центъра, цената става още по-красива, а на БДС е още по-по. Докато го докараш да си сложиш пухените чехли в коридора, си вътре с още няколко десетки хиляди евро, които зависят дали работиш с цигани-майстори и купуваш на промо с транспортни дефекти, или го правиш читаво. Като сравниш такива разходи с готоватаа къща или провинциален панелен апартамент на родителите си, па макар и с не особено ново обзавеждане и баня от 1999-2003, си отговаряш сам на въпроса.
Това с ревливите деца не е релевантно. Навсякъде има такива. Релевантно е обаче да имаш здравно заведение за въпросните деца в максимална близост, защото имат склонност да се разболяват с неприятна честота.
Мен пък ми е интересно точно тези със заварените имоти като заговорят за гадния град. В крайна сметка никой на никого не е опрял пистолет в тила и не всеки има възможност, нюх и акъл да изкара пари с работа от 9 до 5 и да умножава имàнето, което му оставят родителите. Няма лошо. Лошото е, когато започнат да се задават странни въпроси и да се слагат странни епитети с ясната цел да се обидят тези с възможност, нюх и акъл. Точно което и ти казваш в последното си изречение - голямото чудо пък, че някой се бил оправил в София. Ми да де! Уж нищо особено и пак има хора, дето даже това нищо и никакво не могат да направят, ама са много велики иначе.

Прочетох няколко реда от предишната тема и ми стана ясно, че най-вероятно просто е избягала от него с 200 като го е усетила какъв е.... "Жена на 23, риби, лесно манипулируема..... Мъж на 30, риби.." Такъв даже няма да го дочакам да ми разграфява бъдещето и да ме изкушява с имоти от дълбокия прованс......
Най-вероятно се е чудела как да се отърве от него затова му е наговорила неща от сорта на "как я плаши бъдещето и прочее", тъй като гаранция за бъдещето никой не може да ти даде, виж за настоящето. И аз бих пропуснала с такъв

Нещо такова май се е получило:

Е то как няма да се изплаши при мисълта от бъдеще с такъв... Просто трябва да си смени таргета, момчето, и за неговото предлагане ще има навити. Просто може би не точно такива, каквито бленува.

Чудесно за опциите, и аз не бих.
Но в какъв смисъл да слугуваш на някого?
Връзката не е ли общо споделено домакинство, отговорност и поддръжка и от двамата?
Естествено в различни конфигурации, не казвам ти какво да правиш, но единият ако готви, другият да прави друго, може и заедно, разбираш ли накъде бия?

Иначе, всичко опира до приоритети, възможности и пари, амбиция, в съчетание с малко късмет и хора около теб.

Второ, повече от нормално е на 30 да гравитира около 22-25 годишни жени.

Разбира се, че е нормално. Стига да ги възприема като личности, което не се наблюдава в случая, така че гравитирането вече не е съвсем нормално.

По скоро проблема е, че възприема взаимоотношенията като програмиране, модул след модул, поредица това след това, ако не- другото и така. Срокове и резултати все едно е някакъв проект. Често срещано е при програмистите, начинът им на мислене се изкривява професионално. Не знам автора какво ай ти е, но демонстрира точно този начин на мислене, което не работи във връзките. Говори без емоция, като някакъв калкулатор, за демонстрираното леко неадекватно поведение и залитането по зодии хич да не говорим.

То е нормално 30 годишните да искат 22 годишни девойки, но още по-нормално е 22 годишните да не искат баш 30 годишни мъже, с желание да ги ползват за разплод, настанени при мама, при това.

Ей това имам предвид