Здравейте, съфорумнички!
Пускам тази тема за една вечна дилема, която за жалост сполетя и мен.
Имам вече 4-годишна връзка с приятеля ми, аз съм на 29 години. Имам желание да създам скоро свое семейство.
Поради лични причини, свързани с естеството на работата ми, се наложи да се преместя в чужбина (в моята сфера нещата в България за съжаление са доста зле, както като възможности за развитие, така и като заплащане). Той първоначално ме подкрепи и ми каза, че ще дойде с мен. В крайна сметка не го направи, за да остане в България до близките си, и да им помага, като обаче е важно да се уточни, че няма случаи на гледане на болен човек и тн. Ежедневни битови неща, просто той е изключително привързан и се виждат всекидневно. През тези години никога аз не съм била за него приоритет, дори когато си живеехме заедно в България, многократно ми го е показвал с действия и думи. Аз обаче бях много влюбена и се надявах, че с времето това ще се промени и ще стана и аз толкова важна за него.
Мина известно време, в което се мъчим от разстояние. В този период аз успявах да си наглася работата, така че да се прибирам почти ежемесечно в България, като това беше много изтощително за мен. От негова страна нямаше такова усилие. Вече нещата стават все по-трудни, и аз не мога да се прибирам постоянно. Това много ме спира и да се интегрирам тук качествено, а говоря езика перфектно и имам престижна работа.
По принцип нещата стоят така, че ми трябва да изкарам още три или най-много четири години тук и после ще имам много повече гъвкавост, където и да отида и съм склонна тогава да се приберем в България. Освен това аз му предлагам да му помогна тук с всичко, да се преместим в какъвто той град иска и какво ли не. Дори ако трябва да работи на намалено работно време и да си събира дни да се прибира по-често в България.
Обсъдихме нещата и се стига до един изход, ако искам да сме заедно, да се върна в България сега и със сигурност да съм нещастна в кариерата си(вероятно до живот). Той е категоричен, че не иска да направи компромис и да дойде за тези три години при мен, дори при условие че след това се приберем. Тук идва и още един проблем, че освен че той иска да е в България, държи да сме единствено в родния му град (голям град, но не София). Евентуално за мен би имало някакви възможности в София, но той дори и този компромис не желае да направи.
Както казах вече искам да мисля в посока собствено семейство. Съответно се чудя дали не е тъпо от моя страна да захвърля всичко с него дотук, и по-добре да се прибера и да се опитаме да закрепим нещата с компромиса на моята кариера. Ако реша да остана и да си търся нова връзка, Божа работа. Обичам го и не искам да го изгубя, но обичам и работата си и не го разбирам. Яд ме е, че е такъв инат.
Благодаря ви!
Пускам тази тема за една вечна дилема, която за жалост сполетя и мен.
Имам вече 4-годишна връзка с приятеля ми, аз съм на 29 години. Имам желание да създам скоро свое семейство.
Поради лични причини, свързани с естеството на работата ми, се наложи да се преместя в чужбина (в моята сфера нещата в България за съжаление са доста зле, както като възможности за развитие, така и като заплащане). Той първоначално ме подкрепи и ми каза, че ще дойде с мен. В крайна сметка не го направи, за да остане в България до близките си, и да им помага, като обаче е важно да се уточни, че няма случаи на гледане на болен човек и тн. Ежедневни битови неща, просто той е изключително привързан и се виждат всекидневно. През тези години никога аз не съм била за него приоритет, дори когато си живеехме заедно в България, многократно ми го е показвал с действия и думи. Аз обаче бях много влюбена и се надявах, че с времето това ще се промени и ще стана и аз толкова важна за него.
Мина известно време, в което се мъчим от разстояние. В този период аз успявах да си наглася работата, така че да се прибирам почти ежемесечно в България, като това беше много изтощително за мен. От негова страна нямаше такова усилие. Вече нещата стават все по-трудни, и аз не мога да се прибирам постоянно. Това много ме спира и да се интегрирам тук качествено, а говоря езика перфектно и имам престижна работа.
По принцип нещата стоят така, че ми трябва да изкарам още три или най-много четири години тук и после ще имам много повече гъвкавост, където и да отида и съм склонна тогава да се приберем в България. Освен това аз му предлагам да му помогна тук с всичко, да се преместим в какъвто той град иска и какво ли не. Дори ако трябва да работи на намалено работно време и да си събира дни да се прибира по-често в България.
Обсъдихме нещата и се стига до един изход, ако искам да сме заедно, да се върна в България сега и със сигурност да съм нещастна в кариерата си(вероятно до живот). Той е категоричен, че не иска да направи компромис и да дойде за тези три години при мен, дори при условие че след това се приберем. Тук идва и още един проблем, че освен че той иска да е в България, държи да сме единствено в родния му град (голям град, но не София). Евентуално за мен би имало някакви възможности в София, но той дори и този компромис не желае да направи.
Както казах вече искам да мисля в посока собствено семейство. Съответно се чудя дали не е тъпо от моя страна да захвърля всичко с него дотук, и по-добре да се прибера и да се опитаме да закрепим нещата с компромиса на моята кариера. Ако реша да остана и да си търся нова връзка, Божа работа. Обичам го и не искам да го изгубя, но обичам и работата си и не го разбирам. Яд ме е, че е такъв инат.
Благодаря ви!
)
Много ми е любопитно кой мъж ще върне жена, която му идва на крака и му се предлага на тепсия. И как точно - да я изгони, да не и вдига телефона? 
