Кариера или връзка

  • 7 370
  • 171
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 424

С много от коментарите съм съгласна - авторката няма смисъл да очаква..
Един аспект обаче мисля, че не се засегна - имаме ли право да претендираме от един човек, който и да е той, да промени мястото където живее, да иде там, където другия иска. Все едно дали от Бг в чужбина или от София на село, или от една чужбина в друга чужбина.. Утре на авторката може да й предложат местене в Щатите, тогава ще поиска може би същото от него и ще има други основания.
Мисълта ми е, че всеки има право да избира къде да живее, не можем да налагаме на другия това, което на нас изглежда 100 % истина. Протовоестествено е.
Избора къде да живее човек е личен!

Ама той иска тя да си зареже работата и да отиде при него, даже не е склонен да живеят в София. За сметка на това не и предлага брак. Реално тя трябва да направи всички компромиси и да получи едно голямо нищо.

Именно. И аз това казах. Чужбина, София или село са все неща, които не го интересуват. Човекът се чувства добре там, където е. Не мисля, че е зевзек, който никога не е пътувал. Просто не желае.
Има обаче добри доходи, справил се е добре дори по време на пандемията, а след нея - още по-добре. Предлагал е да поеме разходи и отговорност да са заедно, но там, където той живее, работи, печели, има създадени приятелства, добри отношения със семейството, от което идва.. Изглежда дори като вълшебна приказка. Но не казвам, че не е истина.

Да, брак не й предлага. Това са две различни неща според мен, не знаем защо не й предлага брак.
Ако аз съм мъж и така ме врънкат от години да ида в чужбина, и за брак също, без да разбират къде е живота ми.. не знам. Даже да съм искал тези 2 неща, може да се запъна.


Компромиса тя вече реално го е направила, и то не един, а много...

# 91
  • France
  • Мнения: 13 202
Една здрава връзка предполага, че и двата ще мислят за доброто на екипа. Не всеки по отделно. Във варианта на авторката и двамата могат да имат буст на кариерата и по-добър стандарт по-късно. Но той просто не иска да си разваля рахата. Тя, ако толкова държи, да си идва.

# 92
  • Мнения: 3 936
Какво усилие е направил този мъж за теб?
За вашата връзка?
Не прочетох нито едно!
Но пък хиляди за семейството му.
Ти ако не дойдеш до България 12 месеца, дали той ще се мръдне да дойде?

# 93
  • София
  • Мнения: 67
На него определено му е време да скъса пъпната връв, но съм убедена, че няма да го направи. Моят съвет е да се разделите и кой от къде е! И майка ми се надяваше да стане приоритет на баща ми, но дори и след смъртта на баба ми той се обърна и ѝ каза, че вече е останал сам …
Аз имах подобен проблем с мъжа ми, но го изтеглих на 500 км и нещата коренно се промениха. Отне ми много време и нерви, в случая си струваше, но от сегашните ми години изобщо не бих се занимавала. Луда млада глава обаче е готова на всичко Simple Smile

# 94
  • София
  • Мнения: 8 030
То не личи много и назад да иска да я дърпа, иначе поне щеше да се разходи до чужбината да я убеждава колко му липсва и колко хубаво ще им е тя ако се върне в България. В случаят явно само авторката се опитва да крепи нещо, което според него вече го няма.

На него не му пука къде се намира тя. Не мисля, че му пука и дали е в живота му изобщо. Правейки компромис, тя ще е винаги в ролята на догонващ и в подчинена позиция, докато чувствата не си заминат от нейна страна и не се разпадне всичко.

# 95
  • Мнения: 32 405
Естествено, че всеки има право на личен избор и виждане за живота. Обикновено когато двама души са заедно и имат бъдеще като двойка, имат сходни виждания по основните теми. Тук липсва всякакво сходство, но двамата твърдят, че са във връзка?! Изпуснали са момента да си кажат чао. Кое ги държи заедно, интимност, вечерите заедно, излизанията, общо бъдеще.... или някакъв изтъркан вече навик?

Много вярно.
И се чудя още  колко време ще се правят, че са във връзка? Joy

# 96
  • Мнения: 1 544
Момъкът сигурно вече се оглежда за следващата
Ако много държеше на авторката, до сега поне брак да й беше предложил. Четири години са това. Отделно, дето щял да дойде при нея, ама маминка му е по важна.

# 97
  • Мнения: 1 264
Оооооооооо, 'ма махай го тоя. Ти да си напуснеш работата в чужбина, за да може той да носи на майка си туба мляко от близкият магазин. Ноу ноу ноу.

# 98
  • Мнения: 32 405
Той момъка сигурно си има и друга.

# 99
  • Мнения: 5 065
Това дали да отидеш да живееш в чужбина е личен избор и не мисля, че трябва толкова да съдите мъжа. Не иска и точка. И аз не бих се преместила поради куп причини, и ако човекът до мен очаква за да се развива кариерно, аз да си завъртя живота на 180° , даже би ми било обидно. Заради нечия работа, да оставя своята , родители, дом, приятели, и изобщо да изживея целия стрес по смяна на местожителство в чужбина - не е за мен. Има и такива хора, явно и мъжът е от тях.
Но аз като цяло не разбирам жените около 30г, които поставят кариерата на първо място. След 5г. израстване, се сещат за деца, ама я стане я не. За мен трябва да се съвместят двете неща ,аз в своята професия измислих начин как и никога едното не ми е пречило на другото . Сигурна съм, че при добро желание, и авторката може да намери друго решение.

# 100
  • Мнения: 1 264
Това дали да отидеш да живееш в чужбина е личен избор и не мисля, че трябва толкова да съдите мъжа. Не иска и точка.

Ами, като не иска, да приключва връзката, когато тя заминава. Кво я мотае и ѝ харчи парите?! Да, той ѝ ги харчи, щото тя бачка и купува билети всеки месец да се прибира за да го вижда. Златният к*р. Няма що.

# 101
  • Paris, France
  • Мнения: 14 364
Скрит текст:
Здравейте, съфорумнички!
Пускам тази тема за една вечна дилема, която за жалост сполетя и мен.
Имам вече 4-годишна връзка с приятеля ми, аз съм на 29 години. Имам желание да създам скоро свое семейство.
Поради лични причини, свързани с естеството на работата ми, се наложи да се преместя в чужбина (в моята сфера нещата в България за съжаление са доста зле, както като възможности за развитие, така и като заплащане). Той първоначално ме подкрепи и ми каза, че ще дойде с мен. В крайна сметка не го направи, за да остане в България до близките си, и да им помага, като обаче е важно да се уточни, че няма случаи на гледане на болен човек и тн. Ежедневни битови неща, просто той е изключително привързан и се виждат всекидневно. През тези години никога аз не съм била за него приоритет, дори когато си живеехме заедно в България, многократно ми го е показвал с действия и думи. Аз обаче бях много влюбена и се надявах, че с времето това ще се промени и ще стана и аз толкова важна за него.
Мина известно време, в което се мъчим от разстояние.  В този период аз успявах да си наглася работата, така че да се прибирам почти ежемесечно в България, като това беше много изтощително за мен. От негова страна нямаше такова усилие. Вече нещата стават все по-трудни, и аз не мога да се прибирам постоянно. Това много ме спира и да се интегрирам тук качествено, а говоря езика перфектно и имам престижна работа. 
По принцип нещата стоят така, че ми трябва да изкарам още три или най-много четири години тук и после ще имам много повече гъвкавост, където и да отида и съм склонна тогава да се приберем в България. Освен това аз му предлагам да му помогна тук с всичко, да се преместим в какъвто той град иска и какво ли не. Дори ако трябва да работи на намалено работно време и да си събира дни да се прибира по-често в България. 
Обсъдихме нещата и се стига до един изход, ако искам да сме заедно, да се върна в България сега и със сигурност да съм нещастна в кариерата си(вероятно до живот). Той е категоричен, че не иска да направи компромис и да дойде за тези три години при мен, дори при условие че след това се приберем. Тук идва и още един проблем, че освен че той иска да е в България, държи да сме единствено в родния му град (голям град, но не София). Евентуално за мен би имало някакви възможности в София, но той дори и този компромис не желае да направи.
Както казах вече искам да мисля в посока собствено семейство. Съответно се чудя дали не е тъпо от моя страна да захвърля всичко с него дотук, и по-добре да се прибера и да се опитаме да закрепим нещата с компромиса на моята кариера. Ако реша да остана и да си търся нова връзка, Божа работа. Обичам го и не искам да го изгубя, но обичам и работата си и не го разбирам. Яд ме е, че е такъв инат.
Благодаря ви!

Нова връзка в близко бъдеще няма да можеш да завържеш, защото си влюбена във въпросния мъж и го обичаш. Не мисля, че имате светло бъдеще заедно, защото гледате в различни посоки, не сте с еднакви разбирания и желания и мъжът е инертен.

Аз бих останала да си градя кариерата и бих продължила да ходя да се виждам с мъжа щом ми е приятно с него до степен да съм готова да го издържам за да сме заедно. Бих предложила да му плащам билети, така че поне да не се изтощавам да пътувам, а и да се виждаме на мой терен. Бих го зачеркнала като потенциален съпруг и баща и бих започнала да се оглеждам и за други.

Родиш ли дете в България си закотвени там за идните 18г и ще зависиш от благоволението на бащата ако искаш да идеш да живееш другаде. Като се изтрие и скофти връзката, което е неминуемо с такива разлики и желания, той ще хвърля 300, 500 или 1000 лева месечно, обслужвайки мама, тате, леля, старинна и баба, а ти ще се гърчиш да гледаш детето сама, като и вратата за връщане там, където си ще е затворена. Той хитро не ще да се жени.

В малко градче, където нямам близки, при мъж не бих отишла. Направо е опасно, освен скучно и досадно.

Засега have Your cake and eat it! Градиш кариера и се срещаш с мъж, когото обичаш. След 2, 3 или 5 години може да се отворят възможности в България и да се върнеш там ако пожелаеш.

А твоите родители и близки какво мислят за мъжа и за връзката?

Готова ли си да му поставиш условията си и да скъсаш с него ако не ги приеме? Ще се чувстваш ли разбита ако скъсате?

# 102
  • Мнения: 11
Скрит текст:


Здравейте, съфорумнички!
Пускам тази тема за една вечна дилема, която за жалост сполетя и мен.
Имам вече 4-годишна връзка с приятеля ми, аз съм на 29 години. Имам желание да създам скоро свое семейство.
Поради лични причини, свързани с естеството на работата ми, се наложи да се преместя в чужбина (в моята сфера нещата в България за съжаление са доста зле, както като възможности за развитие, така и като заплащане). Той първоначално ме подкрепи и ми каза, че ще дойде с мен. В крайна сметка не го направи, за да остане в България до близките си, и да им помага, като обаче е важно да се уточни, че няма случаи на гледане на болен човек и тн. Ежедневни битови неща, просто той е изключително привързан и се виждат всекидневно. През тези години никога аз не съм била за него приоритет, дори когато си живеехме заедно в България, многократно ми го е показвал с действия и думи. Аз обаче бях много влюбена и се надявах, че с времето това ще се промени и ще стана и аз толкова важна за него.
Мина известно време, в което се мъчим от разстояние.  В този период аз успявах да си наглася работата, така че да се прибирам почти ежемесечно в България, като това беше много изтощително за мен. От негова страна нямаше такова усилие. Вече нещата стават все по-трудни, и аз не мога да се прибирам постоянно. Това много ме спира и да се интегрирам тук качествено, а говоря езика перфектно и имам престижна работа. 
По принцип нещата стоят така, че ми трябва да изкарам още три или най-много четири години тук и после ще имам много повече гъвкавост, където и да отида и съм склонна тогава да се приберем в България. Освен това аз му предлагам да му помогна тук с всичко, да се преместим в какъвто той град иска и какво ли не. Дори ако трябва да работи на намалено работно време и да си събира дни да се прибира по-често в България. 
Обсъдихме нещата и се стига до един изход, ако искам да сме заедно, да се върна в България сега и със сигурност да съм нещастна в кариерата си(вероятно до живот). Той е категоричен, че не иска да направи компромис и да дойде за тези три години при мен, дори при условие че след това се приберем. Тук идва и още един проблем, че освен че той иска да е в България, държи да сме единствено в родния му град (голям град, но не София). Евентуално за мен би имало някакви възможности в София, но той дори и този компромис не желае да направи.
Както казах вече искам да мисля в посока собствено семейство. Съответно се чудя дали не е тъпо от моя страна да захвърля всичко с него дотук, и по-добре да се прибера и да се опитаме да закрепим нещата с компромиса на моята кариера. Ако реша да остана и да си търся нова връзка, Божа работа. Обичам го и не искам да го изгубя, но обичам и работата си и не го разбирам. Яд ме е, че е такъв инат.
Благодаря ви!

Нова връзка в близко бъдеще няма да можеш да завържеш, защото си влюбена във въпросния мъж и го обичаш. Не мисля, че имате светло бъдеще заедно, защото гледате в различни посоки, не сте с еднакви разбирания и желания и мъжът е инертен.

Аз бих останала да си градя кариерата и бих продължила да ходя да се виждам с мъжа щом ми е приятно с него до степен да съм готова да го издържам за да сме заедно. Бих предложила да му плащам билети, така че поне да не се изтощавам да пътувам, а и да се виждаме на мой терен. Бих го зачеркнала като потенциален съпруг и баща и бих започнала да се оглеждам и за други.

Родиш ли дете в България си закотвени там за идните 18г и ще зависиш от благоволението на бащата ако искаш да идеш да живееш другаде. Като се изтрие и скофти връзката, което е неминуемо с такива разлики и желания, той ще хвърля 300, 500 или 1000 лева месечно, обслужвайки мама, тате, леля, старинна и баба, а ти ще се гърчиш да гледаш детето сама, като и вратата за връщане там, където си ще е затворена. Той хитро не ще да се жени.

В малко градче, където нямам близки, при мъж не бих отишла. Направо е опасно, освен скучно и досадно.

Засега have Your cake and eat it! Градиш кариера и се срещаш с мъж, когото обичаш. След 2, 3 или 5 години може да се отворят възможности в България и да се върнеш там ако пожелаеш.

А твоите родители и близки какво мислят за мъжа и за връзката?

Готова ли си да му поставиш условията си и да скъсаш с него ако не ги приеме? Ще се чувстваш ли разбита ако скъсате?

Привет, не е малък градът. Иначе не мисля, че ще мога да се виждам с него и в същото време да търся друг. Нито имам времето, нито енергията. Просто като човек не съм такава и знам, че ако искам да търся друг човек, не мога да го оставям да ме дърпа назад.
Аз и сега се чувствам разбита само при мисълта, че може да не сме заедно. Да, може би звучи наивно, осъзнавам, че аз правя  всичко за тая връзка и се очаква да правя компромиси, докато той си гледа рахата вкъщи. Затова и пиша тук, защото вече повече от година го мисля това и честно казано се изморих психически.
Както бих била закотвена в България, така се чувствам, че и ако имам връзка и семейство с чужденец, пак ще е така, само че в чужбина.
На мен ми се иска да се върна в България с добра квалификация и мисля, че можем да си изградим много добър живот с по-добър стандарт от това, което е в момента. Да , няма да сме зле финансово, и сега да се върна. Но като знам, че съм можела да осигуря на децата си едни много по-добри възможности и не мога да го направя, защото съм се отказала заради тези пусти три години.. Просто много ме хваща яд на него, че не може да види малко в бъдещето и по-далеч от носа си. Щото наистина аз ни виждам като екип, а той явно не.

Моите близки не са му големи фенове вече, след като каза, че ще дойде, а не го направи и  цялата история след това.

# 103
  • Мнения: 1 466
Мисля, че ти не идентифицираш правилно проблема, защото си се вторачила в разстоянието, но всъщност проблем е, че той поставя, като приоритет близките си. Когато е толкова свързан със семейството си, че не допуска да се отдели  емоционално и физически и да изгради свое такова или да бъде независим.   Утре  и в България да си, ти пак няма да си приоритет, пак ще има условия. Освен това незнам в какъв бранш работиш, но чак пък да няма абсолютно никаква алтернатива в България, надали е точна така, това го казвам извън твоята връзка. Животът не е той и работата ти, очевидно това ти пречи, както сама ти пишеш да се интегрираш на мястото, където живееш и да се наслаждаваш, на живота. А животът е днес и сега, бъдещето е илюзия. Формирала си някакви "вярвания", които са твоя проекция  и сякаш си се "вкопчила" и в работата ти, сякаш друга на света няма, но също и в този мъж сякаш е последния на света. Ти си находчива, а той пасивен. Гледате в различни посоки.
И не на последно място, много ограничения си поставяш, ако имаш брак с чужденец.....и т.н. Ти не можеш са се отделиш от него, та друг ще намериш, та чужденец.....Прекалено много мислиш и "твориш" някакви "въздушни кули", който са просто твоите страхове. Защо точно чужденец, ми може българин да е, може да е чужденец и да те последва в България. Съдбата може всичко да предложи.

# 104
  • Варна
  • Мнения: 1 793
Ами докато съчувствам, съчувствам, та вземе ми писне. Питаш нещо, кажат ти, подкрепят го с примери и  ти викаш: да знам че е така,  прави сте АМА - ми няма ама. Не очаквам да рипнеш и веднага да се разделиш, щото баба Меца от форума рекла, но айде стига си се самонавивала за едно и също.

Кой е казал, че ще е лесно? Лошо ти било при мисълта, че няма сте заедно, ама и ти е лошо от сегашното положение. Затуй  викаш, той да направи каквото искаш - ми, явно няма да стане. Мислиш какво щяло да стане с нещо дет не съществува. Вече се косиш за блестящото бъдеще на хипотетичните си деца, ама  то не им трябва докато не станат реални, с някой стойностен за теб човек.
Малко повече мисъл, вяра и уважение в себе си и вземеш ли решение, не се обръщай назад.

Общи условия

Активация на акаунт