Аз лично съм против сватбени тържества. Не ми е било приятно да присъствам като гост, по-скоро съм го правила по задължение 2-3 пъти. На себе си със сигурност не бих го причинила. А и при вече налични деца за мен изобщо няма смисъл. Дори и на сключване на брак не държа, но и не съм твърдо против. Обаче кой както иска в крайна сметка, не бих си позволила да определям на друг как да живее.
- Публикувана: 18 ян. 2024, 15:48 ч.
- Последно мнение: 6 фев. 2024, 16:08 ч.
Сватбено тържество години след подписването- позьорско или не?
Ако се правят ергенски и момински партита и се спазват всички обичаи би било смешно, просто защото вече сте си женени и имате деца. Щом се притеснявате, за да пуснете тема, може да го наречете подновяване на клетвите и да си направите купон. В крайна сметка то си е за вас и не трябва да ви пука какво ще кажат стринки и лели, хората обичат да одумват. Ние с мъжа ми не сме женени и честно не бих правила сватба в класическия смисъл, а по-скоро да се съберем приятели на някоя хубава вила с басейн и един уикенд купон.
Аз съм 50/50. Понеже и аз нямах истинска сватба, винаги ми се е искало, но да смешно и малко в повече ми идва. Е то зависи и как ще се направи.
Едни познати правиха такава сватба след 10г. брак и са имали истинска сватба тогава, просто искали още една. Изглеждаше, като обиране на подаръци и събиране на пари. Поканиха си гостите на около 200км. на собствени разноски. Мисля, че и в поканите го имаше текста " в плик ги донесете". Абе цирк.
То ми се струва, че ако стигнем до момента с обета и "да" всички ще изпоприпадат от смях, най - вече малдоженци и кумове.
Едни познати правиха такава сватба след 10г. брак и са имали истинска сватба тогава, просто искали още една. Изглеждаше, като обиране на подаръци и събиране на пари. Поканиха си гостите на около 200км. на собствени разноски. Мисля, че и в поканите го имаше текста " в плик ги донесете". Абе цирк.
То ми се струва, че ако стигнем до момента с обета и "да" всички ще изпоприпадат от смях, най - вече малдоженци и кумове.
Няма лошо да го направите...ако искате. Личното ми мнение е, че са абсолютно излишно дадени пари за някакъв тъп купон с много близки и далечни роднини, които да се напият и да потанцуват. Помислете дали не е по-добре вместо това да отидете на "меден месец" - на Малдивите или на някое по-вълнуващо пътуване, примерно из Южна Америка.
Едното не изключва другото.
Мисля, че така описано от авторката не е просто “двама луди и двеста гладни”.
С пандемията колко сватби отпаднаха, някои хора си запазиха поне датата за подпис и правиха сбирка по-късно. Наши приятели се подписаха само с кумовете, нямаха никаква тържественост, но тогава и нямаше как заради мерките. След година и половина направиха църковен брак и събраха гости, беше прекрасна сватба и нито ми е било смешно, нито жалко. Напротив, много се радваме за тяхното щастие, беше много весела сватба и си изкарахме страхотно!
Аз съветвам авторката да не се съобразява с чуждото мнение, ако мъжът й също иска, нека го направи! Щом имат възможност и желание, все пак го правят за себе си, не за другите!
Кумове сме на една двойка, която прави истинска сватба, но без църковен брак. Даже съм си говорила с булката след време, че може някой път да се съберем да направим църковен. И те вече са с деца и са голямо семейство, но щом искат, ние ще сме много щастливи!
Мисля, че така описано от авторката не е просто “двама луди и двеста гладни”.
С пандемията колко сватби отпаднаха, някои хора си запазиха поне датата за подпис и правиха сбирка по-късно. Наши приятели се подписаха само с кумовете, нямаха никаква тържественост, но тогава и нямаше как заради мерките. След година и половина направиха църковен брак и събраха гости, беше прекрасна сватба и нито ми е било смешно, нито жалко. Напротив, много се радваме за тяхното щастие, беше много весела сватба и си изкарахме страхотно!
Аз съветвам авторката да не се съобразява с чуждото мнение, ако мъжът й също иска, нека го направи! Щом имат възможност и желание, все пак го правят за себе си, не за другите!
Кумове сме на една двойка, която прави истинска сватба, но без църковен брак. Даже съм си говорила с булката след време, че може някой път да се съберем да направим църковен. И те вече са с деца и са голямо семейство, но щом искат, ние ще сме много щастливи!
Когато човек е убеден, получават му се нещата, когато не е-наистина може да изглежда малко неловко и дори нелепо.
За себе си не бих могла да кажа, защото ние с мъжа ми не сме живели заедно преди брака, (ако не се броят пътувания, екскурзии) всеки си знаеше къщата.
За въпроса на авторката - първо се посъветвай с няколко близки приятелки, те какво мислят. Излезте на кафе, поговорете. Колкото и да са типични сватбите, във всяка среда си има някакви особености.
После, вместо "подновяване на обети" (което лично на мен ми звучи малко захаросано и привнесено), как ви се вижда идеята за църковен брак? Ако не ви допада, може да "наречете" сватбата на някаква годишнина (копринена, порцеланова, там каквато годишнина съвпада), да се обяви от ди джей като такава и да започне купонът.
За типичните в масовия случай сватби със "захранване", хвърляне на букет, на жартиер(последното намирам за много нелепо, дори и при млади хора), игра с обувки-кой кого познава повече, наистина ще изглежда малко смешно. Но купон с Ди Джей, в Бяла рокля(не е нужно да е точно булчинска), защо не.
За себе си не бих могла да кажа, защото ние с мъжа ми не сме живели заедно преди брака, (ако не се броят пътувания, екскурзии) всеки си знаеше къщата.
За въпроса на авторката - първо се посъветвай с няколко близки приятелки, те какво мислят. Излезте на кафе, поговорете. Колкото и да са типични сватбите, във всяка среда си има някакви особености.
После, вместо "подновяване на обети" (което лично на мен ми звучи малко захаросано и привнесено), как ви се вижда идеята за църковен брак? Ако не ви допада, може да "наречете" сватбата на някаква годишнина (копринена, порцеланова, там каквато годишнина съвпада), да се обяви от ди джей като такава и да започне купонът.
За типичните в масовия случай сватби със "захранване", хвърляне на букет, на жартиер(последното намирам за много нелепо, дори и при млади хора), игра с обувки-кой кого познава повече, наистина ще изглежда малко смешно. Но купон с Ди Джей, в Бяла рокля(не е нужно да е точно булчинска), защо не.
Не разбирам защо пък да се допитва до приятелки? Двамата с мъжа й да си решат какво да правят.
Абсолютно! Какво общо имат приятелките?
Бел, евала за предишното ти мнение! Имаш позиция, но я споделяш без да натрапваш на другите!
За приятелките - като я познават нея и семейството, могат да и дадат някакви идеи или по-обективен поглед, отколкото ние във форума.
Благодаря на всички за мненията! При нас ситуацията е, че ние от самото начало сме искали все пак някаква сватбица, не ни е щукнало в последствие. Не грандиозна церемония в замък, на която да сменям три рокли и да има заря, но все пак малка сватба с близки и роднини, с които да отпразнуваме факта, че сме семейство. Просто животът ни е много хаотичен и на макс и много се отложи вече във времето и всички и без това ни знаят и гледат на нас като на семейство. Интерпретацията, че бихме го правили за подаръци и пари ми е особено неприятна, тъй като ние и без това сме получили сериозна сума пари от нашите родители при самото подписване. Можем директно да заявим да не се планират подаръци.
Но все пак ми изкристализира, че ще ми е криво и искам да си вдигнем едно скромно морско тържество на мястото, което сме избрали.
Но все пак ми изкристализира, че ще ми е криво и искам да си вдигнем едно скромно морско тържество на мястото, което сме избрали.
При някои мои познати, които не са правили сватби, забелязвам, че говорят за тези неща, сякаш още им е останал един копнеж по нещо неизживяно. Нещо, което уж с разума си отхвърлят като нелогично вече, предвид много години съвместен живот, големи деца, но като че ли имат една надежда да изживеят и лично.
Авторке, ако на вас с мъжа ви душите ви го искат, направете го. И без това, доколкото долавям от постовете ти, си го представяте да сте с хора от най-близкия ви кръг, а не непременно с баби, лели и стринки до 9-то коляно. За мен, събитието само по себе си не би било позьорско. Позьорско, или по-скоро изкуствено или неуместно, по мое мнение (и не само, тъй като по-горе вече е казано) би било хора след дълго съжителство, деца, а във вашия случай - и граждански брак, да тръгнат да правят момински или ергенски партита или пък театри с бутането на вратата при вземането на булката а ла "не я даваме булката".
На мен не ми стои като въпрос, тъй като имам и граждански, и църковен брак, но подкрепям това мнение:
На мен не ми допада идеята за подновяване на обети, защото считам, че това би означавало първоначалното "Да" и поетата отговорност да имат срок на годност. Като недоизконсумирано прясно мляко или супа, които ако не кипнеш отново, ще вкиснат.
В крайна сметка, ако гледаш на сватбеното тържество като на нещо пропуснато, недоизживяно или отложено, най-добре го направете така, както го усещате.
Авторке, ако на вас с мъжа ви душите ви го искат, направете го. И без това, доколкото долавям от постовете ти, си го представяте да сте с хора от най-близкия ви кръг, а не непременно с баби, лели и стринки до 9-то коляно. За мен, събитието само по себе си не би било позьорско. Позьорско, или по-скоро изкуствено или неуместно, по мое мнение (и не само, тъй като по-горе вече е казано) би било хора след дълго съжителство, деца, а във вашия случай - и граждански брак, да тръгнат да правят момински или ергенски партита или пък театри с бутането на вратата при вземането на булката а ла "не я даваме булката".
На мен не ми стои като въпрос, тъй като имам и граждански, и църковен брак, но подкрепям това мнение:
Цитат
После, вместо "подновяване на обети" (което лично на мен ми звучи малко захаросано и привнесено), как ви се вижда идеята за църковен брак? Ако не ви допада, може да "наречете" сватбата на някаква годишнина (копринена, порцеланова, там каквато годишнина съвпада), да се обяви от ди джей като такава и да започне купонът.
В крайна сметка, ако гледаш на сватбеното тържество като на нещо пропуснато, недоизживяно или отложено, най-добре го направете така, както го усещате.