Отношения в двойката

Хора, негативите са в нея. Тя не уважава и обича достатъчно себе си. Интелектът е знанието, т.е приложената в живота информация, иначе е само една гола, безполезна информация. Имаме много ниско самочувствие тук в комбинация със склонността за изживяване като жертва. Не другите, себе си трябва да спаси, тя е тази която реално има нужда от помощ. Не смее да заяви собствените си нужди и желания, а това е огромен проблем и той е масов. Мъжете, които  използват ситуацията са много глупави, защото си мислят, че им е паднала една куха лейка безплатна слугиня, която да ги обслужва. Само, че това се връща към тях, те не печелят нищо, само се самозаблуждават, че печелят. Тя е нормален човек, с нормална психика, която ще избие в един момент. И е прекрасно да избие в началото, не десетилетия жената да е “спасителка”, защото и отива на кино целия живот. Докато не осъзнае собствената си стойност  няма да може да изгради нормална връзка с който и да било мъж. Историята ще се повтаря. Лошото е, че хората като нея се променят много трудно. Те смятат, че не заслужават красивото в живота. Често такива хора стават работохолици и си счупват краката за работодателите, които също ги използват и ги мачкат. Точно защото не могат да осъзнаят, че отстояването на себе си е необходимо на личността. Ако с това и съзнание има собствено дете, детето ще я съсипе, то се и случва, в случая чуждото го прави.

" Спасителките" не ги разбирам. Приемаш човека такъв, какъвто е. Или не го приемаш. Не ми е минавало и на ум да спасявам някого или да го променям. Това е неуважение към мен и към него също. За границите. Не е лесно да се поставят. Много рано се научих. В работата си никога съм нямала проблеми, но в семейството да. Поемаш си риска.

Това си мислех и аз, явно съм мързелива. Никога не ми е хрумнало да променям някой. Честно го казвам, просто не ми идва като идея- сега така и така,  но ще се подбри. Ако не е ок в момента не е ок, не обмислям upgrade-и. То и малко самонадеяно ми идва, какви сили трябва да притежавам, че да променям личности. А колко ресурс трябва да вложа... мои си мисли..
За спасяването- аз съм класик. Рицаря спасява дамата, не тя да го влачи на гръб едни десетилетия.

То си ни идва отвътре. Не сме се събудили един ден с идеята, че трябва да спасиш някого.
Програмирано или от семейството или някъде дълбоко в родовата памет...
Запознаваш се с някого, той ти споделя една -две тъжни истории, или колко е излъган и наранен от предната, която го е зарязала и воала - вече си хлътнал, влюбена и готова на всичко, за да докажеш, че ти си жената за него. Тази, която ще разбие стени, "ще прокопае тунел" със супена лъжица, но няма да го зареже.
   И естествено през живота си не сме чували за манипулатори и техните методи. Израсли сме защитени, в що-годе нормално семейство, били сме послушни, добри. Често " мъжкото момиче на татко", което нищо не може да му откаже и се страхува страшно много да не го разочарова с нещо.

И е така, и не. Аз съм от така наречено "защитаващо семейство". Остро реагирам на всякакви посегателства над личността ми от тийн. Нито приемам груби разговори, нито използване. Нито приемам да слушам такива около мен.
Беше писано как и отговоря с ..не ме занимавай. Това е много грубо! Ако ми се каже, ще се махна, какво ще го занимавам с неприятната си личност.
Не мога да си представя да кажа на близък..бе я не ме занимавай с тъпите с проблеми и чувства, аз съм майка!!! Уау..единствената на света и ще те тормозя, колкото реша.
И тези реплики след 1, 2 г. Ми след 20 ще те псува и ще ти сумти.

Аз ли съм единствената, която не вижда Вилма като някаква жертва?

Още в първия постинг е казано ясно, че:

1. Мъжът и бившата се развели главно защото той искал да се вижда с неговите родители, а тя с нейните Значи тя знае това, но се учудва, че той е близък с майка си..??
2. Бившата не готвела и купували храна. Вилма като не й се готви, е могла да направи същото, явно мъжът не цени и не търси готвачки. А тя готви и се старае, но май не от сърце, а за да бъде оценена...? После й е криво.
3. "Но винаги, когато той знае, че идният уикенд ще е свободен, звъни на майката още от понеделник, за да може и тя да си направи планове, да е информирана. " Детето е на 8. Още е малко. Нямат ли тия родители режим за детето? А така да ми звъни на мен някой - аз съм свободен, ти как си, и аз ще го въртя както на мен ми е удобно.
4. "Но се случи веднъж да настоява да се включа в игрите им с баща й. А аз нямах време тогава, готвих две неща едновременно, чистих, простирах. " Веднъж детето искало да играят заедно, а домакинята нямала време и това е огромен проблем?
5. "Повдигала съм въпроса с готвенето и ми се е отговаряло: ами мерси, че си сготвила, но какво, мислиш, че без теб нямаше да се справя? Все щях да измисля нещо." Човекът пак си казва, че готвенето на жена му не му е приоритет. Готви си за себе си, остави баща й дъщеря да се справят.

Въобще аз мисля, че представите на авторката за мъж с дете са били крайно нереалистични и е време всички да се спасяват от ситуацията.

Аз не я виждам като жертва, а като "спасителка". Тя ще наготви: горкото дете не яде домашна храна, аз ще се погрижа за него. И т н....
По-скоро я съветвам да прочете за триъгълника на Карпман. И да се ориентира, че тази роля до нищо хубаво няма да я доведе.

Благодаря за пожеланията, Вилма!

Жертва ясно, че не е- освен на себе си. Нищо не я обвързва с този човек, освен личен инат да променя. Драма и чудо. Аз затова бях рязка в началото.
За супер заетостта и планове- да чисти и готви 2 почивни дни, съм напълно съгласна. Тези неща в семейството не са в графа планиране. Ежедневие са.
 Малко ми е, планирах да се къпя, ма дЯтиту реди пъзел. Явно се отчита като голяма дейстност това пусто готвене.

Наистина се получава странно. Вилма прави чудеса в кухнята и извън нея, но това не се оценява от никого. Тоест, това е съвсем излишно старание.
От друга страна, понеже този труд и усилия вече се приемат и очакват по подразбиране, тогава ако тя не направи нещо с шестата си ръка, докато готви-пере-глади-простира-чисти...., то това й е вменявано като вина.
Даже нейна отговорност става бащата да има хубава връзка с дъщеря си.
Това ако не е супер манипулация, здраве му кажи.

Бащата си има добри отношения с детето и майка си. Нейна задача е да се "пришие" към това готово семейство, или да се откаже, понеже не й е добре. Съжалявам, просто трима са повече от един. Има достатъчно жени с успешни връзки с мъж с деца, значи принципно е възможно.
Няма как да промени всичко след 2 години. Поставила е нещата по един начин още преди две години.
А това, че някой ще "опикае" жилището като свое е, понеже то изначално не е и нейно. То е на мъжа й, майка му се чувства там у дома си, детето също. Това е.

Прегръдки и от мен! Благодаря за искренността, иронията и безплатния психологически анализ За пръв път пиша във форум, но наистина е хубаво!

Разбира се, че е възможно. Аз също успявах, просто ми дойде в повече. Но хич не съм съгласна, че аз трябна да се пришия към това готово семейство. Значи да се обезлича тотално и да загубя себе си? Не, мерси. Иначе, съм напълно съгласна, че този мъж има 40-годишна връвка с майка си и 8-годишна връзка с дъщеря си. 2-годишната му връзка с мен има хляб да яде (имаше). Но връзката му с мен е връзка, която не му се полага по право, аз не го дърпам за пъпната връв! Така че именно за тези връзки се налага на се полага най-много старание. Такова е моето виждане.


Да, така беше. Но все пак "никой не ме е карал", така че съм си виновна и за останалите изброени неща, които правех.


Не, аз обожавам да готвя. Често съм готвила даже неща, които аз не консумирам, но се харесват на другите. Не ми е проблем готвенето или което е да е домакинско задължение, нито пък работата ми професионално. Проблем ми е отношението към моето време и моите нужди. И аз съм човек, и аз имам право на време за себе си. Иначе да, дотолкова съм играла и съм се занимавала с детето, че често мои тихи задачи съм свършвала, когато те двамата си легнат.


Отговарям на 3: тук става въпрос за извънредни случаи от сорта налага се да се поеме дежурство тази събота, но пък следващата събота и неделя са свободни. И изобщо не казвам, че всеки път има промени, а понякога.
4: Веднъж детето искало да играят заедно, а домакинята нямала време и това е огромен проблем?  
Не, че веднъж е искало да играе. То всеки път иска да играе и играе с мен. Тук обяснявах, че веднъж аз не играх, защото не се чувствах добре физически + имах задачи за свършване.

Не съм съгласна с Вас и ще Ви обясня защо. Интелигентна съм. И аз имам очи и съзнание, и аз мога да преценя хората. Над средното ниво интелигентност съм. И именно заради това, през тези две години правих различни крачки, опитвах различни неща. Защото винаги търся изход, а не се отказвам на втората минута. Защото съм упорита, но не глупаво упорита, а търсещо упорита. Не съжалявам, че съм опитала, съжалявам, че в крайна сметка само аз влагах в тези отношения. За работохолизма също грешите. Предлагано ми е йерархично развитие, отказвала съм. Видяла съм отблизо работохолизма и не е моето. Отстоявала съм си позицията, когато ми е натяквано от шефа си, че не ставам за тази работа, когато в стресова ситуация съм постъпила еди как си, а е можело по друг начин. Аз съм била там сама, от мен е зависило, аз съм преценила в 30те секунди, с които съм разполагала за мислене.  

Благодаря, много полезна статия! Както и други в този сайт. Да, съвсем съзнателно разбирам, че имам вина да съм на това дередже. И все пак чета, опитвам се, работя върху себе си.
За промяната в човек обаче няколко пъти се спомена, че няма как да стане. Аз не съм съгласна и за това. Аз, за да сме заедно, промених много неща. Преместих се на друго място. Колкото и да казвате, че съм отишла в неговия дом, аме не беше дом. Беше къща. Имаше що годе обзаведени две стаи, заедно го направихме дом. Човек се променя цял живот. Променя се, като стане родител, като има проблем в семейството, като се стигне дотам да се грижи за болен близък, някои се променят и заради или от работата си. Така че, хич не съм поддръжник, че човек не се променял. Променя се и още как, стига да иска. Щом аз се промених и промених голяма част от ежедневието си, за да сме заедно, значи и той е можел. Но не е пожелал, това е вече друго.
Репродуктивните ми органи. Не конкретизирам нарочно. Нямам една тръба и половината й прилежащ яйчник, другата ми тръба е за премахване, следващият месец съм на четвърто мнение, едва ли ще е по-различно от първите три. Писах, че част жотрепродуктивните органи ги няма, не всички. Но не съм споменавала, че мога да забременея естествено, невъзможно е със състоянието на тръбата ми.
И все пак, в мен има едно зрънце, което вярва, че хора като този могат да се променят. Стига да обичат истински. Аз съм му безкрайно благодарна за уроците, което научих, а също и че ми спаси живота. Ако не беше той, определено щях да си отида. Но предполагам, че би спасил всяко човешко същество, изпаднало в такава животозастрашаваща ситуация.  
Може би е редно да не разводняваме повече темата и ако нямате нищо поротив, кскоро да помоля  за заключването йд

Аз също не я виждам като жертва. По-скоро е била неориентирана и без опит в подобни конфигурации, а и се е влюбила.

За първа точка си право в шестицата. За втора - тя писа, че обича да готви и готви с кеф, но би искала да я оценят, мисля. По трета точка - ако бащата не е на твърдо работно време, просто няма как да има режим. Уговарят се и е както е удобно. Няма проблем щом родителите са съгласни. Вече партньорите им са друга тема.

За игрите заедно - често е играла с детето, учи и се занимава с него. Понякога се разбирали за една игра, а детето настоявало да продължат и с втора. Когато готвела две манджи очаквала бащата да успее да се занимава сам докато тя домакинства. Същото очаквах и от ММ като си беше в къщи и той занимаваше децата докато готвех. Как въпросния го домързява да играе сам известно време и как не го е срам да изисква участие от жена, която даже не е майка на детето и също играе с него постоянно?

С мъжа не са подходящи един за друг и не биха били дори и да нямаше дете.

А тези с успешните връзки с мъже с деца - доста жени от поколението на майка ми се женеха за мъже с деца от предишна връзка когато те самите бяха моми. Повечето останаха заедно до смъртта на мъжете, но ...... не бяха виждали, помирисвали, камо ли гледали децата от предишната връзка. Невръстните деца на вдовиците ги гледаха бабите. Повечето ми съученици и съседи с разведени родители живееха с майките си. Две само живееха с бащите. Конкретните бащи не живееха с жена 🌞.

Щом си над средно интелигентна, повтарям си въпроса, КОГА НАЙ СКОРО МОЖЕШ ДА СЕ ИЗНЕСЕШ?

Тя вече каза,че след командировката няма да се връща.