Отношения в двойката

  • 9 199
  • 201
  •   1
Отговори
# 165
  • Мнения: 2 236
Тук проблем не са детето и свекървата. Няма какво да се обсъжда тяхното поведение.
Мъжът не е влюбен и не обича. Ако беше, нищо нямаше да се случва така, както се случва. Просто удобна жена, която да го обгрижва. На него си му е екстра.

# 166
  • Мнения: 4 511
Според мен проблемът на авторката е, че е съвременно мъжко момиче. Оправя се сама, товари се, не си иска помощ, не се глези, не създава драма със сълзи и изисквания, а си казва нещата деликатно и директно и това е резултата за съжаление. И аз обикновено съм така и виждам как мъжете адски се дразнят от този "мъжки" подход, въпреки че те ни потикнаха да сме такива. Приятелки, които се глезят, плачат често, търсят помощ за всяко нещо и заобиколно и хитро си поднасят проблемите, имат много по-успешни отношения. Ама колкото и да се опитвам - не мога да се променя.
Вилма - вярвам, че за всеки се има точен човек. И ти ще срещнеш твоя. Не е късно и нищо не е изгубено. Наистина боли, когато сякаш всички около теб са щастливи и семейни, а ти така и не срещаш подходящия, полагаш усилия и пак не става. Но всеки си има свой път. Знае ли човек - може след 10г ти да си в много по-добра позиция от твои приятелки и те да се чудят защо на тях, пък при теб такъв късмет. Недей да търсиш непременно мъж с дете, с идеята, че ако не можеш да му дадеш ти, вече си има и не го лишаваш от нищо. Има много мъже, които милеят за дете, но в семейство с точната жена и ще се борят повече за ин витро или осиновяване, отколкото такива, които са се сдобили със свое(понякога съвсем непланирано и лесно) и невинаги оценяват късмета си. Истинският партньор ще се бори с теб. А понякога пък е по-добре и да си намериш някой, който да ти направи едно дете и после да си го гледаш сама, отколкото да търпиш конфигурации, в които си нещастна и неоценена.

Последна редакция: пт, 26 яну 2024, 14:22 от EdelV

# 167
  • Мнения: 650
Аз пък точно такива жени харесвам - да могат да се оправят и сами. Защото семейството е преди всичко партньорство и е хубаво да можеш да разчиташ при нужда на партньора си. От моята гледна точка - ако някое такова "мъжко" момиче ме е харесало, значи наистина е привлечена, има чувства и т.н., а не търси някой който да се грижи за нея и да оправя и нейните проблеми. Но в крайна сметка - вкус другар няма.

# 168
  • Мнения: 1 402
Вилма, питаш ме: не се ли карам с мъжа си пред децата. Аз нямам мъж и деца. Още от раждането си съм с двигателни увреждания, вече съм над 45-годишна.

Но отношенията в семейството на родителите ми не бяха лесни, конфликтите не бяха рядкост. Никак не е приятно. Това травмира. Затова казвам, че е добре да се спести на децата.

В болниците и санаториумите, в които съм се лекувала, съм се нагледала на множество неглижирани деца, жертви на родителски конфликти, някои отглеждани от баби и дядовци или от други роднини, или пък изоставени с месеци и години по институции...

Познавам хармонични семейства, които дори когато се карат - личи, че се обичат и че съпрузите държат един на друг.

Не се сравнявай с другите. Със сигурност ти имаш неща, които твоите приятели и познати нямат. Всеки човек е различен от другите и всеки има свой път. Живей, радвай се на хубавото, което имаш и съм убедена, че ти предстоят още много прекрасни събития.

Последна редакция: пт, 26 яну 2024, 16:52 от Radilena

# 169
  • Мнения: 1 022
Аз не мисля, че опират нещата до нехаресване тук, а по-скоро до нагаждане на характери и съобразяване с другия. Понеже авторката явно по принцип си е от съобразителните, съпричастните, разбиращите, е много лесно на такъв човек да се качиш на главата. Мъжът й си има в момента едно златно яйце, над което да трепери. Явно не е влюбен до самозабрава с нея, за да я сложи пред всичко останало. Детето му е приоритет, това е. Оставям настрани това, че стъпва с бутонките по болните места на Vilma_, напомняйки й постоянно, че тя не е родител, за разлика от него.
Той с която и жена да е, била тя мъжко или не момиче, пак ще ги има същите дертове. Просто не виждам коя ще е доволна от такова едно положение. Ако се намери една да го промени из корен, то ще е някакъв невероятен късмет. Много по-лесно би си намерила авторката мъж, който да няма затормозяващо минало и деца от предишни връзки. Поне ергени на по 34-39 години се намират все още.

Последна редакция: пт, 26 яну 2024, 15:33 от Мисифу

# 170
  • Мнения: 775
Не всички мъже харесват силните и оправните жени, които и с тях и без тях ще имат висок стандарт на живот. Започват да се комплексират и да се чувстват излишни. Не визирам готованковците на които така им е удобно. По природа мъжът е ловецът, силният, закрилящият. Но да, има мъже които харесват и жени, които са много силни, амбициозни и борбени. Мен ако питате, всяка крайност е отблъскваща: нито считам, че е добре една жена да е мъжкарана и да не умее да се държи по женски, нито считам за истински жени лиглите, които и за най-малкия дискомфорт започват да мрънколясват и да разчитат на мъжете си. Жената трябва да може да се справи и сама, ако по някаква причина остане без мъжа до нея, но в същото време трябва да позволи на мъжа да бъде мъж, да се чувства такъв. Защото иначе рано или късно ще започне да се пита защо и е този мъж, щом всичко прави сама и той е пасивен. Но, наистина пиклите, които манипулират мъжете постоянно, също не са жени. Те са си най-обикновени използвачки и в един момент като станат съпруги и майки им идват много нанагорно семейния живот и отговорностите, не успяват да се справят, мъжете започват да изпитват една неудовлетвореност, защото виждат, че цената я плащат и децата, и пак резултатът е раздяла.

# 171
  • Мнения: 15
Мен ако питате, всяка крайност е отблъскваща: нито считам, че е добре една жена да е мъжкарана и да не умее да се държи по женски, нито считам за истински жени лиглите, които и за най-малкия дискомфорт започват да мрънколясват и да разчитат на мъжете си. Жената трябва да може да се справи и сама, ако по някаква причина остане без мъжа до нея, но в същото време трябва да позволи на мъжа да бъде мъж, да се чувства такъв. Защото иначе рано или късно ще започне да се пита защо и е този мъж, щом всичко прави сама и той е пасивен. Но, наистина пиклите, които манипулират мъжете постоянно, също не са жени.

Не съм мъжкарана. Не си представяйте сега някое чудовище със свлечени дънки, което дъвче дъвка и плюе. Висока и слаба съм, жилава, но изглеждам добре и в работна униформа, и в панталони, и в рокля или пола. Не съм чалга тип, не бих си направила разкрасителна интервенция тип хиалурон, силикон и т.н. никога. Лакирам си ноктите, но не ходя на маникюр. Не съм занемарена жена в никакъв случай, но и не прекарвам часове в гримиране и разкрасяване. Често получавам комплименти от колеги и колежки. Аз също правя комплименти на хората, когато изглеждат добре, особено, когато личи, че и вътрешно са добре и щастливи.

Аз не мисля, че опират нещата до нехаресване тук, а по-скоро до нагаждане на характери и съобразяване с другия. Понеже авторката явно по принцип си е от съобразителните, съпричастните, разбиращите, е много лесно на такъв човек да се качиш на главата. Мъжът й си има в момента едно златно яйце, над което да трепери. Явно не е влюбен до самозабрава с нея, за да я сложи пред всичко останало. Детето му е приоритет, това е.

Аз разбирам, че детето е приоритет, така и трябва да бъде. Но искам и аз да съм такъв. Да, не е до нехаресване. Когато тази дни казах, че няма как да останем, то, повтаряше само "аз те обичам, халесвам те, не искам да се разделяме" и разбира се след това "но аз съм баща". И аз го обичам и харесвам, но това не е достатъчно. 

Вилма, питаш ме: не се ли карам с мъжа си пред децата. Аз нямам мъж и деца. Още от раждането си съм с двигателни увреждания, вече съм над 45-годишна.

Съжалявам, Радилена! Не мога и да си представя колко ти е трудно. На фона на твоята история, моите мрънкания са нищо. Желая ти късмет и здраве!
Цитат на: player82link=topic=1623343.msg47531093#msg47531093 date=1706272424
Аз пък точно такива жени харесвам - да могат да се оправят и сами. Защото семейството е преди всичко партньорство и е хубаво да можеш да разчиташ при нужда на партньора си.

Благодаря! Много мила и свежа мъжка гледна точка!

Според мен проблемът на авторката е, че е съвременно мъжко момиче. Оправя се сама, товари се, не си иска помощ, не се глези, не създава драма със сълзи и изисквания, а си казва нещата деликатно и директно и това е резултата за съжаление. И аз обикновено съм така и виждам как мъжете адски се дразнят от този "мъжки" подход, въпреки че те ни потикнаха да сме такива.

О, плакала съм много пъти! Аз съм чувствителна натура и лесно се разплаквам. И от тъжно, и от весело. Плакала съм и пред този мъж, ама "и с'я що ревеш" никога не ми е звучало хубаво.
Да, нямам навика да искам помощ. Дори и да ме питат, ще кажа, че ще се справя, ако наистина смятам, че мога да се справя. Искам помощ, когато виждам, че не успявам. Когато се оплаквах, че повечето неща правя сама, мъжът често казваше "някой да те е карал?". Реално не, ама фактът, че съм го направила, означава, че съм мислила за него и съм му спестила ангажимент.
Иначе сте прави всички, ниска самооценка имам. Може би понеже бях все слабичка и дълга още от ранните класове в училище ме наричаха кльощава, после дъска и т.н. Ама аз си се харесвам де. Поне нищо не ми тежи.
Що се отнася до подозренията за изневяра от страна на свекървата, не вярвам.
С всички в това объркано "семейство" съм се държала спокойно и игнориращо, когато не мога да съм спокойна. Не съм накърнила и обидила никого. Дори майката на детето винаги беше "мама", не по име, не "майка ти", не "онази" защото за детето си е мама. Не съм си позволила неуважително отношение към никого. И съвестта ми по този параграф е чиста. По параграфа себе си - не.
Като разбере, че робинята Изаура се изнизва? Няма да има кого да тъпче, кой да тъче на седем стана за него... Според мен, ще обърне другия си образ - оня, с когото много се разбират и са чудесен екип.
 
Той за всички хора около себе си е много разбран и мил, добър, спокоен, прекрасен... Аз обаче видях истинската му същност.
Мъчно ми е, но ще мине. Съвсем в началото на връзката ни разбрах за проблемите си. Бил е до мен по прегледи, операции, процедури. Имаше въпрос как са плувците му. Добре, отлични дори.
Допадаме си в много отношения като интереси и любими неща, но за една успешна връзка трябва най-вече уважение.

Искрено благодаря на всички ви! Посещавам и психолог, но тук е толкова хубаво човек да чуе малко по-груби и остри коментари. Пожелавам ви да сте щастливи, обичани и споделени!

# 172
  • Paris, France
  • Мнения: 14 117
Скрит текст:
Благодаря отново, момичета!
Аз осъзнавам, че сама съм си виновна, защото допуснах всички да ми се качат на главата. Защото като си добър и ги храниш, ти изяждат ръката. Като тук нямам предвид само храненето, а цялото ми добро отношение към тях. Използваха ме и аз позволих това.
Прави сте за всичко! Ако аз прочета написаното също горещо ще съветвам жената никога, НИКОГА да не стъпва там отново. Но ми е трудно да приема, че загубих две години от живота си, бидейки добра. В предишната си връзка допусках подобни грешки. Там дори колата сама си ремонтирах. Като цяло съм мъжко момиче и доста независима, но виждам, че това още повече обезценява една жена за мъжа. Мисля, че мъжете не харесват самостоятелни жени.
Наистина обичам този мъж. Но разбирам, че нямаме бъдеще. Просто ми е трудно да го приема. Трудно ми е на 33 да започна от начало всичко. Още повече като знам, че може пак да се стигне до подобни проблеми. А е не живея в чак толкова голям град, та да вярвам, че има голяма вероятност да срещна скоро подходящ. Просто не виждам смисъл да влагам нерви, време и чувства. Израснала съм в семейство с ясно поставени правила и граници. Организиран и страшно подреден човек съм, а допуснах да стана част от голямо мазало. Всъщност, този човек е очаквал от мен да се смачкам като дъвка между подметките на майка му, бившата, дъщеря му. Да си намеря място някъде там. Даже да съм вид спойка. Но аз не мога да го направя. Останало ми е малко самоуважение. А можех да направя много за този мъж.
Благодаря за това за mini wife. Виждам, виждам и даже обяснявам психологически какво се случва с детето, но пак се стига дотам, че тя е нежно, притеснително дете. А видите ли, аз явно съм звяр. Наясно съм и с Едиповия комплекс и с този на Електра. Отношението на свекървата винаги е била тип "длъжен си ми, ти си ми син". А аз съм далеч от мисълта, че създаваме деца, за да ги теглим цял живот за пъпната връв. Но... хора всякакви.
Разбирам, че това със спането е специфично и не е лесна работа. Аз имах отделна стая още от 5-годишна спях там. Но аз и като цяло винаги съм имала желание за самостоятелност. Приемах това като израстване, а те децата все бързат да порастат. Може и да ви прозвучи откачено, но даже ми се вижда нездравословно дете и дъртак да спят на 30 см разстояние. Та нали вирусите, които дъртият издишва цяла нощ, директно при детето ще ходят. Даже и микробиома на кожата. Детето си е дете, не знам, има право на собствени чаршафки, завивка. Разбирам да се гушкат преди заспиване, да се чете книга, но цяла нощ, прекалено е. Ненужно е. А и Невена, с примера за съквартирантката ясно показваш, че свиквайки така, после е доста трудно. Но то това не е единственият проблем в моята ситуация, така че и да го разреша, няма да помогне особено.
От две седмици съм командировка, с мъжа се чуваме служебно за разни домакински неща. Обсъждахме няколко пъти и тези проблеми, както и преди да замина, но винаги заема отбранителна позиция, казва "аз съм баща" и дотам. И той се оправдава с дъщеря си. Грозно е. Наближава краят на командировката и се чудех дали да се връщам там, но смятам да не го правя. И без това явно не му липсвам. Яд ме е за времето, което инвестирах там, за чувствата, за ремонта, който направихме заедно само двамата и направихме част от този дом много по-приятен и удобен. Бях го възприела като мой дом, колкото и да ми беше трудно, щото все се появява някой друг да го опикае за свой. Оставям част от себе си там, оставям и мечтите си.
Нелесно се взима решение човек да стане родител сам. Аз също искам човек до себе си. И не спирам да се питам защо моите приятелки и познати имат вече деца, семейства. Да, и те си имат проблеми, но на фона на ситуацията, в която съм аз... Но такъв е животът.
И нямаме брак, някой ме беше питал. Неведнъж е казвал, че такава грешка втори път няма да направи. Бившата го е съдила 2 години някъде за четирицифрена издръжка.
Сега просто трябва да се събера, да призная пред себе си и пред всичките си близки, че сгреших. Все пак за тези две години доста хора около мен го опознаха. Наясно съм, че е нормално хората да си кажат, че щом втори път не ми се получава, значи проблемът е в мен. Ще си нося кръста и това е. Ще се опитвам да съм полезна на себе си. Може би ще осиновя дечица. Но аз съм романтична душа и ми се иска да имам мъж до себе си. Иска ми се да остареем заедно. Иска ми се...

Прегръщам те силно.

Съжалявам за развръзката 💐. Пожелавам ти оттук нататък да се успокоиш, да намериш свободен, бездетен, мъж, в когото лудо да се влюбиш и той в тебе и да си имаш хубаво и щастливо семейство със здрави, умни, ваши деца. Също ти пожелавам да ти се паднат деца, с чиито характери сте съвместими, че не винаги се случва и никакво възпитание и ред не помагат 🌞.

За мене не си сгрешила и на твое място не бих съжалявала. Имам неизживяна любов, която мислих и нищих поне десетилетие и не можах да намеря мъж, който да му стъпи в обувките поне 10г и това бяха 20те ми години. Ако не беше пробвала сега сигурно щеше да съжаляваш, че не си пробвала и да идеализираш мъжа. За мене времето не е изгубено, напротив. С всяка връзка може да се случи в някакъв момент. Придобила си опит, изчистила си критериите, не си тръгваш с багаж, дългове, деца от мъжа, набита или с краката напред (да, да, и такива неща се случват). Не съжалявам за нито една прекратена връзка, защото съм я изживяла. Не ми харесва, не ме устройва, чао, всичко най хубаво, бла бла бла, следващият 😻.

Да си мъжко момиче и оправна не те обезценява, напротив. Мене ме учеха да мога да се оправям сама. Някои мъже харесват самостоятелни жени, други не чак толкова и това няма значение. Не е важно как те възприемат мъжете. Важно е как се възприемаш ти. Като си купувам обувки, гледам да ми стават и да са ми удобни. Не гледам крака ми да пасва на обувката.

Според написаното мисля, че проблемът не е, че си или не си самостоятелна, а че не получаваш от мъжа това, от което се нуждаеш (време сами, помощ при нужда, натоварва те с детето). Не сте съвместими на сегашния етап.

Прекалено се самобичуваш. Идеална си, широкоскроена, разбираща, търсеща решения, толерантна, приемаща вежливо противоположни гледни точки. Млада си и с прекрасни шансове за връзка.

Да, мъжът се е крил зад бащинството, но на подсъзнателно ниво ти се криеш зад репродуктивния проблем и силното желание да имаш дете с партньор. Мисля, че можеш да поработиш сама над това. Както виждаш, създаването на дете в брак не гарантира безоблачно отглеждане заедно, не и в днешно време.

За щастливите ти приятели - шанс, различни разбирания и желания, по-ниски критерии или по-високи, а и днес може да са много щастливи, а утре да четем, че са се избили и да се чудим защо. Можеш и ти да намериш щастието си. Аз вярвам, че ще го намериш.

Честно да ти кажа, на твое място бих се замислила първо за дете от партньор, после от донор и чак накрая за осиновяване. В момента в България се чака ужасно дълго, над 3г ако искаш осиновяване на здраво бебе от български етнос или просто здраво бебе, до 1г, да речем. Процедурата е дълга и те съветвам вече да започнеш да я проучваш ако наистина това искаш.

Не си права, че имаш проблем щом не ти се получават две връзки. На някои хора 22 връзки не са ни се получили докато срещнем мъж, с когото се е получило. Пробваш и късаш веднага щом видиш, че не ти е приятно. Тогава имаш повече време за срещи с нови мъже, повече избор, придобиваш повече опит. Понеже си прекарала по-малко време в неприятности и връзката не е била дълга, остават повече хубави спомени от романтичното начало и по-малко горчилка от влачене в агония. Ако правиш грешка, според мене е, че продължаваш да седиш след като си видяла, че няма да се получи и на подсъзнателно ниво си отхвърлила връзката.

А, и друго - не очаквай някой да ти е благодарен за това, дето не те е карал да правиш за него! Няма и смисъл да мислиш вместо човека.  Прави само това, което искаш да направиш и защото искаш!

"Ще си нося кръста", Ха Ха. Правилно. Носи си го! Златен, голям, с диаманти и кървави рубини, на фин синджир около изящната шия. 💃

# 173
  • Мнения: 3 251
Здравейте, момичета,

Пиша тези редове, тъй като имам нужда от независима гледна точка и странично мнение.
На 33 години съм, нямам деца, имам репродуктивни проблеми и отстранени репродукнивни органи, не мога да забременея естествено. Имам хубава, но тежка професия. Живея в провинцията.

От 2 години съм обвързана с мъж на 40 години, с осемгодишна дъщеря. Преди това имах 7-годишна връзка, която прекратихме, тъй като партньорът ми беше работохолик и нямаше време за общи занимания, за домакинството, както и все отлагаше въпроса за децата, докато един ден не заяви, че определено няма намерение да се грижи за деца. Настоящата връзка започна скоро след раздялата ми с предишния партньор, което отчитам като грешка сега. Това е историята ми накратко.
Имам трудности в отношенията си с мъжа до мен. Той е добър човек, внимателен е, учтив, умее доста неща. Като цяло се разбираме, но като всяга двойка имаме трудности.
Детето живее основно при майка си, баща й я взима през уикендите и ваканциите, понякога и за седмица-две, докато е на училище. Много харесвам детето, весело е, любознателно.
Живеем близо до майката на партньора ми, нямам нищо против нея, понякога обаче нахлува без предупреждение в нашата къща, сърди се, че прекарваме време насаме, а не с нея, че се храним отделно, а не я каним всяка вечер. Неведнъж е казвала, че не е редно да сме отделно и тя да не е част от ежедневието ни. Дразни ме и ме притеснява, че има такова отношение, но се старая да не обръщам внимание на тези настроения. Аз не мога да си представя да разсъждавам така. Всеки си има негов живот и не желая да живея, както се е живяло преди 50-100 години. Макар че тя се опитва да наложи именно това - тя била правила това и това, и онова като била на моето място, търпяла била роднините на мъжа си, сега аз съм длъжна да го правя. Но аз не съм! Нито веднъж не съм й повишила тон, не съм я нагрубила. Въпреки че от нея съм чувала не особено мили думи. Обръщам се към нея по име, не с "мамо или майко" (никога не бих го направила, не съм такъв човек), неведнъж ми е казвала, че бившата й снаха я е наричала така. Правя се, че не чувам.
И стигнах до бившата снаха, тя е майката на детето. Развели са се, понеже не са се разбирали по отношение на възпитанието, бащата е искал да се вижда с родителите си, прекарвал е време да им помага, докато жена му е обичала да се излежава до късно и да се вижда със своите родители. По разказите му, тя не е готвила, купували са храна.
Моят партньор понякога работи по определен месечен график, но понякога и през уикенда. Съответно, планирането на срещите с детето са малко по-сложни. Но винаги, когато той знае, че идният уикенд ще е свободен, звъни на майката още от понеделник, за да може и тя да си направи планове, да е информирана. И тя винаги отговаря: ще ти звънна утре, още не съм си направила планове. Но не звъни, минава цяла седмица, понякога партньорът ми звъни в средата на седмицата, да напомни, отговорът отново е: ще ти звънна, още не съм решила. Съответно става петък по обяд и още не е звъннала. Тогава той отново я търси и вече се разбират, че ще я вземе от училище. Което поставя и мен в неподготвена ситуация, детето не яде всичко, например. Аз готвя и обичам да готвя, винаги се старая да приготвям гозби, които тя харесва. Десерт, закуска, всичко. Случва се и да имат уговорка да я вземе събота сутрин и да я закара в неделя вечер, но когато отиде, те да са приготвили багаж за една седмица. Без предупреждение, без да попита. За мен това не е нормално, бъркам ли? Случвало се е аз да имам прегледи, които отменям, заради това. Но бащата приема това като нещо съвсем нормално, дори е страшно щастлив, че ще прекара повече време с детето. Случвало се е и да имат уговорка да я закара обратно в определен ден и час, но майката да не е вкъщи, а извън града и следващите пет дни. Без предупреждение и не в случай на някакъв неотложен спешен ангажимент. Но когато аз повдигна въпроса за плануването на времето и ангажиментите, винаги ми се казва: тя ми е дете, ти искаш да ми ограничиш времето с нея. Не знам как сърцето му позволява да изрича такива неща. Напротив, именно аз всеки път му напомням, щом си освободи допълнителни дни или уикенд, да се обади отрано, за да може и онези хора да си направят планове. Но въпреки това винаги съм лошата.
За детето освен за храненето полагам грижи и за домашните, за дрешките, случвало се е да идва няколко пъти със скъсана дрешка, която си харесва и с която ходи и на училище и ми е било неудобно да я зашия, защото ще обидя майката. Но на третия път попитах детето дали иска да я зашием, тя поиска и  заших дрешката. Играем заедно, занимаваме се доста, гледаме детски филми, водим я на кино, пътуваме по природни забележителности, музеи. Тя е от децата, които не умеят да се занимават сами. При майка си живее с още роднини, които винаги й обръщат внимание. Аз не винаги имам възможност, за мен уикендите са време за домакинство и битови задачи. Но никога не съм я пренебрегнала, никога не съм легнала да си почивам, вместо да й обърна внимание. Дори измисляме разни игри, които да й улеснят ученето в училище. Мен детето възприема като приятелка, не ме слуша, ако й кажа да направи нещо, а аз просто предлагам с мек тон, не й заповядвам. Все пак, коя съм аз! Но на мен споделя доста неща, дори повече, отколкото на баща си.
Но се случи веднъж да настоява да се включа в игрите им с баща й. А аз нямах време тогава, готвих две неща едновременно, чистих, простирах. Партньорът ми не участва в нещата, с които аз се занимавам по домакинството, когато детето е при нас. Цялото му време е за детето, за всяко нейно желание. Сякаш дори аз спирам да съществувам. Не си и говорим особено, защото дори по време на хапването играем игри, а също и защото можело детето да разбере и да разкаже на майка си. Нищо не се отказва на детето, което според мен откъм възпитание не е съвсем редно. Но той се грижи тя да е доволна, да е изпълнено всяко нейно искане, тя е център на вниманието. Спи на едно легло с баща си, съответно аз се местя в друга стая. Той не вижда проблем, това щяло да се промени, като порасне. А на мен, честно казано, ми е тежко. И това не се промени повече от 2 години. Най-много ми тежи, че когато кажа, че имам ангажименти и нямам точно сега време да играя, патньорът ми застава срещу мен и ми казва: ти не й обръщаш внимание, тя е обшдена от отношението ти, твоите настроения ми провалят времето с детето. А аз смятам, че е редно детето да е запознато с тези неща. С това, че хората имат ангажименти, планове и че храната на масата не се озовава там от нищото, а за нея е необходимо време.
Не знам, греша ли? Грешно ли е едно дете да се запознава с нещата, които се вършат в един дом? С ежедневните задачи, с нуждите на другите хора. Не е ли правилно на тази възраст детето да умее да приема и другите хора поне малко като хора с желания и задачи? Трябва ли цялото време да е за децата? Как успявате вие да се справяте с домакинството? Как се чувстват други от вас в моето положение?
На мен не са ми делегирани права по възпитанието на детето, аз просто я съветвам. Как действате по отношение на такава обсебваща бивша, която не се съобразява? Случвало се е да имат уговорка да вземем детето в определен час и да чакаме цял час пред тях, защото не са готови. И това е пълна загуба на време. Нарочно ли го прави бившата? Тя няма друг мъж до себе си, допускам мисълта да се опитва да ни дразни нарочно. И успява, разбира се, защото това й се позволява. Защото никога той не обсъжда с нея тези неща, не й казва, че е редно да си спазват уговорките. Неговото обяснение е, че тя просто е такава и няма да се промени. В същото време, обаче, аз трябва да се променям, да търпя всички тези фактори. Защо? Просто имам нужда от съвет.
Даже не ми стигат нервите са го прочета до края.
Ти какво, за бога, правиш с този мъж? Гледаш му детето понеже нямаш твое.
Махай се, ти не си безплатна гувернантка.
Ок, нямаш дете, гледай си живота, а не се върти около чуждото дете, свекървата, която не ти е такава, бившата. Цялата венажерия разполага с времето ти, защото си го позволила. И с какво е толкова ценен този ненагледния, който даже не може да си гледа активно детето?

# 174
  • Мнения: 7 484
Добре си решила, но бъди твърда и неотстъпчива. Нашето щастие е лична отговорност и мъж, който не ни дава любов и преданост, няма място в живота ни.

# 175
  • Paris, France
  • Мнения: 14 117
Vilma, надявам се си добре и си живееш командировката на 6.

Забравих да ти пиша - пишеш много грамотно и уважително, обективна си, успяваш да обясниш чуждите негативи без да използваш обидни квалификации, не таиш злоба към бившите или техни бивши и деца и други техни роднини. Това са много ценни качества, които те правят прекрасен приятел, партньор и родител. Затова и мисля, че ще срещнеш мъж по твоя вкус.

Забелязвам, обаче, че имаш тенденция да се самобичуваш и да преувеличаваш значително някои факти, които те касаят. Няма лошо и самоиронията даже помага.

В първия пост писа, че имаш отстранени репродуктивни органи. Аз разбрах отстранени яйчници и матка, особено като спомена осиновяване и после като писа ин витро си помислих, че имаш матка, но нямаш яйчници. Половин отстранен яйчник не са отстранени репродуктивни органи, нито даже отстранен репродуктивен орган. Органите ти са си всичките там. Няма част от единия, който по размери е, и без тази част, все пак по-голям от моя атрофирал от менопаузата 🤩. С отстранен цял яйчник и половината от другия моя роднина откара с цикъл до над 50 годишна, на колкото влезе в менопауза и майка и, долу горе. Разбирам, че ще махаш и тръби (събират течност???????), но репродуктивни органи ти си имаш, ясно? 

После сама писа, че може и нормално да забременееш (макар и трудно). Добре, имаш някакъв проблем с възпроизводството, но той не е толкова тежък, колкото го описа и не ти намалява шансовете за твое дете при днешните нива на науката в областта.

Вземи един лист и напиши 30 пъти, все едно учиш нови думи на чужд език "Отстранен е половината ми ляв/десен яйчник". След това вземи 5 листа и ги изпиши с "Аз имам матка, един цял ляв/десен яйчник и половин ляв/десен". Поне 100 пъти го напиши и го запомни! И повече недей да преувеличаваш този проблем или друг! Не казвам да си навреш главата в пясъка, а да осъзнаеш, че имаш всички шансове за нормално семейство и деца с мъж, за когото ще си номер 1, а не 151 след децата, майка му, бившата и всичките стринки.

Защо е важно? - защото повечето забелязахме, че тези ти страхове те тикат към мъже с неподходяща за съжителство реалност. Вие сте се крепили заради твоята надежда за общо дете и страх, че няма да намериш друг. Без тези страхове нямаше да седиш 2 години. 

Оправиш ли си страховете, ти си перфектна за излизане, връзка, брак, деца. Това първо.

Второто е на един лист да напишеш на какво абсолютно държиш и какво абсолютно не приемаш и в никакъв случай, ама в абсолютно никакъв, да не правиш компромиси. Никакви. След появата на деца не може без компромиси, но за мъж - Не.

Третото - писа, че леко ти е тежало, че той не иска брак. Като искаш брак - никакъв живот заедно докато няма годежен пръстен и дата за сватба. Ни-ка-къв. Ни у вас, ни у мъжа. Със десетилетни съжителства милиони мъже в Европа се обзавеждат с безплатни чистачки, детегледачки, готвачки, учителки, възпитателки, аниматорки, звероукротителки и кол гърли на повикване, за като я няма дъщерята в леглото. Подобни много обичат успели, самостоятелни, мъжки момичета. Аз живях с мъжа ми, но не държах на брак, а и разведените ми родители ме убеждаваха, че е отживелица и излишество + немодерно.

Слагаш ясни граници от самото начало. Това аз не го мога много много, защото у дома ги слагаха родители и баби. Не можах и с децата, та зор видях. Не сложиш ли границите от самото начало, край.

Успех 🥂

# 176
  • Мнения: 25 788
Стигнах до там където 8 годишното на развдени идва в баща си, новата жена  бива пратена в друга стая, а баща и дъщеря спят заедно. Flushed
Преди това четох, че свекървата идва без покана и се натрапва на масата.
Четох, че млада жена на 33г, слугува на някакъв бей, който не пипва нищо когато детето му е на гости.

И тук ще напиша на авторката следното. Колко багаж имаш, и кога най скоро можеш да се махнеш от тази токсична среда?

# 177
  • Мнения: 2 002
Много мила тема. Да дам и моите 5 ст за неща, които бегло се споменаха. Струва ми се, че авторката не им обърна внимание.
  Да поставяш граници не значи да си груб. Можеш тихо и кротко да казваш:" Това няма да търпя." И да го отстояваш.
  Тук идва моментът на манипулацията, на този момент авторката яко се връзва. И не се усеща, че е манипулирана.
Първо свекървата: Ама вие не ме искате! Ама аз сама ли да вечерям?....И Рев - най-добрият начин да те манипулират. Второ: на това са научили перфектно и детето. И трето съпругът - Да, ама ти ако не направиш това, тя ще се обиди натъжиразсърди.
    Авторке, имаш ниско самочувствие и си научена, че ще те обичат само ако слушаш и си добра. Защо го казвам? Защото съм същата като теб. И аз, като теб си мислех, че ще науча съпругът на различни неща. И аз жертвах себе си и своето време за всички. И се научих да ценя себе си след като останах сама. Ти жалиш за 2 години. Аз го направих след 30 годишен брак. Ти го правиш за чуждо дете и приятел, аз се махнах от съпруг и собствени деца.
   Отне ми 1.5 - 2 години да се науча да мисля за себе си. Макар и далеч продължавах да мисля за тях и как се справят, и как да помагам, и как да ги спасявам.
   
 https://evolife.bg/spri-da-spasqvash-horata/    -   открих тази статия и ми беше много полезна. Сигурна съм, че и за теб ще е от полза.

# 178
  • Мнения: 5 259
Да симпатична е авторката и интелигентна, но все пак не разбирам жените спасителки. Защо ще го спасява и ще му отваря очите? Това си е неговия урок, който сам трябва да научи. Толкова ли няма мъже, които не са за спасяване?

# 179
  • Мнения: 1 553
Има, Злодеида, ама е толкова опияняващо да си спасителка и "отварачка" на очи. Питай майка ми, 50 години го спасява един, който не искаше да бъде спасяван. Превърна се в слугиня, а накрая и в санитарка.

Общи условия

Активация на акаунт