От снощи решихме днес да се наспим, да закусят децата и тогава да тръгнем. Вчера си резервирахме маса в бар Юг, собственост на мой втори братовчед.
Та станахме сутринта, изпържих филийки за децата, хапнаха и към 10.45 потеглихме. Очаквах половин София, че и повече, да се е втурнала към Перник. Положението по пътя не беше чак толкова лошо. Задръстването стана на входа за града. Не даваха и пиле да прехвръкне. Та по разни заобиколни пътища се озовахме в самия център, а гаджето отиде да търси място, за да паркира и да сме в района на въпросния бар Юг, който се намира над болницата. Бяхме добре облечени, като за минусови Т, а времето съвсем не беше злонамерено към хилядите хора по улиците и градинките на фестивалния град. Чуваха се разни речи - на македонски, на ромънски, на сръбски, на гръцки. А кукерите прииждаха като пълноводна Струма... Не очаквах на децата да им е толкова интересно. Германчето направи доста снимки. Внучките - също. Постояхме почти час по улиците, като полека лека се придвижвахме към мястото за среща с деди. И когато вече излязохме от тарапаната, виждам мъж и младеж с кукерска носия от наше село. Притичахме, спряхме ги, оказаха се съседи от наше село. Момичетата си направиха снимки с младежа, а ние си поговорихме с татко му. Срещнах в навалицата и моя пациентка с компания от млади хора. Германчето гледаше в захлас, внучките и те. После отидохме в ресторантчето. А там, топличко, уютно, а вкусноооо, много вкусно! Няма да изброявам какво хапнахме, че да не ви се прииска и на вас. Само ще спомена страхотната шкембе чорба. Сетих се и се посмяхме, как 6 - 7 годишната внучка на ПИПИ си е поръчала в ресторант тази чорба. Хайде да спомена и десертите, а тези, които са пощеливи ( такива, дето им се прияжда всичко), да не четат. Крем карамел и Еклерова торта с маскарпоне и боровинки. Убавиня!
На връщане се отбихме и при племеника, и семейството му. Момиченцто му, което се роди на 21. ноември миналата година и беше 2.480, за два месеца вече е 5.000. "Гъбке, гъбке, как порасна тъй голяма и прекрасна? Много ям и слушам мама, ей защо съм тъй голяма!"
По живо, по здраво се прибрахме у дома, изпихме по един топъл чай и...лека нощ деца. Поспала съм два часа. Сега съм кукуряк!
Мили момичета, дайте да се държим здраво ръка за ръка. Било каквото било! Важното е сега да сме заедно, да се подкрепяме, да си помагаме коя с каквото може - ето аз предлагам ви да ви извадя по един здрав зъб, защото може да нямате болен, а така ми се иска да направя нещо за вас!!! И не се бутайте, клещи имам за всички.
БОРБАЛАНКЕ, грип ли те хвана? Мои приятели и двамата се тръшнаха, не минава без антибиотик. Ти какви лекарства взимаш? Лекувай се сериозно, момиче!
Сега се чудя дали да не се боядисам, че да стана една такава хубавка, да се наглася за понеделник. Ти да видиш...