Имахме ли грипни ваканции навремето?

За моя радост, шестдневната седмица не я хванах.

През 1999 година завърших училище и дървени (ниски температури и липса на парно) сме имали, за грипни не помня, т.е. дори да е имало, били са по-скоро инцидентни случаи.

Просто не ни облъчваха постоянно с информация за болести. Знаехме,че зимно време човек е нормално да се разболее и при симптоми е добре да се лекуваме и да не се навираме при хора. И толкова.
И лекуването не беше веднага с антибиотици, а с чай, лимон, ударни дози витамин Ц, инхалации, амидофен/парацетамол/Нурофен (последните 2 не помня кога се появиха на пазара).

И аз си спомням, че имахме и дървени, и грипни ваканции. Поне до 7 клас (набор '80 г. съм), в Русе. Всъщност в гмназията вече май ги поразредиха. Не помня обаче как сме почивали по Нова година.
Помня и как в унияерситета след 2000 година имахме изпит, а тъкмо беше паднал сняг в началото на януари и вървях пеша, защото нямаше никакъв транспорт, снегът стигаше до средата на бедрата ми. Никой не отмени изпита и бях последната, която успя да влезе. След това успяха да дойдат още колеги, но не ги пуснаха, което беше много неприятно, поне можеха да направят жест в това ужасно време и да изчакат още малко, все пак придвижването беше почти невъзможно.

Изкарах си аз ученето с шестдневна седмица, даже като студентка имахме лекции и упражнения в събота. То толкова и ходехме, де... Помня, бяха ни сложили някакво упражнение в събота, от 17 часа – никой не стъпи, дори най-големите натегачи. Асистентката се принуди да моли в Учебен отдел да го преместят през седмицата. Преместиха го, къде ще ходят. Не могат да оставят цял курс да прекъсне (тогава за неизвинени отсъствия се прекъсваше).
Най-тъпото на шестдневната учебна седмица беше, че родителите на малките ученици почиваха събота и неделя, а децата им трябваше и в събота да са на училище. Особено за тези от втората смяна беше супер гадно.
Ваканциите бяха зимна – 14 дни, включително и Нова година, и пролетна – 10 дни. Междусрочната беше 2-3 дни само.
Но пък имаше бригади, на които в прогимназията много им се радвахме, защото ги брояхме за ваканция, пък и бяха само няколко дни. В гимназията, когато бригадите станаха по месец и повече, а и ни натискаха яко да работим, спряхме да им се радваме. Особено лятната беше най-гадна. Хората по морето, а ти бачкаш на полето или в консервния комбинат...

Имаше, но не помня да са им казвали грипни през 70те и 80те, казвахме "заради много болни". Но мисля, че бяха по училища, не по области, защото едно съседче от Строителния роптаеше, че тях никога не ги пускали.
Дървени също имаше, макар че се отоплявахме с нафта и въглища, а после с парно. Като навалеше много сняг, редовно ни изкарваха да чистим, по едно парче от двора на всеки клас, един бел, един ледокоп, 2-3 малки лопати и 2-3 кофи на клас и почваше един къде смислен, къде безсмислен труд. Като поостържехме, мятаха отгоре няколко кофи сгурия, да не се пързаля, а в един ъгъл оставаше цяла планина, която се топеше поне месец. Обикновено намаляха часовете преди или след риненето (според смяната) и това беше целият кяр.
В гимназията веднъж намазахме 3 дни дървена заради спукано парно, издзъндзъникахме си два учебни дни на студено, после се смилиха до края на седмицата.

В събота учих със сигурност в 8ми клас (1986/7), за 9ти не съм сигурна. Учех в МГ и в събота имахме шест часа, а приятелите ми от ЕГ само три и им завиждах. Дървена ваканция имахме като се развали парното и докато го ремонтират. Във Варна само в един квартал имаше централно парно, на другите места всяко училище си имаше локално.

84-5, подготве в Пловдив, със сигурност учех в събота. Бяхме всички на общежитие, в събота - със сакчето вкъщи, в неделя, до 20ч. - обратно. В следващите години в събота ходехме на нещо като трудово - устройство на автомобила, шивачество, стенография, дърводелство и т.н. В 10 клас избирахме един или два такива профила имахме и стажове, пак в събота. И в 11 клас - УПК, но вече май на пет дневна седмица.

При нас в събота учиха големите/гимназията, но през седмицата имаха по 3 часа или 4. Не помня точно. Училището беше с много ученици и реално бяхме на 3 смени, затова идваха да си изпълнят бройката часове в събота.

Всяка година имаше поне две гривни и една дървена. За 90те говоря.

Имахме дървена ваканция.
Това се замислих аз тези дни, че раждат 2009 година и нямам спомени да е имало грипна епидемия.

Бургас, от 1983 до 1994 - имахме и грипни, и дървени ваканции. Дървени ваканции се обявяваха, когато температурата в класната стая падне под 16 градуса - това беше официално правило поне в моето училище. Та явно е било свързано не с времето, а с парите, отпуснати за отопление. В Бургас диви студове и снеговалежи няма, но при всеки нетипично студен период с големи заледявания ни пускаха. Веднъж си спомням, че нямахме училище заради силен дъжд (помня го, защото с приятели празнувахме под дъжда, че нямаме училище). Грипни не знам на какъв принцип се обявяваха, но аз такива просто не хващах, защото боледувах редовно и често всяка зима така или иначе, и най-вероятно съм била в болничен по време на ваканцията.

В началното училище си спомням, че учехме в събота, но не заради шестдневна седмица, а защото почивахме в сряда. Нямам ясен спомен защо се получаваше така, вероятно е нямало достатъчно класни стаи и сме се редували, само помня че обожавах баща ми да ме води на кино в почивната сряда.

Антибиотици ни изписваха за всяко посещение при лекаря със зачервено гърло или хрема. Бисептола го третираха като тик-так при нас.

Бисептолът е много интересен медикамент, а някога не го третираха като антибиотик, защото се правеше разлика между понятията “химиотерапевтик” и “ антибиотик”, а в днешно време част от лекарите не правят тази разлика и сливат  двете понятия. “ Бисептолът” едновременно е и не е антибиотик. По механизма на действие е антибиотик, защото оказва бактериостатичен ефект върху грамположителни и грамотрицателни бактерии, но по химичния си състав не е, тъй като не отговаря на медицинското определение “ антибиотик”, въведено през 1942г. от Уаксман, понеже  съдържа сулфаметоксазол и триметоприм. Веществата са от групата на сулфонамидите. Бисептолът е химиотерапевтик, но понеже по-късно възникват и полусинтетични и синтетични антибиотици, двете понятия се сливат. Но определението за  “ антибиотик” е вещество от микробен, животински или разсъдителен произход, което потиска жизнедеятелността на микроорганизмите. Бисептолът не отговаря на понятието “ антибиотик”, но е ефективен като антибиотик. Затова медицинската общност е разделена на две по въпроса дали медикаментът е антибиотик или не и всъщност и двете страни са прави. Понеже писахте, че като тик-так са го изписвали, така е, но масово не са го считали тогава за антибиотик, като той лекува, но едновременно с това е и с по-щадящо действие за организма, не вреди толкова, докато лекува. Чак когато започват да се произвеждат синтетичните антибиотици се приравнява към тях. Но всеки лекар е с личното си мнение по въпроса. В днешно време могат да ви изпишат полусинтетичен  антибиотик в комбинация с “Бисептол”, понеже не считат второто за антибиотик. / примерно, ако диагнозата е бронхит/.

А,да. И всеки понеделник ни раздаваха от жълтите хапченца против "гуша". Така и не разбрах какво беше, йод ли, какво ли и поради каква причина ги раздаваха.
Помня груповото посещение при фелдшера за ваксинация, отчаяните писъци на някои съученици, които имаха фобия от игли и зачервените и болезнени ръце дни след това. Дори не съм сигурна, че родителите ни знаеха какво ни инжектират, това не се подлагаше на съмнение.
Имаше и периодични стоматологични прегледи в клас, както и дежурен училищен стоматолог.

Не помня да са ни давали йод, може би е било регионално.