Семейството след 20 г брак

Май трябва да спра да пиша, всички разведени ми скачат в единен фронт, което всъщност е нормална реакция
[/quote]

Нормална реакция плюс усмивка ми изглежда снизходително. Все пак защо да отричаме очевидното - на някои бракът не ни се е получил, дефектни сме и така ще останем. Аз нямам намерение да преча или споря, съгласих се с колежката, понеже ми е болно, на щастливите бракове браво и стискам палци да си останат така.

Има една група в Америка предимно, млади хора, които се женят набързо след 18, защото не вярват в секса преди брака. Та това е вид "семейна ценност" за тази група, но реално самият брак е продиктуван от незряло желание, нагон и някакъв вид споделено верую. На теория звучи скрепяващо това, че и двамата са религиозни, на практика браковете им май са трудни.

Понякога или много семейно ориентираните се женят рано, защото в това вярват и настойчиво търсят. Или точно много сериозно семейно ориентираните имат ясни критерии и трудно се решават, заради осъзнатата отговорност на това да имат добър брак с добър партньор.
Теории много. Предположения.

Аз приемам темата като дискусия за брака и защо браковете се разпадат. Изобщо не пиша за смисъла на живота и други човешки ценности. Не съм казвала също, че провален брак е провален живот. Бракът е само един елемент от живота и за всеки човек може да е с различна значимост, за някои провален брак може наистина да е и провален живот, за друг да не значи нищо, но изобщо не се занимавам с тази тема.
Бракът по същество е проект, който влиза в сила с подписването на договор и води до определени правни последици. Това е. И като всеки проект причината за сключването на договора е някаква мотивация на договарящите се. И пак като при всеки проект при лош контракт мениджмънт (тоест лоша оценка на рисковете, ползите и вредите от договора) следва провал на проекта, тоест на брака. И аз в тази тема само с това се занимавам - причините да се провали един брак. Не живот.  И обратно, ако проектът е успешен тогава и двамата живеят дълго години в хармония, обич и разбирателство и няма причини за разтрогване на договора.

Този е много интересен за слушане - James Sexton.

Фактически, като тегля чертата, въобще не мисля, че животът и бракът ми са провалени. По време на брака изпълнихме сума точки по договора. Ама сериозно ви казвам - доволна съм. Хладно и разумно погледнато - добра работа свършихме.
Просто вече не можем да седим в един офис.

За мен брака е късмет от лотарията. Колкото и да опознаваш човека, все пак хората се променят. Няма нищо сигурно.
Как ще си изиграете картите,и дали ще останете заедно, зависи от много неща, препъни камъни по пътя, ситуации и решения. Но, само знам, че когато има любов и компромиси, пречките се преодоляват.

Щастието само в брака ли се състои?

Променяме се е удобно извинение. Разбира се, че се променяме и какво от това? Супер! Промяната ни дава шанса да се развиваме. Затова хората разговарят, обсъждат различните ситуации заедно и ги преодоляват. Ние сме това, което сме отляво и в съзнанието си; не сме лицата си, банковите сметки, професиите, дрехите и т.н. Вчера детето ме ядоса много, после го отнесе и баща му. Но и двамата разбират, че просто съм изнервена в този момент и че ще ми мине. А детето си осъзна грешката. Това е важното. Не може на всеки, винаги, всичко да му е удобно. Има ли любов обаче, тя ще успее, дори в много трудното. Да, след години вече не се притесняваш от другия като в началото, но пък това спокойствие е друг тип очарование. Защо да е скука? И точно трудното ни проверява същността. Залита се малко в крайности. Аз съм последният човек, който ще подкрепи оставането в брак, в който има тежки проблеми като неуважение, обиди, бягство от проблемите със зависимости, ненавист. Но и това, което налага през последните години измислената модерна психология, а именно, при най-малкото неудобство, веднага да се изхвърля другия и да се търси друг, е грешка. Любовта малко и търпи, както си търпим кризите на израстването на децата, същото. Няма как ние сме различни характери и макар и да гледаме в една посока сме си със своите особености. На учители директно съм казвала, че образованието е пълна пародия, че няма нормално преподаване и изпитване. Ами ние, родителите, им вършим цялата работа, тотална анархия. Ето, пак до обич опира. Защото единиците преподаватели, които обичат децата и ги уважават, не следват сляпо неадекватностите на системата, а намират начин да ги научат на важното. Въпреки системата. Щастието не е в това или онова, понеже се пита щастието само в брака ли е; то е само в това да си в хармония със самия себе си. Такива избори да правиш, че да изграждаш удовлетвореност и да можеш да кажеш: ако сега имам възможността да избирам отново, пак същата житейска пързалка искам, с всичките и  трудни, че и непоносими понякога моменти. Искам си моята пързалка, всичко ми е било от полза, даже най-лошото. Направил съм най-доброто на което съм бил способен в конкретния момент. Няма тук женени, разведени, с деца, без деца, слаби, пълни, красиви, непривлекателни, бедни, богати и т.н. Има сбъдва ли се онова, което ти изгражда хармонията.

"Променяме се" не е удобно извинение, а най-реалната причина за разводите. Първият ми съпруг отказа да се промени след раждането на детето ни и продължи да живее като ерген. Аз се промених, защото станах майка, а явно се наложи да стана и баща след неговия отказ.
Сега той има много дълъг и щастлив брак с жена, с която нямат деца, а аз имам много дълъг и щастлив брак със съпруга ми и имаме още едно дете и си ги гледаме и двете.
Реално раждането на детето ни промени така, че нямаше как да продължим заедно.
Като притежател на един успешен и един неуспешен брак - абсолютен късмет е, изцяло. Знам, че тези с успешни бракове се ласкаят с мисълта, че са по-добри от нас и затова така хубаво си им се е подредил брачния живот, амааа... Цъ
Ама нищо де, нека си се тупат по рамото, сигурно и аз щях да говоря така, ако се бях омъжила за сегашния ми мъж първо.

Обикновено след несполучлив брак си по- внимателен, наблюдаваш всеки знак, много бързо светват сигнални лампи, особено пък ако имаш и дете. Поне така беше при мен. Аз съм на максимата - по- добре сама, отколкото зле придружена. Вдигнах високо летвата, добре, че имах късмет, за да има баланс във Вселената 😊
Вероятно за приятелите на разпаднали се семейства е сконфузно. До вчера и мъжът и жената са ви били близки, как да продължиш приятелство без да обидиш някой? На мен и свидетел по дело за попечителство ми се наложи да бъда...

Масата нямат уважение в отношенията един към друг, а за "гарнитура", отношенията с родата са "оплетени", месят се,  дават съвети  и докато децата са малки, ангажименти, училище и в един момент всичко трупано с години ескалира. Често особено на почивки, най-дразнещо е на плажа то са само крясъци, негативност в отношенията в семейството, дори за нещо елементарно се подвиква, постоянно са някакви забележки, за мен това е много дразнещо. Четох в книгата на Мадлен Алгафари "Поправителен за родители", ситуация в която деца си играят и ровят в някаква саксия, българката става, крещи, всички я гледат как въдворява ред, другата австрийка ако не ме лъже паметта, отива и спокойно и тихо казва нещо на детето и то спира да рови. И когато живееш в такава обстановка и такива отношения, в един момент "балона" се пръска, просто не става. Никой не е съвършен, но когато има толерантност, добронамереност, възпитание в отношения и двамата гледат в една посока, много неща могат да се преодолеят.
Моя приятелка ми се обади наскоро и ми каза, че се е разделила с мъжът й, имаха си проблеми знам, но никога не съм си позволила да я попитам нещо за техните отношения, ако тя реши да каже нещо, ако не винаги гледам да си говорим за хубави неща, почивки .... Единственото което й казах е, че децата са големи и да мисли само за себе си. Иначе и двамата са ми много симпатични и там се месеха много родителите им с години, но това са си лични неща, приятелството е едно, техните отношения тяхна работа, но това не означава да прекъсне отношенията, защото те са се разделили.  Гледайте в ютюб има един холандец живее във Велико Търново, събира български килими, направил е каталог, много интересен човек и казва как бившата му съпруга идва в България на гости и каза нещо много интересно за българите: При вас има ли раздяла, развод значи трябва задължително да се мразят. Рядко има цивилизовани отношения за съжаление.

Напротив, винаги съм твърдяла, че това да срещнеш човека, който и след 20 години ще те търпи, а пък и обича, си е невероятен късмет.
За съжаление, в днешно време хората не са толерантни и търпими към кусурите на отсрещния. Затова и толкова много разводи.

Нищо подобно, поне за "по-добри от нас". Това, че някой повече е обмислял, а друг е следвал само поривите си не прави никого по-добър и по-лош. Просто неправилна стратегия. И предполагам, че втория път не си скочила пак слепешката, а си гледала внимателно

Ако първия път е било късмет защо втория път да е различно? Повечето хора просто свалят критериите и това им е целия избор.

Че аз и първия път не съм скачала слепешката, 4 години бяхме заедно, 2 от които живеехме заедно. Шанс. Нямало е как да преценя какво ще стане след детето.