Семейството след 20 г брак

  • 13 138
  • 267
  •   1
Отговори
  • Мнения: 65
Здравейте. Искам да ви попитам нещо което забелязвам в обкръжението ни. Около 75% от семействата около нас се разведоха или ако още не са демонстрират нескрита непоносимост един към друг. Толкова страшно изглежда отстрани.
Говоря за хора 45+ години с добри доходи, с 2 или 3 деца, добри хора бих ги определила. Не е немотията или друга връзка причината, просто казват- не мога да го/я понасям или не го/я обичам вече.
Че не е ли доверието и подкрепата смисъла след толкова години заедно? Егоисти ли станаха?
Вече няма едно нормално семейство да се видим по приятелски. 😒

# 1
  • Мнения: 146
Какъв ти е въпроса, дали са егосити ли? Всеки в даден момент става егоист, но това не би трябвало да вреди на семйните отношения. По- скоро битовизми, липса на креативност, отегчение, еднообразие- все неща които убиват връзките.

# 2
  • Варна
  • Мнения: 1 787
Синдромът на празното гнездо. Децата отхвръкват (дали буквално или просто са пораснали) и изведнъж родителите откриват, че трябва да се опознаят отново. Въпрос на избор е дали ще се "загаджят" отново или ще търсят нова тръпка. Второто е май по-лесното, нали, ако си "пропуснал" нещо, сега е моментът...
В нашата среда две двойки така се разделиха, и се събраха повторно след година-две. От тях ми е това усещане.

# 3
  • София
  • Мнения: 28 677
Здравейте. Искам да ви попитам нещо което забелязвам в обкръжението ни. Около 75% от семействата около нас се разведоха или ако още не са демонстрират нескрита непоносимост един към друг. Толкова страшно изглежда отстрани.
Говоря за хора 45+ години с добри доходи, с 2 или 3 деца, добри хора бих ги определила. Не е немотията или друга връзка причината, просто казват- не мога да го/я понасям или не го/я обичам вече.
Че не е ли доверието и подкрепата смисъла след толкова години заедно? Егоисти ли станаха?
Вече няма едно нормално семейство да се видим по приятелски. 😒
Съвсем основателни причини за развод. Какъв е проблемът?
По-добре сам, отколкото зле придружен/а. Изнасилените бракове вредят.

# 4
  • София
  • Мнения: 13 289
Зависи от хората. Едни се сближават с годините, други се раздалечават. Някои се развеждат, други се женят.
Плясък е права - много хора забравят, че са двойка и изгубват себе си с времето в грижите по децата, дома и т.н.
За да се запази една двойка, трябва и двамата да се стараят да поддържат огъня помежду им жив, да споделят, да общуват и да не заместват връзката си с нещо друго, защото повечето други фактори (вкл. децата и работата) са принципно за много по-кратко време в ежедневието на двойките, отколкото са партньорите им.

# 5
  • Мнения: 68
Въпросът е много тежък, философски.

Тези семейства може би са създадени в резултат на романтична връзка, с "пеперуди в стомаха" и "желязо в гащите", но без мисъл за ценности, произход, възгледи и пр. Така романтиката отлита за няколко години и започва досадата. Появяват се изневерите, от едната или и от двете страни. Лъжите и измамите, преструвките, отравят всичко.

Мисля, че е лесно и логично за обяснение. За изхода - много е казано и изписано.

# 6
  • Мнения: 5 690
И това, което се случва на другите ни интересува защото...?
Или чакаш да се развие настроение в темата, за да зададеш конкретен въпрос?

Разведените не са ли добра компания за срещи Laughing?  Или трябва непременно да се общува със семейство?
(Всичко това е само етикет, хората са каквито са)

# 7
  • Мнения: 65
И това, което се случва на другите ни интересува защото...?
Или чакаш да се развие настроение в темата, за да зададеш конкретен въпрос?

Разведените не са ли добра компания за срещи Laughing?  Или трябва непременно да се общува със семейство?
(Всичко това е само етикет, хората са каквито са)
Конкретния ми въпрос мисля че се подразбира. Ето го: "Какво се случва?"
Интересува ни, защото приятелите ни са ценна част от живота ни.
Ами не, не са добра компания.
Да чуваш непрестанно този какъв или онзи какъв, а сте си отглеждали децата всички заедно, вгорчава срещите. Децата ни са приятели и задават също въпроси.
Какъв етикет съм залепила, че не разбрах?

# 8
  • Мнения: 5 690
не си залепила ти етикет
етикет е семеен или разведен човек
ако някой ми допада за компания, това не зависи от семейното му положение
също не означава, че ще е такъв(предпочитана компания) завинаги
всеки и всичко се променя и е егоистично да се дразним на промените при другите, защото вече не ни устройват
давам различна гледна точка...

# 9
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
На тази възраст мъжете ги хваща втори пубертет, жените малко пред менопаузата също изтерясват и искат да се докажат, че още са млади и го бива. Ако са интелигентни хора, ще минат безболезнено този период и ще запазят семейството си. Но трябва да има обич, уважение и доверие. Ако ги няма, по - добре всеки да си хване пътя и да си начеше крастата. След няколко години може и да съжаляват, но това е положението.

# 10
  • София
  • Мнения: 28 677
И това, което се случва на другите ни интересува защото...?
Или чакаш да се развие настроение в темата, за да зададеш конкретен въпрос?

Разведените не са ли добра компания за срещи Laughing?  Или трябва непременно да се общува със семейство?
(Всичко това е само етикет, хората са каквито са)
Конкретния ми въпрос мисля че се подразбира. Ето го: "Какво се случва?"
Интересува ни, защото приятелите ни са ценна част от живота ни.
Ами не, не са добра компания.
Да чуваш непрестанно този какъв или онзи какъв, а сте си отглеждали децата всички заедно, вгорчава срещите. Децата ни са приятели и задават също въпроси.
Какъв етикет съм залепила, че не разбрах?
Това плюене е въпрос на възпитание или по-скоро на липсата му, а не дали имат или вече нямат брак.

# 11
  • Мнения: 5 690
Точно, Миленака!

# 12
  • Мнения: 18 594
Някои "само" изневеряват, други стигат до раздяла. Няма принудата на обществото да стоят заедно. То добре, при пораснали деца, дето вече разбират, че с малки е доста сложно. Пак са се траяли.

# 13
  • Мнения: 14 905
Авторке, искаш някой друг да е нещастен, докато поддържа твоята фасада. На мен ти ми звучиш егоист и лоша приятелка. Щом не ти харесва комуникацията с тези хора, прекратявай я. Те търсят от теб разбиране, което явно не получават другаде, но и ти не можеш да им го дадеш.

# 14
  • Варна
  • Мнения: 36 651
Хората за тези години се опознават добре и не виждам защо да не е нормално да си писнат до безобразие. Ми то на отсрещния му знаеш и мислите, и кътните зъби, дето се вика. А да седите заедно и да се мъчите взаимно, защо? И хората се разделят/развеждат. Искат да опитат нещо ново, вече имат нужната финансова сигурност, все още са сравнително млади, децата са големи. И така.

Едно време също са си писвали до смърт, да не мислите, че е било по-различно? Просто тогава беше голяма стигма да си разведен. И все още това тъпо мислене битува в някои населени места - ама как може детето ми да живее без баща/майка? И стоят в нещастни бракове и връзки.

За мен няма нищо чудно в обсъжданата тема.

# 15
  • Мнения: 4 728
Нищо в този живот не се получава без нещо.
Даваш ежедневно , влагаш с мисъл, балансираш с разбиране и т.н. защото нищо не се получава даром свише. Винаги първо е даването, ако искаш да имаш добро здраве, стабилна връзка и добра работа. Кой как ще оцелее и какво ще запази и изгради зависи първо от него, нищо не е на всяка цена и завинаги.

# 16
  • Мнения: 3 134
Според мен е освен отегчение е и натрупано разочарование от половинката. Просто в един момент не искаш да се бориш с вятърни мелници и решаваш, че си по добре сам.

# 17
  • Варна
  • Мнения: 36 651
Сама съм от няколко години и ми е повече от добре.

# 18
  • Мнения: 593
За мен лично е в пъти по-лесно след 20 години да преоткриеш връзката си, вместо да създадеш нова на близо 50 годишна възраст. Ние точно това се опитвахме да направим последната година и половина преди мъжа ми да почине( нямахме чак 20 години брак или съжителство, но цялата ни връзка продължи 20 г.и няколко месеца). Да допуснахме някои грешки и двамата в ежедневието, но накрая вече с пораснало дете, наистина имах чувството, че пак сме млади и влюбени. Ако някоя дама на моята възраст сподели какво я е привлякло на тези години в друг човек, ще ми бъде интересно да я прочета. Не за друго, но близо 2 години минаха, а аз не мога да си представя някога да бъда с друг човек. Когато се запознахме сме били млади, влюбени, луди, за мен до края той си беше онова къдрокосо момче, с което се запознах, не мога да си представя да изпитам същото към друг човек -мой връстник, не мога да си представя и той какво ще хареса в мен. Не мисля, че има какво да дам на друг човек в една връзка. Поради ред причини, аз връзка категорично не желая в следващите няколко години, но и за след това не мога да си го представя да се случи. Около мен повечето двойки след 20+ години заедно не са си омръзнали. Имам и много разведени познати, но повечето се разведоха най-често след 5-6 до 10 години от началото, несходствата в характерите обикновено изникват по-рано. Освен наистина хората да са били от дълги години, разочаровани един от друг, но да са се търпели заради малките деца или някаква нова любов да е изникнала.

# 19
  • Мнения: 5 690
Странното за мен е не защо хората се разделят след определен брой години (2 или 20), а защо това е причина за недоволство сред близките им.
Големи хора би трябвало да знаят, че няма нищо вечно, а чуждият живот не е тяхна работа.

# 20
  • София
  • Мнения: 13 289
Никога не съм разбирала как може хора, които се обичат, да си омръзнат, да се отегчат и да нямат вече какво да си говорят или да правят заедно.
Явно просто не са били един за друг и никога не са се харесвали реално (привличане, хормони, страст и т.н., но разчетени грешно), но битовизмите и децата са ги държали заедно, а после спойката вече е станала твърде лака, за да продължат да се търпят.

# 21
  • Мнения: 347
[quote

Конкретния ми въпрос мисля че се подразбира. Ето го: "Какво се случва?"
Интересува ни, защото приятелите ни са ценна част от живота ни.
Ами не, не са добра компания.

[/quote]
Ами случва се това, че на 20 г. вие със съпруга ви сте двама ИНДИВИДИ, не скачени съдове или матрьошки. Развивате се, променяте се, това не е лошо. Същото става и с приятелските семейства. На 45+ и четиримата - вие и някое приятелско семейство, сте по-различни от онези 20-годишни, които сте били.
Ако приятелството за вас е само веселата част и заедното отглеждане на децата, няма как после да не ви дразни, че ви се оплакват.. примерно.

Явно не е било точно приятелство, а общо прекарване на един етап от живота, щом вече не са добра компания.
Няма лошо, намерете си нови приятели, които са ви по вкуса.

# 22
  • Варна
  • Мнения: 36 651
Странното за мен е не защо хората се разделят след определен брой години (2 или 20), а защо това е причина за недоволство сред близките им.

Може би близките им недоволстват, ако са използвани като кошче за душевни отпадъци, докато прясно разделените си преживеят раздялата. Знам какво е, но пък за какво са приятелите, ако ме да те подпрат в тежки моменти?

# 23
  • Мнения: 3 211
Май те е страх, че и на теб ще ти се случи, но другите не са отговорни за страховете ти.

# 24
  • Мнения: 14 905
но пък за какво са приятелите, ако не да те подпрат в тежки моменти?
Точно това тръгвах да пиша. Авторката се мръщи на оплакванията и че нямали с мъжа ù вече семейства приятели да седнат на софра. Приятелите и семействата не са само за софрата и аху-ихуто, все едно аз да я питам какво става с приятелството в днешни дни, никой не иска да те изслуша...

# 25
  • Мнения: 65
Авторке, искаш някой друг да е нещастен, докато поддържа твоята фасада. На мен ти ми звучиш егоист и лоша приятелка. Щом не ти харесва комуникацията с тези хора, прекратявай я. Те търсят от теб разбиране, което явно не получават другаде, но и ти не можеш да им го дадеш.
От никой нищо не искам. Всеки да си живее както е преценил. Когато са ми поискали мнение съм го дала и съм ги изслушала. Нима е егоистично, когато приятел ти каже какво мисли да му кажеш наистина какво мислиш. Като например, че не е прав някой от действията си - гледайки го отстрани.
Обърнахте темата дали съм добър приятел или не, дали ме е страх или не.
По- скоро се питам дали нещата така рязко се оръщат след определена възраст, че едни иначе интелигентни хора, масово изтрещават.
Но вие може да си разсъждавате върху моята личност, колкото искате- все ми е тая.

# 26
  • Мнения: 5 690
Странното за мен е не защо хората се разделят след определен брой години (2 или 20), а защо това е причина за недоволство сред близките им.

Може би близките им недоволстват, ако са използвани като кошче за душевни отпадъци, докато прясно разделените си преживеят раздялата. Знам какво е, но пък за какво са приятелите, ако ме да те подпрат в тежки моменти?
ако близките го позволяват тогава кой е виновен?
Винаги може да се каже, виж ако искаш да продължим нашето общуване не желая да слушам хули по адрес на Х, близки бяхме и с двама ви, имаме общи спомени!

Последна редакция: чт, 01 фев 2024, 11:23 от ☀️🌙🌬️🔥💧❤️🙏

# 27
  • София
  • Мнения: 13 289
... Нима е егоистично, когато приятел ти каже какво мисли да му кажеш наистина какво мислиш. Като например, че не е прав някой от действията си - гледайки го отстрани.
...

Т.е. някой приятел ти казва, че ще се развежда и ти му казваш, че греши. Така ли?

# 28
  • Мнения: 3 211
Хората вече живеят по 70-80 години, не искат да прекарат още 35 години с човек, който ги дразни дори с дишането си. А защо ги дразни е въпрос на много фактори, няма магически сребърен куршум, "10 хака/трика/номера как да запазим брака си" и т.н.

# 29
  • Мнения: 65
... Нима е егоистично, когато приятел ти каже какво мисли да му кажеш наистина какво мислиш. Като например, че не е прав някой от действията си - гледайки го отстрани.
...

Т.е. някой приятел ти казва, че ще се развежда и ти му казваш, че греши. Така ли?

Леле. Естествено че не. Казвам му какво мисля, ако ме пита по конкретната причина. И не, не казвам, че е прав, ако не мисля така и обратното. Нали това са честните отношения.
Твърде принизихте дискусията.

# 30
  • София
  • Мнения: 13 289
За да не я принизяваме, кажи какво конкретно те вълнуват чуждите решения? На тази възраст би трябвало да ти е важно твоето семейство, а решенията на другите са си за тях.

# 31
  • Мнения: 943
20 години? Какво говориш. Открита непоносимост вече демонстрират откровено още след няколко месеца, да не кажа и по-рано. И се чудя, тия двамата какво изобщо ги държи заедно. Че то от километри се вижда, че не могат да се дишат. Ама виж пък откъм жестове, постинги и подобни нагледни материали са ненадминати. Ако не си изкарал час-два с тях, ще си кажеш: Е@а си и романтиката!

# 32
  • София
  • Мнения: 35 153
Изхабяват се връзките, браковете, много хора не успяват да ги съхранят правилно. Трупа се огорчение, разочарования, всеки започва да се затваря в себе си и търси опит да се самолекува....
Нормални са за мен разводите, ненормално ми е да живееш зорлем.
Около мен има разтрогнати семейства, но съхранилите са си съвсем наред и не са малко. Живеят, пътуват, правят секс, работят, радват се на децата и един на друг.

Сега, че авторката жали за собствения си социелен живот и защо трябва излизането да е по двойки - не знам. В моята група сме всякакви и във всякакви конфигурации, понякога особено странни.

Всеки човек има право да е щастлив, без значение на каква възраст и при какви обстоятелства.

# 33
  • Мнения: 41 119
Тези семейства може би са създадени в резултат на романтична връзка, с "пеперуди в стомаха" и "желязо в гащите", но без мисъл за ценности, произход, възгледи и пр. Така романтиката отлита за няколко години и започва досадата. Появяват се изневерите, от едната или и от двете страни. Лъжите и измамите, преструвките, отравят всичко.


За да се запази една двойка, трябва и двамата да се стараят да поддържат огъня помежду им жив, да споделят, да общуват и да не заместват връзката си с нещо друго, защото повечето други фактори (вкл. децата и работата) са принципно за много по-кратко време в ежедневието на двойките, отколкото са партньорите им.

Мисля, че комбинацията от тези две мнения е правилният отговор. Първо за брак са нужни не само пеперуди и страст, а и малко мозък и анализ. Все пак между изживяване на любов и брак има разлика. И, както много пъти съм казвала, успешният брак е между равни - по образование, култура, религия и религиозност, възпитание, социален произход и прочее. Ако има различия с времето те се задълбочават най-често.
И след това вече идва необходимостта и двамата да се грижат за този брак, както е казано в цитата. Едно цвете ако го оставиш без грижа неизбежно ще увехне.

П.П. И не става дума да се насилват да живеят заедно хора, които не могат да се дишат, а да не се допуска да се стигне до там. И според мен ако са спазени двете горни условия много рядко ще има такива ситуации на взаимна непоносимост.

Последна редакция: чт, 01 фев 2024, 12:04 от Черна станция

# 34
  • Мнения: 46 543
Моето обяснение е, че горе долу тогава дори най-големите оптимисти осъзнават, че надежите с човека до тях да гледат в една посока, са безпочвени. И напред ще става само по-зле. Зряла възраст, в която доста хора стават реалисти - животът минава бързо и няма смисъл да търпят повече. Децата са поотраснали, няма го и вече оправданието - да не растат без баща/майка.

Но като цяло около мен нямам такива наблюдения. Повечето ни приятелски двойки са на възраст м/у 45 и 55 г. и не виждам вълна от раздели. Такава имаше в началото, до средата на 30-те.

# 35
  • Мнения: 419
И около мен бракове и връзки  падат като домино. Мисля, че има различни причини за това.

Някои, двойки имат обич в началото, но с времето в рутината, трудностите в ежедневието лека по лека се отдалечават в един друг. Един ден, децата им порастват и осъзнават, че човека отсреща не е този, за когото си се оженил.  Той вече не е техният истински север, а всеки гледа в различна посока. Има различни мечти и цели.
Други пък се оказва, че зад фасадата на "прекрасно семейство и подреден дом" е стояло дългогодишно търпене и трупане на неприязън. Стоят заметени под килима изневери или множество малки предателства и когато детето отлита от гнездото, подават молба за развод.

Трети пък се развеждат защото ги хваща кризата на средната възраст и искат пак огън в слабините и пеперуди в стомаха Simple Smile
Четвърти, изначално са се оженили по грешните причини и е нямало обич в началото.
Има още много варианти.
 За да не се стига до разпад е добре да се полагат двустранни усилия за запазване на връзката. И да не се почват връзки по грешни причини. И да си даваме време, и да си прощаваме.  Не съм експерт, но си мисля, че ако хората полагат повече усилия във връзките си, нямаше да се разпадат толкова. Това разбира се не важи за токсичните отношения и за крайностите.

# 36
  • Мнения: 3 211
Проблемът е, че бракът/дългата връзка изисква екипна работа и ако единият е махнал с ръка, другият нищо не може да направи.

Иначе и тази тема е благотворна за хора, които държат да се самоизтъкнат колко са добри в поддържането на връзка, освен това на 20-25 са избрали с много мислене най-подходящия човек за партньор с невероятната си мъдрост. Sunglasses Класика.

# 37
  • Мнения: 41 119
Проблемът е, че бракът/дългата връзка изисква екипна работа и ако единият е махнал с ръка, другият нищо не може да направи.

Иначе и тази тема е благотворна за хора, които държат да се самоизтъкнат колко са добри в поддържането на връзка, освен това на 20-25 са избрали с много мислене най-подходящия човек за партньор с невероятната си мъдрост. Sunglasses Класика.

И също толкова благотворна за много повече хора да си намерят оправдание  във факта, че е масово и следователно нормално явление и нямат ама хич никаква вина за разрива. То все едно градушка паднала - божа работа, какво да правиш Simple Smile

# 38
  • Варна
  • Мнения: 36 651
Е, хайде сега, как така нямат вина? За краха на една връзка вина имат и двамата, това и ясно на всеки. Никой не е ангел. Съответно никой не е и пълен дявол.

# 39
  • Мнения: 147
Здравейте. Искам да ви попитам нещо което забелязвам в обкръжението ни. Около 75% от семействата около нас се разведоха или ако още не са демонстрират нескрита непоносимост един към друг. Толкова страшно изглежда отстрани.
Говоря за хора 45+ години с добри доходи, с 2 или 3 деца, добри хора бих ги определила. Не е немотията или друга връзка причината, просто казват- не мога да го/я понасям или не го/я обичам вече.
Че не е ли доверието и подкрепата смисъла след толкова години заедно? Егоисти ли станаха?
Вече няма едно нормално семейство да се видим по приятелски. 😒

Идеалистичният поглед към семейството  няма да ти помогне да разбереш приятелите си. Има много неща в една връзка, които може да нагорчат, и не е редно да очакваш да си наясно какво точно е станало с твоите приятелски семейства, там има болка или срам, или гняв, които не са за чужди очи. Доверието често се разрушава рязко, трагично и непоправимо. А приятелите не са такива само защото някога са се били вписали в определена "нормалност". Надали сте ги харесали само защото отговарят на удобния критерий за сплотена щастлива двойка и като излязат от там - опа, нещо им има. Плюй си в пазвата и извличай поуки, доколкото е възможно.

# 40
  • Мнения: 3 211
Утре може на мъжа ти да му прещрака и да тръгне по любов, балонът и за една секунда може да се пукне. За мен еднаква грешка е всичко да отдаваш и на себе си, и на външни фактори, винаги е смес и от двете. Но всеки с илюзиите си.

# 41
  • Мнения: 12 823
Според мен, за да се разпадне един брак след 20 години, когато потърпевшите са към 45, е точно криза на средната възраст и нищо друго.
Не ги свързват вече грижите по децата и в този момент или двамата ще се преоткрият, или ще се разлетят в различни посоки, защото ей го, "на попрището жизнено средата".
Без наистина да са остарели, започват да се паникьосват, че малко остана и започват да наваксват.
Което е разбираемо и оправдано, един живот е и няма смисъл да го живееш, както не искаш.

# 42
  • Мнения: 65
Salvina Не се опитвам да разбера приятелите ми. Опитвам се да разбера тенденцията.
Нито се опитвам да изтъкна моите отношения, защото не са нито цвете, нито за пример.
Никъде не твърдя че някой трябва да търпи нещо което не му харесва.
Моето мнение по моя въпрос е че хората забравят, че всеки в крайна сметка живее своя живот (във връзка или не). Партньорството е уважение към другия без завишени очаквания. И не разбирам какво след 20 г значи- не го обичам.

# 43
  • Мнения: 12 407
Никак не харесвам общоприетото мнение, чекъм 40-50 годишна възраст жените и мъжете изтрещяват и изведнъж зарязват всичко и хукват да търсят пеперуди в стомаха.
Към 40-50 годишна възраст си достатъчно осъзнат, знаеш какво искаш, знаеш какви компромиси можеш да направиш и какви - не, и също така знаеш, че няма да живееш вечно и не си заслужава да стоиш във връзка, която си е отишла, само защото иначе приятелите ще цъкат с език.
Освен това да се опитваш да спасиш една връзка,която си е отишла, само защото преди е хубава, е глупаво и безсмислено и е като да ядеш развалена храна, защото преди е била вкусна.
Всъщност,колкото по-дълъг е брака, толкова по-трудно е решението, отстрани изглежда като"изведнъж  заряза всичко". Обичайно всъщност е резултат от много дълъг процес на осъзнаване,че тази връзка е добре да бъде приключена.

# 44
  • Мнения: 5 690
Тенденция е в мало преди време, всеки да е в брак и той да се крепи с все сили.
Много причини има един брак да се разпадне и като я няма стигмата разведен, е лесно да се направи крачката.
...Моето мнение по моя въпрос е че хората забравят, че всеки в крайна сметка живее своя живот...
това би трябвало да е отговорът.

# 45
  • София
  • Мнения: 38 595
Аз лично се разведох, за да търся спокойствие. Писна ми от непрекъснатия "survival mode", в който ме беше вкарал бившият в последните 3-4 г.
А той защо изперка - не знам. Отказах се да анализирам там.

# 46
  • София
  • Мнения: 35 153
Че си обичал един човек преди 20 години, не значи, че ще го обичаш и следващите 20.
Нищо не ти е гарантирано, макар и живота да е безоблачен.

# 47
  • Мнения: 12 407
Освен това 20+ години брак често означава начало на връзката в по-крехка възраст и вие тепърва растете, развивате се, променяте се, добивате опит. Не винаги това се случва заедно и в една посока. Или пък тогава не знаеш с какво би направил компромис ис какво - не, правиш разни, които обаче се отразяват зле в дългосрочен план и т.н.
Много е лесно на някого да му се лепне етикет "изтрещя", особено за другия във връзката, на когото така не му се налага да помисли какво е неговото участие в разпада на тази връзка.

# 48
  • Мнения: 419
Освен това 20+ години брак често означава начало на връзката в по-крехка възраст и вие тепърва растете, развивате се, променяте се, добивате опит. Не винаги това се случва заедно и в една посока. Или пък тогава не знаеш с какво би направил компромис ис какво - не, правиш разни, които обаче се отразяват зле в дългосрочен план и т.н.
Много е лесно на някого да му се лепне етикет "изтрещя", особено за другия във връзката, на когото така не му се налага да помисли какво е неговото участие в разпада на тази връзка.

И другото, което често повтарят е "Нещо и стана....". Simple Smile А какво стои за това "изтрещяване" и какво ѝ е станало, обикновено не е за разказване.
Един бракоразводен адвокат бях гледала в youtube и ми се запечата какво каза "Marriage is like a lottery you are probably not gonna win"  [Брака е като лотарията, вероятно няма да спечелиш]

Последна редакция: чт, 01 фев 2024, 14:26 от metal.vixen

# 49
  • Мнения: 12 407
Терапевтката ми се шегуваше - видиш ли някоя жена на 40+ години да зареже всичко и да замине за Венецуела, например, не е откачила, оправила се е Joy

# 50
  • Мнения: 5 690
Цялата истина за края на една връзка рядко се знае отстрани. Дори това, което се споделя е цензурирано, половинчато и субективно. Така, че да съдим отстрани на кой какво му е станало е много, много грешно.
Освен това брак се сключва при определени изходни обстоятелства, а те се променят непрекъснато. Няма гаранция, че човекът, в който си се влюбил ( а може и изобщо да не си) ще е същия след Х години.
Уважение и подкрепа, търпение и разбиране е едно, но когато няма пресечна точка от един момент нататък ставаш жертва на отложената раздяла.

# 51
  • София
  • Мнения: 38 595
И да поддържаш един "брак", само защото всички останали казват, че сте "супер", а ви виждат един път годишно, просто не си струва.

# 52
  • Мнения: 1 257
Малко е пресилена тази статистика.
Според НСИ през 2022 са разтрогнати 9525 брака общо (за всички възрасти), ето ви и разбивката по местоживеене и възраст -https://www.nsi.bg/bg/content/3046/%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BA%D0%B … D1%83%D0%B7%D0%B8. Вижда се,  че най-големият брой разводи е във възрастовата група 40-49, но като тенденция, няма нищо плашещо, на фона на сключени 26013 нови брака (2022, пак общо за всички възрасти, и пак от НСИ). Като се вземе предвид, че за възрастова група 40-49 не е много характерно да се живее без брак, а за всички следващи е, излиза че много повече хора заживяват в двойка, отколкото двойки се разпадат.
Отношенията с роднини и приятели след разпада на една двойка, е тема съвсем различна от внушението, че има епидемия от раздели. Но според мен междуличностните и приятелските отношения зависят от много други фактори, и в много пренебрежимо малка степен от това дали човека е в двойка или не е. Много жалко, ако такива дълбоко лични решения се отразяват на приятелствата. То толкова са били и приятелства при това положение.

# 53
  • Мнения: 1 833
За мен описаните бракове са успешни. Независимо, че са приключили.
Хората успяват да се намразят с майка, брат, сестра, съсед, колега при положение, че не делят деца, ипотека, заплата и тоалетна чиния, пък тук се учудваме, че за 20 години хората вече не се търпят? Smiley Някои хора стават непоносими, други натрупват разочарование след разочарование, понякога дори да простиш връщане назад няма.

# 54
  • Мнения: 5 690
Манди бо, и аз не мисля, че в повечето случаи (без да генерализирам) прекратените връзки са били грешка. Напротив, създали са условия за израстване, когато моментът е настъпил - са приключили.
Животът е поредица от уроци (и ако се зацикли не можеш да продължиш напред).
Разбира се, че някои могат да простят изневери, хазарт, побой , игнориране лошо отношение, деградиране, различия в интересите и целите... Други не могат да простят или пък нямат тези предизвикателства.
Живот, какво да правиш.
Важното, е че винаги имаш избор! И последствия 😄.

# 55
  • София
  • Мнения: 38 595
Ами, да. Ако са избутали поне един абитуриент, то семейството си е изпълнило задачата.

# 56
  • София
  • Мнения: 35 153
Винаги съм казвала, че брачните договори трябва да са с презаверка на 10 години да речем.
Ако искаш - искаш, ако не искаш - без циркове да се разтрогват и кой откъде е.

# 57
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 965
Без циркове ще е прекрасно, но за целта е нужно хората да са достатъчно осъзнати и да не приемат другия като своя собственост.

И брачните договори не дават гаранция, че с този човек ще остареете, не ти гарантира нито обич, нито уважение, нито разбирателство.

# 58
  • Мнения: 5 690
Чак пък договор със срок 😄, така де, някои са си договори, ама други не са.

Ами, да. Ако са избутали поне един абитуриент, то семейството си е изпълнило задачата.
да, и този е сред измеримите показатели.
Десетки други ползи (и щети но за тях не говорим) са неизмерими.

# 59
  • София
  • Мнения: 35 153
Брака си е договор отвякъде, трябва повече гъвкавост Mr. Green

# 60
  • Мнения: 430
А не трябва ли да се полагат грижи, за да оцелее любовта?!
Не, че винаги и грижите ще помогнат.

# 61
  • София
  • Мнения: 35 153
Трябва, но трябва да е двустранно.
Някои хора се усещат, че просто само дават и живеят в някакъв копнеж да получават, а това не се случва.....
Е, колко така.

Също така, няма задължителен елемент в обичането. Понякога просто приключва и никакви байпаси не могат да го върнат. Ей така, без причина.

# 62
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 965
Брака си е договор отвякъде, трябва повече гъвкавост Mr. Green
Бракът да, брачният договор урежда само имуществото, затова казах, че не дава гаранция за любов докато смъртта ни раздели. То няма такова нещо, което да я гарантира де...

# 63
  • София
  • Мнения: 38 595
И аз винаги съм си мислила, че развалянето на брака трябва да става като развалянето на трудов договор.

# 64
  • Мнения: 5 690
А не трябва ли да се полагат грижи, за да оцелее любовта?!
Не, че винаги и грижите ще помогнат.
моят отговор е, че нищо не трябва на всяка цена. когато полезното и приятното надделяват над щетите сигурно има много какво да се направи, за да се спаси една връзка.

# 65
  • Мнения: 130
Има известна тенденция на увеличаване на разводите, с по-голяма лекота се разделят хората, може би е от времето, разводът вече не е стигма (макар че в България не сме толкова напредничави в схващанията като цяло).

# 66
  • Мнения: 11 935
И ние сме с 20+години брак, по-точно, тази година ще станат 24.Съответно,приятели имаме всякакви, женени, с втори бракове моми, ергени, разведени и овдовели, за жалост. Аз не деля приятелите си по семейно положение. "Софри" си организирам с всички, според свободното им време. И разбира се, според общите ни интереси.
А причините за раздяла може да са много. Дано не звучи маниерно, но в основата е това, че някои хора не умеят да обичат или не умеят да бъдат обичани. В други случаи има разминаване между очаквания и реалност. Има и не малко случаи, какво да говорим, понякога любовта идва не точно когато си на възраст за женене и не когато си свободен.
Ами, случки от живота. Замислете се, ако ги нямаше, какъв раздел от шедьоврите на световната литература нямаше да  има.

Последна редакция: чт, 01 фев 2024, 21:38 от Светкавица

# 67
  • София
  • Мнения: 38 595
Аз се разочаровах много от семейните приятели. ОК, че се дръпнаха от мен.
Но някои жалки мишки са ме следили в социалните мрежи и навън и са докладвали на бившия. Месеци след раздялата говоря.

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 08:29 от Rockstar

# 68
  • Мнения: 5 690
Явно са били негови, а не твои приятели през годините.

# 69
  • Мнения: 12 407
А ние имаме споделено родителство над приятелите ни Joy
Понякога се виждат с бившия ми мъж, понякога се виждат с мен, не си правим общи сбирки и всички са щастливи и доволни.
Истината е, че когато са семейни приятели, за тях също не е лесно, защото изведнъж те не знаят как да реагират, как да се държат, за тях и разделени, пак сме им приятели, не искат да взимат страна. Улеснихме ги максимално, като им казахме, че няма нужда да взимат страни. И пак се появяват разни такива неща като кого да поканят на рождения си ден примерно Grinning

Последна редакция: чт, 01 фев 2024, 21:43 от Mosquita

# 70
  • София
  • Мнения: 35 153
Ами, аз съм била бивша приятелка, само защото не съм заела страна. Глупаво е, много глупаво, но не страдам вече.
Който иска е до мен, който иска съм до него.
Въпросът е, че имам повече запазени приятелства с мъжете, съответно с новите им жени, семейства.
Говоря ви за 6-8-10 години след разтрогване на брака.

# 71
  • Мнения: 5 690
Което пак връща темата в изходна позиция, че е въпрос на възпитание и осъзнаване как общуваме, какво очакваме от близките си, къде са границите ни/им.

Мерси съм за такива затормозяващи отношения. Не ми стигат трудностите в живота ми и приятелите да
ми създават смут в душата 😄.
Айде, прав им път!
С роднините е по-сложно но и там така, горе-долу.

# 72
  • Мнения: 2 191
Майка ми ми казваше като бях малка, че много малко хора наистина обичат този, за когото са се омъжили/оженили.

В началото са си мислели, че се обичат, след няколко години са разбрали, че не, но вече са вложили толкова много, че продължават да опитват.
И накрая им писва и се отказват.


Много тъмно виждане за брака, но може би има доза истина.

В моето семейство за едно поколение съм видяла 2 развода и 2 не много щастливи брака ...
Май само дядо и баба са били съвсем по любов.

# 73
  • Мнения: 5 690
Любовта не е константа и не е завинаги, нали?
Може да я е имало после да се замърси, дори да се унищожи от нови впечатления от любимия.
Нали затова се казва, че любовта и омразата са много близки.
Освен това влюбените хора са склонни да идеализират обекта и не виждат съвсем обективно всичките му характеристики.

# 74
  • София
  • Мнения: 38 595
С течение на брака се натрупва много скрито недоволство. И трябват разговори, чуване и отстъпки. Когато единият си тегли на една страна, другият дори да се опитва да остане на едно място, не може. То е като физиката - всяка действие има обратно по посока и равно по сила противодействие.

Последна редакция: чт, 01 фев 2024, 23:43 от Rockstar

# 75
  • Мнения: 5 690
Така е, Рок, съгласна.

Понякога дори не е нарочно това теглене настрани.
Има случаи единият може да се развие в неочаквана/ нежелана посока, и вторият няма желание или капацитет да го следва.
Еми никой не е виновен, или е? Кой е? Този с по-големия капацитет или този с по-малкия 😄? И безброй други варианти, разбира се.

# 76
  • София
  • Мнения: 35 153
Всичко има, даже истинска любов.
И не, не трябва да се обясняваме защо и как, просто така.

# 77
  • София
  • Мнения: 38 595
Никой не е виновен. Но трябва да имат капацитета да седнат и да се разберат. Остават заедно или се разделят мирно. А не да започнат да се обвиняват и отмъщават, че тогава става мазало.

# 78
  • София
  • Мнения: 35 153
Ми, всеки от неговия си опит.
Аз лично на твоето до 6 месеца бих държала.

# 79
  • София
  • Мнения: 38 595
То, фактически, като се събрахме да живеем отново заедно, издържах два месеца и половина.

# 80
  • София
  • Мнения: 35 153
Фактически те четем 3 години, да не кажа повече.

# 81
  • София
  • Мнения: 38 595
Айде да не забиваме в конкретика в тази тема. Аз наистина се старая да изказвам общо мнение, не само за моя случай, а и за други дълги бракове, някои приключили, други не.
Примерно има много възрастни двойки, които живеят заедно "за пред хората". Всеки в отделна стая, единия става, другия ляга, ама 50 г брак имат.

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 00:15 от Rockstar

# 82
  • София
  • Мнения: 35 153
Ми, техен начин си е. Хора на по 70- 80, така са научени, така трябва, защото срамота.
Е, сега вече не ни е срам.

# 83
  • Мнения: 5 690
Чудесно спасение от хъркането е отделната стая 😆.

# 84
  • Мнения: 766
Способността за обич я няма. Много хора си остават на ниво възможност за обич, която не прераства в способност. Но те, естествено, не го осъзнават и се бутат да създават семейства, без да могат да създадат такива реално. Защото семейство не е да подпишеш, да си купиш една панелка и да се размножиш. Любовта, ако я има, вижда възможности, през цялото време и не си представя да се откаже. Вижда един милион не, един милиард различни неща, които могат да се случват и да я поддържат. Ако я няма, вижда скука, криза на средната възраст, оправдава се с времето, с настъпващите болежки, типични за възрастта, с всяка трудност житейска. Щом двама души не са щастливи, не трябва да бъдат заедно. Не ценим нищо хората, все си мислим, че сме от прецаканите, че зад ъгъла има нещо велико, което пропускаме, че настоящето е едно и също. Не, нищо не се повтаря. Днес завивките ни са се нагънали по друг начин от вчера. Никога не могат да го копират вчерашния ден. Връзката всеки ден е различна, дори нищичко да не правим. Днес разходката може да е по същия маршрут, но птичето на дървото ще е друго и преминаващите автомобили и миризмата от някоя пекарна няма да е на банички, а на гевреци и т.н… Днешният ден никога няма да се повтори. Утре сме с един ден по-стари. И всичко е адски вълнуващо, не скучно. Ако обичаш, обичта расте във времето, битовизмите не могат да я убият или нещо друго. Ако ти отвръщат със същото е велико. Как да ти отвръщат? Ами мисленето да е същото, за уникалността на всеки миг в човешкия живот. Толкова много неща могат да правят заедно двама души, но… Да, не сме същите, променяме се, неизбежно е, но пък сам по себе си този факт е много вълнуващо нещо. А любовта е да искаш да си част от тази промяна на другия и той да иска да е част от твоята промяна и заедно да се променяте, но отново към любов, не към липсата и, не към трупането на обвинения, заради несправянето с проблемите, а оттам и ненавист. Лабилна психика с по-нисък интелект и всичко отива по дяволите. Проблемите побеждават. Когато назад има много и напред ще има, но когато назад реално е малко / не говоря за години заедно/ напред вече не го искаме и се разделяме. То и децата се случва да ни ядосват доста понякога, но не ги изхвърляме. Продължаваме. Макар да изглежда, че нямат много общо двете форми на любовта, все са непредставимост да се откажеш, дори и да е трудно. И най-важното: да усещаш, че си струва, защото ако не усеща човек, че си струва, няма смисъл. Мислили са погрешно, че се обичат в началото, не са се обичали. Може да е било страст, притискане от роднини/ хайде бе, другите имат вече по две деца, а ти…/, финансов интерес, да се види какво е/ чисто любопитство/, бягство от лоши родители, опит да се забравят предишни чувства, бременност / непланирана/, страх от самота…. и идват някакви навици, и а сега, а утре да приключим агонията и минали едни 20 години. Първото копче на ризата е закопчано грешно, другите също се закопчават грешно през годините и в един момент двойката  вече иска да я дръпне, да я скъса и изхвърли тая изкривена риза.

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 00:56 от Rumi11111

# 85
  • Мнения: 5 690
Явно ми се спи и чета по диагонал, и малко пропускам, и не разбирам текста.
И на заден план ми крещи мисълта, защо различните начини да са непременно грешни начини.
Ми това е техния начин да си изживеят живота.
Ма не обичат достатъчно, ма не се борят достатъчно, ма не правят компромиси, ма егоисти и прочие...
Е? И? Техните уроци минават по този път.
Някак надменно ми се струва мисленето, че само който се старае среща и задържа любовта.
Все си мисля, че е дар свише.

# 86
  • Мнения: 147
Salvina Не се опитвам да разбера приятелите ми. Опитвам се да разбера тенденцията.
Нито се опитвам да изтъкна моите отношения, защото не са нито цвете, нито за пример.
Никъде не твърдя че някой трябва да търпи нещо което не му харесва.
Моето мнение по моя въпрос е че хората забравят, че всеки в крайна сметка живее своя живот (във връзка или не). Партньорството е уважение към другия без завишени очаквания. И не разбирам какво след 20 г значи- не го обичам.

Каква тенденция. Още преди сто години в класа на дъщеря ми от близо трийсет деца само няколко живееха с двама родители. Сега ти се е случило с някой наоколо и изведнъж забелязваш, че хората се разделят. Хем всеки живеел неговия си живот, хем какво им стана, дали не са егоисти. Тенденцията е вече да не се женят изобщо. Няма кой да те кръсти разведен и да се чуди какво ти е станало - събираш багажа и чиста работа.

# 87
  • Мнения: 41 119
Майка ми ми казваше като бях малка, че много малко хора наистина обичат този, за когото са се омъжили/оженили.

Вероятно е така, но тогава кой им е виновен?  Независимо дали просто не са обмислили или са се оженили по някаква сметка или необходимост, вината си е тяхна.
Имали били различен капацитет и това си проличало... Ми пак не са мислили. Щом са влюбени да си изживеят любовта, ама е тъпо да се женят, ако единият се цели в облаците, а другият е доволен да лази в тревата.
И накрая, но не последно - нужни са и малко компромиси за не толкова важните неща, да не се поддават на емоции и от дреболии нещата да ескалират до скандал, защото всеки иска да се наложи на инат. Такива работи. Но пак трябва да го правят и двамата, ако само единият се опитва няма да стане. Което е до човек, следователно пак до обмисляне. А за обмислянето е хубаво да не се избързва, нека мине време, нека поживеят заедно, после да се оженят, ама да не бързат веднага с дете...

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 10:09 от Черна станция

# 88
  • Living for Pleasure
  • Мнения: 267
Тенденцията е по-скоро отражение на ценностите сред хората. За успешно семейство и брак съответно трябват споделени определени цели и виждания. Как се прилагат е различно във всяка връзка, но самите те винаги са едни и същи. Казано по-друг начин, за да имаш определен output, ти трябва и определен input.
Ценностите на хората не съответстват с успешен брак и семейство, съответно го виждаме това потвърдено и статистически.
За мен е толкова просто. Хората получават това което търсят, искат и към което се стремят с действията си, без значение дали го осъзнават или не.
Аз дори се чудя как хора които подхождат толкова повърхностно към връзките, после се чудят защо им се разпадат. За мен е напълно логично.

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 11:27 от Gentleman of Leisure

# 89
  • София
  • Мнения: 38 595
Има ценности и ценности. Примерно психическото и физическото здраве са по-ценни от един брак. Едно време не се е смятало така, обаче.

# 90
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 965
Не вярвам, че има човек, който не иска, но някак насила се жени. Да не сме Средновековието...
Аз лично нямам познато семейство, което да се е женило поради причина, различна от любов. Проблемите идват, когато мине време, свалят се розовите очила и любовта си отиде, когато се окаже, че нищо не ги свързва тези двама човека, поне не емоционално. Хората рядко получават това, което търсят. Всеки иска партньор, връзка, човек, с когото да са заедно в добро и зло, но защо не се получава това, е дълга тема и вече се коментира. Но въобще не съм съгласна, че щото това търсели и това получават.

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 14:49 от AIDA_N

# 91
  • Living for Pleasure
  • Мнения: 267
Ти изместваш темата.
Има хора с физически и психически здравословни проблеми с напълно успешни бракове в които и двамата съпрузи са предоволни от връзката им.
Аз не говоря за какво е било еди кога си преди. Това което имах предвид е, че хората водят начин на живот и правят избори спрямо йерархия на ценности които предопределя определен изход, което и го наблюдваме.

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 11:33 от Gentleman of Leisure

# 92
  • Мнения: 5 690
Аз не разбирам, защо се настоява непрекъснато, че семейството(т.е. брак) е важно да се запази на всяка цена.
Едно време е имало обществен натиск.
Повече търпение да имали, съгласна съм но често на границата с примирение, че няма други варианти.

# 93
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 965
Абсолютно. И аз не разбирам. То не върви, ама зорлем да го стискаме и бутаме... Щото нали ценности...

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 11:37 от AIDA_N

# 94
  • Мнения: 1 833
Около мен всички си мечтаят за любов и семейство откакто навършихме 25 години. И мъже, и жени. Имам по-далечни познати, които са вечните ергени на 40+, но не знам дали в даден момент не са се опитали и те да създадат връзка.
Това, че семейството не е ценност, за мен не е вярно. Но вече не е ценност да търпиш.

# 95
  • София
  • Мнения: 38 595
Ценност е нещо което е ценно.
Ако е кълбо от нерви, от което всички страдат, кое му е ценното?
А пък ако е хубаво, спокойно, богато на материални и духовни богатства, кой ще бяга от него?

# 96
  • Living for Pleasure
  • Мнения: 267
Rockstar, именно. Ако ти се окажеш в брак в който най-логичното решение е развод (било то защото партньора ти е пияница, насилник или каквото и друго да е), означава че за да стигнеш до тук си направила серия от решения които не са били адекватни спрямо това което искаш. Нали тук визирам че никой човек който иска брак не го прави с мисълта да е временен, или да не е щастлив в него. Но за да са ти правилни изборите спрямо това което искаш, трябва да имаш и правилни ценности (цитирам те: "хубаво, спокойно, богато на материални и духовни богатства") които да ги водят и по които да преценяваш отсрещната страна.
И тук подчертавам личния избор, а не бягане на отговорност от типа на "той се промени/излъга ме" и т.н. Не случайно всеки човек има собствена глава на раменете си, и ако отказва да я ползва по предназначение това не е ничия чужда вина.
Разбира се това се отнася със същата сила и при мъжете и при жените, това далеч не е полово разграничен проблем.

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 11:47 от Gentleman of Leisure

# 97
  • Мнения: 2 589
Не вярвам, че има човек, който не иска, но някак насила се жени. Да не сме Средновековието...

Според мен взели са някакво чувство за любов. И може би неосъзнато са приели да правят големи компромиси.
Всъщност тези компромиси са били много повече от (уж) любовната тръпка.
И с годините отегчението, умората, досадата... стават трудни за носене

# 98
  • Мнения: 5 690
Ценност е нещо което е ценно.
Ако е кълбо от нерви, от което всички страдат, кое му е ценното?
А пък ако е хубаво, спокойно, богато на материални и духовни богатства, кой ще бяга от него?
трудно вярва на това някой, който не го е преживял лично, а не като близък страничен наблюдател.
Не говоря, че има семейства без проблеми, казвам, че някои са непреодолими или поне увреждат единия или и двамата трайно.

# 99
  • София
  • Мнения: 38 595
Ами нали говорим за 20 години?
На 20 преценката и ценностите са едни, на 40 - малко по-различни.
Освен това, 20 години са си 20 години. Хората се променят. Ама наистина много се променят.

# 100
  • Мнения: 943
По мои наблюдения, точно взелите се по любов, много по-често стигат до раздели и разводи. Как да прецениш колко и докога е любов? Понякога не трае много дълго. Оженилите се по сметка по имат за какво да се натискат заедно и да си траят.

# 101
  • Мнения: 1 388
Здравейте. Искам да ви попитам нещо което забелязвам в обкръжението ни. Около 75% от семействата около нас се разведоха или ако още не са демонстрират нескрита непоносимост един към друг. Толкова страшно изглежда отстрани.
Говоря за хора 45+ години с добри доходи, с 2 или 3 деца, добри хора бих ги определила. Не е немотията или друга връзка причината, просто казват- не мога да го/я понасям или не го/я обичам вече.
Че не е ли доверието и подкрепата смисъла след толкова години заедно? Егоисти ли станаха?
Вече няма едно нормално семейство да се видим по приятелски. 😒
Според мен е защото се женят неосъзнато - на 20 малко от тях имат акъл и късмета да са избрали правилния за тях партньор, просто защото спят заедно, време е или е по-удобно финансово (за кредит или за да не плащат два наема), после забременяват и снежната топка става по-голяма, докато съвсем не осъзнаят, че всъщност не се харесват.
Запитайте се колко от тези двойки са били на равни начала, образовани, без драматични скъсвания от предна връзка, които да са им повлияли, с тяхно си жилище и без натиск от близки или приятели.

А и както са казали преди мен, хората се променят.
Защо да са егоисти? Не е ли егоистично да задържаш до себе си човек, който не иска да е с теб, като използваш децата или защото ти не можеш да си представиш да не си женен/омъжен?

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 12:05 от Linda*kiss

# 102
  • Мнения: 5 690
Ако се позовавам само на темата и нямам собствено мнение ще остана с впечатлението: Бавно и полека освен соченето с пръст, че си разведен в характеристиката ти се записва и ,,вземаш грешни решения,,. Добре, че нито едното, нито другото  го вярвам.

# 103
  • Мнения: 1 833
Да, точно. Аз се считам за вярна, лоялна, търпелива и емоционално стабилна жена, но изобщо не знам дали ще съм такава след 20 години, пък какво остава мъжът ми да знае. Представям си да изчаткам и накрая да му кажат "ами да си гледал".

# 104
  • Мнения: 1 388
Е, не е толкова позорно, че си се "излъгал" по въпроса с брака като си бил едва на 20.
Хората израстват. Имат право да осъзнаят някои неща.

Ако съвсем съзнателно си се оженил, за да се докопаш до позиция в офиса или по-хубава "квартира" и после търсиш да набедиш другите за развода си - тогава може и да е срамно ама по едни други причини.

# 105
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Аз пък в обкръжението си нямам нито едно семейство с развод. Повечето са заедно над 20 години. Двама познавам които са се развели, но още когато децата са били малки. Самата аз се разделих с бащата на големия ми син , когато детето беше много малко, въобще не помни живота ни преди. Според мен хората вече имат много малко търпимост към различията си и не чакат децата им да отлетят, преди да си оправят живота.

# 106
  • Мнения: 1 388
Синдромът на празното гнездо. Децата отхвръкват (дали буквално или просто са пораснали) и изведнъж родителите откриват, че трябва да се опознаят отново. Въпрос на избор е дали ще се "загаджят" отново или ще търсят нова тръпка. Второто е май по-лесното, нали, ако си "пропуснал" нещо, сега е моментът...
В нашата среда две двойки така се разделиха, и се събраха повторно след година-две. От тях ми е това усещане.
Свят шарен. Аз също знам за две двойки 2 пъти женени.
Едната ми е позната. Казва, че вторият път като се е развела със същия мъж, е било много лесно и без колебания.
Втората двойка още са женени. Меденият месец траял 1 година. Мъжът отново е с любовници.

# 107
  • Мнения: 5 690
А не мислите ли, че всеки има лична класация на ценностите. Като в рамките на живота, понякога позициите се разместват.
За едни семейство/брак стои в челните позиции. За други, по ред причини, тази ценност е по-долу.
(В исторически и политически, даже и религиозен план семейство на всяка цена е решавало много проблеми.)

# 108
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 205
Че не е ли доверието и подкрепата смисъла след толкова години заедно? Егоисти ли станаха?
Изнервиха се хората, а и отвсякъде валят такива съвети, развеждай се, какво го търпиш, то просто си е мода да се фръцнеш и да тръшнеш вратата Worried Егоистите поне си гладат собствения интерес, в повечето случаи на развод хората не си мислят за интереса въобще.

# 109
  • Мнения: 5 690
Като потърпевша от труден брак на родителите, който не върви но се крепи с кански усили и тежки жертви казвам, че и родителите могат да бъдат егоисти, създавайки отровна среда за децата си, само защото отстояват позиция на ,,аз този брак ще го запазя каквото и да ми струва,,.
Не се оплаквам, приела съм, че хората се раждат при различни изходни условия и тези са моите. Но виждам повече нюанси.

# 110
  • Мнения: 41 119
Проблемите идват, когато мине време, свалят се розовите очила и любовта си отиде, когато се окаже, че нищо не ги свързва тези двама човека, поне не емоционално.

Ето, пак моята теза Simple Smile Сватба само заради розовите облаци, без анализ какво ги свързва освен пеперудите и хормоните. Последните са идеални за едно приключение, но не стигат за брак. Много голямата любов не стига, колкото и да пламти. Ако се придържаме към алегориите с пламъка, нека сравним борови трески и дъбов пън. Първите палят лесно, горят буйно и след половин час ги няма, само пепел. Пънът захваща бавно, гори със слаб пламък, но пък цяла нощ и все топли. Та кое дърво ще си изберете за камината?

П.П. И да поясня - не казвам да се търпи. Като е станало непоносимо нека се разделят хората, а не да се мъчат. Аз наблягам на предварителната подготовка за да се намали шансът да се стигне до мъки. Понеже и по професия съм си контрактмениджър знам, че 80% от провалените проекти се провалят поради лошо преговаряне и договаряне преди да започнат и само 20% от други непредвидени обстоятелства. Защо с брака да не е същото?

Иначе вижте темите от семейния форум - ма той викал, пиел, дрогирал се, залагал, посягал, не помагал, скитосвал,  ама се женят, забременяват и раждат и се надяват на нещо си??? А после пускат теми тук и плачат.

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 13:04 от Черна станция

# 111
  • Мнения: 5 690
Ако ще говорим с алегории природата/вселената е създала и борови трески и дъбови пънове.
И от двете има нужда.

# 112
  • София
  • Мнения: 19 257
Донякъде разбирам авторката. Както тя, така и приятелят трябва да се съобразява с отсрещния и да не го товари прекалено.

# 113
  • Мнения: 41 119
Ако ще говорим с алегории природата/вселената е създала и борови трески и дъбови пънове.
И от двете има нужда.

Нищо лошо, само че са за различна употреба. Боровите дъски са екстра ако искаш само да пийнеш едно пред камината, дъбовият пън е за цяла нощ.

# 114
  • Мнения: 5 690
Ако ще говорим с алегории природата/вселената е създала и борови трески и дъбови пънове.
И от двете има нужда.

Нищо лошо, само че са за различна употреба. Боровите дъски са екстра ако искаш само да пийнеш едно пред камината, дъбовият пън е за цяла нощ.
това важи за теб, ако опитът и желанието ти е да стоиш цяла нощ пред камината.
Нюансите идват от това, че на някои им е скучно да стоят пред камината цяла нощ,
други вършат още 5-20 неща, от които вътрешно горят и им трябва само от време на време да се сгреят(бъзр пламък) , трети не понасят топло... и още безброй възможни варианти.
Т.е. съдим по собстени измерители, неизмерими показатели за другите хора!

# 115
  • Мнения: 147
Бавно и полека освен соченето с пръст, че си разведен в характеристиката ти се записва и ,,вземаш грешни решения,,.
Абе изключено е милото да се пропие рязко след 10 години, а да хукне по мацки като се види в пари е абсолютно невъзможно. Само на глупавите се случва, на другите всичко им е ок.

# 116
  • Мнения: 5 690
Бавно и полека освен соченето с пръст, че си разведен в характеристиката ти се записва и ,,вземаш грешни решения,,.
Абе изключено е милото да се пропие рязко след 10 години, а да хукне по мацки като се види в пари е абсолютно невъзможно. Само на глупавите се случва, на другите всичко им е ок.
нали

# 117
  • Мнения: 1 388
Понякога хората не са лоши сами по себе си, но не са един за друг. И осъзнават различията си с времето и ситуациите, на които са подложени.

А едни на 20 са интроверти, но на 50 поради ред причини решават, че това вече не е техният мироглед. Пък човекът с него си казва "ама нали такъв семеен те избрах/ такава домакиня ти предложих".

# 118
  • Мнения: 41 119
Ако ще говорим с алегории природата/вселената е създала и борови трески и дъбови пънове.
И от двете има нужда.

Нищо лошо, само че са за различна употреба. Боровите дъски са екстра ако искаш само да пийнеш едно пред камината, дъбовият пън е за цяла нощ.
това важи за теб, ако опитът и желанието ти е да стоиш цяла нощ пред камината.
Нюансите идват от това, че на някои им е скучно да стоят пред камината цяла нощ,
други вършат още 5-20 неща, от които вътрешно горят и им трябва само от време на време да се сгреят(бъзр пламък) , трети не понасят топло... и още безброй възможни варианти.
Т.е. съдим по собстени измерители, неизмерими показатели за другите хора!

Нищо такова. Няма лошо всеки да иска различно и ако ти е скучно цяла нощ пред камината не го правиш, а пийваш и бягаш. Аз не съм казала нищо против това (който има пеперуди, нека си ги изживява). Пиша против объркването - хем ти е скучно цяла нощ пред камината, хем си наемаш стая за цялата нощ, но я палиш пак с борови клони, знаейки че ще студуваш до сутринта или ще си тръгнеш без време посред нощ.


Бавно и полека освен соченето с пръст, че си разведен в характеристиката ти се записва и ,,вземаш грешни решения,,.
Абе изключено е милото да се пропие рязко след 10 години, а да хукне по мацки като се види в пари е абсолютно невъзможно. Само на глупавите се случва, на другите всичко им е ок.

Е, не са 10, а 35.  И не съм говорила за глупави, моля моля. Глупав значи да нямаш акъл в главата. А аз говоря за случая, когато този акъл не се използва, а решенията се оставят на пеперудите в корема. Схващаш разликата, нали?

Май трябва да спра да пиша, всички разведени ми скачат в единен фронт, което всъщност е нормална реакция Simple Smile

# 119
  • Мнения: 1 388
Никога не съм разбирала как може хора, които се обичат, да си омръзнат, да се отегчат и да нямат вече какво да си говорят или да правят заедно.
Явно просто не са били един за друг и никога не са се харесвали реално (привличане, хормони, страст и т.н., но разчетени грешно), но битовизмите и децата са ги държали заедно, а после спойката вече е станала твърде лака, за да продължат да се търпят.
И аз така мисля.
Въпреки че се опитвам да съм с отворено съзнание, че понякога хората имат периоди на промени, на излизане извън характер така да се каже, и после се връщат към същността си. Често обаче преди развод хората си мислят, че това е просто криза в брака, а то се оказва, че реално си е съществено различие в характерите, което си е било там в началото, а бракът се е крепял за децата, за кредита и за пред хората (че да не вземат да не ги канят приятелите им, които са още по двойки Grinning)

# 120
  • Мнения: 943
Според мен проблемът идва оттам, че на нашето поколение  му се набиваше правилото, че ако любовта не е страстна и изпепеляваща, това не е никаква любов, а бракът по сметка е нещо много лошо. И ако да речем бабите ни не са имали право на свободен избор, ето - ние имаме. Затуй масово се изпоженихме по любов от пръв поглед. И накрая се оказа, че бабите, дето не са имали избор, са имали по-голям успех в изграждането на стабилно семейство. Или поне така изглежда отстрани. Ние с ММ баш в най-голямата криза в отношенията ни, отстрани изглеждахме като перфектната двойка. И то не, защото лицемерим, ами просто спазваме някакво приличие да не се дъвчем като горчиви краставици пред хората.

# 121
  • Мнения: 1 388
Според мен най-голямата грешка е да няма любов, защото в един брак се изисква толерантност и компромиси, които се правят много по-лесно като наистина харесваш човека до себе си и имаш чувства към него. А ако няма любов, като изтече кредита/порастнат децата, тези компромиси толкова много са натежали вече, че и сексът, ако по някакво чудо е оцелял, не спасява брака.

Но идеална формула не претендирам да знам. Със сигурност би улеснило в любовта да имат и споделени цености, вяра и мироглед.

# 122
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 965
То и любов да има, ако е едностранна, в един момент от отсрещното кофти отношение бързо ти минава...

# 123
  • Мнения: 3 211
Май трябва да спра да пиша, всички разведени ми скачат в единен фронт, което всъщност е нормална реакция Simple Smile

Аз не съм разведена, 20+ връзка и брак, и не съм съгласна с теб. Въобще не вярвам, че с голям акъл и много анализи на 20-25 се взимат интимни решения за цял живот. Просто хората с голямо Его обичат да се самоизтъкват впоследствие и да рационализират изборите си. Считам също така, че никой брак/връзка не е издълбан в камък и както днес се бием в гърдите колко сме велики заедно, така утре палачинката може да се обърне и да сме разведени. Всичко тече, всичко се променя.

# 124
  • Мнения: 5 690
Не виждам смисъл да давам отчет за товадали съм разведена, или семейна.
Възгледите ми по точно този въпрос са такива отдавна.
Пиша, защото виждам масово генерализиране, а уж хората са против генерализирането.
Както ти казваш или не са положени усилия, или изначално е взето грешно решение или все пак има вариант  "П.П. И да поясня - не казвам да се търпи. Като е станало непоносимо нека се разделят хората, а не да се мъчат."
Демек разведените се поставят в позиция да доказват, че са изпълнили всички точки.
(посочвам твоите примери, защото сега конкретно на теб ти отговарям)
Едно време са горяли вещици. Ама няма такива неща като получавам факсове - вещица си!
Сега има малко по-различно мнение по въпроса, е не всички, но все пак не горят хора.
В следващи години генерализирането и вкарването в обществено приети норми е погубило много животи. Отплесвам се, извинявам се, темата е много по-дълбока.

(Личното ми мнение, което много от вас с твърде логично мислене няма да приемат е, че всичко е уроци и за всеки човек уроците са различни.)

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 17:16 от ☀️🌙🌬️🔥💧❤️🙏

# 125
  • Мнения: 1 388
То и любов да има, ако е едностранна, в един момент от отсрещното кофти отношение бързо ти минава...
Да, така е. Но двустранна имах предвид.

# 126
  • Мнения: 41 119
Женена съм на 28 след 7 години тествана връзка.

# 127
  • Мнения: 3 211
Женена съм на 28 след 7 години тествана връзка.

Почти като мен, и? (На 29 след 8г) Какво значение има? Голямо тестване падна, можеше да се разделим.

# 128
  • Мнения: 1 388
"Защо хората се разеждат след 20+ години брак?"
Защото не са имали решимостта по-рано.

Ако се развеждаш след 20 години брак, вероятно дълго си предъвквал проблеми и решения.

# 129
  • Мнения: 3 211
"Защо хората се разеждат след 20+ години брак?"
Защото не са имали решимостта по-рано.

Ако се развеждаш след 20 години брак, вероятно дълго си предъвквал проблеми и решения.

Казват, че всеки дълъг брак се крепял на 2-3 теми, които никога не се повдигат. Stuck Out Tongue

# 130
  • Мнения: 932
Понякога може късно да си осъзнал, че си бил доста добре манипулиран. Има изкусни манипулатори, които така изиграват нещата, че ако човекът отсреща ги обича, но е с ниско самочувствие и наивен, минава доста време,  докато се осъзнае и прозре истината. После да събере кураж и ето времето си минава.

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 14:40 от Tina*

# 131
  • Мнения: 41 119
Женена съм на 28 след 7 години тествана връзка.

Почти като мен, и? (На 29 след 8г) Какво значение има? Голямо тестване падна, можеше да се разделим.

Именно, ако нещо не е било наред сте щели да се разделите. не сте се оженили след 6 месеца само заради пеперудите? Тогава какво оспорваш в моето мнение?

# 132
  • Мнения: 5 690
Подмина се без коментари  тезата ми, че хората имат различна лична класация на ценностите (някои даже нямат такива).
За мен това обяснява изцяло поведението им.

"Защо хората се разеждат след 20+ години брак?"
Защото не са имали решимостта по-рано.

Ако се развеждаш след 20 години брак, вероятно дълго си предъвквал проблеми и решения.

Казват, че всеки дълъг брак се крепял на 2-3 теми, които никога не се повдигат. Stuck Out Tongue

# 133
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 965
"Защо хората се разеждат след 20+ години брак?"
Защото не са имали решимостта по-рано.

Ако се развеждаш след 20 години брак, вероятно дълго си предъвквал проблеми и решения.

О, да! Тук съм напълно съгласна!
После си казваш - защо чаках толкова дълго, а не се реших по-рано.... Но както и да е.
Липсата или наличието на семейни ценности няма общо, няма.
Уиш май беше писала преди време, че намираш някакъв мъж, съответно жена, все едно си пуснал тото. Може да се падне джакпот.
Аз съм убедена, че колкото и да избираш, накрая се оказва, че всичко е на късмет.

# 134
  • Мнения: 5 690
Не съм съгласна, че няма.
Душевният мир може да измести семейството като ценност (и други варианти).

Това, което някои наричат тото и късмет аз наричам дар свише.

# 135
  • Мнения: 419
"Защо хората се разеждат след 20+ години брак?"
Защото не са имали решимостта по-рано.

Ако се развеждаш след 20 години брак, вероятно дълго си предъвквал проблеми и решения.

Казват, че всеки дълъг брак се крепял на 2-3 теми, които никога не се повдигат. Stuck Out Tongue

Ох, много се смях на това. Simple Smile Толкова е добро. И вярно...в изненадващо много на брой случаи.

# 136
  • Мнения: 3 211
ЧС, можеше след година да се разведем въпреки тестването. А може оженилите се само след 6 месеца заедно - да дочакат внуци. Няма гарантирано успешна формула. Ако го беше срещнала на 32, пак ли щеше да чакаш 7 години?

# 137
  • Мнения: 932
Разбира се, че е късмет. Няма как да опознаеш милиони мъже/жени и също не е ясно в какъв етап на живота си ще сте и през какви драми ще минете.
Така, че всичко е късмет.
Който много избира на нищо не се спира.
Доказано е, че колкото по-голям избор, толкова по-нещастен се чувства човек, защото мисли че се е прецакал и има нещо по-добро.
И друго, опит трябва. Съветите на психолозите са, когато си търсиш партньор, да пробваш с няколко едновременно (нямам предвид секс или групов секс), така ще отсееш най-подходящият между тях.

# 138
  • София
  • Мнения: 13 289
Сестра ми се омъжи за първия си мъж след 6 г. връзка и след година се разведоха. Оказа се, че изобщо не е това, което е показвал преди брака.
С втория имаха връзка едва 3-4 месеца, а са вече 30 г. семейство.

# 139
  • Мнения: 5 690
Аз се учудвам (или не) на още една генерализация.
Щом има различни мнения то те всички са разведени (и няма смисъл да пиша повече Laughing)

# 140
  • Мнения: 41 119
Подмина се без коментари  тезата ми, че хората имат различна лична класация на ценностите (някои даже нямат такива).
За мен това обяснява изцяло поведението им.

И това пак налива вода в моята мелница - който е бил сляп и не е видял, че се жени за човек с различни ценности или даже без такива, какво да очаква освен провал?

ЧС, можеше след година да се разведем въпреки тестването. А може оженилите се само след 6 месеца заедно - да дочакат внуци. Няма гарантирано успешна формула. Ако го беше срещнала на 32, пак ли щеше да чакаш 7 години?

Може разбира се. В науката за управление на риска най-основното положение е, че рискът никога не може да бъде нула, освен ако не се прави нищо. И затова не се говори за елиминиране на риска, а за оптимизиране на риска и редуциране до приемливи граници.  На 32 щях да разсъждавам по-мъдро и да избирам по-бързо. Освен това щях да искам дете и поради това щях да поема по-голям риск, защото детето си заслужава евентуален развод.

# 141
  • Мнения: 5 690
Подмина се без коментари  тезата ми, че хората имат различна лична класация на ценностите (някои даже нямат такива).
За мен това обяснява изцяло поведението им.

И това пак налива вода в моята мелница - който е бил сляп и не е видял, че се жени за човек с различни ценности или даже без такива, какво да очаква освен провал?
нищо не е вечно и разводът не е провал...

# 142
  • Мнения: 41 119
Провал на брака е, как да не е? Не е провал на живота, така е.

# 143
  • Мнения: 766
Според мен, мъжът е прав. Постигаме това, което искаме. Ние сме сумарно постъпките си; след като не се е получило - позволили сме го. Нека двама души да искат да имат хубави, стойностни взаимоотношения, да видим кой може да ги спре. Ами точно никой. Същото е с всичко - с парите, професията, отглеждането на детето. Ние, осъзнато или не, полагаме усилия в посока на личните си желания. Сбъдва ни се това, което искаме. Искаме ли да изграждаме/ нещо, не само хубаво семейство, без значение какво/, но не просто на думи, ще се случи, защото ние това искаме и мислите ни работят именно в тази посока, а те създават подходящите действия. Всяко едно решение си е в комплект с последствията си. Не си представяме нещо - не го правим; светът ще преобърнем, но няма да позволим да се случи, защото е в разрез с нашите ценности. То и затова е много вярно, че парите не променят човека. Ако той е бил леке без пари, после е леке с пари, а ако е бил стойностен човек с висок морал ще ги умножава и инвестира спрямо това, което е той самият и няма да стане друг, само заради големите суми. Рушат се браковете, защото още от самото начало не са били изградени на истински стабилна основа.

# 144
  • Мнения: 5 690
Провал на брака е, как да не е? Не е провал на живота, така е.
точно така, и аз това, казвам животът като ценност стои над брака като ценност
не е провал един развод в никакъв случай сам по себе си, назад съм писала защо мисля така няма да се повтарям

# 145
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 965
Да бе, ако двама души искат и "работят", в смисъл дават всичко от себе си да имат една хубава, пълноценна връзка с точно този партньор, никой не спори, че няма начин да не се получи. Проблемът е в разминаването. Но не съм съгласна, че е същото като с усилията, които влагаме в нещо само наше лично като професия, образование, стремеж да изкарваме пари ако щеш, защото там не го правим двамата, това всеки го осъществява лично и въобще не може да се сравнява със семейство.
Ако в семейството само единият се бори, влага и дава, няма как да се получи, колкото и да го прави, защото иска и защото иска да сбъдне мечтата си за семейство.

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 15:29 от AIDA_N

# 146
  • Мнения: 2 191
Аз имам някои наблюдения, не е разбира се 100% за всички двойки.

1.Тези, които се женят на 19-20 много се променят като личности до 30 и любовта умира.Рядко срещам хора, които са заедно от гимназията.

2.Някои жени, които са били в много патриархално семейство и до 25 не са имали гаджета, се женят за първия, в който се влюбят (познавам цели 3 такива, и трите се мъчат в момента, все още без развод)

3.Голяма химия, бърз брак, после се оказва че не са съвместими

# 147
  • Мнения: 12 407
Провал на брака е, как да не е? Не е провал на живота, така е.
точно така, и аз това, казвам животът като ценност стои над брака като ценност
не е провал един развод в никакъв случай сам по себе си, назад съм писала защо мисля така няма да се повтарям

Аз бих казала, че и щастието като ценност стои над брака като ценност. Нещастен, но спасил брака си не ми се вижда много яка опция.

# 148
  • Мнения: 1 257
Не смятам, че един разпаднат брак е провал. Много голяма промяна - да, но защо това непременно да е лошо? Хората правят генерални промени непрекъснато - преквалифицират се, сменят работни места, сменят жилища, сменят държави и континенти. Звучи ми малко като онези архаични "постулати", които ни набиваха в главата навремето - ако не си раждала, не си жена, ако смениш държавата или имаш партньор от друга държава, предаваш род и родина, ако често сменяш работните си места, си вятърничав и не знаеш какво искаш, ако се разведеш, си второ качество човек и никой няма да те "вземе".
Хубавото е, че тези времена отминаха, колкото и да им е тъжно на някои хора от този факт. Някак продължава да е живо очакването, че жената е тази, която трябва да крепи брака - да се напъва, да се старае, да си застава на главата, да инициира "разговори", да прави компромиси, да прощава изневери, да търпи и да се съобразява с невъзпитани свекърви.
А семейството е работа в екип, съюз между равностойни партньори. Докато не се появи едно цяло поколение мъже, които са израснали и възпитани с това, ще продължава да се вменява на жените, че отговорността за добър брак е тяхна.
Около нас здравите и сплотени семейства са тези, в които двамата са отбор, мъжът участва в домакинството и отглеждането на децата, не си делят приноса и не гледат под лупа кой колко пари внесъл и кой какво направил повече.

# 149
  • Мнения: 5 690
тамата ме подсети за филма Убийството на Сорая М

Ще изкажа последно мнение като не визирам никого от темата.
Много хора живеят с вменени обществени норми и вярвания.
Дори вярват, че са правилните, че имат изцяло лична заслуга в случването им.
Сигурно е така.
Може и да не е така и да го разберат на по-късен етап.
Може никога да не го разберат.
Което не изключва различния опит като правилен, измерен не в средата, а в края на житейския път.
(За мен стана скучно тук, отивам да гледам турски сериали.)

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 15:42 от ☀️🌙🌬️🔥💧❤️🙏

# 150
  • Мнения: 147
Май трябва да спра да пиша, всички разведени ми скачат в единен фронт, което всъщност е нормална реакция Simple Smile
[/quote]

Нормална реакция плюс усмивка ми изглежда снизходително. Все пак защо да отричаме очевидното - на някои бракът не ни се е получил, дефектни сме и така ще останем. Аз нямам намерение да преча или споря, съгласих се с колежката, понеже ми е болно, на щастливите бракове браво и стискам палци да си останат така.

# 151
  • Мнения: 1 388
Има една група в Америка предимно, млади хора, които се женят набързо след 18, защото не вярват в секса преди брака. Та това е вид "семейна ценност" за тази група, но реално самият брак е продиктуван от незряло желание, нагон и някакъв вид споделено верую. На теория звучи скрепяващо това, че и двамата са религиозни, на практика браковете им май са трудни.

Понякога или много семейно ориентираните се женят рано, защото в това вярват и настойчиво търсят. Или точно много сериозно семейно ориентираните имат ясни критерии и трудно се решават, заради осъзнатата отговорност на това да имат добър брак с добър партньор.
Теории много. Предположения.

Последна редакция: пт, 02 фев 2024, 16:19 от Linda*kiss

# 152
  • Мнения: 41 119
Провал на брака е, как да не е? Не е провал на живота, така е.
точно така, и аз това, казвам животът като ценност стои над брака като ценност
не е провал един развод в никакъв случай сам по себе си, назад съм писала защо мисля така няма да се повтарям

Аз приемам темата като дискусия за брака и защо браковете се разпадат. Изобщо не пиша за смисъла на живота и други човешки ценности. Не съм казвала също, че провален брак е провален живот. Бракът е само един елемент от живота и за всеки човек може да е с различна значимост, за някои провален брак може наистина да е и провален живот, за друг да не значи нищо, но изобщо не се занимавам с тази тема.
Бракът по същество е проект, който влиза в сила с подписването на договор и води до определени правни последици. Това е. И като всеки проект причината за сключването на договора е някаква мотивация на договарящите се. И пак като при всеки проект при лош контракт мениджмънт (тоест лоша оценка на рисковете, ползите и вредите от договора) следва провал на проекта, тоест на брака. И аз в тази тема само с това се занимавам - причините да се провали един брак. Не живот.  И обратно, ако проектът е успешен тогава и двамата живеят дълго години в хармония, обич и разбирателство и няма причини за разтрогване на договора.

# 153
  • Мнения: 1 388
Освен това 20+ години брак често означава начало на връзката в по-крехка възраст и вие тепърва растете, развивате се, променяте се, добивате опит. Не винаги това се случва заедно и в една посока. Или пък тогава не знаеш с какво би направил компромис ис какво - не, правиш разни, които обаче се отразяват зле в дългосрочен план и т.н.
Много е лесно на някого да му се лепне етикет "изтрещя", особено за другия във връзката, на когото така не му се налага да помисли какво е неговото участие в разпада на тази връзка.

И другото, което често повтарят е "Нещо и стана....". Simple Smile А какво стои за това "изтрещяване" и какво ѝ е станало, обикновено не е за разказване.
Един бракоразводен адвокат бях гледала в youtube и ми се запечата какво каза "Marriage is like a lottery you are probably not gonna win"  [Брака е като лотарията, вероятно няма да спечелиш]
Този е много интересен за слушане - James Sexton.

# 154
  • София
  • Мнения: 38 595
Фактически, като тегля чертата, въобще не мисля, че животът и бракът ми са провалени. По време на брака изпълнихме сума точки по договора. Ама сериозно ви казвам - доволна съм. Хладно и разумно погледнато - добра работа свършихме.
Просто вече не можем да седим в един офис.

# 155
  • Мнения: 7 457
За мен брака е късмет от лотарията. Колкото и да опознаваш човека, все пак хората се променят. Няма нищо сигурно.
Как ще си изиграете картите,и дали ще останете заедно, зависи от много неща, препъни камъни по пътя, ситуации и решения. Но, само знам, че когато има любов и компромиси, пречките се преодоляват.

# 156
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 205
Щастието само в брака ли се състои?

# 157
  • Мнения: 766
Променяме се е удобно извинение. Разбира се, че се променяме и какво от това? Супер! Промяната ни дава шанса да се развиваме. Затова хората разговарят, обсъждат различните ситуации заедно и ги преодоляват. Ние сме това, което сме отляво и в съзнанието си; не сме лицата си, банковите сметки, професиите, дрехите и т.н. Вчера детето ме ядоса много, после го отнесе и баща му. Но и двамата разбират, че просто съм изнервена в този момент и че ще ми мине. А детето си осъзна грешката. Това е важното. Не може на всеки, винаги, всичко да му е удобно. Има ли любов обаче, тя ще успее, дори в много трудното. Да, след години вече не се притесняваш от другия като в началото, но пък това спокойствие е друг тип очарование. Защо да е скука? И точно трудното ни проверява същността. Залита се малко в крайности. Аз съм последният човек, който ще подкрепи оставането в брак, в който има тежки проблеми като неуважение, обиди, бягство от проблемите със зависимости, ненавист. Но и това, което налага през последните години измислената модерна психология, а именно, при най-малкото неудобство, веднага да се изхвърля другия и да се търси друг, е грешка. Любовта малко и търпи, както си търпим кризите на израстването на децата, същото. Няма как ние сме различни характери и макар и да гледаме в една посока сме си със своите особености. На учители директно съм казвала, че образованието е пълна пародия, че няма нормално преподаване и изпитване. Ами ние, родителите, им вършим цялата работа, тотална анархия. Ето, пак до обич опира. Защото единиците преподаватели, които обичат децата и ги уважават, не следват сляпо неадекватностите на системата, а намират начин да ги научат на важното. Въпреки системата. Щастието не е в това или онова, понеже се пита щастието само в брака ли е; то е само в това да си в хармония със самия себе си. Такива избори да правиш, че да изграждаш удовлетвореност и да можеш да кажеш: ако сега имам възможността да избирам отново, пак същата житейска пързалка искам, с всичките и  трудни, че и непоносими понякога моменти. Искам си моята пързалка, всичко ми е било от полза, даже най-лошото. Направил съм най-доброто на което съм бил способен в конкретния момент. Няма тук женени, разведени, с деца, без деца, слаби, пълни, красиви, непривлекателни, бедни, богати и т.н. Има сбъдва ли се онова, което ти изгражда хармонията.

# 158
  • София
  • Мнения: 17 310
"Променяме се" не е удобно извинение, а най-реалната причина за разводите. Първият ми съпруг отказа да се промени след раждането на детето ни и продължи да живее като ерген. Аз се промених, защото станах майка, а явно се наложи да стана и баща след неговия отказ.
Сега той има много дълъг и щастлив брак с жена, с която нямат деца, а аз имам много дълъг и щастлив брак със съпруга ми и имаме още едно дете и си ги гледаме и двете.
Реално раждането на детето ни промени така, че нямаше как да продължим заедно.
Като притежател на един успешен и един неуспешен брак - абсолютен късмет е, изцяло. Знам, че тези с успешни бракове се ласкаят с мисълта, че са по-добри от нас и затова така хубаво си им се е подредил брачния живот, амааа... Цъ Joy
Ама нищо де, нека си се тупат по рамото, сигурно и аз щях да говоря така, ако се бях омъжила за сегашния ми мъж първо. Simple Smile

# 159
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Обикновено след несполучлив брак си по- внимателен, наблюдаваш всеки знак, много бързо светват сигнални лампи, особено пък ако имаш и дете. Поне така беше при мен. Аз съм на максимата - по- добре сама, отколкото зле придружена. Вдигнах високо летвата, добре, че имах късмет, за да има баланс във Вселената 😊
Вероятно за приятелите на разпаднали се семейства е сконфузно. До вчера и мъжът и жената са ви били близки, как да продължиш приятелство без да обидиш някой? На мен и свидетел по дело за попечителство ми се наложи да бъда...

# 160
  • Мнения: 1 290
Масата нямат уважение в отношенията един към друг, а за "гарнитура", отношенията с родата са "оплетени", месят се,  дават съвети  и докато децата са малки, ангажименти, училище и в един момент всичко трупано с години ескалира. Често особено на почивки, най-дразнещо е на плажа то са само крясъци, негативност в отношенията в семейството, дори за нещо елементарно се подвиква, постоянно са някакви забележки, за мен това е много дразнещо. Четох в книгата на Мадлен Алгафари "Поправителен за родители", ситуация в която деца си играят и ровят в някаква саксия, българката става, крещи, всички я гледат как въдворява ред, другата австрийка ако не ме лъже паметта, отива и спокойно и тихо казва нещо на детето и то спира да рови. И когато живееш в такава обстановка и такива отношения, в един момент "балона" се пръска, просто не става. Никой не е съвършен, но когато има толерантност, добронамереност, възпитание в отношения и двамата гледат в една посока, много неща могат да се преодолеят.
Моя приятелка ми се обади наскоро и ми каза, че се е разделила с мъжът й, имаха си проблеми знам, но никога не съм си позволила да я попитам нещо за техните отношения, ако тя реши да каже нещо, ако не винаги гледам да си говорим за хубави неща, почивки .... Единственото което й казах е, че децата са големи и да мисли само за себе си. Иначе и двамата са ми много симпатични и там се месеха много родителите им с години, но това са си лични неща, приятелството е едно, техните отношения тяхна работа, но това не означава да прекъсне отношенията, защото те са се разделили.  Гледайте в ютюб има един холандец живее във Велико Търново, събира български килими, направил е каталог, много интересен човек и казва как бившата му съпруга идва в България на гости и каза нещо много интересно за българите: При вас има ли раздяла, развод значи трябва задължително да се мразят. Рядко има цивилизовани отношения за съжаление.

# 161
  • Мнения: 7 457
"Знам, че тези с успешни бракове се ласкаят с мисълта, че са по-добри от нас и затова така хубаво си им се е подредил брачния живот, амааа... Цъ Joy
Ама нищо де, нека си се тупат по рамото, сигурно и аз щях да говоря така, ако се бях омъжила за сегашния ми мъж първо. Simple Smile
Напротив, винаги съм твърдяла, че това да срещнеш човека, който и след 20 години ще те търпи, а пък и обича, си е невероятен късмет.
За съжаление, в днешно време хората не са толерантни и търпими към кусурите на отсрещния. Затова и толкова много разводи.

# 162
  • Мнения: 41 119
Знам, че тези с успешни бракове се ласкаят с мисълта, че са по-добри от нас и затова така хубаво си им се е подредил брачния живот, амааа... Цъ Joy
Ама нищо де, нека си се тупат по рамото, сигурно и аз щях да говоря така, ако се бях омъжила за сегашния ми мъж първо. Simple Smile

Нищо подобно, поне за "по-добри от нас". Това, че някой повече е обмислял, а друг е следвал само поривите си не прави никого по-добър и по-лош. Просто неправилна стратегия. И предполагам, че втория път не си скочила пак слепешката, а си гледала внимателно Wink

# 163
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 205
Ако първия път е било късмет защо втория път да е различно? Повечето хора просто свалят критериите и това им е целия избор.

# 164
  • София
  • Мнения: 17 310
Че аз и първия път не съм скачала слепешката, 4 години бяхме заедно, 2 от които живеехме заедно. Шанс. Нямало е как да преценя какво ще стане след детето.

# 165
  • Мнения: 147
"- Тези с успешни бракове се ласкаят с мисълта, че са по-добри от нас.
- Нищо подобно, поне за "по-добри от нас". Това, че някой повече е обмислял, а друг е следвал само поривите си не прави никого по-добър и по-лош. Просто неправилна стратегия."


Щастлива съм! Не сме лоши хора! Не сме някакви гадни и зли.
Повишиха ни в първосигнални и малоумни, урраааа!

Не знам кое изобразява търкалям се от смях, но смятайте, че съм го пуснала.Smile

# 166
  • Мнения: 3 381
"Знам, че тези с успешни бракове се ласкаят с мисълта, че са по-добри от нас и затова така хубаво си им се е подредил брачния живот, амааа... Цъ Joy
Ама нищо де, нека си се тупат по рамото, сигурно и аз щях да говоря така, ако се бях омъжила за сегашния ми мъж първо. Simple Smile
Напротив, винаги съм твърдяла, че това да срещнеш човека, който и след 20 години ще те търпи, а пък и обича, си е невероятен късмет.
За съжаление, в днешно време хората не са толерантни и търпими към кусурите на отсрещния. Затова и толкова много разводи.

Защото, за да запазиш един брак 20 години трябва много работа и компромиси. Повечето се оставят на "кризата на средната възраст" и предпочитат с лекота да търсят нови "тръпки" и "предизвикателства" като забравят, че на 50+ освен ако не са страшно богати трудно ще прилапат някое младо гадженце.

# 167
  • Мнения: 12 407
Не, браковете не просъществуват, защото се правят твърде много компромиси.
Любовта не е компромис, бракът не е компромис, те са хармония.
И под компромис нямам предвид да се разберете на море ли ще ходите или на планина.
Но всеки път, когато правиш компромис със себе си, за да спасиш брака си, всъщност го доунищожаваш.
Обаче така ни учат, връзката е компромис, борба, усилие. А всъщност тя е лекота, спокойствие и хармония.

# 168
  • Мнения: 41 119
Не, браковете не просъществуват, защото се правят твърде много компромиси.
Любовта не е компромис, бракът не е компромис, те са хармония.
И под компромис нямам предвид да се разберете на море ли ще ходите или на планина.
Но всеки път, когато правиш компромис със себе си, за да спасиш брака си, всъщност го доунищожаваш.
Обаче така ни учат, връзката е компромис, борба, усилие. А всъщност тя е лекота, спокойствие и хармония.

Ама то има компромиси и компромиси, не знам как да ги класифицирам - големи и малки, критични и незначителни, компромиси със себе си и компромис какво да гледате по телевизията.  За големите и критичните изобщо не става дума, те не се правят и толкова. Под компромиси тук става дума за малките, които много хора не правят на инат, за да не се минат и да се наложат.

# 169
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Абе понякога човек трябва да знае колко да говори, да не изстреля нещо за което след час, два като му мине нервата ще съжалява.
Компромиси разбира се , че се правят. Не мрънкам, че подритвам пантофите на мъжа ми , събути в средата на стаята, а просто ги премествам. Приемам някои неща, нищо че не са ми по вкуса - например че ако готви, оставя кухнята като след бомба, пе не забелязва , къде е покапал с кафе пода... Той прави компромис с моя крив и чепат нрав. И основното - за 20 години нито един от нас не е обидил другият с епитет. Може да мрънкам, може да буча, но не обиждам. Той също! Не се следим, имаме си доверие, аз мога за няколко дни да отида при приятелки в друг град на гости, той да ди отиде в неговата страна, а аз да съм тук с детето и грижа за дома. Разбираме се почти без думи, изградили сме живота си като танц. Понякога се настъпваме, но с времето все по- рядко.

# 170
  • Мнения: 2 191
Компромисите са неизбежни, няма как с един човек 50 години винаги да сте на едно мнение и да сте толкова перфектно съвместими, че да няма някоя треска да ви дразни.

Но разбира се, човек никога не трябва да прави компромис с основните си ценности.
И също трябва да има баланс, не само единият да се отказва и да приема.

# 171
  • София
  • Мнения: 13 289
От компромис до компромис има разлика.
Една е да направиш компромис и да ядете тази вечер зелен фасул с телешко, което той обича, вместо пилешко бутче с грах, което ти обожаваш, но не ви се готвят 2 манджи. И друго е да си затваряш очите, че той изхарчва семейните пари в казино или през ден се прибира пиян на талпа.
Компромисите в ежедневието показват грижа и внимание за другарчето, компромисите със себе си и с разбиранията си съсипват правещия ги.

# 172
  • Мнения: 1 333
Някои се разделят, други се сплотяват след 20 години заедно. Точно на тая възраст сме, около 50, и в близкото ми обкръжение повечето са със стабилни бракове и поотрастнали деца. От самото начало много добре се напаснаха, едни още от студентските години, други малко след това.
С еднакъв мироглед и цели се върви лесно в  определена посока. Да даваш повече, отколкото изискваш,  е рецептата за щастлив семеен живот. Да обичаш и недостатъците на другия, това е вече истинска любов.

# 173
  • Мнения: 5 690
Леони,
Людмил Стефанов казва, че обикновено, когато в една връзка единият дава повече другия си тръгва.
Баланс е нужен.

Освен всичко друго, което се изкоментира, разликата в успешните и провалените връзки е в подробностите, които и двата вида не споделят, a често участниците и не осъзнават, че правят.

# 174
  • Мнения: 3 381
Аз говоря точно за дребните недостатъци.
Представа си нямате колко хора се мислят за перфектни и безгрешни и разкарват всеки партньор, с когото са били заради пълни глупости.
Говорел странно, носа му бил крив, гърдите й можели да са по-големи. И седят и си кукуват сами прехвърлили 40. Или още по-зле изпускайки последния влак се хващат с ужасен партньор, тъй като часовника тиктака.Понеже никой перфектен не може да ги достигне.
На 50+ тогава става страшно защото след 20 години брак губиш връзка с реалността. Живееш в някакъв балон понеже цял живот си женен и си въобразяваш, че като се разведеш и всички яки мацки ще почнат да ти се лепят. Да... ама не.

# 175
  • София
  • Мнения: 38 595
Вярно е това с живота в балон. Но аз се уча бързо, за всичко в новия живот. Съвсем различно е, но е хубаво. Не е страшно, малко е предизвикателно.

# 176
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 965
Ако ме дразни как говори, ако не ми харесва носът му или нещо друго, въобще няма да започна връзка с него, а не да се омъжа за точно този, а после да се сетя, че това ме дразни. Какви са тези глупости... Досега не съм чувала някой мъж да е зарязал жена си след години брак, защото ѝ били малки гърдите. Rolling Eyes
Нещо започва да ме дразни реално след години, защото наистина хората се променят и това изобщо не е оправдание, както псевдо психоложката се мъчи да ни убеди. И двамата се променят, и да е за добро, много рядко по едно и също време, по един и същи начин, еднакво. Напротив, точно в развитието си често се разминават. Особено когато са от много млади заедно. И единият ако дръпне напред с образование, кариера и т. н., а другият го влачи инерцията, ами ето променили се и се разминали. В един момент се оказва, че нямат нищо общо, но той този момент се е натрупал с годините. Не е станал човек една сутрин и да се е сетил - ааа тая има малки ц*ци, искам развод.

# 177
  • Мнения: 2 202
От компромис до компромис има разлика.
Една е да направиш компромис и да ядете тази вечер зелен фасул с телешко, което той обича, вместо пилешко бутче с грах, което ти обожаваш, но не ви се готвят 2 манджи. И друго е да си затваряш очите, че той изхарчва семейните пари в казино или през ден се прибира пиян на талпа.
Компромисите в ежедневието показват грижа и внимание за другарчето, компромисите със себе си и с разбиранията си съсипват правещия ги.

Ей, под това се подписвам с две ръце.
И пак няма гаранция за нищо. Никога не се знае кой, кога ще изтрещи. Изобщо много ми е странно самодоволството по отношение на междуличностни отношения. Аз за себе си не мога да гарантирам, как ще реагирам в непредвидена/критична ситуация, какво остава за друг човек.

# 178
  • Мнения: 41 119
Като става дума за компромиси, някои се били развеждали заради капака на тоалетната чиния, за това кой как стиска пастата за зъби или от коя страна се развива тоалетната хартия...  Ей за такива неща е нужно човек да прави компромиси, а не за пиянство, хазарт или насилие.

# 179
  • София
  • Мнения: 38 595
Така е, Аида. Аз още 2017 го усетих това нещо. Все едно аз дръпнах рязко напред, а той пое в друга посока. Хем искаше да се състезава с мен, хем не знаеше как, и естествено, не ме подкрепяше.
Просто пред очите ми се оформи една пукнатина, която ставаше все по-голяма.
За тялото ми въобще не се говореше или нещо друго....

Последна редакция: сб, 03 фев 2024, 19:34 от Rockstar

# 180
  • Мнения: 5 690
Като става дума за компромиси, някои се били развеждали заради капака на тоалетната чиния, за това кой как стиска пастата за зъби или от коя страна се развива тоалетната хартия...  Ей за такива неща е нужно човек да прави компромиси, а не за пиянство, хазарт или насилие.
едва ли вярваш в тези доводи.
Те са само за оправдание, защото не се назовават истинските причини.

# 181
  • Мнения: 41 119
не знам, така е. Но съм виждала маниаци и все пак съм склонна да го вярвам, особено след като отлетят пеперудите. А и на всеки е ясно, че това са преувеличения или отделни екстремни случаи, давани просто за пример за да се направи разликата.

# 182
  • Мнения: 5 690
Това са глупости, и който го посочва като довод обижда интелигентността на противника.

# 183
  • Мнения: 3 381
Като става дума за компромиси, някои се били развеждали заради капака на тоалетната чиния, за това кой как стиска пастата за зъби или от коя страна се развива тоалетната хартия...  Ей за такива неща е нужно човек да прави компромиси, а не за пиянство, хазарт или насилие.

Имаше един цитат от "Войната на семейство Роуз" цитирам по памет, когато мъжа пита защо след 20 години тя иска развод и тя отговаря:
- Защото не те понасям когато дишаш, когато говориш.

# 184
  • Мнения: 18 619
И край мен е така. Аз самата имам втори брак, който скоро ще прави 10 години. Направо още се чувстваме младоженци и не знам как ще е след още 10 Simple Smile Може би ще сме твърде улегнали за разводи (аз ще съм на 60!) хахаха Не знам! Животът е изненада Simple Smile Няколко мои приятелки са във втори брак с вече отгледани деца от първия и второ дете тийн от втория брак.

# 185
  • Мнения: 12 407
Точно това сме си говорили с партньора ми - че ако те дразни капака на тоалетната чиния или пастата за зъби, то това означава, че някъде другаде има проблем и трябва да видим какво не е наред.
Когато живеете в хармония, не ви дразнят такива неща.
Бившият ми мъж периодично влизаше във фаза това защо не е оправено, тука защо не е почистено. Беше мъж, който вършеше домакинска работа наравно, че и повече, но и който винаги беше способен да намери нещо несвършено, независимо какво съм направила. Почнеше ли да ми дудне че на перваза на огледалото има прах, ми ставаше ясно, че имаме някакъв друг проблем , който трябва да се решава.

# 186
  • Мнения: 4 728
Когато в една връзка, брак, дори приятелство някой не е разбрал, че компромис/ баланс е равно на уважение, грижа, внимание....ситуацията е с предизвестен край.
Когато разбирането за компромис е свързано с его, инат, зависимости, нараняване на достойнство и физика, липса на уважение( в каквато и да е степен) потърсете помощ .
При всяка връзка съм се ръководила от простичкото правило - всяка проява на  напрежение и неуважение ми е червена лампа, ако заедно с човека ми е по- приятно и живота става по-лек, продължавам с него напред.

Последна редакция: сб, 03 фев 2024, 14:54 от ccvet

# 187
  • София
  • Мнения: 38 595
При бившия логиката ми стана ясна - почне ли да дудне за манджи и неоправено, значи има финансов проблем.
Поле стана ревност=провал с парите от негова страна. As simple as that.

# 188
  • Мнения: 5 690
Така е.
В патриархалните семейства, където търпението е основната препоръка за дълъг семеен живот нерядко се има съвсем друго предвид.
Не съм почитател на феминизма, гледам да съм за еднаквите права на половете. Затова ми правят впечатление приказките днешните жени много говорят, не знаят кога да мълчат, нищо не правят, мачкат самочувствието на мъжа, Абе да не продължавам, че списъкът е дълъг.
Пак казвам не съм феминистка. Но забелязвам  как осъзнаването на жената като човек със същите права и (задължения) дразни много , даже и други жени, и се намират такива , които й казват да си знае мястото.

Допълвам си поста и пояснявам за феминизма, заради Бърди, три поста по долу: днешните феминистки възгледи са многооо крайни, не искам да коментирам дали определени хора са яхнали вълната, за да прокарват разни идеи, защото всичко си има исторически и политически предпоставки да се случва,а от политика ми се повдига.

Последна редакция: сб, 03 фев 2024, 21:57 от ☀️🌙🌬️🔥💧❤️🙏

# 189
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Това пък дуднещ и мрънкащ мъж е толкова секси, колкото германец с бели хавлиени чорапи и сандали...

# 190
  • Мнения: 2 202
Това пък дуднещ и мрънкащ мъж е толкова секси, колкото германец с бели хавлиени чорапи и сандали...

Със сигурност германецът ще е по-секси Simple Smile. Мрънкащ и дуднещ мъж е ад.

# 191
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 205
Вече имаше две теми къде да срещнем идеалния мъж и въпросът остана без отговор. Който знае защо си трае? 😁 Или отговорът е да си живеем сами?

# 192
  • София
  • Мнения: 17 310
"Не съм феминистка, а съм за равни права на половете" ме търкаля от смях Joy
Нещо като не съм веган , само не ям животински продукти Wink

# 193
  • София
  • Мнения: 16 203
Вече имаше две теми къде да срещнем идеалния мъж и въпросът остана без отговор. Който знае защо си трае? 😁 Или отговорът е да си живеем сами?
То аз съм го срещнала и даже съм омъжена за него, но някак си не изпитвам особено желание да го деля с други Laughing, затова си трая. А на въпроса "Къде?" буквалният отговор е:"Под земята." Не съответстваме още на заглавието на темата, заедно сме  само 18 г., 14 от тях в брак. А, да, и съм войствена феминистка.

# 194
  • Мнения: 5 690
"Не съм феминистка, а съм за равни права на половете" ме търкаля от смях Joy
Нещо като не съм веган , само не ям животински продукти Wink
и аз се търкалям на много от мненията. А ако искаш може да споделиш твоето мнение по въпроса. Дискусията замря.

Мъжка работа - да извърши подвиг (например да убие триглавия змей).

Женска работа - всякакви глупости, като например да изглади на мъжа ризата и панталоните за подвига, да почисти меча и доспехите, да почисти коня и да го оседлае, да нахрани мъжа преди подвига, да го изпрати до мястото, на което ще е подвигът, да организира змея, за да не закъснее за подвига на мъжа, след подвига да почисти бойното поле, да погребе тялото на змея, да прибере коня в конюшнята, да почисти меча и доспехите, да изпере и изглади ризата и панталоните на мъжа за следващия подвиг...
Ето ти пример за неравно разделяне на задачи по полов признак.
В пъти по-сложна е мъжката.

Последна редакция: сб, 03 фев 2024, 15:47 от ☀️🌙🌬️🔥💧❤️🙏

# 195
  • Варна
  • Мнения: 1 787
Чета, чета досега е трябвало да се разведа 50 пъти по днешните стандарти. Ама взех, че се научих да пускам покрай ушите си кога ми дудне за нищо (по моите разбирания). След три дни изговарям какво ме е раздразнило в неговите изказвания и си наместваме семейните чакри. И така 35 г. - за нас е работещо, за други вероятно - не. Е, вярно, че не е от тез дето държат речи често. Но е истина,  както някой каза, много къс стана фитила на търпението днес.

# 196
  • Мнения: 1 388
Говорел странно, носа му бил крив, гърдите й можели да са по-големи. И седят и си кукуват сами прехвърлили 40. Или още по-зле изпускайки последния влак се хващат с ужасен партньор, тъй като часовника тиктака.Понеже никой перфектен не може да ги достигне.
На 50+ тогава става страшно защото след 20 години брак губиш връзка с реалността. Живееш в някакъв балон понеже цял живот си женен и си въобразяваш, че като се разведеш и всички яки мацки ще почнат да ти се лепят. Да... ама не.
Явно няма добър ход - ако са 40+ без връзка - изкукали. Ако се хванат на връзка - то с ужасен партньор, защото изпускат влака. Ако пък решат да се разведат на 50+ - заблудени горките Grinning

Последна редакция: сб, 03 фев 2024, 16:38 от Linda*kiss

# 197
  • Мнения: 6 733
Янтра, ми може и да се наследява склонността към прелюбодейство..
 Има си фамилии, в които са си по-шавливи хората. Не всички членове, но повечето. Има си работни, умеятелни фамилии и други не толкова. Има и нерваци, които си крещят и се бият. Те такива неща го разбирам аз.

# 198
  • Мнения: 5 690
Стига с тая карма 😄

# 199
  • Пловдив
  • Мнения: 23 729
Янтра, ми може и да се наследява склонността към прелюбодейство..
 Има си фамилии, в които са си по-шавливи хората. Не всички членове, но повечето. Има си работни, умеятелни фамилии и други не толкова. Има и нерваци, които си крещят и се бият. Те такива неща го разбирам аз.
Е да де, ама аз съм сбор от две фамилии - майчина и бащина, отделно по назад - 4 фамилии, две баби и двама дядовци. И така нататък. Как се знае аз какво съм наследила преди да го изявя - склонноста на дядо ми да кръшка, влечението на баба ми към пръжки с лук, как другата ми баба готви и дядо ми пасе овце? И като се има предвид, че сме 21 век и даже латентно да съм гениална пастирка на крави, това никога да няма възможност да се изяви.

# 200
  • Мнения: 2 202
Пак според мен, значение има начинът на живот в семейството, възпитанието, което се дава на децата и те предават на своите. Някакъв тип поколенчески модели на живот. Нищо общо с карми и подобни.

# 201
  • Мнения: 6 733
Янтра, не чак толкова буквално- дядо ти бил добър овчар и ти ще си. Дядо ти е бил работлив и способен, справил се добре с живота. Вероятността ти да си такава е по-голяма от тази на някой, чийто дядо е бил селският мързеливец. Естествено това е съвсем опростен пример, защото както написа се смесват различни гени и не се знае кои ще се проявят.

# 202
  • Мнения: 11 935
Например - аз млада булка, идва баба ми. И горката ме гледа как простирам. И кротко ми говори "Абе бабе, аз тъй ли съм те учила, едно нагоре, едно надолу, какво ще каже свекърва ти?" И аз "Че какво значение има какво казва свекърва ми?". За баба ми е било важно какво казва свекърва и, свекърва ми, за мен - никак. За баба ми този ред е бил важен, за мен никак.
Или пък, идва бабата и казва" Абе, баби, аз тъй ли съм те учила, едно нагоре, едно надолу, не те ли дразни"И ти казваш," Ами, не". Но после се заглеждаш и си пренареждаш прането, някак ти е по-добре на погледа. След време механично започваш да простираш "правилно", а след още повече време, започваш да мрънкаш на внучката си как простира.
Може и така(макар елементарно) да се обяснят семейните модели.

# 203
  • София
  • Мнения: 38 595
Аз съм пълно диване и много мразя някой да ми дава акъл за ежедневните дейности, още от малка.

# 204
  • Пловдив
  • Мнения: 23 729
Например - аз млада булка, идва баба ми. И горката ме гледа как простирам. И кротко ми говори "Абе бабе, аз тъй ли съм те учила, едно нагоре, едно надолу, какво ще каже свекърва ти?" И аз "Че какво значение има какво казва свекърва ми?". За баба ми е било важно какво казва свекърва и, свекърва ми, за мен - никак. За баба ми този ред е бил важен, за мен никак.
Или пък, идва бабата и казва" Абе, баби, аз тъй ли съм те учила, едно нагоре, едно надолу, не те ли дразни"И ти казваш," Ами, не". Но после се заглеждаш и си пренареждаш прането, някак ти е по-добре на погледа. След време механично започваш да простираш "правилно", а след още повече време, започваш да мрънкаш на внучката си как простира.
Може и така(макар елементарно) да се обяснят семейните модели.
Или съвсем различно развитие - тъй като живея на първи етаж и няколко пъти ми обират простора аз спрях да простирам. Всичко влиза в сушилнята. Изобщо не използвам изкуството на "правилното" простиране. Simple SmileSimple SmileSimple SmileSimple SmileSimple SmileSimple SmileSimple Smile

# 205
  • София /Абсурдистан
  • Мнения: 11 700
Около мен има и такива, които се разделиха, но повечето двойки си живеят всеки своят живот, независимо един от друг. Не са разведени, но и не са заедно. Съжителството е сложно нещо.

# 206
  • Мнения: 2 929
И това, което се случва на другите ни интересува защото...?
Или чакаш да се развие настроение в темата, за да зададеш конкретен въпрос?

Разведените не са ли добра компания за срещи Laughing?  Или трябва непременно да се общува със семейство?
(Всичко това е само етикет, хората са каквито са)
Току виж разведените се оказали заплаха за нейното семейство, където също досадата надделява, но се удържа стоически фронта с усмихнати снимки по социалните мрежи.Laughing
А аз да попитам, защо са ви притрябвали срещи с други семейни двойки, ако вие сте идеалното семейство?
Би трябвало да сте си самодостатъчни.
Аз да си кажа от мой опит. Ами ние никога не сме се обичали кой знае колко. Може и първите 1,2,3 години и дотам.
Децата ни пораснаха и се обезсмисли да поддържаме лъжата, че сме семейство. Това е.

# 207
  • София
  • Мнения: 3 431
Уви, има и такъв елемент в социално отношение. Семейните двойки започват да избягват разведените си приятели, сякаш разводът е заразен. Звънят им да се интересуват от душевното им здраве, но ги изолират от социалните събития- ресторанти, пътувания, гостувания и прочее.

# 208
  • Мнения: 943
Никога никого не сме изолирали. Даже семейните са много по-трудни за каквито и да били уговорки от останалите, които са или сингъл, или разведени.

# 209
  • Мнения: 41 119
Уви, има и такъв елемент в социално отношение. Семейните двойки започват да избягват разведените си приятели, сякаш разводът е заразен. Звънят им да се интересуват от душевното им здраве, но ги изолират от социалните събития- ресторанти, пътувания, гостувания и прочее.

Aко има нещо такова то си има просто обяснение - чувстват се неловко ако двамата бивши са на нож един с друг и все повеждат разговор да чернят бившата половинка. А семейната двойка е в добри отношения и с двамата и не им е приятно да се окажат в такава роля. А и да не е така, темите за децата, съвместни преживявания и прочее някак все отиват към онези, когато са били двойка.

# 210
  • Бургас
  • Мнения: 1 128
С всякакви приятели се събираме, изобщо не ни дреме кой е семеен, разведен, сингъл. Важното е да ни е приятно заедно. Дори бих казала, че по-често се случва да избягваме определени семейни двойки, които не са в цветущи отношения, защото почти винаги ставаме свидетели на кофти сцени и реплики между тях.
Мисля, че ако има хора, които съзнателно игнорират и изолират разведените си приятели, то се касае преди всичко за хора тесногръди и повърхностни. Вероятно и когато са били семейни, отношенията са били фалшиви и позьорски. Иначе не виждам причина да започнеш да избягваш близки приятели, само защото са се развели/разделили или просто са сингъл. Да не сме в миналия век, че да робуваме на предразсъдъци? Пък това за конкуренцията, задаваща се откъм разведената приятелка направо е абсурдно. Само на някой много несигурен в себе си би му минало през ум. Ама...разни хора, разни ид@оти....

# 211
  • Мнения: 943
Аз от близки хора съм чувала за случай с отбягване от страна на уж близка семейна двойка, защото още нямат деца и онези се страхували, че им завиждат, че те имали. После като заимали деца и нашите близки, онези директно си казали, защо не ги търсили близо 10 години наред. Ей това за мен е как да кажа..., че да не обидя половината хора в страната. Но да, има прослойки в обществото с такъв манталитет. Суеверни и невежи.

# 212
  • Мнения: 91
На мен ми прави впечатление, че тези които много се обичат в социалните мрежи в действителност не се понасят и разбират! Не знам себе си ли залъгват или?

# 213
  • Мнения: 44
Моите 5 стотинки по темата. Отношенията в двойката се поддържат през цялото време. Оставят ли се да потънат в битовизми и тем подобни баналности, конят е в реката и когато децата поотраснат, тогава пропастта най-видимо зейва. Личен опит. Моят съпруг все ми казваше, че животът не бил роман. За него важните неща бяха да се е наял, наспал и да е подредено, защото се нервирал. Заявявал ми е, че айде като пораснат децата, тогава ще пътуваме и прочее тъпотии. Да, защото децата са като камъкът на Сизиф и е абсолютно невъзможно да се мръдне някъде с тях (не говорим за бебета, нали). И така в годините съсредоточени в битовизми се превърнахме в съквартиранти. Около мен има достатъчно примери на семейства, които въпреки всички ежедневни неща, се съхраниха като двойка и такива, които не успяха. Да водиш разговор с половинката си само за пазар, готвене, чистене и домашните на децата е най-вярната рецепта за крах. Въпросът е дали ще си го признаеш или ще се оставиш на течението и навика. Изисква се доста смелост, а и това схващане, че разводът/раздялата е нещо егати гадното и край, светът престава да се върти, ми се струва остаряло.

p.s В тази връзка смятам, че бракоразводната политика в България има нужда от промяна. Както съм се подписала за да встъпя в брак, без да ходя по съдии и да ме разкандардисват, така трябва и разводът, особено по взаимно съгласие да е максимално опростен процес. Не говоря нали за тези по исков ред. Но какво пречи, двама души, които са постигнали съгласие кой къде ще живее и кой кога ще вижда децата, да не могат просто да сложат един подпис при адвокат, да се входира и да излезе просто съдебно решение. Но не, въпреки всичко трябва да се ходи в съд и там да се потвърди, че да да, това, дето сме го писали и подписали сме съгласни с него.

Последна редакция: ср, 27 мар 2024, 10:34 от willow5

# 214
  • Мнения: 68
В цяла Европа има утвърдена практика за медиация и много опростени разводи. Изоставена е концепцията за "вина", а децата по правило се дават на отглеждане по равно между родителите. По презумпция се счита, че никой от двамата не е материално зависим от другия, ако е здрав и може да работи.

.... Иначе ако бракът е бил базиран на мимолетна романтична тръпка, после само на битовизми, то значи липсват общи възгледи, общо разбиране на света и неговите ценности. Трудно може да има "гледане в една посока". Оттам идват и драмите, понякога и трагедиите....

# 215
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 965
Хората се събират и се разделят. Не знам какво чак толкова чудно има когато двама човека се разделят. Дали ще се разделят цивилизовано или драматично/трагично, зависи само от техния капацитет и от нищо друго.

# 216
  • Мнения: 1 388
Уви, има и такъв елемент в социално отношение. Семейните двойки започват да избягват разведените си приятели, сякаш разводът е заразен. Звънят им да се интересуват от душевното им здраве, но ги изолират от социалните събития- ресторанти, пътувания, гостувания и прочее.
Звънят им да се интересуват как са събрали смелост за развода или да сравнят дали и техните бракове са на ръба на развод.

Последна редакция: ср, 27 мар 2024, 17:28 от Linda*kiss

# 217
  • София
  • Мнения: 12 554
От висотата на моя 20-годишен брак смятам, че основната причина за множеството раздели и разводи е неспособността на хората да правят компромиси, егоизма им и грешната представа за дългогодишна връзка.

# 218
  • Мнения: 41 119
От висотата на моя 20-годишен брак смятам, че основната причина за множеството раздели и разводи е неспособността на хората да правят компромиси, егоизма им и грешната представа за дългогодишна връзка.

А още преди това е бракуването без мислене и анализ, само заради нагон и пеперуди.

# 219
  • София
  • Мнения: 12 554
Да и това. От сто години съм в тоз форум още виждам как смятат, че добрият секс е добра основа за брак, но се лъжат ужасно много. И после естествено - олеле. Еми олеле.

# 220
  • Мнения: 6 733
С компромиси вкъщи не се живее.

# 221
  • София
  • Мнения: 35 153
И със скапан секс.

# 222
  • Мнения: 3 211
Някои компромиси озлобяват и вгорчават семейния живот и години по-късно. Та много зависи от компромиса... Има непростими.

# 223
  • София
  • Мнения: 12 554
Когато нещо е непростимо, то не изисква правенето на компромиси.

Ms.Gorgeous, никъде не съм казала, че скапаното е хубаво. Или липсващото. Казвам, че сексът НЕ Е най-важното нещо за един добър брак. А пък всеки в този свят сам си преценя, както е модерно да се казва, кое е важно и кое не.

# 224
  • Пловдив
  • Мнения: 23 729
Е защо трябва да е скапан секса?! Просто не трябва да се жениш за първия, който прави добър секс. Освен креватните умения трябва да има и други качества.

# 225
  • Мнения: 6 733
Скапаният секс компромис ли е? Такъв който си заслужава?

# 226
  • София
  • Мнения: 35 153
Ясно е, просто прозвуча, че и с недобър секс става.

# 227
  • Пловдив
  • Мнения: 23 729
Към младите момичета и не-толкова младите - ама гледайте ги тия мъже!

# 228
  • София
  • Мнения: 17 310
Сексът, както и парите, не са най-важното нещо, когато ги има. Като ги няма, стават най-важното нещо и всичко се върти около тях.

# 229
  • Мнения: 41 119
С компромиси вкъщи не се живее.

Тук въпросът е какво се разбира под компромиси. Мисля, че не говорим за едно и също. Ставаше дума за дребните компромиси, които и двамата правят. А основни и неприемливи компромиси рядко трябва да има, ако е мислено добре преди брака. Вярно, понякога хората се променят, но обикновено има подсказки.

# 230
  • София
  • Мнения: 38 595
Ако можете да се изтраете 1000 км на път, взимайте се. 😁

# 231
  • Мнения: 6 733
С компромиси вкъщи не се живее.

Тук въпросът е какво се разбира под компромиси. Мисля, че не говорим за едно и също. Ставаше дума за дребните компромиси, които и двамата правят. А основни и неприемливи компромиси рядко трябва да има, ако е мислено добре преди брака. Вярно, понякога хората се променят, но обикновено има подсказки.

Аз съм се примирила, че мъжът ми стиска пастата за зъби по средата. За мен това не е компромис, дори ми липсва когато е командировка. Толкова съм свикнала да поправям формата на тубичката за паста за зъби.

# 232
  • Мнения: 41 119
Ей за такива дребни неща ставаше дума - пастата за зъби, седалката на тоалетната, къде си оставял обувките... И ако е двустранно всичко е ОК.

# 233
  • Мнения: 6 733
Това не е компромис. Това са нещата от всекидневието, с които свикваш и даже са ти мили.

# 234
  • Мнения: 3 211
Такива дреболии на съжителството въобще не бих ги нарекла компромис. Всички имаме дразнещи навици. Ако нямаш търпимост към такива неща, най-добре да си стоиш сам.

# 235
  • Пловдив
  • Мнения: 23 729
Моя мъж има супер дразнещи ме хобита, ама се примирявам.

# 236
  • Мнения: 46 543
Ей за такива дребни неща ставаше дума - пастата за зъби, седалката на тоалетната, къде си оставял обувките... И ако е двустранно всичко е ОК.
След 20 г. тези неща са се понаместили, по-скоро отдалечаване, пренебрегване, липса на елементарно уважение, нов човек на хоризонта, което е пак следствие от отдалечаването и подобни.

# 237
  • Мнения: 1 833
Ох, като почнат да се изтъкват вдигнати капаци на тоалетни чинии и хвърлени чорапи на пода като невероятни компромиси в брака, звучи сякаш не сте се събирали с хора никога.
Съвсем други компромиси се правят, истински компромиси, ама кой ли ще си признае.

# 238
  • Мнения: 1 333
Смешни са ми тия компромиси, като че ли не може да се намери някакво решение. Голяма работа, като пастата за зъби е стисната по средата - хора различни, навици различни. Защо ММ трябва непремнно да прави нещата като мен? Аз не пипам в неговите неща, той не пипа в моите.  Като цяло, сме на едно мнение по въпроса за хигиентата. (Но той си е чистофейник и много подреден.)
Не знам кой има излишни нерви да се ядосва за тоалетна чиния или обувки.  Ако след 20 години започнат такива неща да дразнят, означава, че друго нещо куца...

# 239
  • София
  • Мнения: 38 595
Дреболиите са сладки даже.
Обаче примерно единият да иска да купят жилище, а другият да не иска - ето това е голям компромис.

# 240
  • Мнения: 1 333
Такива разногласия са съвсем различна категория, а именно, основополагащи въпроси.

# 241
  • Мнения: 41 119
Ох, като почнат да се изтъкват вдигнати капаци на тоалетни чинии и хвърлени чорапи на пода като невероятни компромиси в брака, звучи сякаш не сте се събирали с хора никога.
Съвсем други компромиси се правят, истински компромиси, ама кой ли ще си признае.

Ами аз истински компромиси не съм правила и затова написах тези христоматийни примери, не че и те са конкретни и реални.

# 242
  • София
  • Мнения: 3 431
Истински компромиси се налагат, когато в двойката има сериозни разлики в някои от фундаменталните точки- произход, образование, възпитание, финансов фундамент, възрастов, жизнени приоритети или перспесктиви за бъдещето. Разбира се, трудно е да се изброят всички.
Бих казала, че взаимното привличане е фундамент.
Приоритизиране на партньора, генерално, също.

# 243
  • Мнения: 41 119
Истински компромиси се налагат, когато в двойката има сериозни разлики в някои от фундаменталните точки- произход, образование, възпитание, финансов фундамент, възрастов, жизнени приоритети или перспесктиви за бъдещето. Разбира се, трудно е да се изброят всички.
Бих казала, че взаимното привличане е фундамент.
Приоритизиране на партньора, генерално, също.

Ами аз точно затова казах, че при наличие на такива не се женят. Хубаво, любов. Да си я изживеят за година-две и като почнат да си личат различията да се разделят. Но не и да правят деца и да се женят само заради едното либидо.
Да приемеш да правиш компромис разбирам само ако се появи изненадващо в последствие. Например оказва се, че не можете да имате деца, някаква тежка болест и прочее. Тогава човек трябва да се замисли дали може да приеме това или не. Но всичко изброена в цитат се знае априори и който го е пренебрегна си е негова вината.

# 244
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Ние с мъжа ми имаме различия в мнението си относно възпитание на децата. Причината е, че сме израснали в различни светове - аз в България, той в Сащ, с много строг баща. Той отстъпи - до седмата година на детето така или иначе го гледах сама и се справях отлично с възпитанието. И до днес съм медиатор и посредник между двамата.
Мъжът ми отстъпи когато казах, че не мога и не искам да живея в САЩ, той отстъпи когато реших да се местим от града на село. С времето е видял , че моите решения са умни и разумни. Защото мъжът е главата, но жената ако е умна е вратът.
Аз съм правила други компромиси, на които животът ни е подложил. За това казвам, че бракът е танго - страст, танц, понякога в синхрон, понякога се настъпваме, но продължаваме да танцуваме заедно. И след 20 години да се смеем заедно.

# 245
  • София
  • Мнения: 12 554
Истински компромиси се налагат, когато в двойката има сериозни разлики в някои от фундаменталните точки- произход, образование, възпитание, финансов фундамент, възрастов, жизнени приоритети или перспесктиви за бъдещето. Разбира се, трудно е да се изброят всички.


Не само. Компромис е да се съобразиш и приемеш мнението на другия, въпреки че ти си на различно. И да отстъпиш без цупни, сръдни, драми и прочие. Независимо от темата.

# 246
  • Мнения: 1 833
Скрит текст:
Ние с мъжа ми имаме различия в мнението си относно възпитание на децата. Причината е, че сме израснали в различни светове - аз в България, той в Сащ, с много строг баща. Той отстъпи - до седмата година на детето така или иначе го гледах сама и се справях отлично с възпитанието. И до днес съм медиатор и посредник между двамата.
Мъжът ми отстъпи когато казах, че не мога и не искам да живея в САЩ, той отстъпи когато реших да се местим от града на село. С времето е видял , че моите решения са умни и разумни. Защото мъжът е главата, но жената ако е умна е вратът.
Аз съм правила други компромиси, на които животът ни е подложил. За това казвам, че бракът е танго - страст, танц, понякога в синхрон, понякога се настъпваме, но продължаваме да танцуваме заедно. И след 20 години да се смеем заедно.
Да, за такива компромиси говоря. И ми е трудно да повярвам, че в дългогодишен брак е възможно да не се случи да се изправите пред избор като двойка.

# 247
  • София
  • Мнения: 38 595
Големи избори има на 5-6 години от брака. И трябва да се правят много разумно и с разбиране от двете страни. БМ някак така си налагаше мнението, че все да е на неговото, независимо че това коства неудобства на всички останали. Залагаше конфликти демек. Той и затова е бивш.

# 248
  • Мнения: 12 823
Salvina Не се опитвам да разбера приятелите ми. Опитвам се да разбера тенденцията.
Нито се опитвам да изтъкна моите отношения, защото не са нито цвете, нито за пример.
Никъде не твърдя че някой трябва да търпи нещо което не му харесва.
Моето мнение по моя въпрос е че хората забравят, че всеки в крайна сметка живее своя живот (във връзка или не). Партньорството е уважение към другия без завишени очаквания. И не разбирам какво след 20 г значи- не го обичам.
Тенденцията, както аз я виждам, е следната.
Ако двамата са готови да правят разни неща един за друг и това им доставя удоволствие, и ако сексът върви, и ако се забавляват заедно, то след 20 (и повече) години може да им е хубаво и да се радват на живота си.
Ако обаче се заедно, но не се забавляват, всеки затънал в компромиси и грижи, или ако се забавляват поотделно и вече нямат теми за разговор, или ако сексът не върви и някой от двамата е разочарован от това, или ако някой го е ударил на мрачни мисли и песимизъм, а другият не може да го приеме...

Такива едни промени карат хората да казват, че вече не обичат партньора си. Ами да, той вече не е партньор.
Как ще се случи в едно семейство, не е предопределено, но според мен е чист късмет да си с правилния човек и след 20+ години все още да го мислиш за такъв.
Защото бракът не е нива, та да се впрегнеш, да ореш и да ти омръзне животът:"Дий, воле, дий...".

Така мисля - че не е до усилия, а до хора, до общуване между двамата и до късмет. Просто в онова време с пеперудите си попаднал на човек, който все още е твоят човек, колкото и време да е минало. Могли сте да се изслушвате, да си решавате конфликтите и затова връзката е оцеляла.

# 249
  • София
  • Мнения: 3 431
Истински компромиси се налагат, когато в двойката има сериозни разлики в някои от фундаменталните точки- произход, образование, възпитание, финансов фундамент, възрастов, жизнени приоритети или перспесктиви за бъдещето. Разбира се, трудно е да се изброят всички.


Не само. Компромис е да се съобразиш и приемеш мнението на другия, въпреки че ти си на различно. И да отстъпиш без цупни, сръдни, драми и прочие. Независимо от темата.
Уви, аз не съм съгласна.
Има теми, с които не бих направила компромис.
Ако реши, че днес иска да вечеряме в ресторант Х, а аз - в ресторант У, разбира се, че бих се съгласила без възражения.
Но ако иска да живеем на село и да отглеждаме био домати, а аз- не, тогава това би било сериозно изпитание за нашия брак, меко казано, Тоест- не би било възможно да продължим заедно.
Така, че- определено зависи от темата.

# 250
  • София
  • Мнения: 38 595
Аз и до сега не мога да разбера какви бръмбари му влязоха в главата на БМ за живот и работа в чужбина с две деца ученици в София, едното в гимназия по това време. Мани ме мен.

# 251
  • Мнения: 943
То няма лошо човек да си има принципи и според тях да си търси човека. Но истината е, че няма гаранция, че на някой от двойката няма да му хрумне това с доматите и след 20-години брак. Дори познавам двойки, разделили се заради такива внезапни идеи от нищото. Той при майка си на село, жената в София.

# 252
  • София
  • Мнения: 12 554
Истински компромиси се налагат, когато в двойката има сериозни разлики в някои от фундаменталните точки- произход, образование, възпитание, финансов фундамент, възрастов, жизнени приоритети или перспесктиви за бъдещето. Разбира се, трудно е да се изброят всички.


Не само. Компромис е да се съобразиш и приемеш мнението на другия, въпреки че ти си на различно. И да отстъпиш без цупни, сръдни, драми и прочие. Независимо от темата.
Уви, аз не съм съгласна.
Има теми, с които не бих направила компромис.
Ако реши, че днес иска да вечеряме в ресторант Х, а аз - в ресторант У, разбира се, че бих се съгласила без възражения.
Но ако иска да живеем на село и да отглеждаме био домати, а аз- не, тогава това би било сериозно изпитание за нашия брак, меко казано, Тоест- не би било възможно да продължим заедно.
Така, че- определено зависи от темата.

Човек не се променя изведнъж на 50 и хоп - искам на село. Това са неща, които са ясно много по-рано в една връзка. Въобще химера е това, че хората се променяли изведнъж на сто години. Не, те винаги са си били такива, просто партньорът не ги е познавал.

# 253
  • Между гори и планини
  • Мнения: 9 398
Аз се промених. Когато на 24 се запознах с мъжа ми, въобще не ми е минавало през ума да живея на село. Живяла съм все в големи градове в България и по света. И през ум не ми минаваше. Кой? Аз? Абсурд!
Обаче понякога когато се заричаме, че нещо няма да направим, оня горе ни се смее, подлага изпитания, през които душите преминават катарзис и приоритетите се променят. Така, че вече внимавам в какво се заричам.

# 254
  • София
  • Мнения: 38 595
БМ на 44-45 почнаха да му идват изперкалите идеи. Въобще се промени и още как!

# 255
  • Мнения: 44
И аз изперках. На 40 реших да се посветя на това, което винаги съм искала и мечтала да работя. При вече изплатена ипотека и всичко топ, и поотраснали деца, моят не ме подкрепи, щото съм щяла да взимам по-малко пари...
За целта трябваше да довърша и отдавна отлагана дипломна работа. Исках да отида пролетната ваканция на вилата да пиша на спокойствие, отговорът беше : "Е кво, ще ни зарежеш тука да си пишеш". Децата са на 15 и 8, не е да са бебета... Та тъй.

Последна редакция: пт, 29 мар 2024, 19:12 от willow5

# 256
  • Мнения: 25 672
Имаш и друга опция – мъжът с децата на вилата за ваканцията, ти си стоиш в апартамента да пишеш.
Аз поне не бих си лишила децата от пълноценна ваканция.

# 257
  • София
  • Мнения: 38 595
То голямото "дете" е проблемът.

# 258
  • София
  • Мнения: 12 554
Добре, дами, но вие изперкалите Grinning сте 3, не сте представителна извадка все пак. Говорим за масовия случай.
Разбира се, че винаги ще има изключения. Разбира се, че може да се случи някой човек на 50 изведнъж да изперка и да стане йога слънцеяд. -дали тук във форума нямаше една дама с няколко деца, чиито мъж лудна по йогиня и я напусна?! Но така де, това не е масовият случай.

# 259
  • Мнения: 44
Имаш и друга опция – мъжът с децата на вилата за ваканцията, ти си стоиш в апартамента да пишеш.
Аз поне не бих си лишила децата от пълноценна ваканция.

Или баща им да ги заведе някъде... Варианти бол, но репликата какво ще ходел сам някъде с " тия деца"....

# 260
  • София
  • Мнения: 13 289
Хората винаги се променят и изперкват. Важното е в двойката да изперкват синхронно или поне да се подкрепят в лудостта си.
На младини той изперка да заминаваме и аз хукнах с него. След около 10 г. и вече уреден живот навън - аз изперках да се прибираме и той почна да събира багажа. После той откачи да имаме семейна кантора (при сигурна, стабилна и добре платена работа, че и държавна тогава) и аз се хвърлих с него в дълбокото. После той поиска 4-то дете, аз приех. Аз реших на 45 да се "пенсионирам" и той прегърна идеята. Аз след това откачих за 5-то дете, за да си уплътня "пенсионната" скука и той хукна с мен по клиниките. Сега е наред неговата лудост да се върнем там, където живяхме някога и аз вече си опреснявам езика и говоря на най-малкия.
Изобщо, изперкването си е част от живота ни на нас.
Аааа, йоги не, но сме луди по спорт и здравословно хранене. Даже не помня кой зариби другия.
И понеже аз умирам за сериали със зомбита, а той за италиански футбол, редуваме серия "ходещи" с Интер-Лацио или Рома-Лече.

# 261
  • Мнения: 68
Според мен най-големите разногласия са две.
Едното е къде ще живеят и работят - град, държава. И второто са децата - дали, кога, колко.

Ако няма взаимна договореност по тези въпроси, никакъв брак не може да оцелее.

За всичко останало ми се струва, че лесно би могло да се постигне компромис.

# 262
  • Мнения: 130
Как да не се променят хората, променя ги животът, външни фактори, кризи, болести, какво ли не.

# 263
  • София
  • Мнения: 3 431
Уау. Любовта е лудост, а вие обичате.
Бъдете все така щастливи.

Разбира се, че промените са част от живота.
Променяме се, развиваме се, движим се нанякъде, двайсет години са много време.
Важно е, хората да се чувстват щастливи, заедно и да не си пускат ръцете.
Да има доверие, грижа и внимание към другия.

# 264
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
Навремето, когато забременях с голямата, реших, че на всяка цена трябва да се връщам в Бг да раждам и отглеждам детето си. Месеци премисляхме и прехвърляхме нещата, аз се запънах, купих си билет и се прибрах. ММ се върна след няколко месеца, точно преди да се роди бебето. Огромен компромис от негова страна. 10 години по- късно и с две деца вече, той се запъна, че иска обратно в чужбина. Всъщност разговорите в тази посока бяха доста по- отрано. За съжаление, стечение на обстоятелствата ни принудиха набързо да вземем решението в даден момент. Аз оставих държавната си и добре уредена работа, за да се преквалифицирам изцяло в друга сфера. Огромен компромис от моя страна.
Мисля, че това са двата големи компромиса, през които е минала връзката ни. От друга страна- изгубихме дете, но останахме заедно. Понякога, когато сме на кръстопът или с много грижи на главата, си казвам, че щом тази загуба не ни е разделила( а тогава бяхме млади, на по 20), нищо друго не би могло. 30 години сме заедно, брак имаме от 24.

# 265
  • София
  • Мнения: 12 180
Ще прозвучи елементарно, но хората се разделят, защото не се обичат повече. Когато не обичаш някой може да те дразни, дори с начина, по който диша. Иначе всеки прави компромиси, и разведените сме правили, често твърде много компромиси, но не винаги това е достатъчно.

# 266
  • Мнения: 2 929
Ако можете да се изтраете 1000 км на път, взимайте се. 😁
Ние се изтрайвахме преди години и на 2500. Накрая (след 28 години брак) - само ако единият от нас спи. Joy

# 267
  • Mediterraneo
  • Мнения: 38 390
О, аз на път не го изтрайвам и километър! В самолет/ влак се трае, ама да не сме в колата.

Общи условия

Активация на акаунт