Искам да разбера дедето ми при кой е осиновен роден е на 08.06.2022 година юни месец момче е ,моля помогнете
- Публикувана: 4 фев. 2024, 01:32 ч.
- Последно мнение: 20 фев. 2024, 12:07 ч.
Търся си дедето
Нямате право да търсите дете под осемнайсет годишна възраст, независимо дали сте биологична майка, сестра, леля, вуйна... И никой няма да Ви каже "при мен е". И ако знаете къде е осиновено какво? Ще цъфнете на вратата да си го искате? То да не е вещ?
Значи първо не си го искала, оставила си го. Други хора са го взели, обикнали са го, грижили са се. И сега ще цъфнеш да им съсипеш живота, пък и не се знае дали след още 2 години няма пак да си смениш решението. ДеТе е думата. ДеДе е друго.
Аз няма да съдя жената защо е постъпила така, тя си знае. Но по-гадното е, че след години много от тези деца, разбирайки от някой доброжелател за осиновяването или от самите осиновители, тръгват да издирват биологичните си майки. В този случай не мисля, че някой ще и даде такава информация, не е етично и законно.
Няма много подробности.
Може да е била непълнолетна и принудена от родителите си. Може да е било с увреждане и да са я обработили да го остави.
Доколкото знам, когато дете се остави в дом, не се дава съгласие за осиновяване и то остава блокирано там(така правят от етноса). Винаги има начин да се намери.
Може да е била непълнолетна и принудена от родителите си. Може да е било с увреждане и да са я обработили да го остави.
Доколкото знам, когато дете се остави в дом, не се дава съгласие за осиновяване и то остава блокирано там(така правят от етноса). Винаги има начин да се намери.
Ако детето е осиновено НЯМА право да го търси, независимо дали у с увреждане, дали е била непълнолетна или друго. В домове не се оставя отдавна, закрити са. От родилното детето си излиза или с майка си, или с роднините, ако пази боже майката е починала при раждането, или към приемно семейство. След 30 дни майката, а ако е непълнолетна нейните родители, подписва съгласие за осиновяване или не се появява и не подписва. Има и такива, духват по чужбина и не оформят документите. Във втория случай социалните търсят майката или вариант детето да бъде настанено в биологичното му семейство. Ако това не е възможно, по служебен път след 6 месеца се задейства процедура за вписване на детето в регистъра за пълно осиновяване. Така на 7-8 месечна възраст детето се вписва и започват да му търсят осиновители. Здраво бебе без обременености има реалния шанс да бъде осиновено до годинката дори и без отказ от биологичната майка. От там нататък никой няма право да й дава информация къде е осиновено детето. Ако не е била.лишена от родителски права по съдебен път и поиска да си вземе детето започва процедура по реинтеграция. Дори и да е дала съгласие за осиновяване, ако размисли преди детето да е осиновено, също има право на процедура по реинтеграция.
И кой нормален ще ти каже, детето ти е при мен? За какво го търсиш? Защо си го дала за осиновяване? Вече веднъж си се отказала от него, дай му шанс да има семейство. Имала си шанса, отказала си се!
Причина от сорта на непълнолетна майка и принудена от родителите й да го остави в 21в е мега тъпо оправдание. Изключвам хората от малцинствата.
Причина от сорта на непълнолетна майка и принудена от родителите й да го остави в 21в е мега тъпо оправдание. Изключвам хората от малцинствата.
Да, преди беше нещо подобно.Оставят ги в дом и на 6м.се вясват да се подпишат, за да не може да се осинови детето. Това го правят с цел държавата да им гледа децата (от етноса) и така години може да откарат в дом без право на осиновяване. Като им кеф е си ги прибират, после пак ги връщат.
Една приятелка миналата година работи в дом. Не са закрити всички, разредени са. Там имаше 10 братя и сестри.
Мисълта ми е че ако авторката не е дала разрешение и се е явявала, детето още е там, където го е оставила.
Не знаем всички подробности.
Аз знам че едно време като се роди дете с увреждане и веднага са обработвали майката да го оставя. На село едно момче така се завърна при биологичното си семейство. Малко увреждане имал и майката го оставила, а има 2 други деца.
По комунизма непълнолетни родителите са ги принуждавали тайно да раждат и оставят децата, тогава е било направо немислимо непълнолетна да роди и особено бащата ако духне. Някои хора още си живеят с тези нагласи.
Една приятелка миналата година работи в дом. Не са закрити всички, разредени са. Там имаше 10 братя и сестри.
Мисълта ми е че ако авторката не е дала разрешение и се е явявала, детето още е там, където го е оставила.
Не знаем всички подробности.
Аз знам че едно време като се роди дете с увреждане и веднага са обработвали майката да го оставя. На село едно момче така се завърна при биологичното си семейство. Малко увреждане имал и майката го оставила, а има 2 други деца.
По комунизма непълнолетни родителите са ги принуждавали тайно да раждат и оставят децата, тогава е било направо немислимо непълнолетна да роди и особено бащата ако духне. Някои хора още си живеят с тези нагласи.
Оставила го е в родилното, тля излязла си е от там без него. После е имала веднъж един месец, после още шест да си го прибере. Сетила се след 20 месеца да пита къде е осиновено.
Ами може и да е подписала след първия месец. Това тя си знае. И не, ако детето е вече осиновено, абсолютно нищо не може да се направи. Никой няма да й върне осиновено вече дете или да й даде информация къде е, за да ходи да си го вижда. След осиновяването то де юре вече не е нейно дете, а на осиновителите.
Колко да е безумна, за да се е наложило осиновяванията да са пълни и да има тайна върху тях? За да се избегнат такива случаи на търсене на осиновеното дете преди то да е станало пълнолетно. И дори и преди ерата на интернет успяваха да изровят информация къде им е осиновено детето, в някои случаи са стигали до адреса на осиновителите, училището, в което учи детето, домашния телефон и "Здрасти, аз съм истинската ти майка"
Не бъдете толкова сурови, нямаме никаква информация за майката. Може да е непълнолетна и семейството да я е принудило до го остави или куп други причини. Аз не бих съдила толкова прибързано.
Скрит текст:
Знам за случай (не в България), при който майката беше много малада и с тежка следродилна депресия, нямаше помощ от никой. Бездетната ѝ сестра вместо да помогне, се възползва от лабилното състояние на майката и я убеди да ѝ даде да осинови бебето. След няколко месеца, като се оправи момичето, дълбоко съжаляваше и си искаше детето обратно, но сестра ѝ сега дори не ѝ дава да се среща с дъщеря си.
Uncommon за това иде реч. Няма право да го търси повече и да обърква живота му.
Tessaria, абсолютно никакво значение няма, след като тези, които отговарят за нея не поемат ангажимент към бебето. Не може да го търси докато не стане пълнолетно. Как си представяте - родила на 15-16, родителите казали "даваме го за осиновяване", детето осиновено, я биологичната майка като станала на 18 цъфне на вратата "Ама дайте си ми го, аз не исках, накараха ме." Детето да не е домашен любимец? Аз домашния си любимец не бих дала какво остава за детето си.
Tessaria, абсолютно никакво значение няма, след като тези, които отговарят за нея не поемат ангажимент към бебето. Не може да го търси докато не стане пълнолетно. Как си представяте - родила на 15-16, родителите казали "даваме го за осиновяване", детето осиновено, я биологичната майка като станала на 18 цъфне на вратата "Ама дайте си ми го, аз не исках, накараха ме." Детето да не е домашен любимец? Аз домашния си любимец не бих дала какво остава за детето си.
Описваш го все едно, в тази хипотетична ситуация, биологичната майка е едва ли не престъпник, защото си търси детето, след като е било отнето против волята ѝ. Най-малкото осиновителите и майката биха могли да се разберат за бякакъв режим, при който детето да се вижда с нея. На запад отдавна са разбрали, че най-благоприятни за детето са случаите, в които то има контакт с биологичните си родители (когато детето не е било отнето поради малтретиране).
Tessaria, я пак. Ти имаш ли осиновено дете? След пълното осиновяване се прекъсва връзката с биологичното семейство и детето става пълноправен потомък на осиновителското семейство. Безумно е да дойде някоя девойка и да иска контакт с дете, което вече не е нейно. Кой ще осинови при такива условия? Детето има нужда от стабилност, а не от раздвоение. Детето има една майка докато не порасне.
Според мен, у нас осиновените деца са щекотлива тема. Като че ли в други страни има някакви насоки и модел на поведение в тези случаи. Познавам доста хора, които са осиновили деца. Някои крият на живот и смърт. Друга моя позната беше осиновила големичко дете. Според мен тя не можа да се справи с него и все го плашеше, че ще го върне в дома. За мен това е недопустимо като приказка.
Пони, осиновените деца са обикновени деца и като такива имат право да не им се месят чужди хора в живота. Осиновителите отдавна не крият от децата си, че не са им биологични родители, което не означава, че размислилата рода трябва да се появи в живота на детето и да го обърква. За осиновените по-големи деца, които идват с багажа си / миналото си пък изобщо да не отваряме тема. Нека не забравяме, че осиновителите също са родители както и тези, които раждате децата си. Осиновителите имат същите права както и биологичните родители, които отглеждат децата си. Някои осиновители са и биологични родители. Вие не делите децата си с родата или комшиите, нали? Законът у нас позволява два типа осиновяване - пълно и непълно. При пълното осиновяване се прекъсва връзката на осиновения със семейството по произход и се създава нова връзка със семейството на осиновителите. При непълното осиновяване осиновителите отглеждат детето, но то запазва връзка и с биологичното си семейство, там има нюанси при наследяването. Не случайно непълно осиновяване се е практикувало между роднини, когато детето остава в разширеното семейство/ в рода.
Спрете да гледате на осиновителите като на детегледачи - касичка.
Спрете да гледате на осиновителите като на детегледачи - касичка.
Нямах това предвид, просто написах някои мои размисли, които са породени от случаи, които съм наблюдавала около мен. Единият беше точно такъв - моя позната си осинови дете и се разбра, че в момента на осиновяването е била бременна. Тя много внимаваше да не се разбере, защото не искаше да разделя децата по някакъв признак. Това, което исках да кажа е, че у нас (поне доскоро) няма отработени психологически модели на отношенията и понякога някоя проклета съседка или роднина може да създаде големи проблеми на родителите, осиновили дете.
Пони, това е подсъдно. Да, знам, че малко хора стигат до съд, ама такива бели могат да направят "доброжелателките", че и 100 тояги да са им малко. Отдавна вече осиновителите казват на децата си истината още преди да са тръгнали на училище. Но те са хората, които да преценяват кога и как да въведат темата и истината, на разположение имат и психолози, които съветват и помагат при нужда.
Кой да се съобрази? Родители й са тези, които да се съобразят и да я подкрепят. 16-годишната може да има желанието да си гледа детето, но няма ресурса да се справи сама. Мисля, че вариант е звено 'Майка и бебе ", но то май е само за 6 месеца, не за години. 16-годишната ще получава социално майчинство, но не може да се изнесе от вкъщи, нали? Гадно е, но и тя трябва да мисли и да се пази, и родителите и добре да претеглят решенията си, защото от тях зависи и нейния живот, и животът на детето, и този на осиновителите.
Кой да се съобрази? Родители й са тези, които да се съобразят и да я подкрепят. 16-годишната може да има желанието да си гледа детето, но няма ресурса да се справи сама. Мисля, че вариант е звено 'Майка и бебе ", но то май е само за 6 месеца, не за години. 16-годишната ще получава социално майчинство, но не може да се изнесе от вкъщи, нали? Гадно е, но и тя трябва да мисли и да се пази, и родителите и добре да претеглят решенията си, защото от тях зависи и нейния живот, и животът на детето, и този на осиновителите.
Пони, това е подсъдно. Да, знам, че малко хора стигат до съд, ама такива бели могат да направят "доброжелателките", че и 100 тояги да са им малко. Отдавна вече осиновителите казват на децата си истината още преди да са тръгнали на училище. Но те са хората, които да преценяват кога и как да въведат темата и истината, на разположение имат и психолози, които съветват и помагат при нужда.
Кой да се съобрази? Родители й са тези, които да се съобразят и да я подкрепят. 16-годишната може да има желанието да си гледа детето, но няма ресурса да се справи сама. Мисля, че вариант е звено 'Майка и бебе ", но то май е само за 6 месеца, не за години. 16-годишната ще получава социално майчинство, но не може да се изнесе от вкъщи, нали? Гадно е, но и тя трябва да мисли и да се пази, и родителите и добре да претеглят решенията си, защото от тях зависи и нейния живот, и животът на детето, и този на осиновителите.
Кой да се съобрази? Родители й са тези, които да се съобразят и да я подкрепят. 16-годишната може да има желанието да си гледа детето, но няма ресурса да се справи сама. Мисля, че вариант е звено 'Майка и бебе ", но то май е само за 6 месеца, не за години. 16-годишната ще получава социално майчинство, но не може да се изнесе от вкъщи, нали? Гадно е, но и тя трябва да мисли и да се пази, и родителите и добре да претеглят решенията си, защото от тях зависи и нейния живот, и животът на детето, и този на осиновителите.
Може, ама няма право. Законът е такъв. Ако е била непълнолетна, родителите й са тези, които има трябва да поемат отговорност те за бебето, или да поемат отговорност и да го дадат за осиновяване. След като е осиновено вече се гледа интереса на детето, а той е да има стабилност. Детето изгражда връзка родител-дете с постоянния обгрижващ го. За двегодишното няма абсолютно никакво значение кой го е родил, а кой го гушка, кой се грижи за него и му дава чувство за сигурност. За едно дете, което не е живяло с биологичната си майка и е било осиновено от бебе, осиновителите са единствените родители и единственото сигурно нещо в малкия му свят.
На 16 годишната нейните родителите отнемат детето. Това е реалността. Защото така.
И 16 годишната е златната кокошка снесла златното яйце.
Това е другата страна на монетата.
Отказът от дете е дълбоко грешно, но няма смисъл да ги почерняме и да слагаме ореол на осиновителките.
Осиновителките са просто хора. И като такива може да ги чуете да крещят по площадките като луди, може да знаете как в работата си крещят като луди по чуждите деца, може да знаете за тоталните им разминавания със социалните норми, със странния им избор на деца с тежки увреждания, които никога няма да им позволят независимост от мама, може дори да виждате злобата им към тези, които са могли да родят, но са изоставили детето - да именно там тя може да се прояви с пълна сила.
А може и да са едни прекрасни, обикновени жени, майки.
Според човека.
И 16 годишната е златната кокошка снесла златното яйце.
Това е другата страна на монетата.
Отказът от дете е дълбоко грешно, но няма смисъл да ги почерняме и да слагаме ореол на осиновителките.
Осиновителките са просто хора. И като такива може да ги чуете да крещят по площадките като луди, може да знаете как в работата си крещят като луди по чуждите деца, може да знаете за тоталните им разминавания със социалните норми, със странния им избор на деца с тежки увреждания, които никога няма да им позволят независимост от мама, може дори да виждате злобата им към тези, които са могли да родят, но са изоставили детето - да именно там тя може да се прояви с пълна сила.
А може и да са едни прекрасни, обикновени жени, майки.
Според човека.
В България деца с тежки увреждания не се осиновяват, освен ако не се появят по-късно.
И без ореоли, осиновители са просто родители, и независимо от причините, законът е категоричен, че осиновено дете не може да бъде търсено, в противен случай нямаше да се пита във форума "кой ми осинови детето". Във фейсбук има група за тези, които търсят и там в условията го има ясно написано - не се търсят деца под 18 години, ако са осиновени, независимо дали ги търси биологичен родител, леля, брат/сестра.
И без ореоли, осиновители са просто родители, и независимо от причините, законът е категоричен, че осиновено дете не може да бъде търсено, в противен случай нямаше да се пита във форума "кой ми осинови детето". Във фейсбук има група за тези, които търсят и там в условията го има ясно написано - не се търсят деца под 18 години, ако са осиновени, независимо дали ги търси биологичен родител, леля, брат/сестра.
Законът го знаем и той е такъв, за да са защитени децата, докато са деца. Така и трябва.
Но тук най-често се акцентира не върху детето, а върху осиновителка - как така мое си, какво ще търси пред врата ми. Силно изразено чувство за собственост. Ами това да си го търси не е неочаквано за всеки осиновител.
За децата с увреждания - тежки са не критичните за живота, а такива, които не предполагат типичния живот на възрастен, т.е. самостоятелно справяне с бита и изкарване на средства - говорим за едно много базово ниво на справяне, което не е задължително с физически израз на проблема.
От там и съзнателното търсене на неразрушимия модел майка-дете.
Но тук най-често се акцентира не върху детето, а върху осиновителка - как така мое си, какво ще търси пред врата ми. Силно изразено чувство за собственост. Ами това да си го търси не е неочаквано за всеки осиновител.
За децата с увреждания - тежки са не критичните за живота, а такива, които не предполагат типичния живот на възрастен, т.е. самостоятелно справяне с бита и изкарване на средства - говорим за едно много базово ниво на справяне, което не е задължително с физически израз на проблема.
От там и съзнателното търсене на неразрушимия модел майка-дете.
Т.е. излиза, че осиновителите нямат значение.
Те са длъжни да приемат, обикнат, отглеждат, да си дадат времето, парите, вниманието, да оставят наследство, да се притесняват за детето и т.н. Но нямат право да смятат детето за свое и трябва да са готови веднага да го върнат на биологичната, когато тя прецени, че е дошъл момента. И да бъдат обвинявани в истерия, злоба , странен интерес и каквото там беше още.
То затова все по-малко осиновители има напоследък.
Те са длъжни да приемат, обикнат, отглеждат, да си дадат времето, парите, вниманието, да оставят наследство, да се притесняват за детето и т.н. Но нямат право да смятат детето за свое и трябва да са готови веднага да го върнат на биологичната, когато тя прецени, че е дошъл момента. И да бъдат обвинявани в истерия, злоба , странен интерес и каквото там беше още.
То затова все по-малко осиновители има напоследък.
Осиновителите се опитват да защитят децата във възраст, когато и законът ги защитава, защото появата на биологичната майка в ранна възраст или тийнейджърска може да доведе до тежки сътресения, а последиците ще си ги носят детето и осиновителите. Връзката родител-дете при осиновявено се създава не от утробата на майката, а започва да се изгражда с вземането на детето у дома. При осиновяването, поне у нас, по-често имаме среща на две страни, които носят своите рани - детето от разделянето му с биологичната майка, осиновителите - от невъзможността да имат биологично дете, някои и от смъртта на биологичното си дете, защото има и такива случаи. Минава се през фази на опознаване, приемане, напасване докато се изгради тази връзка. Ако детето е било в институция, способността му да създава трайни и здрави връзки най-често е нарушена, защото е липсвало постоянният обгрижващ, който да откликва на нуждите му - физически и емоционални. За деца, които пък са отнети заради малтретиране или дори само заради неглижиране да не говорим какви рани носят в душите си. Осиновяването не е панацея и не може да изтрие преживяното от детето. Някои деца развиват прилепчивост, което също е форма на нарушена привързаност. Много проблеми в развитието на детето се проявяват доста след осиновяването така, че да говорим, че някой умишлено си избира.дете, което няма да бъде самостоятелно е некоректно. Да, има и такива осиновявания, но аз поне не знам за такива у нас за разлика от САЩ например. Ако прочетеш темите на чакащите ще видиш, че 99% пишат как искат здраво дете без наследствени обременености. На практика се налага да се правят някои компромиси, за да има осиновяване, защото деца в перфектно здраве и без никакви фамилни предразположения и обременености и от обгрижвани бременности са по-скоро изключение, поне в днешно време. Затова и на желаещите да станат родители чрез осиновяване все по-често им се налага да правят компромиси , всеки колкото може да понесе и с каквото може да се справи. Целта обаче на всеки е да направи детето си самостоятелно и независимо.
А защо пък осиновителите да не смятат детето за свое? То си е тяхно. Те са хората, които полагат грижи, обичат, отделят финанси и нареждат живота си според нуждите на това дете. Значи си е тяхно. И определено имат основание да са недоволни, ако някоя им цъфне на вратата, сетила се след години, че някога е родила и започне да руши всичко, което са създали. Те ще се побъркат, но за детето последствията могат да бъдат ужасни.
Разбира се, че ще го смятат за свое, нали затова са го осиновили.
Идеята на тайната на произхода до пълнолетие не е толкова да защитят възможността на осиновителите да смятат детето за свое сама по себе си (макар че и това има значение) на цената, ръйш ли, на истината, а да не объркват света на детето в крехка възраст. Даже докъм двайсетинагодишна възраст според мен е по-добре. Човек, току-що навършил пълнолетие, няма навиците и опита на по-зрелия млад човек. 18-годишните днес у нас са още ученици, няма откъде да го вземат тоя опит.
Идеята на невъзможността биологичният родител сам да получи данни за детето, ако то не пожелае, е пак подобна. Иначе е разбираемо и не е много укоримо според мен желанието им да знаят, аз напълно разбирам, че човек може да размисли и да съжали, но все пак след като те сами са взели решението някога, сега техният интерес и желание нормално се поставя на второ място след интереса и желанието на другите хора - детето и осиновителите.
П.П. Може да се спори дали не би било уместно да им се даде и на биологичните право на информация след определен дълъг срок дори при нежелание на детето. Информация, не право на срещи и взаимодействие. Нещо като 20-25 години, да речем. На мен не би ми била чужда подобна идея. Детето пак никой не може да го задължи да се среща с тях, то ще е зрял, самостоятелен човек.
____
Айде по-добре не. Отнето НАСИЛА дете, колкото и да си виновен (а при днешните ексцентрични представи за правилно отглеждане може и да не си чак толкова), да го губиш завинаги, а с такова, за което си взел съзнателно решение да го осинови друг, непознат (както ако си донор на сперма или яйцеклетки), да имаш безусловно право на интензивни лични отношения. Айде нека не. Биологичния произход нищо не може да го заличи, това никак не значи, че от него трябва да следват подобни широки права.
_____
16-годишната я питат, изобщо навършилите 14 ги питат. Тя обаче няма възможност да се справи сама и няма как да не зависи от желанието на родителите си.
Идеята на тайната на произхода до пълнолетие не е толкова да защитят възможността на осиновителите да смятат детето за свое сама по себе си (макар че и това има значение) на цената, ръйш ли, на истината, а да не объркват света на детето в крехка възраст. Даже докъм двайсетинагодишна възраст според мен е по-добре. Човек, току-що навършил пълнолетие, няма навиците и опита на по-зрелия млад човек. 18-годишните днес у нас са още ученици, няма откъде да го вземат тоя опит.
Идеята на невъзможността биологичният родител сам да получи данни за детето, ако то не пожелае, е пак подобна. Иначе е разбираемо и не е много укоримо според мен желанието им да знаят, аз напълно разбирам, че човек може да размисли и да съжали, но все пак след като те сами са взели решението някога, сега техният интерес и желание нормално се поставя на второ място след интереса и желанието на другите хора - детето и осиновителите.
П.П. Може да се спори дали не би било уместно да им се даде и на биологичните право на информация след определен дълъг срок дори при нежелание на детето. Информация, не право на срещи и взаимодействие. Нещо като 20-25 години, да речем. На мен не би ми била чужда подобна идея. Детето пак никой не може да го задължи да се среща с тях, то ще е зрял, самостоятелен човек.
____
Цитат
На запад отдавна са разбрали, че най-благоприятни за детето са случаите, в които то има контакт с биологичните си родители (когато детето не е било отнето поради малтретиране).
_____
16-годишната я питат, изобщо навършилите 14 ги питат. Тя обаче няма възможност да се справи сама и няма как да не зависи от желанието на родителите си.
Абсолютно подкрепям защитата на детето до 18г. Нека то да има възможност да реши иска или не, да търси биологични родители и произход.
Веднъж травма от изоставянето, втора след като разбере, че е осиновено, остава само и БР да се появят, и да имат претенции към него. На първо място нека се мисли за децата. Осиновителя е избрал да е родител, а биологичния такъв се е отказал от тази си роля! И да не забравяме че не е майка, тази, която е родила, а тази която е отгледала!
Веднъж травма от изоставянето, втора след като разбере, че е осиновено, остава само и БР да се появят, и да имат претенции към него. На първо място нека се мисли за децата. Осиновителя е избрал да е родител, а биологичния такъв се е отказал от тази си роля! И да не забравяме че не е майка, тази, която е родила, а тази която е отгледала!
Аз чух ,че подготвят закон с който да отпадне тайната на осиновяването...Само у нас го имало това.
За детето мисля,че няма да е добре обаче.Едно е да научи,че е осиновено в зряла възраст,когато е емоционално стабилно.Друго е още като беззащитно дете-може да му се разруши света и чувството за стабилност и сигурност тотално.
Може би само за биологичната майка ще е добре/успокояващо да го види набързо отстрани ( без контакт обаче),че то е пораснало,добре и щастливо...и до тук.
За детето мисля,че няма да е добре обаче.Едно е да научи,че е осиновено в зряла възраст,когато е емоционално стабилно.Друго е още като беззащитно дете-може да му се разруши света и чувството за стабилност и сигурност тотално.
Може би само за биологичната майка ще е добре/успокояващо да го види набързо отстрани ( без контакт обаче),че то е пораснало,добре и щастливо...и до тук.
Тайната отпада за детето след пълнолетие. Т.е. това, което коментирахме досега стана възможно. Досега детето също не можеше да получи информация за родителите си, а сега вече може.
"Тайната на осиновяването отпадна със 139 гласа "за". Осиновени и осиновители ще могат с решение на съда да разберат произхода. Отпада досегашното изискване на закона това да може да се случва само при важни обстоятелства."
Биологичните родители нямат права, защото те доброволно се отказват от тях или им се отнемат по законов път при определени обстоятелства.
"Тайната на осиновяването отпадна със 139 гласа "за". Осиновени и осиновители ще могат с решение на съда да разберат произхода. Отпада досегашното изискване на закона това да може да се случва само при важни обстоятелства."
Биологичните родители нямат права, защото те доброволно се отказват от тях или им се отнемат по законов път при определени обстоятелства.
Според мен, когато детето не знае, опасността да го научи по неподходящ начин е много голяма. Веднъж в едно американско реалити чух осиновено дете да казва: "Аз съм от това семейство, само че съм се присъединил по друг начин". Това, според мен е много подходящо като обяснение.
Децата вече научават от родителите си по подходящ начин още преди да станат на 7г, когато още не разбират разликата между биологично и осиновено дете. Колкото по-голямо е детето/ човек, толкова по-трудно е да се асимилира информацията, защото има чувство на разочарование и шок, че е бил заблуждаван човек. Особено трудно е, ако го научат в тийн възрастта.
Жани, не става дума да научи, ЧЕ е осиновено - това се препоръчва да се знае рано, от самото начало, - а да научи кои са биологичните му родители. След пълнолетие. За целта трябва първо да знае, ЧЕ е осиновено.
То и да не е с тая цел, да се появи в живота на малко дете или тийн и да настоява да участва в него, може до много поразии да доведе. А от нейна гледна точка е емоционално разбираемо да иска да участва, узнае ли вече кое е детето. От гледна точка на осиновителя той в общия случай, Мама Ру, предполагам, ще потвърди, осиновява, за да бъде родител като всеки друг, и също е напълно разбираемо и достойно за защита с предимство пред интереса на БР желанието да не му се появяват в живота разни "алтернативни" майки на детето, което е вече негово. И не защото биологичната майка е непременно лоша и не заслужава, а защото в противоречието на няколко интереса нейният е най-малко достоен за защита, не печели сблъсъка. Взела е решение, което води до такива последици - знаела е, поема ги. Не като санкция, а като опазване на легитимния интерес на другите две страни.
Цитат
Ами, представете си, че го търси, само за да изнудва осиновителите?
Магдена, да. На мен ми е жал единствено за непълнолетните майки, защото там решават техните родители или настойници, те без подкрепата им не могат да се справят с отглеждането на дете колкото и да си го искат. И ако родителите им по една или друга причина откажат да ги подкрепя да си отгледат детето, то биологичната майка остава безгласна буква. Докато стане пълнолетна, започне работа и създаде условия да си вземе детето то вече расте в друга къща и семейство и няма път назад. Но научаването къде е детето ще доведе до желанието да го види, да се убеди, че е добре, след това да установи контакт и защо да се измъчват и двете страни?
Съгласна, просто няма как да се разделят едните случаи от другите - тези, в които само би се успокоила, и тези, в които би се месила. Аз затова написах - не е санкция за БМ, а мярка срещу... възможни поразии, да не търся друга дума.
То не знам и какъв човек трябва да си, че да не подкрепиш дъщеря си в такава ситуация. Не само сега - и преди 50-60+ години също. Но това е друга тема, има всякакви хора и всякакви случаи.
То не знам и какъв човек трябва да си, че да не подкрепиш дъщеря си в такава ситуация. Не само сега - и преди 50-60+ години също. Но това е друга тема, има всякакви хора и всякакви случаи.
Магдена, зависи от амбициите на родителите и дъщерята. И от това до колко плащат данък обществено мнение. Много пъти тук съм чела потребителки, които съветват момиче да абортира и заявяват, че ако става въпрос за тяхната дъщеря не биха позволили да роди преди да е завършила образованието си.
Ако има още време за аборт, сигурно и аз така бих съветвала. Или айде, да кажем, бих помогнала да стане, ако самото момиче го смята за правилно решение. Особено ако ми е дъщеря. Да принудя, не мога и не бих опитвала.
Но дъщеря ми да роди и аз да я накарам да си остави детето за осиновяване, това не мога да си го представя... то тя да иска да го направи (не говоря за отглеждане в дом, ако е тежко увредено), аз ще си взема внучето да го гледам като мое дете, но няма да го оставя. Разбира се, има и родители, които физически не са в състояние да помогнат, възрастни, болни и т.н., но да принудят...
Но дъщеря ми да роди и аз да я накарам да си остави детето за осиновяване, това не мога да си го представя... то тя да иска да го направи (не говоря за отглеждане в дом, ако е тежко увредено), аз ще си взема внучето да го гледам като мое дете, но няма да го оставя. Разбира се, има и родители, които физически не са в състояние да помогнат, възрастни, болни и т.н., но да принудят...
Т.е. излиза, че осиновителите нямат значение.
Те са длъжни да приемат, обикнат, отглеждат, да си дадат времето, парите, вниманието, да оставят наследство, да се притесняват за детето и т.н. Но нямат право да смятат детето за свое и трябва да са готови веднага да го върнат на биологичната, когато тя прецени, че е дошъл момента. И да бъдат обвинявани в истерия, злоба , странен интерес и каквото там беше още.
То затова все по-малко осиновители има напоследък.
Те са длъжни да приемат, обикнат, отглеждат, да си дадат времето, парите, вниманието, да оставят наследство, да се притесняват за детето и т.н. Но нямат право да смятат детето за свое и трябва да са готови веднага да го върнат на биологичната, когато тя прецени, че е дошъл момента. И да бъдат обвинявани в истерия, злоба , странен интерес и каквото там беше още.
То затова все по-малко осиновители има напоследък.
На нищо не са длъжни, никой не опира пистолет. Сами избират и е нормално да очакват изненади. тазо
И защо тогава на други места не се забранява контакта с тази родила детето?
Т.е. излиза, че осиновителите нямат значение.
Те са длъжни да приемат, обикнат, отглеждат, да си дадат времето, парите, вниманието, да оставят наследство, да се притесняват за детето и т.н. Но нямат право да смятат детето за свое и трябва да са готови веднага да го върнат на биологичната, когато тя прецени, че е дошъл момента. И да бъдат обвинявани в истерия, злоба , странен интерес и каквото там беше още.
То затова все по-малко осиновители има напоследък.
Те са длъжни да приемат, обикнат, отглеждат, да си дадат времето, парите, вниманието, да оставят наследство, да се притесняват за детето и т.н. Но нямат право да смятат детето за свое и трябва да са готови веднага да го върнат на биологичната, когато тя прецени, че е дошъл момента. И да бъдат обвинявани в истерия, злоба , странен интерес и каквото там беше още.
То затова все по-малко осиновители има напоследък.
На нищо не са длъжни, никой не опира пистолет. Сами избират и е нормално да очакват изненади. тазо
И защо тогава на други места не се забранява контакта с тази родила детето?
Моя близка е родила преди години, детето вероятно е към 50-годишно. Тя е била на около 20 години, но майка й я е натиснала да си остави детето. Въпреки, че след това е създала семейство и има друго дете, и до днес съжалява, че го е оставила. Наистина, била е пълнолетна, но трудно би се оправила сама, камо ли пък с бебе. Майка й беше доста тесногледа и как така, какво ще кажат хората. Тя е живяла в друг град, сакън, някой да не разбере, че е бременна. Според мен в такава ситуация си стресиран, дезориентиран и може да вземеш решение, за което да съжаляваш. Това не значи, че трябва да хукнеш да тормозиш осиновителите, но все пак много от биологичните майки страдат, независимо, че решението е тяхно.
Предполагам, че моята позната би била щастлива, ако детето й я потърси.
Предполагам, че моята позната би била щастлива, ако детето й я потърси.
Моя близка е родила преди години, детето вероятно е към 50-годишно. Тя е била на около 20 години, но майка й я е натиснала да си остави детето. Въпреки, че след това е създала семейство и има друго дете, и до днес съжалява, че го е оставила. Наистина, била е пълнолетна, но трудно би се оправила сама, камо ли пък с бебе. Майка й беше доста тесногледа и как така, какво ще кажат хората. Тя е живяла в друг град, сакън, някой да не разбере, че е бременна. Според мен в такава ситуация си стресиран, дезориентиран и може да вземеш решение, за което да съжаляваш. Това не значи, че трябва да хукнеш да тормозиш осиновителите, но все пак много от биологичните майки страдат, независимо, че решението е тяхно.
Предполагам, че моята позната би била щастлива, ако детето й я потърси.
Предполагам, че моята позната би била щастлива, ако детето й я потърси.
История от преди 50години хора! 21 век сме, има толкова начини да се предпази една жена от нежелана бременност, хората не са толкова тесногръди в нашия век, че да си оставят децата!
И по отношение на детето, това оправдава ли я? В смисъл, представям си на мен да ми се появи от някъде и да ми каже, бях млада глупава, финансово зависима и нямах избор. И да плеснем с ръце от радост! За детето причината няма значение. Просто иска да знае, ЗАЩО? Нищо не оправдава изоставянето. Щом си достатъчно зрял да водиш полов живот и да създаваш деца, ще си и достатъчно зрял да си поемеш отговорността. Дали да го гледаш трудно, или пък ако си го изоставил. Детето получава втори шанс, от хора, които желаят да го обичат, закрилят и грижат за него. Толкова. А БР могат да си живеят с вината цял живот. Има и такива, на които хич не им пука!
Абе вие какви хора сте само знаете да обсъждате хората и да критикувате затова влизате тука а не да помагате и да давате сили на другите жени и да сами да ви кажа че ако разбера при кой родители и в кой село или град е дедето ми само това искам да знам нищо повече и няма да цъфна на врата им знам че това мислите вие за друго няма за какво да мислите вместо да давате съвети давайте обсъждайте ме вие се имате на много честно хора чуждата болка не я разбирате но Господ вижда горе
Чакайте малко. Осиновителите са хора, които в повечето случаи са преживели болката да нямат деца, някои са загубили деца, хвърлили са доста пари за инвитро процедури и лечение... Кой друг може да разбере болката? И е съвсем нормално и естествено да не искат биологичното семейство да знае, че детето е при тях. Имат право на това. А е подсъдно, ако някой каже, че детето Х е при родители У, на адрес Еди си кой... То вече е тяхно дете. Осиновяването прекъсва връзката на едно дете със семейството по произход и създава нова връзка със семейството на осиновителите. Информация къде е осиновено едно дете има само в съдебното решение в съда. В деня, когато сте родила са родени и други деца. В цялата страна на този ден е имало раждания. Кой от форума да знае кое е Вашето дете и къде е, и дори и някой да знае рискува затвор и глоба. Струва ли си рискът?
П.п може и да е осиновено в чужбина
П.п може и да е осиновено в чужбина
Някой търси ли момиче родено на 30.03.2002 година в Стара Загора
Тайната за осиновяването трябва да се премахне хора могат да осиновяват деца ,но трябва да им кажат.Моите леля и Чочо осиновиха момиче през 2002 година.Дълги години криеха истината не казваха ,а тя подозираше .Детето е със 100 процента български произход много умна възпитана красива .На 16 годишна възраст започват някакви припадъци нощно време ,но те пак не казват .На 11.02.2024 година научавам ,че тя е починала в съня си оказва се ,че е имала много рядка генетична епилепсия .Та така нека се осиновяват деца ,но те трябва да знаят кой са какви заболявания имат .Един млад човешки живот си отиде заради една тайна
Тайната за осиновяването трябва да се премахне хора могат да осиновяват деца ,но трябва да им кажат.Моите леля и Чочо осиновиха момиче през 2002 година.Дълги години криеха истината не казваха ,а тя подозираше .Детето е със 100 процента български произход много умна възпитана красива .На 16 годишна възраст започват някакви припадъци нощно време ,но те пак не казват .На 11.02.2024 година научавам ,че тя е починала в съня си оказва се ,че е имала много рядка генетична епилепсия .Та така нека се осиновяват деца ,но те трябва да знаят кой са какви заболявания имат .Един млад човешки живот си отиде заради една тайна
И там пробвах .Аз съм братовчедка имам смътни спомени ,когато я осиновиха казаха ,че майката е млада първо дете ,може би и затова се притесняваха да и кажат защото са предполагали ,че жената може да съжалява да я търси нямам представа защо .Тя е подозирала задавала е въпроси ,но никой нищо не и е казал от семейството само някакви деца са и казали ти си осиновена.Търся контакт с биологичната майка защото ако е била млада и е било първо дете наистина няма начин да не съжалява да не се пита къде е как е какво прави все пак е редно да разбере ,че детето вече го няма починало е .Семейството ми забранява да отварям тази тема с тях те се изнервят не искат да говорят.Редно е да отворят делото да кажат на тази жена която е родила тяхното дете ама не искат дума да се каже .Много съм им гневна
И там пробвах .Аз съм братовчедка имам смътни спомени ,когато я осиновиха казаха ,че майката е млада първо дете ,може би и затова се притесняваха да и кажат защото са предполагали ,че жената може да съжалява да я търси нямам представа защо .Тя е подозирала задавала е въпроси ,но никой нищо не и е казал от семейството само някакви деца са и казали ти си осиновена.Търся контакт с биологичната майка защото ако е била млада и е било първо дете наистина няма начин да не съжалява да не се пита къде е как е какво прави все пак е редно да разбере ,че детето вече го няма починало е .Семейството ми забранява да отварям тази тема с тях те се изнервят не искат да говорят.Редно е да отворят делото да кажат на тази жена която е родила тяхното дете ама не искат дума да се каже .Много съм им гневна
Жалко за момичето, много е тъжно да умре млад човек на тази възраст, ужасен шок е и за близките, особено за родителите, биологични или не. Не подкрепям пазенето на тайни, но не виждам как точно е щяло да я предпази знаенето. Точно никак. А ако в онези групи никой не търси такова дете, нищо не можеш да направиш, за да научи биологичната майка. Има и такива, които не искат да знаят.
Послепис. Не си мисли, че заболяванията могат да се предвиждат по този начин: ако родителят го има, ще го имат и децата, или обратно, щом го има детето, значи непременно го е имал и някой от близките роднини - не е така. Наследяването на заболявания или склонности към тях е сложно, непредвидимо и по най-различен начин за различните заболявания, често неясен.
Епилепсия, независимо генетична или не, се диагностицира и лекува, ако се прояви, не ако я има някой от родата.
Послепис. Не си мисли, че заболяванията могат да се предвиждат по този начин: ако родителят го има, ще го имат и децата, или обратно, щом го има детето, значи непременно го е имал и някой от близките роднини - не е така. Наследяването на заболявания или склонности към тях е сложно, непредвидимо и по най-различен начин за различните заболявания, често неясен.
Епилепсия, независимо генетична или не, се диагностицира и лекува, ако се прояви, не ако я има някой от родата.
Можело е тя е имала много рядък вид генетична епилепсия ,която е трябвало да се направи някакво изследване на гените ,но е трябвало контакт в биологични роднини а ние не бяхме .Самият пристъп се е получавал само по време на сън тя не е помниш нищо като се събуди всички изследвания ,които са правени излизат в норма защото е било нещо с гените .
Добре, и какво е щяло да се направи за предотвратяване на пристъпа, който я е убил, ако е имало контакт с биологичните роднини?
Ами ако от тях никой не е имал проява на заболяването?
Не работят точно така нещата според мен. Има епилепсия - лекува се, търси се причина; ако се подозира конкретно, диагностицируемо генетично заболяване, се изследват нейните гени, те са си там. Ако го има проявено у роднина, може просто да се заподозре и изследва по-рано, нищо повече. Всичко е само вероятности.
Дори ако се диагностицира генетично заболяване, не е задължително да има лечение, което да спре пристъпите.
Не обвинявай пазенето на тайна за смъртта и.
Много е тъжно, но не мисля, че има виновен.
Ами ако от тях никой не е имал проява на заболяването?
Не работят точно така нещата според мен. Има епилепсия - лекува се, търси се причина; ако се подозира конкретно, диагностицируемо генетично заболяване, се изследват нейните гени, те са си там. Ако го има проявено у роднина, може просто да се заподозре и изследва по-рано, нищо повече. Всичко е само вероятности.
Дори ако се диагностицира генетично заболяване, не е задължително да има лечение, което да спре пристъпите.
Не обвинявай пазенето на тайна за смъртта и.
Много е тъжно, но не мисля, че има виновен.
На аутопсията има диагноза говорих с един лекар той така ми обясни трябвало е контакт да направят.Сега плачат тъжно им е ама не може това дете от 7 години да има такива пристъпи и на нас не казаха ,може би от страх аз щях да и кажа ,ако е за здравето.Тази тайна за осиновяването трябва да се забрани човек трябва да знае
Не разбирам какво имаш предвид под забрана на тайната.
Тайната е вече премахната и осиновителите имат право на информация, както и осиновеният след пълнолетие, което не променя нито гените, нито здравния статус. Единствено може да повлияе, когато осиновеният изрично знае за генетичен проблем и проследи собствените си деца в ембрионален стадий дали са засегнати и евентуално да вземе мерки за тяхното раждане. Нищо повече.
Тайната е вече премахната и осиновителите имат право на информация, както и осиновеният след пълнолетие, което не променя нито гените, нито здравния статус. Единствено може да повлияе, когато осиновеният изрично знае за генетичен проблем и проследи собствените си деца в ембрионален стадий дали са засегнати и евентуално да вземе мерки за тяхното раждане. Нищо повече.
А може изобщо да не ѝ пука или да почне да притеснява лелята и чичото с обвинения. Или кой знае какво.
Лелята и чичото са родители на момичето и това е. Уважи страданието им. Уважи и решението на биологичната майка, което е било да даде детето си за осиновяване на други хора и да се откаже от него, а може и да е искала да зачеркне тази страница от живота ѝ.
Не е нужно да ровиш в раните на другите хора, за които ти си просто един страничен наблюдател.
Лелята и чичото са родители на момичето и това е. Уважи страданието им. Уважи и решението на биологичната майка, което е било да даде детето си за осиновяване на други хора и да се откаже от него, а може и да е искала да зачеркне тази страница от живота ѝ.
Не е нужно да ровиш в раните на другите хора, за които ти си просто един страничен наблюдател.
А обясни ли ти лекарят дали е можело да я лекуват по-различно, по-добре, ако са били осъществили връзка с биологичните роднини? Това е същественото, намирането им не е лечение. И пак по-точната диагноза не винаги значи много различно лечение, а евентуално по-съобразеното с диагнозата лечение не гарантира, че фаталният пристъп е нямало да се случи.
И дали изобщо пък диагнозата не е била вярна и без контакта с биологичните? Защото и това е възможно.
Аз съм против пазенето на тайни в общия случай, но правиш причинни връзки, каквито не личи да има в действителност.
Отделно не знаеш какво би било желанието на биологичните.
И да, недей да отправяш към чичото и стринката дори намек за обвинение, на тях и без това им е тежко.
И дали изобщо пък диагнозата не е била вярна и без контакта с биологичните? Защото и това е възможно.
Аз съм против пазенето на тайни в общия случай, но правиш причинни връзки, каквито не личи да има в действителност.
Отделно не знаеш какво би било желанието на биологичните.
И да, недей да отправяш към чичото и стринката дори намек за обвинение, на тях и без това им е тежко.
Лекарят не е длъжен да дава обяснения на всички роднини. А и малко ми се струва, че случаят е "като се преобърне колата, пътища много". Тъжно, много тъжно е, когато си отиде толкова млад човек. Но след смъртта й всеки лекар може да казва каквото си иска. Дори и за да покрие собствените си грешки. Xristina 123, ясно е колко ти е мъчно за братовчедка ти, но за съжаление всички губим близки хора. Ти си млад човек, трябва да продължиш напред със собствения си живот, има кой да раздава справедливост. Дори и да намериш биологичната майка на момичето, това може да доведе до непредвидени последици, които да рефлектират и върху теб. Съдбата си знае рабогата, съсредоточи се върху твоя живот.
Тя ме питаше задаваше ми въпроси къде са и снимките от родилното търсеше си акта за раждане и ми казваше мама казва че не го знае къде е .Имам контакт с нейни приятелки те казаха ,че тя е знаела че е осиновена и и е било тъжно ,но аз нищо не казах вечерта преди почине говорихме тя искаше да идва при мен в Германия ,но майка и беше против ,а то какво било аз незнаех за тези пристъпи научих от нейни приятелки ,след смъртта и говорих с доктор той ми обясни ,че е трябвало контакт с биологични роднини .Дали ще намери покой сега тя е знаела истината ,тази тайна я погуби това е казвайте на децата си че са осиновени не крийте защото нашето момиче легнало да спи и не станало така казва майка и а тя е имала от години пристъпи и защо крият
Има неща, за които и да говориш няма да промениш фактите. Епилепсията, която се проявява само с нощни пристъпи също се диагностицира, но за целта се лежи в болница и се приемат лекарства. Контактът с биологичните роднини не лекува епилепсия. Нещо повече, ако човек бъде отхвърлен повторно, това е голям удар.
Как така е нямала акт за раждане и как без него е имала други лични документи?
И да е имала връзка с биологичната си майка, нямало е да оздравее от това. Странно ми е, че лекар изобщо е бил наясно с историята на семейството.
Ами ако ѝ бяха казали, че е осиновена и от стрес беше получила пристъп, пак ли щеше да ги обвиняваш? Или след отхвърлянето от жената, която я е родила, защото повечето реално отказват контакт с децата си?
Отношението ти към роднините ти е грозно, а нещата назад не можеш да върнеш с това ровене, освен да съсипеш и тях, и биологичната майка евентуално.
И да е имала връзка с биологичната си майка, нямало е да оздравее от това. Странно ми е, че лекар изобщо е бил наясно с историята на семейството.
Ами ако ѝ бяха казали, че е осиновена и от стрес беше получила пристъп, пак ли щеше да ги обвиняваш? Или след отхвърлянето от жената, която я е родила, защото повечето реално отказват контакт с децата си?
Отношението ти към роднините ти е грозно, а нещата назад не можеш да върнеш с това ровене, освен да съсипеш и тях, и биологичната майка евентуално.
Ти си в Германия значи, а тя е била тук. Тоя лекар, с който си говорила, виждал ли е изобщо очите на братовчедка ти или някой от нейното семейство? Тамошен ли е? Ако да, той изобщо не е бил наясно с нищо по случая.
А ако тя не беше осиновена и пак имаше тези пристъпи, довели до фатален край? Тогава кого щеше да обвиняваш? Голямо желание за мъст, голяма злоба.
Някой от тези лекари, с които уж си говорила, каза ли как се лекува епилепсия, със или без връзка с биологичния родител? Щото то не е като да ти трябва орган за трансплантация и затова да ги търсиш.
С много неща не си наясно, но ръсиш обвинения на килограм. Всеки осиновител решава за себе си кога и дали ще каже на детето истината. Там други не трябва да се бъркат.
А ако тя не беше осиновена и пак имаше тези пристъпи, довели до фатален край? Тогава кого щеше да обвиняваш? Голямо желание за мъст, голяма злоба.
Някой от тези лекари, с които уж си говорила, каза ли как се лекува епилепсия, със или без връзка с биологичния родител? Щото то не е като да ти трябва орган за трансплантация и затова да ги търсиш.
С много неща не си наясно, но ръсиш обвинения на килограм. Всеки осиновител решава за себе си кога и дали ще каже на детето истината. Там други не трябва да се бъркат.
Снимки от родилно на осиновено дете- трудно. Брат ми е осиновител, та знам и ти казвам. Акт за раждане- оригинален -също. Завирала си си доста грубо носа в материя, която е деликатна и не познаваш, и продължаваш да ровиш в раната на хората. Даже и гордост ти иде! Браво, госпожа!
Вие не разбирате аз живея в Германия тя в в България .Аз знам ,че е осиновена ,но никога не съм и казвала тя е подпитвала аз никога нищо не съм и казвала след смъртта и ,която е внезапна за мен научаваме всичко това за пристъпите за това ,че е търсила акта си за раждане.Нейни приятелки ми се обадиха ,защото тя е споменавала за мен правих и подаръци оттук тя се е радвала и тези приятелки ми казаха ние знаем ,че тя е осиновена тя също усещаше казаха ,че е отивала със синьо око н работа понякога защото след пристъп се е наранявала и ми обясниха какво е представлявал този пристъп аз нищо незнаех нито тя ми спомена нито майка и преди да стане тази трагедия.Тя искаше да идва на гости и аз и казах добре ела ама мисля ,че майка и беше против.Лошото е,че е много млад човек си отиде ,а според мен е можело да се направи нещо .
За съжаление, не всичко е лечимо. Има и неоперабелни тумори, например. Има аневризма... Има какво ли не.
Не знам какви точно са били тези пристъпи само през нощта и тя да се наранява, когато се предполага, че е в леглото си. Не знаем и какво точно са знаели въпросните приятелки. Не ровете. И да намерите БМ какво ще й кажете? Че детето й е умряло, защото е получавало странни пристъпи през нощта?
Не знам какви точно са били тези пристъпи само през нощта и тя да се наранява, когато се предполага, че е в леглото си. Не знаем и какво точно са знаели въпросните приятелки. Не ровете. И да намерите БМ какво ще й кажете? Че детето й е умряло, защото е получавало странни пристъпи през нощта?
Как от Германия успя да се свържеш с лекуващия ѝ лекар в България и той да каже това за БМ?
Имам усещането, че отдавна имаш ненавист към чичо си и леля си.
Интересно ми е защо изобщо си обсъждала осиновяването с приятелките на младата жена и дали не си го обсъждали и по-рано с други хора (щом не си с нея), откъдето е тръгнало и съмнението ѝ. Никога не съм разбирала хората, които изпитват удоволствие да ровят в раните на другите, а после се чудят защо дори най-близките не споделят с тях значими неща.
Имам усещането, че отдавна имаш ненавист към чичо си и леля си.
Интересно ми е защо изобщо си обсъждала осиновяването с приятелките на младата жена и дали не си го обсъждали и по-рано с други хора (щом не си с нея), откъдето е тръгнало и съмнението ѝ. Никога не съм разбирала хората, които изпитват удоволствие да ровят в раните на другите, а после се чудят защо дори най-близките не споделят с тях значими неща.
Ако написаното е към мен, аз драми нямам. Чудя се защо ти се опитваш да създаваш драми в живота на уж близките си, а и в този на биологичната майка на братовчедка си, която жена може и да не иска да си спомня, че е оставила дете, камо ли пък да бъде информиран за смъртта на това дете.
Продължаваш да не казваш каква е причината точно ти да търсиш биологичната майка. И не отговори за лекуващия лекар.
Продължаваш да не казваш каква е причината точно ти да търсиш биологичната майка. И не отговори за лекуващия лекар.
Христина, айнс, цвай, дрън! Ако искате хората да Ви разберат, пишете по-грамотно. При такова писане на верев, без пунктуация, трабва даже да се радвате, че някой Ви чете и Ви отговаря.
А по темата с тайната, вече малко хора крият от децата си, че са осиновени.
Няма как да върнете миналото и няма смисъл повече да тормозите себе си и роднините си. Биологичната майка дори и да научи, не виждам полза и смисъл.
А по темата с тайната, вече малко хора крият от децата си, че са осиновени.
Няма как да върнете миналото и няма смисъл повече да тормозите себе си и роднините си. Биологичната майка дори и да научи, не виждам полза и смисъл.
Как от Германия успя да се свържеш с лекуващия ѝ лекар в България и той да каже това за БМ?
Тя каза, че е говорила с лекар, а не с лекуващия лекар на момичето. Кой я знае с кого е говорила, а той човекът е отговорил според инфото, което както видяхме е силно пристрастно и отразява само нейната гледна точка. А тя е обвинения без край. Аз затова я попитах за лекаря в предния пост, но отговор няма.
Тя няма как да говори с лекуващия лекар на братовчедка си. А и да го докопа, той едва ли ще тръгне охотно да разкрива всичката информация по случая, която между другото се води лична.
Тя ако го е питала трябва ли при генетично заболяване да се търсят роднини за точна диагноза и лечение, колко му е той да е казал: ми да, трябва. От което никак не следва извод: "заради това умря".
ЗАрежи. Жалко за младата починала жена, а братовчедката тук все едно и също бае, каквото и да и се обяснява.
ЗАрежи. Жалко за младата починала жена, а братовчедката тук все едно и също бае, каквото и да и се обяснява.
Боже, Христина ти друга работа нямаш ли си? Момичето е починало, ти за какво ровиш в тази история? От къде си сигурна, че ако тя знаеше, че е осиновена, щеше да намери БМ? Представи си, че можеше да не иска? Или БМ да не желае да я види? Това генетично заболяване може и БР да нямат хабер, че го носят! Все бях чела глупости ама...
Аман от хора, дето се бъркат в чуждия живот.
Аман от хора, дето се бъркат в чуждия живот.
Генетично заболяване не означава непременно наследствено, защото възникват и спонтанни мутации на някой ген. Да, има генетична (промяна на определен ген) нощна епилепсия, но намирането на биологичните роднини нямаше да я спаси. Ако е искала е можела да ги намери чрез отваряне на делото в съда. Здравословен проблем е достатъчно основателна причина. Разбираме мъката ти и гнева към съдбата, че си е отишла толкова млада, но не на всичко можем да влияем.
Явно не разбирате, че говорите с доста млада жена, която дава пример защо не трябва да се крият тези неща.
Само като започна с описанието на починалата - не е от роми или поне майка ромка, и не е с метални проблеми, се разбира, че нещо не е съвсем наред.
Такова дете да стигне в дом...
Биологичната майка надали е била здрава и вероятно доста млада.
Лекувани ли са го това дете или не?
Ако са знаели коя е майката и че детето не е добре, щеше да е по-редно да дадат шанс да се видят.
Но нали са те родители, тяхно си е, пусти и егоизъм, да го оставиш да се мъчи нощем от болеста, а денем, че не знае кое е.
Само като започна с описанието на починалата - не е от роми или поне майка ромка, и не е с метални проблеми, се разбира, че нещо не е съвсем наред.
Такова дете да стигне в дом...
Биологичната майка надали е била здрава и вероятно доста млада.
Лекувани ли са го това дете или не?
Ако са знаели коя е майката и че детето не е добре, щеше да е по-редно да дадат шанс да се видят.
Но нали са те родители, тяхно си е, пусти и егоизъм, да го оставиш да се мъчи нощем от болеста, а денем, че не знае кое е.
Всъщност осиновителите, които се боят от казване на детето, че е осиновено се опитват да го предпазят от болката при едно повторно отхвърляне или от това намирането на БМ да стане идея фикс, заради която да загърби всичко в живота си. Не всеки осиновен успява да намери биологичните си роднини и не всеки е посрещнат добре от тях, ако ги открие. Никой не знае дали биологичната майка е жива, дали щеше да се съгласи на среща и как това щеше да повлияе на момичето. В 21 век е вече някакво изключение да не е казано на детето навреме.
Питам се, братовчедката като ви е питала дали знаете дали е осиновена, защо не сте й казали? Много лесно е сега да хвърляте кал по осиновителите, но всички останали сте я лъгали. Братовчедки, приятелки- всички!
Най-малко осиновителите имат вина.
Моя близка беше много наранена от цялата рода, които я лъгаха до последно и когато най-накрая намери БМ, с помощта на чужд човек и им каза, умряха от срам и неудобство. Толкова за "близките" на осиновените.
Най-малко осиновителите имат вина.
Моя близка беше много наранена от цялата рода, които я лъгаха до последно и когато най-накрая намери БМ, с помощта на чужд човек и им каза, умряха от срам и неудобство. Толкова за "близките" на осиновените.
Според мен лично доста често е от страх, все едно основателен или не, детето да не реши, че БР са истинските му родители, и да отхвърли осиновителите или те да бъдат поставени в съперничество с тях. Разбира се, колкото хора, толкова варианти, но според мен това е близкото до ума, до природата на човека. Другото, за травмата от повторно отхвърляне, ми се виждат някакви модерни теории, които не са интуитивно близки на повечето хора и едва ли биха станали причина за пазене на тайна.
Така или иначе, нищо от това няма значение вече за конкретния случай. И по всяка вероятност е нямало как да предотврати смъртта.
Така или иначе, нищо от това няма значение вече за конкретния случай. И по всяка вероятност е нямало как да предотврати смъртта.
Колко сте злобни нито ме познавате като човек каква съм що съм наистина ми е тъжно съжалявам,че писах тук ужасни нападки ужасни хора добре ,че вече не живея в България с тази моя лабилна психика нямаше да издържа на цялата злоба и клюкарщина влизам почти за твори или трети път тук.Утре ще погледна как да си изтрия всички постове останете със здраве и бъдете щастливи обичайте се и се уважавайте .
Христина, за последен път. Съболезнования за братовчедка ти, но приеми, че в живота има неща, които не са в наша власт. Генетичните заболявания са едно от тях. Нормално е да тъжиш за братовчедката, която си е отишла толкова рано, но нищо не може да върне времето назад. Ако заболяването й е и наследствено и причина за смъртта й и, ако го е наследила от БМ, може тя също да не е жива или да не е в състояние за контакт. Или просто да не търси, щом в другата група никой не се е отзовал. Хипотези много, но като достатъчно живял човек - дори и да се бяха срещнали, това не би променило хода и изхода на заболяването на братовчедка ти. Или мислиш, че леля ти не би го направила, ако това щеше спасило детето й? Човек в болката си понякога не вижда очевидното и си мисли, че ако нещата се бяха случили другояче, изходът би бил различен. При болестите рядко е така, при тежките генетични заболявания категорично това нямаше да спаси момичето. И в Германия нямаше да я излекуват, ако наистина е имала увреден ген, това все още не се лекува, за съжаление.
Изживей болката си от загубата, но продължи напред. В момента си зациклила на фаза "трябва да има виновен за загубата" и "аз бих я спасила". Не, не можеше да я спасиш.
Изживей болката си от загубата, но продължи напред. В момента си зациклила на фаза "трябва да има виновен за загубата" и "аз бих я спасила". Не, не можеше да я спасиш.
Онзи ден говорих с леля тя вика здраво дете само потреперваше леко на съм ходихме на доктори нищо не казаха .Така е било писано снощи сънувах сън пребирам се в Стара Загора ама уж изненада обаче сънувам старата ни къща влизам там е майка ми баба ми и мака ми плаче ,а баба ми и вика не плачи дошли са за Деса(братовчедка ми) ще я взимат н на едно легло стои моят дядо той почина и майка му прабаба ми тя много много ме гледаше ,но само се усмихват не говорят и са някак млади
Ще го направя как се раздава трябва ли нещо да прекадя още на са минали 40 дни кога да го направя .Малко преди да стане това нещо сънувах сън пак ,че плача и се моля на една икона на Исус Христос понякога виждам и еднакви число на часовника дано са на по хубаво място всички починали хора
Цитат
Не знаем защо се случват нещата, те просто се случват и в повечето случаи сме безсилни.
Доколкото разбирам от постовете на авторката, братовчедката е имала генетично заболяване, автозомно-доминантна нощна фронтална епилепсия (така се нарича), недиагностицирано или нелекувано приживе.
НЕ се знае дали биологичните роднини изобщо са диагностицирани. Нищо не пречи и за тях лекарите нищо да не са казали. НЕ се знае дали лечението щеше да спре пристъпите - те не винаги са лечими. НЕ е общовалидно правило при всеки проблем с със здравето на осиновени дете да се търсят биологичните, да не би случайно да се окаже нещо такова. То и при здравни проблеми на рождени деца не се търси непременно родата за проверка - нищо, че знаеш кои са ти роднини, не винаги им знаеш заболяванията. Ами при донорски материал кого ще търсиш?
НЯМА виновен, няма грешка, малко вероятно е било знанието за БР да промени нещо. Ако има изобщо грешка при лечението, тя е била повече на етапа "лекарите не казват нищо". АКО има.
А аз ако съм на леля ти - колкото и, както казах, да не одобрявам практиката осиновяването да се крие и да се казват лъжи, - ако съм на нейно място и ти ми излезеш с някакви упреци и обвинения за смъртта на собственото ми дете, без значение родно или осиновено... ми няма да ти проговоря никога повече, честно. Щото и е малко нещастието на жената.
Вижте водила го е но само в нашият град не е търсила доктори в чужбина и т.н и са се надявали явно,че ще отмине или са се научили И са свикнали с тези пристъпи като нещо нормално докато не е дошъл фаталният край .Всичко стана скоро на 11.02.2024 и аз незнам кой крив кой прав детето го няма празно ми е и мъчно защо такава трагична съдба .Ние нищо не сме знаели тя беше умна красива 100 български произход.Жалко ,че не и се каза истината ,която явно я е мъчила .Дано е на хубаво място ,дано имаз се оправя от тази мъка не ми е добре
Въпросното момиче е било водено на лекар и са правени изследвания, които нищо не са установили, защото пристъпите са нощни и видът епилепсия е рядко срещан. И не е бил от типа да не мирясаш, докато не научиш какво и защо, защото има разлика между потрепване, втренчване и генерализиран пристъп , конвулсии, изпускане, пяна и т.н. Лекарите в Стара Загора не установили нищо, не заподозрели нищо, а родителите трябва да знаят? Те не са лекари, доверили са се, а състоянието не е било плашещо на пръв поглед. Нощна епилепсия се обследва само в София, доколкото ми е известно и някой трябва да се сети и да изпрати натам родителите.
Въпросното момиче е било водено на лекар и са правени изследвания, които нищо не са установили, защото пристъпите са нощни и видът епилепсия е рядко срещан. И не е бил от типа да не мирясаш, докато не научиш какво и защо, защото има разлика между потрепване, втренчване и генерализиран пристъп , конвулсии, изпускане, пяна и т.н. Лекарите в Стара Загора не установили нищо, не заподозрели нищо, а родителите трябва да знаят? Те не са лекари, доверили са се, а състоянието не е било плашещо на пръв поглед. Нощна епилепсия се обследва само в София, доколкото ми е известно и някой трябва да се сети и да изпрати натам родителите.
Не знам, защото аз от първо лице съм запозната с епилепсията. Но просто потрепване може да се дължи на много неща. Обикновено се обръщаме към лекарите и се доверяваме на думите им, особено след като са правени и изследвания. Когато става въпрос за редки болести, които повечето лекари са срещали само в учебниците, диагностиката е по-трудна. Състоянието на момичето не е будело тревога, за да ровят, да четат. Обърнали са се към лекарите и са им се доверили. Те са тези, които са изключили епилепсията, не са се сетили за рядка генетична форма, не са пратили в София за изследване на нощна епилепсия... Между другото, епилепсията рядко е смъртоносна. При тежки пристъпи, които са ежедневни, повтарящи се, продължават дълго време води до промяна на личността и накрая и до смърт, но това не е описаният случай. Но има и епилепсии, които протичат без видими признаци, без загуба на съзнание и човек не подозира за тях докато е жив, това го знам от лекаря, който години наред ми правеше и разчиташе ЕЕГ. От шестгодишна започнах да получавам пристъпи, при които чувствах топлина само в главата. Заради тях и на ирисова диагностика ме водиха, и в София на скенер, че беше единствен, но не се установи причина. И до ден днешен не знам на какво се дължат, епилепсията изчезна през пубертета, така че явно не тя е била причината. Да се хвърлят обвинения към родителите е неетично. По същата логика да обвиняваме биологичните родители, че са предали нещо генетично ли и не са предупредили осиновителите? Макар, че да, ако някой скрие умишлено важна информация относно здравето е укорително, независимо дали става въпрос за биологични роднини, социални или лекар.
Да, виждам - лекарите вдигнаха ръце, аз не се чувствах добре. Имаше съмнения за тумор, затова ме пратиха в София на скенер, единствен в България тогава. И не откриха причината защо чувствам периодично топлина в главата. Така си остана неизяснено.
Доста различно от нощно потрепване, за което лекарите не виждат причина. Не говорим за гърчове, ако правите разлика. Родителите са се обърнали към лекари, което са назначили изследване и не са открили епилепсия. Не са изпратили и родителите към София. Казали са, че енцефалограмата е чиста, вълните - в норма. Кое точно е трябвало да обезпокои родителите, за да продължат да търсят още мнения? Потрепване на сън? Кой родител ще се обезпокои от потрепване на сън? Аз не бих, защото самото потрепване може да се дължи на много неща. Вече, ако има други симптоми, да. Но само потрепване от време на време не е нещо обезпокоително, че да не повярвам на лекарите. А епилепсия в лека форма не е смъртоносна.
Доста различно от нощно потрепване, за което лекарите не виждат причина. Не говорим за гърчове, ако правите разлика. Родителите са се обърнали към лекари, което са назначили изследване и не са открили епилепсия. Не са изпратили и родителите към София. Казали са, че енцефалограмата е чиста, вълните - в норма. Кое точно е трябвало да обезпокои родителите, за да продължат да търсят още мнения? Потрепване на сън? Кой родител ще се обезпокои от потрепване на сън? Аз не бих, защото самото потрепване може да се дължи на много неща. Вече, ако има други симптоми, да. Но само потрепване от време на време не е нещо обезпокоително, че да не повярвам на лекарите. А епилепсия в лека форма не е смъртоносна.
При нея е било следното тя е спяла случвало се е само на сън никога в будно състояние обикновено дори е ставала преди пристъп очите и са се забелвали мозъкът спи ,издавала е звук като грухтене скимтене имало е лигавене от устата страни гримаси на лицето и е получавала след всичко това пристъпа който е траел около 20,30 секунди и се е успокоявало всичко тя е продължавала да спи свидетели са само околните тя не е помнила нищо .Понякога се е наранявала синьо око сцената устна във въпросният ден е полегнал към 8 сутринта за малко преди работа родителите отиват до магазина към 12 я намират и ни казаха легнала е да спи и не се събуди, а каква е точно истината ние незнаем
Нощни пристъпи, а легнала сутринта и не се събудила на обяд. Съжалявам, но звучи доста съмнително. Това, което описвате е доста сериозна симптоматика и не се подминава току-така нито от родител, нито от специалистите. Съвсем различно от потрепване на сън. Много е прясна случката, все още не е минало достатъчно време, за да приемете мисълта за смъртта на това младо момиче. Може би сте в шок от новината за случилото се. Родителите са направили каквото са могли. Да ровите и да ги обвинявате сега няма да върнете времето назад. Тяхната болка не е по-малка от вашата, те са били родители на това младо момиче, гледали са я от съвсем мъничка, израснала е в дома и в сърцата им. Тяхната мъка е огромна.
Христина, кой на кого да каже? Има спонтанни мутации на гени, които не могат да се хванат, ако не се търсят целенасочено. Има наследственост, която може да се прояви, но може и да не се отключи. Биологичната майка може и да е имала заболяване, а може и да не е подозирала, че е носител на нещо. Заболяването може, ако е наследствено, да се предаде и от бащата. Бащата може да е случаен човек. Има деца плод на изнасилване, на случайна свалка. Има деца на майки под запрещение дори. Близките ти не са взели детето от биологичната майка директно, не са виждали медицинското й досие. Какво са знаели в дома относно наследствено заболяване или генна мутация? Дали е възможно да са скрили умишлено - да, възможно е. И социалните го правят, за да дадат шанс на детето да бъде осиновено. Поне това е оправданието им, защото повечето осиновители искат здраво дете без обременености. Дали е коректно спрямо детето и осиновителите да се крие важна информация относно здравословното състояние - не, не е коректно.
Дори и да стигнеш до БМ няма как да докажеш, че тя е знаела за проблема и умишлено го е скрила. И дори и да докажеш, че има човек, който е знаел и е скрил тази информация какво ще стане? Ще върне ли това братовчедка ти?
Дори и да стигнеш до БМ няма как да докажеш, че тя е знаела за проблема и умишлено го е скрила. И дори и да докажеш, че има човек, който е знаел и е скрил тази информация какво ще стане? Ще върне ли това братовчедка ти?
Тази история става все по измислена. Легнала е 8 сутринта преди работа да дремне... В колко е станала, в 4ч сутринта ли? Родителите й 4часа са били до магазина..... Някаква нейна братовчедка започва да търси БМ след смъртта й.... Това, ако е трол е с някакъв болен мозък да съчини тази безумна история.
Не съм трол истина е всичко в събота на 10.02 тя се пребира в 22 часа от работа стояла е до късно на телефона както правят всички млади днес . на 11.02 е станала рано родителите също са станали и са казали отиваме да пазаруваме като се върнем ще обядваме и ще те закараме на работа тя е трябвало в 15 часа да работи.Стояла е до късно и като са изчезнали техните е легнала отново те се връщат към 12 и оттам е голяма трагедия .
Христина, съболезнования и от мен! Загубата е огромна! Нека и за теб, и за близките ти да бъде утешение това, че в краткия си живот братовчедката ти е получила обич, топлина и грижи от вас, че не е израснала в институции, а е имала семейство и роднини. Може би пък ако твоите чичо и леля бяха знаели предварително каква е семейната й история или че има (възможно е) - такава генетична обремененост, нямаше да я осиновят. А тя е била осиновена и обичана. Така се е получило по-добре за самата нея. За вас остава да си спомняте за нея и да се научите да живеете с болката от загубата.
Възможно е и да е имало подценяване на здравословното й състояние от нейните осиновители, но братовчедката ти от няколко години вече e била пълнолетна и би трябвало сама да взема решенията за своето здраве. Можело е самата тя да потърси специалисти от София или от друг по-голям град. Да отиде сама или придружена от други хора.
За твое успокоение ще ти кажа, че познавах жена, която страдаше от епилепсия от 5-годишна, но не почина от епилептичен пристъп, а от рак на костите на 36-годишна възраст. Изпитваше много силни болки в гърба. Мислеше, че има дискова херния, подложи се на операция, но лекарят установил, че това са ракови метастази и около месец след това тя почина. Това беше в края на 2003 г. Точно на 1 януари 2004 г. я погребаха... Познавахме се, защото аз също имам увреждания и заедно посещавахме една неправителствена организация.
Познавам и млад мъж, който отключва епилепсия на 17-годишна възраст, страдаше и от онкохематологично заболяване. Сега не зная как е, не съм го виждала от няколко години.
Така че заболяванията имат своя ход, който невинаги можем да предвидим и да избегнем, за съжаление.
Бъди здрава!
Възможно е и да е имало подценяване на здравословното й състояние от нейните осиновители, но братовчедката ти от няколко години вече e била пълнолетна и би трябвало сама да взема решенията за своето здраве. Можело е самата тя да потърси специалисти от София или от друг по-голям град. Да отиде сама или придружена от други хора.
За твое успокоение ще ти кажа, че познавах жена, която страдаше от епилепсия от 5-годишна, но не почина от епилептичен пристъп, а от рак на костите на 36-годишна възраст. Изпитваше много силни болки в гърба. Мислеше, че има дискова херния, подложи се на операция, но лекарят установил, че това са ракови метастази и около месец след това тя почина. Това беше в края на 2003 г. Точно на 1 януари 2004 г. я погребаха... Познавахме се, защото аз също имам увреждания и заедно посещавахме една неправителствена организация.
Познавам и млад мъж, който отключва епилепсия на 17-годишна възраст, страдаше и от онкохематологично заболяване. Сега не зная как е, не съм го виждала от няколко години.
Така че заболяванията имат своя ход, който невинаги можем да предвидим и да избегнем, за съжаление.
Бъди здрава!