Търся си дедето

  • 4 340
  • 119
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 3 251
Явно не разбирате, че говорите с доста млада жена, която дава пример защо не трябва да се крият тези неща.
Само като започна с описанието на починалата - не е от роми или поне майка ромка, и не е с метални проблеми, се разбира, че нещо не е съвсем наред.
Такова дете да стигне в дом...
Биологичната майка надали е била здрава и вероятно доста млада.
Лекувани ли са го това дете или не?
Ако са знаели коя е майката и че детето не е добре, щеше да е по-редно да дадат шанс да се видят.
Но нали са те родители, тяхно си е, пусти и егоизъм, да го оставиш да се мъчи нощем от болеста, а денем, че не знае кое е.

# 91
  • Мнения: 12 268
Всъщност осиновителите, които се боят от казване на детето, че е осиновено се опитват да го предпазят от болката при едно повторно отхвърляне или от това намирането на БМ да стане идея фикс, заради която да загърби всичко в живота си. Не всеки осиновен успява да намери биологичните си роднини и не всеки е посрещнат добре от тях, ако ги открие. Никой не знае дали биологичната майка е жива, дали щеше да се съгласи на среща и как това щеше да повлияе на момичето. В 21 век е вече някакво изключение да не е казано на детето навреме.

# 92
  • Мнения: 660
Питам се, братовчедката като ви е питала дали знаете дали е осиновена, защо не сте й казали? Много лесно е сега да хвърляте кал по осиновителите, но всички останали сте я лъгали. Братовчедки, приятелки- всички!
Най-малко осиновителите имат вина.
Моя близка беше много наранена от цялата рода, които я лъгаха до последно и когато най-накрая намери БМ, с помощта на чужд човек и им каза, умряха от срам и неудобство. Толкова за "близките" на осиновените.

# 93
  • Пловдив
  • Мнения: 14 596
Според мен лично доста често е от страх, все едно основателен или не, детето да не реши, че БР са истинските му родители, и да отхвърли осиновителите или те да бъдат поставени в съперничество с тях. Разбира се, колкото хора, толкова варианти, но според мен това е близкото до ума, до природата на човека. Другото, за травмата от повторно отхвърляне, ми се виждат някакви модерни теории, които не са интуитивно близки на повечето хора и едва ли биха станали причина за пазене на тайна.
Така или иначе, нищо от това няма значение вече за конкретния случай. И по всяка вероятност е нямало как да предотврати смъртта.

# 94
  • Мнения: 18
Колко сте злобни нито ме познавате като човек каква съм що съм наистина ми е тъжно съжалявам,че писах тук ужасни нападки ужасни хора добре ,че вече не живея в България с тази моя лабилна психика нямаше да издържа на цялата злоба и клюкарщина влизам почти за твори или трети път тук.Утре ще погледна как да си изтрия всички постове останете със здраве и бъдете щастливи обичайте се и се уважавайте .

# 95
  • Мнения: 12 268
Христина, за последен път. Съболезнования за братовчедка ти, но приеми, че в живота има неща, които не са в наша власт. Генетичните заболявания са едно от тях. Нормално е да тъжиш за братовчедката, която си е отишла толкова рано, но нищо не може да върне времето назад. Ако заболяването й е и наследствено и причина за смъртта й и, ако го е наследила от БМ, може тя също да не е жива или да не е в състояние за контакт. Или просто да не търси, щом в другата група никой не се е отзовал. Хипотези много, но като достатъчно живял човек - дори и да се бяха срещнали, това не би променило хода и изхода на заболяването на братовчедка ти. Или мислиш, че леля ти не би го направила, ако това щеше спасило детето й? Човек в болката си понякога не вижда очевидното и си мисли, че ако нещата се бяха случили другояче, изходът би бил различен. При  болестите рядко е така, при тежките генетични заболявания категорично това нямаше да спаси момичето. И в Германия нямаше да я излекуват, ако наистина е имала увреден ген, това все още не се лекува, за съжаление.
Изживей болката си от загубата, но продължи напред. В момента си зациклила на фаза "трябва да има виновен за загубата" и "аз бих я спасила". Не, не можеше да я спасиш.

# 96
  • Мнения: 18
Онзи ден говорих с леля тя вика здраво дете само потреперваше леко на съм ходихме на доктори нищо не казаха .Така е било писано снощи сънувах сън пребирам се в Стара Загора ама уж изненада обаче сънувам старата ни къща влизам там е майка ми баба ми и мака ми плаче ,а баба ми и вика не плачи дошли са за Деса(братовчедка ми) ще я взимат н на едно легло стои моят дядо той почина и майка му прабаба ми  тя много много ме гледаше  ,но само се усмихват не говорят и са някак млади

# 97
  • Мнения: 12 268
Запали свещ, раздай на хората, това, което е обичала да хапва братовчедка ти и я пусни да си отиде. Не знаем защо се случват нещата, те просто се случват и в повечето случаи сме безсилни.

# 98
  • Мнения: 18
Ще го направя как се раздава трябва ли нещо да прекадя още на са минали 40 дни кога да го направя .Малко преди да стане това нещо сънувах сън пак ,че плача и се моля на една икона на Исус Христос понякога виждам и еднакви число на часовника дано са на по хубаво място всички починали хора

# 99
  • Мнения: 10 403
На 40 дни раздай, тогава си отива душата. Ако имаш нейна снимка, сложи й цветенце пред снимката.

# 100
  • Пловдив
  • Мнения: 14 596
Цитат
Не знаем защо се случват нещата, те просто се случват и в повечето случаи сме безсилни.
Да, има неща, които нито можем да ги предвидим, нито да ги предотвратим.
Доколкото разбирам от постовете на авторката, братовчедката е имала генетично заболяване, автозомно-доминантна нощна фронтална епилепсия (така се нарича), недиагностицирано или нелекувано приживе.
НЕ се знае дали биологичните роднини изобщо са диагностицирани. Нищо не пречи и за тях лекарите нищо да не са казали. НЕ се знае дали лечението щеше да спре пристъпите - те не винаги са лечими. НЕ е общовалидно правило при всеки проблем с със здравето на осиновени дете да се търсят биологичните, да не би случайно да се окаже нещо такова. То и при здравни проблеми на рождени деца не се търси непременно родата за проверка - нищо, че знаеш кои са ти роднини, не винаги им знаеш заболяванията. Ами при донорски материал кого ще търсиш?
НЯМА виновен, няма грешка, малко вероятно е било знанието за БР да промени нещо. Ако има изобщо грешка при лечението, тя е била повече на етапа "лекарите не казват нищо". АКО има.
А аз ако съм на леля ти - колкото и, както казах, да не одобрявам практиката осиновяването да се крие и да се казват лъжи, - ако съм на нейно място и ти ми излезеш с някакви упреци и обвинения за смъртта на собственото ми дете, без значение родно или осиновено... ми няма да ти проговоря никога повече, честно. Щото и е малко нещастието на жената.

Последна редакция: нд, 18 фев 2024, 14:23 от Магдена

# 101
  • Мнения: 18
Аз няма да и правя упреци не говоря с нея тя също е криела и за пристъпите и за всичко

# 102
  • Мнения: 3 251
Т.е. тук великата мантра "няма виновни" не важи!
Да, има виновни.
Тези, чието дете потрепервало. Независимо дали са родители или осиновители.
Да питам тази леля да не е умствено изостанала, та толкова години не го е завела това дете на лекар?

# 103
  • Мнения: 18
Вижте водила го е но само в нашият град не е търсила доктори в чужбина и т.н и са се надявали явно,че ще отмине или са се научили И са свикнали с тези пристъпи като нещо нормално докато не е дошъл фаталният  край .Всичко стана скоро на 11.02.2024 и аз незнам кой крив кой прав детето го няма празно ми е и мъчно  защо такава трагична съдба .Ние нищо не сме знаели тя беше умна красива 100 български произход.Жалко ,че не и се каза истината ,която явно я е мъчила .Дано е на хубаво място ,дано имаз се оправя от тази мъка не ми е добре

# 104
  • Мнения: 12 268
Въпросното момиче е било водено на лекар и са правени изследвания, които нищо  не са установили, защото пристъпите са нощни и видът епилепсия е рядко срещан. И не е бил от типа да не мирясаш, докато не научиш какво и защо, защото има разлика между потрепване, втренчване и генерализиран пристъп , конвулсии, изпускане, пяна и т.н. Лекарите в Стара Загора не установили нищо, не заподозрели нищо, а родителите трябва да знаят? Те не са лекари, доверили са се, а състоянието не е било плашещо на пръв поглед. Нощна епилепсия се обследва само в София, доколкото ми е известно и някой трябва да се сети и да изпрати натам родителите.

Общи условия

Активация на акаунт