Здравейте! Завърших семестриално със 7 изпита през 2016/2017г. Още от самото начало разбрах, че не е моето нещо, но го продължих с невзети изпити до края, винаги бях потискана с "защо уча това и защо съм заминала далече" и имах чувството, че правя нещо грешно. Така изпаднах в някакво състояние в което ми беше все едно какво ще се случи и дори не се опитвах да го завърша. След като минаха доста години и вече това ми тежи всеки ден, че не го завърших, нито започнах нещо друго се питам как да постъпя. Проверих в учебен отдел и вече моята специалност я няма, ако запиша трябва да е в друга специалност и отделно моите изпити, трябва да взема и още много нови, които не съм изучавала. В същото време всички около мен ми казват, че се разбирам много добре с децата и ми се отдавало и защо не запиша педагогика. На мен лично ми харесва да съм около деца и да се занимавам с тях и ме зареждат положително. Вие как бихте постъпили? Бихте ли се борили с нещо, което не Ви харесва и усещате, че е загубена кауза и няма да се справите, въпреки че сте дали много пари и сте изгубили време или бихте започнали отначало с нещо, което Ви мотивира. Другото, което ме тревожи също, че какво ще кажат хората, като започна всичко отначало и без да съм довършила старото...
- Публикувана: 8 фев. 2024, 10:29 ч.
- Последно мнение: 3 март 2024, 21:36 ч.
Вие как бихте постъпили?
Има ли изобщо практически смисъл да завършиш нещо, каквото и да било? Доста години са минали оттогава, предполагам вече работиш - в друга област ли? Оставам с впечатлението, че искаш каква да е специалност не защото би ти било интересно, не защото искаш да се занимаваш наистина, а заради хората.
Виж сега, случва се човек да направи грешка с избора и все пак да се помъчи с него. Но особено от дистанцията на времето, не ти ли се струва излишно да продължаваш в грешна и безсмислена посока? Това няма да ти донесе голяма чест. Особено за да не кажел някой нещо... Не мисля, че хората особено ги интересува, най-много някоя стринка разбирачка да се изкаже. За нейното мнение ли ще се мъчиш?
Виж сега, случва се човек да направи грешка с избора и все пак да се помъчи с него. Но особено от дистанцията на времето, не ти ли се струва излишно да продължаваш в грешна и безсмислена посока? Това няма да ти донесе голяма чест. Особено за да не кажел някой нещо... Не мисля, че хората особено ги интересува, най-много някоя стринка разбирачка да се изкаже. За нейното мнение ли ще се мъчиш?
Според мен в твоя случай няма смисъл. Да завършиш някаква друга специалност, да се бъхтиш с още изпити, които са в новата програма…
Аз завърших мечтаната си специалност, но от трети курс още знаех, че няма да работя това. Имах още една година до завършване и я избутах някак. Тогава си казах, че като знам какво искам да уча, ще запиша магистратура. Така направих.
Не мисля, че на твое място бих се захванала да уча старата специалност. Първо, че тя вече не съществува, второ, че не ти харесва и трето, загуба на ресурс. Учи ако искаш нещо ново, което ти харесва.
Хората не ходят вместо теб на работа, че да знаят какво ти е и да те коментират. Чуждото мнение защо е толкова важно за теб?
Аз завърших мечтаната си специалност, но от трети курс още знаех, че няма да работя това. Имах още една година до завършване и я избутах някак. Тогава си казах, че като знам какво искам да уча, ще запиша магистратура. Така направих.
Не мисля, че на твое място бих се захванала да уча старата специалност. Първо, че тя вече не съществува, второ, че не ти харесва и трето, загуба на ресурс. Учи ако искаш нещо ново, което ти харесва.
Хората не ходят вместо теб на работа, че да знаят какво ти е и да те коментират. Чуждото мнение защо е толкова важно за теб?
Не, не бих се борила.
Ако наистина усещам, че не е моето и няма да се справя - какво значение има колко пари съм дала?
Имах подобна ситуация, яд ме беше за парите, но че се отказах навреме не ме беше яд. Сега работя нещо, което ми харесва в съвсем различна сфера.
Какво ще кажат хората в случая няма никакво значение. Ти за тях ли живееш или за себе си?
Ако наистина усещам, че не е моето и няма да се справя - какво значение има колко пари съм дала?
Имах подобна ситуация, яд ме беше за парите, но че се отказах навреме не ме беше яд. Сега работя нещо, което ми харесва в съвсем различна сфера.
Какво ще кажат хората в случая няма никакво значение. Ти за тях ли живееш или за себе си?
Този толкова балкански синдром “Какво ще кажат хората”,според мен,доста животи е объркал.
Хората ли ще работят вместо теб и те ли ще вършат кактото имаш да вършиш,въобще за хората ли живееш или за себе си?
Помисли каква работа би те направила щастлива,би ти дала сигурност и спокойствие,без излишно напрежение и стрес,виж какво образование е необходимо за това и давай смело към него.
Хората ли ще работят вместо теб и те ли ще вършат кактото имаш да вършиш,въобще за хората ли живееш или за себе си?
Помисли каква работа би те направила щастлива,би ти дала сигурност и спокойствие,без излишно напрежение и стрес,виж какво образование е необходимо за това и давай смело към него.
Препоръчани теми