Красиви и след брака и детето

Искаш да кажеш, че двумесечно бебе е способно да спи до обяд, без да се събуди и да търси ядене, без да трябва да му се смени памперс и т.н., и след това цяла нощ да будува, а не примерно да яде през 3 часа по час през цялото денонощие и през останалото време основно да спи?

Е, че повечето съвременни жени след брака и детето разцъфват. Вече всяка си прави сметчицата от кого ражда, не се мятат на случайни. Едно дете и си оправят живота - молчета, маникюр, вечер готви от топла точка. Повечето двойки, които виждам са старчок/дебелак и поддържана слаба жена. Може и жената да не е много млада де. То чак смешно ми става.
Къде ги виждате тези красавци с разплути жени не знам. Всичко живо е така-трябва си визия на чалгарка в днешно време.

Живея, както ми харесва. Държа на чистоплътността, бялата козметика, дезодоранта и четката за коса. Като изключим моментите, в които съм болна на легло, в останалите дни винаги намирам време за тях.
Гримът ми беше интересен в тийн годините. Сега се чувствам по-добре, когато кожата ми е чиста. Същото за косата. Подстригване на 3 месеца и дотам. Когато побелея, ще се боядисвам. Сега го правя понякога от скука. Пазя си я, не вижда друг уред, освен сешоар в студените дни.

Не сме фенове на спорта. Правим само разходки.

С мъжа ми сме на един акъл, така че проблеми нямаме. Вкъщи си ходим с анцузи и пижами и не са ни нарушили отношенията вече толкова години...
За мен това е основното, двамата мислят в една посока, не да се натискат един друг с неща, които не са им по сърце.

Благодаря. Мислех, че само на мен ми се привиждат такива неравностойни двойки.

Никога не съм се гримирала и не поддържам маникюр. Харесвам си естественият цвят на косата и няма да се боядисам докато не побелея. За мен всичко това не е фактор колко е поддържана една жена и тем подобни. Чувствам се добре в кожата си, достатъчно ми е да съм чиста, добре облечена и сресана. Мъжът ми си ме харесва такава. Само за специални поводи се барвам повече. В момента само са ми в малко повече килцата от бременността, но ще вляза пак във форма. По-странно ми е да не можеш да се покажеш пред хората без грим.

Дали ще си "барнеш" дрехите или лицето все е въпрос на личен избор.

Според мен не е до визията на жената а до съпруга. Аз ходя на спорт, гримирам се, обличам се хубаво, имам перфектна фигура ама на мъжа ми не му прави впечатление. Други ходят по пижама по цял ден, дебели са, не се гримират и съпружеските им отношения са перфектни.
Аз се поддържам за себе си.

Аз съм дебела, има дни, в които не излизам от пижамата си, ама оня гьон ме гледа с обожание вече 30 години.

Е, чак пък и да се къпем... въобще съм против такива извращения ...

Иначе за цялата тема реакцията ми е Ох, колко сладко ....

Момиче, след Х или ХХ години с един човек ще сте се виждали по невъобразими начини. Ще сте се виждали болни, слаби, пияни, беззащитни, освирепяли, гадни, некъпани и какви ли не още други. Може да ви се е налагало да си сменяте памперсите един на друг, да промивате рани, да държите коси или да милвате, докато другия повръща или издава звуци. Може да се видите по начини, в които сега си мислиш, че това може само да отврати човек, но любовта е странно НЕЩО. Виждайки другия такъв, какъвто е - не само не те отблъсква, а обратното привързва те още повече към него. Става ти по-скъп и непрежалим.

И да се върнем на миличкото "да те види негримирана и нагласена" и да те разлюби. Еми ако за една шпакловка те е взел - нека ходи да търси друг гипсокартон.

Аз имам вид на вампир по всяко време, но само гримирана имам вид на страшен вампир. Затова се старая да не го спестявам на околните, когато ми е възможно.

Иначе ММ съм забелязала, че най ме харесва без дрехи, затова не му давам време да се загледа с какво съм облечена.

Забелязвам как се взимат за пример някакви абсолютни хиперболизирани крайности, за да се иронизира друга гледна точка
Всъщност между жестоките комплекси, които гримиращите се имали, та не смеели без грим да си покажат носа, разкъсвани от мъчителен страх и тревожност милото да не ги изостави, и поддръжката, ако ще и с най-малки глезотийки да е, само за свое удоволствие и от чувство на себеуважение, има много нюанси, които удобно се пропускат.

Лично аз обичам да се грижа за тялото си и външния си вид - ежедневен спорт, душ, лосион за тяло, бяла козметика, лек контуриращ грим, за малко цвят и колкото да не приличам на измита плочка (светла съм). Пълен макиаж, прическа, дрехи - когато имам време от части за мен самата, от части да направя кефа на приятеля ми. Той ме харесва и без тези неща, но много обича, когато се постарая да изглеждам оптимално за него, не само мъже, а и жени са ми казвали да нося по-често очна линия и пълен макиаж - друга жена съм ставала . За мен е въпрос на уважение към партньора ми да се поддържам и след като се обвържем, надявам се да не се променя и след брак и деца.

От своя страна, мисля, че би ми било трудно да уважавам и обичам мъж, който е безотговорен към здравето и външния си вид и "спортува" най-много с лъжицата. С което не искам да стъпя по мазола на хора, които не го правят. Напротив, нито съдя, нито давам уклон на някого да обръща повече внимание на поддръжка, външен вид и килограми. Имам приятелки, които грим в живота си виждат само на собствената си сватба, и винаги сме се разбирали чудесно.

Преди да родя бях от тези, дето до магазина не отиват без спирала. След това 2.5 години ходех като сомнанбул. 100 пъти съм разказвала тука за ревящото и неспящо бебе, дето ми такова майката за 2 години. Та, да.. бях бледа сянка на себе си, някакво жалко подобие на старото ми аз... само косата си поддържах, боя, преса, прическа, защото ми е най-свидна от цялата ми визия. За грим, нокти и спорт.. нямах желание, нямах сили и се мразех за това. И това не са някакви глезотии, фасони, ами тежко психическо състояние. Не бих го нарекла баш следродилна депресия, но нещо такова. После дойде пандемията и съвсем се сдухах.. и просто в един ден ми писна от всичко и реших, че ще почна пак да се гримирам и поддържам, но въпросът е да дойде този ден. Така че не е нужно да има подигравка в двете крайности, защото човек никога не знае как ще се почувства утре..

Някои от потребителите бъркат нещата.
Гласенето няма пол и възраст и не се отделя от брак и деца.
Съпругът ми ме е виждал за 30+ години и 5 деца всякак. И 99 кг. И потна. И неизкъпана.. И с кръвоизлив, при който лежах на пода в банята, а той ми чистеше кръвта. И болна, и недоволна. И омацана с бебешко ако.
И не е избягал явно. Ама това не значи да си ходя все така, защото ме обича. Нещо повече, аз обичам себе си.

Ако пък един мъж не се поддържа и не се грижи за себе си, той не заслужава внимание далеч преди да има деца. А след това защо ѝ е на някоя жена мърльо!?
Иначе и той през годините е нормално да минава през различни неща, но тези, които перманентно не се грижат за себе си, обичайно не се грижат и за другите аспекти на живота си, не само визията и не са най-добрите партньори и родителски пример.

Ха, ха, и аз съм така, но без пижамата. Колкото повечето дебелея и остарявам, толкова повече мъжа ми ме иска и харесва. Дебела съм, но никога не съм била занемарена. От как се помня се гримирам, даже никъде да не излизам, косата ми къса  и ходя на боя и подстригване на всеки 2-3 месеца, подновявам си бельото и дрехите като цяло кажи - речи всеки сезон, парфюми и хигиена това е ясно, няма въобще какво да коментирам. Доскоро бях с много дълга коса, която носех предимно вдигната на кок или опашка, което обезмисляше да я поддържам и се подстригах до раменете. Когато децата бяха малки нямахме много възможности и се налагаше да спазваме стриктна финансова.
дисциплина. Ако не съм се поддържала както ми се е искало, е било заради приоритетите тогава, не защото ми е било все тая.
Мъжът ми никога не е коментирал външния ми вид, независимо дали съм нагласена или не.

Аз разбрах, че се пита за периода на майчинството, но сега си давам сметка, че се пита и за периода 10-20-30 години заедно. Ами, след като мине бебешкия период, полека се връщат фабричните настройки - каквито и да са те. Повлиява и визията на партньора - не си представям конте с повлекана или обратното. Където съм виждала занемарена майка, и таткото е бил идентичен (по площадките). Хората се събират с подобни. Оказва влияние и работната среда. На практика не знам на коя работа жена може да иде по анцунг, все се изисква определен дрескод.