С какво ви липсва бившия?

Моят секс е със страст и любов в пъти повече, отколкото когато бях във връзка, но не живея с доставчика му.

То е доста разтегливо понятието страст...Дори и любов е такова...

Няма нищо разтегливо. Когато желаеш някой човек и ментално, с ума си, сетивата откликват и преживяват с пъти по-силно от някаква пиянска забивка в бар или случаен непознат дето си му харесал задника.
//
Реве, за теб знаем.
Евреин ли е? Барем. Да не те мислим с финансите.

Сещам се чат-пат за един бивш. Не бяхме много време заедно, но се влюбих силно. Най-добрият секс. Добър и мил човек, надявам се да живее добре. Разделихме се, защото искахме различни неща от живота.

Дааа. Обаче аз нямам голяма полза от финансите му. Виж, обаче сексът му е страшен.

Днес нарочно си пуснах една тъжна любовна песен и установих, че никой бивш мъж не ми липсва, дзен ми е, спокойно, свободно.

КОй това, Джокер?
//
НА мен пък ми липсва по някакъв начин всеки бивш.
Във всеки е имало неща, които са незаменими и несравними с друг. Всеки си е бил за себе си.
Разминали са ни се пътищата в един момент.
Това не ги прави лоши хора.
Само последният. Той си беше откачен. Но и той имаше хубави черти. Като герой на Достоевски или Булгаков.

Харесва ми мисленето на авторката на поста. Аз съм омъжена от доста време вече, но никога не съм желала лошото на никого с когото съм имала нещо общо, дори на мъже, които сериозно са ме разигравали, докато са ме убеждавали, че сме ние. Не смятам, че миналото може да е минало, то е винаги част от нас, като опит, като поглед към нещата. Все пак заради определени решения в миналото днес сме това, което сме, няма преди, сега и после, всички наши действия сме. Не съжалявам за нищо, постигнах много и нямаше да го постигна с никой човек, който не ме подкрепя, с егоистично и нерешително поведение и с ниски цели. Поздравява ме бившият за личните ми празници, не ме прескача. Помагала съм му, мъжът ми знае, разрешение не съм му искала; има ми доверие, гък не е казвал. Въпреки лошите спомени, защото има и такива с които голяма болка е било, те са били част от моя път и аз смятам, че е за добро. Сега да ми звънне някой, отивам на секундата и ако е в моите възможности да помогна, ще го направя. Желая им всичко най-хубаво, да имат семейство, не мога да мразя никого. На никого не му е лесно, да изневярата примерно не е ок, лъжите също, страхът, разиграването и нерешителността, но затова сме и приключили, нали. И по-сложни взаимоотношения съм имала/ с остатъчни чувства в нова връзка/, но усещам уважение към мен, не омраза. Не трия и не блокирам никого, желая им да имат хубав живот. Всички сме хора и сме за малко. Аз така ги разбирам нещата. Когато човек не може да приеме нещо, да го преодолее, когато чувства, че някой го дърпа назад, идва раздялата и продължава напред спрямо собствените си принципи, цели и мечти. Сега може и да греша, спрямо вижданията на други хора тук, но аз  лично няма да откажа помощ на бивш приятел, ако има нужда от такава, само защото в личните си взаимоотношения не сме успели. Това не означава, че ми липсват като мъже или съжалявам за нещо назад, означава, че въпреки всичко съм благодарна за онази, хубавата част. Всичко е въпрос на гледна точка. И аз не съм перфектна все пак.

Че те и моите, повечето, не са били лоши хора. Имали са си техните положителни черти. Просто не ми липсват. Затворени страници.

Не си била истински влюбена. Затова. Не говоря просто за хубави хора. Говоря за любов.

Може да не съм била. А може и различните хора различно да продължават напред. Някои по-лесно късат емоционалните нишки, други ги съграняват цял живот. Което и да е, както казах, за мен това са затворени страници. И понеже не ми предизвикват някакви вълнения, не виждам причина да се чудя какво/що. Фокусирам си енергията в настоящето.

Така е правилно.
Но все пак не сме машини и не изтриваме хард диска до фабрични настройки с всеки нов. В главата ти има вече спомени. Те щеш, не щеш изплуват понякога.

Спомените си ги има, дори да идват рядко. Не ми пречат. Но въпросът беше дали ми липсват. Еми, не ми.

За щастие с нищо. Дори не ми пука как е и къде. Прави на няколко месеца опити да се свърже и аз не знам защо. Не ми се занимава и губи време даже за минути. Достатъчно дълго преживявах раздялата.
Никой от бившите ми не фигурира в живота ми, нито в телефона или социалните мрежи.

Аз гледам да не се увличам. Какво е то това любов? Гледам от другия и давам точно толкова, колкото получавам. Така е честно и винаги ще е.
Носталгия по бивши или местопребиваване никога не ме е спохождала. Ще се радвам да си остана с акъла, да не оглупея и това да остане непроменливо и занапред.