Липсва ми единствено една много особена страст и тръпка в леглото. Не, че сега нямам страст и тръпка, но онова беше по-различно. Наложи се да го блокирам, защото на него тези неща май му липсваха още повече и честичко ме търсеше и се опитваше да ми мъти главата.
- Публикувана: 26 фев. 2024, 21:21 ч.
- Последно мнение: 6 апр. 2024, 19:32 ч.
С какво ви липсва бившия?
Имате ли моменти, в които ви липсва бивш мъж / приятел?
Блокирате ли телефони / социални мрежи / контакти?
Блокирате ли телефони / социални мрежи / контакти?
Не ми липсва с нищо. Не блокирам, поддържаме нормална комуникация заради детето.
С ни - що!!! Живяхме заедно две години и после още две във фактическа раздяла без да сме разведени. През периода на раздялата нито го чух, нито го видях. Живее в друго населено място, нямаше мобилни телефони и прочее сегашни екстри и очите му не съм видяла след развода през 2000 година. Едва преди няколко години разбрах какво е що е от бившата жена на вуйчо му т.е. от бившата му вуйна.
Едно нещо не може да им се отрече на бившите. Имат голям принос към изтрезняването и "порасването" - както за жените, така и за мъжете.
Кофтито е, че в много случаи децата носят гените на "онзи тиквеник" и понякога без да искате можете да разпознаете нещо присъщо за човека, който се мъчите да забравите.
Един въпрос обаче, с какво ви плени този човек, който толкова ненавиждате сега? Принц ли беше или мозъкът ви работеше на нула цяло и пет процента от възможностите си (които се развиха после).
Кофтито е, че в много случаи децата носят гените на "онзи тиквеник" и понякога без да искате можете да разпознаете нещо присъщо за човека, който се мъчите да забравите.
Един въпрос обаче, с какво ви плени този човек, който толкова ненавиждате сега? Принц ли беше или мозъкът ви работеше на нула цяло и пет процента от възможностите си (които се развиха после).
Аз веднага си признавам, че съм имала случаи, в които мозъкът ми е работил на 0%
По мое собствено решение. И после пак по мое решение, съм го включвала 
Никого не мразя обаче. Мой избор е било, какво да мразя някой си. А за моя радост, не се е стигало да общи деца. Не че хората, които имат деца в такива ситуации, напременно съжаляват - повечето май си обичат децата, приемат ги за дар, който са получили и не прехвърлят по никакъв начин чувствата си към "тиквеника" върху тях. Поне това са моите наблюдения. 
С много неща ми липсва, но това е защото аз бях щастлива в брака с него. Той изглежда не е бил. Живот, какво да правиш
Едно нещо не може да им се отрече на бившите. Имат голям принос към изтрезняването и "порасването" - както за жените, така и за мъжете.
Кофтито е, че в много случаи децата носят гените на "онзи тиквеник" и понякога без да искате можете да разпознаете нещо присъщо за човека, който се мъчите да забравите.
Един въпрос обаче, с какво ви плени този човек, който толкова ненавиждате сега? Принц ли беше или мозъкът ви работеше на нула цяло и пет процента от възможностите си (които се развиха после).
Кофтито е, че в много случаи децата носят гените на "онзи тиквеник" и понякога без да искате можете да разпознаете нещо присъщо за човека, който се мъчите да забравите.
Един въпрос обаче, с какво ви плени този човек, който толкова ненавиждате сега? Принц ли беше или мозъкът ви работеше на нула цяло и пет процента от възможностите си (които се развиха после).
Да изясним.
Никой не ни е пленявал. Влюбени сме били. Даже подозирам, че те са били пленени. Мъже сте. Знаете, че ви действаме.
Не мразим, не ненавиждаме.
Това е присъщо на нисшите духом.
Именно затова сме склонни и на благородство. Аз, де. Не ви знам вас.
Всички мои бивши са били избрани и не са ненавидяни. И за детето и гена съм благодарна.
Тук иде реч за друго, Бутко.
За доброта, не за ненавист.
Моята бивша ми беше като пример за всяка следваща- каква не трябва да бъде
Благодарен съм и, че ме научи на почти всички женски номера и тактики да ги хващам много навреме и да не ми минават. Не ми липсва, даже въобще, но много ми липсва онова време с нея като бях на 20-25 години. Всичко беше много по-различно, далеч по-безгрижно, изобщо хубава младост си беше. Иначе с бившата ми не сме в лоши отношения, засичаме се понякога и сменяме някоя приказка, с жена ми се познават и я вижда по-често от мен, говорят си, даже и много поздрави ми праща почти всеки път.
Благодарен съм и, че ме научи на почти всички женски номера и тактики да ги хващам много навреме и да не ми минават. Не ми липсва, даже въобще, но много ми липсва онова време с нея като бях на 20-25 години. Всичко беше много по-различно, далеч по-безгрижно, изобщо хубава младост си беше. Иначе с бившата ми не сме в лоши отношения, засичаме се понякога и сменяме някоя приказка, с жена ми се познават и я вижда по-често от мен, говорят си, даже и много поздрави ми праща почти всеки път.
Не ми липсва, даже въобще, но много ми липсва онова време с нея като бях на 20-25 години. Всичко беше много по-различно, далеч по-безгрижно, изобщо хубава младост си беше.
Не, по-скоро четири.
Не знам, някаква магия имаше във въздуха, феромони ли, химия ли...но се разтапях като олово, светът изчезваше, дето има една дума бях на седмото небе.
Не всеки мъж има дарба на добър любовник.
Все още го сънувам, след много години.
Не всеки мъж има дарба на добър любовник.
Все още го сънувам, след много години.