Някои хора никога не се променят

  • 14 295
  • 459
  •   1
Отговори
# 30
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 089
Ами направи си и ти профил в мрежите за запознанства и си намери друг мъж, този явно те счита за част от мебелировката у вас. Ако е богат чужденец кажи му, че ще го съдиш за големи издръжки ако нещо ти направи въпрос. И проучи там какви помощи дават за самотни майки, за да можеш да се изнесеш, сигурно дават жилище, ако не знаеш езика искай си преводач, ползвай си правата.

# 31
  • Мнения: 3 323
Първо си намираш работа и после ако си по засукана омотаваш някой чужденец, на който да му е все тая, че си с  деца. Изнасяш се от този дом и започваш на чисто.

# 32
  • Мнения: 46 518
Първо спри да правиш секс с него, че кой знае какво може да ти лепне.
После си намираш работа, стъпваш си на краката и излизаш от кръга.

# 33
  • Мнения: 14 847
Хващай се на работа. Честно казано, звучиш повече като човек, който се притеснява повече да не изпусне провайдъра си, отколкото като тъжна влюбена съпруга и майка. Избери си роля и влизай в нея.

# 34
  • Мнения: 1 017
Много мразя така някой да се самосъжалява, но да не прави абсолютно нищо да излезе от дупката. Поне езика на държавата знаеш ли?
Имам позната така в друга държава, 2 деца - на около 5 и 8 бяха тогава и се разделиха с мъжа. Тя без език и работа там и се върна с децата в България при родителите си. Не знам финансово дали той плаща издръжка. Но винаги има начин - ти само оправдания загубила младост, децата го обичали, откъснал я от всички, а ти горкана съвсем осъзнато седиш 10 години без работа и контакти като явно и от доста отдавна знаеш, че е женкар.

# 35
  • Мнения: 34
Имах нужда да споделя ,но се чувствам неразбрана като чета вашите мнения.Когато разбрах преди години че си търси нещо в интернет ясно му заявих че има ли втори път ще го напусна.И ето сега като разбрах отново за това разбирам че не е лесно ей така да си загънеш багажа и по живо по здраво. Има много неща които ще се променят  за децата най вече.Може би ще им се отрази негативно с от рязка промяна на живот. Държи се нормално но студено,а като се сетя преди години бяхме дупе и гащи.
Казвала съм му многократно че мога да направя компромиси с всичко но не и със изневяра.И от това ме боли защото разбирам че му е все тая

# 36
  • онче бонче бонбонче
  • Мнения: 16 089
разбирам че не е лесно ей така да си загънеш багажа и по живо по здраво.
Описваш нещата в много общи приказки, няма как да те разберем без конкретни неща. Кое точно ти е трудно? Нещо конкретно?

# 37
  • Мнения: 7 411
Виждам, че не си сигурна, че искаш нещо да се промени, ама поне един скандал няма ли да му вдигнеш?
Ей, така, малко да го поразтърсиш и извадиш от зоната му на комфорт.

Аз вече да съм му видяла сметката.

# 38
  • София
  • Мнения: 12 649
Не знам дали не му пука, но той е такъв, влече го, и не може/не иска да се спира безкрайно. Ти ставаш все по-безинтересна, а влечението му все по-актуално. И да, в даден момент вече няма да му пука от последствията и ще си начеше крастата. Затова човек не се събира с някой, в когото има нещо за него неприемливо, с надеждата да се промени. Той не иска да се променя, иска да може да прави това, което го кефи.

# 39
  • Мнения: 46 518
...Има много неща които ще се променят  за децата най вече.Може би ще им се отрази негативно с от рязка промяна на живот...
Те вече са се променили:
...Станал е един отчужден ,безинтересован към децата...

Струва ми се, че тръгвайки си, сякаш мислиш, че ти си виновният за раздялата. Вината е негова. Не можеш да накараш насила човек да има семейство и да се интересува от децата си. И не си мисли, че няма да страдат, ако останете под един покрив. Те усещат, когато са пренебрегвани и това неминуемо ще им се отрази.

А който иска да е баща, остава такъв и след развода. Който няма желание, дори да живеете заедно, ще ги игнорира, и наранява, защото му е по-важно да си урежда срещи по сайтовете.

# 40
  • Мнения: 1 803
Аз само не разбрах,как много обича децата и те много го обичат,пък не обръщал никакво внимание на семейството?
Намери си веднага някаква работа.Ще излезеш от рутината,ще имаш собствени пари,ще се запознаеш с нови хора.Може би пък,като излизаш всяка сутрин добре облечена и гримирана, да събудиш пак интереса му.
Няма да те упреквам,как си се оставила в такава зависимост,за мен е неразбираемо,но хората са различни.
Да стоиш и да се жалваш,да очакваш,че женкар ще се промени  не е добре.Постави си малки цели,които са свързани само с теб-работа,нови запознанства,събиране на лични пари.Постепенно ще се почувстваш по-добре и ще решиш какво ще правиш.

# 41
  • Мнения: 1 551
Имах нужда да споделя ,но се чувствам неразбрана като чета вашите мнения.Когато разбрах преди години че си търси нещо в интернет ясно му заявих че има ли втори път ще го напусна.И ето сега като разбрах отново за това разбирам че не е лесно ей така да си загънеш багажа и по живо по здраво. Има много неща които ще се променят  за децата най вече.Може би ще им се отрази негативно с от рязка промяна на живот. Държи се нормално но студено,а като се сетя преди години бяхме дупе и гащи.
Казвала съм му многократно че мога да направя компромиси с всичко но не и със изневяра.И от това ме боли защото разбирам че му е все тая
Т.е. да разбираме, че имаш нужда от изповед, а не от съвети? Няма лошо, понякога всеки има необходимост да каже какво му тежи на душата, но такива теми не стигат до никъде, те се превръщат в тъпчене на едно място. Обърни внимание на това, че всичките ти коментари до един си приличат, от тях се прокрадва зле прикрито примирение. Страхуваш се да направиш крачка встрани, а за крачка напред да не говорим.

# 42
  • Мнения: 21 451
Имах нужда да споделя ,но се чувствам неразбрана като чета вашите мнения.Когато разбрах преди години че си търси нещо в интернет ясно му заявих че има ли втори път ще го напусна.И ето сега като разбрах отново за това разбирам че не е лесно ей така да си загънеш багажа и по живо по здраво. Има много неща които ще се променят  за децата най вече.Може би ще им се отрази негативно с от рязка промяна на живот. Държи се нормално но студено,а като се сетя преди години бяхме дупе и гащи.
Казвала съм му многократно че мога да направя компромиси с всичко но не и със изневяра.И от това ме боли защото разбирам че му е все тая

Напротив, всички те разбират, но се опитват да ти дадат и някаква перспектива, за да се промени живота ти към по-добър. Тъй като непрекъснато пишеш едно и също, може би просто не си готова да го напуснеш, а искаш само да се оплачеш?

Но работа си намери - просто това е начинът да ти светне пред очите, първата стъпка да се почувстваш човек, да имаш стимул да се срещнеш с хора. Може би и мъжът ти ще те уважава повече.

# 43
  • INFJ
  • Мнения: 9 359
Морска звезда, сега сигурно пак ще се чувстваш неразбрана, но въображаемите му изневери изобщо не са ти най-големият проблем.
Проблемът ти е, че си позволила да бъдеш изцяло зависима от друг човек, без значение кой. Децата ти явно не са бебета вече, и ако не си инвалид, защо по дяволите си се поставила в такава ситуация? Вредиш си и на самочувствие и самооценка, това първо, и второ, малко са мъжете, които ще продължат да те обичат и възприемат за равна, ако всеки ден живеят с мисълта, че ти зависиш от тях.

Вместо да търсиш роднини и приятели, които да ти "подават ръка", търси начин сама да си помогнеш, като започнеш работа и си осигуряваш сама някакви средства.

# 44
  • Мнения: 406
Дали е работила или не за някого няма никакво значение. Работила е за собственото си семейство и това е много по-смислено. Той не я обича вече или другият вариант е да не е била обичана от самото начало, а да си е въобразявала друго жената. Те робините, разпокъсани между работата за бизнеса на някого и работата вкъщи до посред нощ все едно са много уважавани. Истината е, че позволим ли веднъж на любовта да си тръгне… Всичките проблеми идват от това, че някой от двамата е спрял да обича. И това, че сте сама в чужда държава е оправдание. Във всяка държава е трудно / те близките ви в България няма с вас да се занимават, възрастен човек сте все пак/, но е важно желанието за промяна. Изградете си цели и мечти и си ги постигнете. Ако целта е по-спокоен живот, без този мъж в ежедневието ви, намерете начин да я постигнете. Не е невъзможно. И голям процент от българските мъже не изгарят от желание да си издържат финансово семейството. Все си мислят, че жената е длъжна да изкарва колкото тях, поне толкова, но пък женската работа си е само женска и не я пипват. Ако тази ситуация беше много сполучлива нямаше да се разпадат толкова бракове, в които и двамата блъскат от сутрин до вечер и никой не обръща внимание на другите от семейството. Измислете го как ще стане, щом това искате.
Не е възможно нормален човек да изпитва ИСТИНСКО уважение към този, който не може да нахрани собствения си задник, с извинение. Вашият критерий за уважение подозрително наподобява критерия за притежание. Истината е, че хората с пари могат да си позволят да си купят хора без пари (и без самоуважение). Това, че купените хора наричат "уважение" заплащането под каквато и да е форма, не променя факта, че са се поставили в позицията на нечия собтвеност. Има безброй красиви жени на тоя свят, които живеят щастливо като част от нечии материални придобивки и са доволни от безсмисленото си съществуване. Не че в това има нещо лошо, разбира се... Получават подаръци, ходят където поискат и правят каквото поискат, а в замяна осигуряват секс на притежателя си, задоволяват прищевките му и му доставят кефа да се фука с тях наляво и надясно. Това НЕ е уважение. Това е употреба. Купувам си дреха и се фръцкам по улицата с нея, за да ме заглеждат. Моя си е. Много е готина. Седи ми жестоко. И е послушна. Прави каквото искам и седи където и както искам. Покорно се е съгласила да не ходи при друг и да е само МОЯ. Завиждат ми за нея. Аз ще я пера, ще я четкам, ще я гладя - абе, накратко казано, ще се грижа за нея възможно най-добре. Уважавам ли я? Не. Тя е просто една блуза. Като ми омръзне, ще я хвърля. Ако видя по-яка блуза, ще я сменя моментално.

Извинявам се, дълго стана дудненето... Та така... за блузите... Close

Общи условия

Активация на акаунт