А като работеща, докато живеех с майка ми, не съм си давала заплатата на нея. Давах суми за сметки и пазаруване, пазарувах и извън тези пари по моя инициатива, но до там. Даже и сметките чисто физически аз плащах, но с общите пари. За останалите пари не съм искала разрешение да ги харча, нито съм давала обяснения. И тя не ми е искала. Като се събрахме с мъжа ми и за двете заплати заедно сме правили бюджет и нямаше значение кой ще отиде на гишето да плати сметките. На майка ми не съм давала цялата заплата и там е основната разлика. Не съм чула и някой да го прави, дори да живее с родители. И пак да подчертая, че с родители не става дума за прехвърляне на отговорността да управляват финансите му. То и в семеъството изобщо не е това целта.
Пак да питам, какво правят с детето, ако всеки си държи парите в него? Трябва да се платят уроци и двамата вадят по половината? Трябва да се платят тренировки, същото. Изникне разход в у-ще, мигом пак на половина и нито стотинка повече. Отиват в магазина и на касата всеки вади и брои пари, да не се мине. А, ако стотинките са нечетно число, какво правят? Скандал, натякване кой е платил половин стотинка повече миналия път, дават 2 карти и касиерката да се оправя или какво?