Пролетно-великденски трепети. Немска тема(248)

Mößbauer-Effekt, искам педиатър и гинеколог, моля. Дано да взимат нови пациенти, че и дребното е дъртичко вече.

В БГ не може всички изследвания за съжаление. Аз тук си пускам чат-пат Vollblutmineralanalyse. В БГ последно през август рових из сайтовете на лабораториите и такова нещо не открих.

Moni, точно това, че не ти казват какво е най-оптимално да се направи, ме дразни най-много. Щитовидна жлеза – само TSH, което е едно нищо; желязо – само хемоглобин и желязо в серум, отново едно нищо, с което проблем не може да се открие. И т.н, и т.н. Превенция = нула!

Вечерница, радвам се, че детето расте. Веднъж попаднах на това за ADHS: https://www.dr-gahlen.de/behandlung/adhs/index.php. При вас сигурно вече не е релевантно, но е интересно, поне за мен, даже и без да ме засяга пряко.

Здравейте на всички, ние вече се преместихме близо до Balingen/Baden-Württemberg и точно тази тема с лекарите ми е много неприятна. Ако някой може да препоръча личен лекар, педиатър и т.н...много ще съм ви благодарна. Където и да звъня или да отида на място винаги отказват...

Съчувствие от мен и се присъединявам към оплакващите се. На 2-ри април бях в клиника и ми сложиха инжекция заради възпален нерв в гърба. До вчера нито личния, нито ортопеда тук имаха бефунд от клиниката, болничен едвам измолих от личния. Още ме боли и не мога да се движа нормално, личният каза, да отида пак в клиниката.  Толкова ми е писнало, че .....

Стараем се да минимизираме зависимостта от тукашната здравна система. Отчайващо е положението…
Кофти опит имам и аз,  затова го казвам.
Здраве пожелавам на всички и да не ни трябват доктори! 👍

Това Balingen който е на около 20 км. от Rothwell ли е, ако е така, там има доста лекари и практики, просто търпение и обаждания, при необходимост съдействие от Касата искайте. Иначе като търся специалист започвам да звъня на всички практики, като увеличавам периметъра и в крайна сметка намирам, не е лесно, изнервящо е, но това е положението.

Синьо, писах.

Аз не мога много да критикувам системата, получавали сме всичко необходимо, когато е необходимо, с изключение на няколко единични случая (като ситуацията този уикенд например ), дължащи се на кофти лекари. Толкова стегнато и експедитивно действаха в ситуациите с момчетата ни миналата година, например, след като открихме точното място за лечението им. Завинаги ще сме им благодарни.

Möß, системата се скапва постепенно от години. Има читави лекари, но е чудо да попаднеш на тях. Масата лекари са възрастни, особено личните. Младите бягат от тук. В клиниките е пълно с чужденци, направо не знам как го вземат на работа като уж има изискване да са с С1, а те едвам една анамнеза могат да снемат. На малкия му смениха 3 пъти следящия ендокринолог, че ми писна да ме разпитват и да се повтарям. На следващия преглед съм изисквала да е професора, че поне да знам кога точно приключваме с терапията. Уж му се били затворили вече фугите, ама да продължи да се боцка. Мъжът ми бил с него на последния преглед, че яаз бях за малко в България и нищо не разбрал от казаното.
Моята щитовидна я лекувам сама, защото никой не ми обръща внимание. Опитах, не се получава. В нашата провинция няма читав ендокринолог. Поне намерих в България. Оттам си вземам и хормоните.

Много съм отчаяна с лекарите тук и направо ме е страх..от опита с децата, от детския лекар до тези в болницата съм се нагледала на неадекватно поведение. А от мед.сестри и пфлегери имам травма. Аз лежах една седмица в болница и излязох травмирана, направиха ми тежки изследвания, държаха ме 13 дни с температура (то нали 38° не е температура) и даже ми викаха да си ходя..Ако не бях зле щях да си тръгна. Чак когато започнах да вдигам 39° ми пуснаха антибиотик и започнах да се подобрявам..обаче психически ме смазаха, грешни лекарства ми носиха, всеки, абсолютно всеки правеше нещо различно, ръкавици рядко се слагаха, върха беше една като бръкна в коша и извади хапчето от там да го покаже на колежката, че не знаела какво да ми даде..маската ми за инхалация една сестра я метна върху таблото с лампите, там имаше три пръста прах, а чистачката мина с един парцал мивката и тоалетната. Повече не я пуснах в банята.
Синът ми още го боли оперираната ръка, имам напраление за хирург. Дали искам да го водя??? Малко ли преживяхме!
Ами малкото миналата година в болницата като искаха да му дават два различни антибиотика в рамките на час. Добре, че разпитвам. И като ни изписаха с антибиотик в 19:30ч който не се доставя, а всички аптеки затварят в 19-20ч. На въпроса ми дали ще го намеря ликарчето ми вдига рамене, да съм звъняла по аптеките. Изписа ни с объркано писмо, адресирано до друг..щях да се оплаквам, но не намерих време.
А пък голямото като беше на 4 и поради отвратителна несъществуваща комуникация между отделенията го оставиха 15 часа гладен, така ми се молеше да хапне нещо и заспа от изтощение...имам още мноооого да пиша,  отчаяна съм с това което се случва.

И аз имам неприятно посещение в болница миналата година. Отидох с повръщане и световъртеж в спешното, учудващо бързо ме приеха и ми взеха кръв за изследвания. Пуснаха ми система, уж да спре позивите за повръщане - стана още по- зле, защото ми се зави още повече свят. Докторът беше чужденец, но говореше супер немски. Настаниха ме в болнична стая и от там започнаха всички глупости. Сутринта ми казаха да ходя при HNO доктора, тъй като имали съмнения за проблем с вестибуларния апарат. Отивам- той нямал нужната техника за прегледа, изпратиха ме с такси до друг доктор в града. Там чаках над 4 часа, нищо че идвам от болница, както и да е. Оказа се, че нямам проблем и се върнах обратно в болницата. Поисках да ме изпишат, тъй като очевидно вече бях добре- не можело. Записали ми час за невролог, отново в друга болница, защото те нямат невролог в болницата!! И това става дума за среден областен град- нямат доктори, нямат техника, нищо нямат. На другия ден сестрите тотално бяха забравили, че аз имам термин, бяха ми казали и грешен час за тръгване на таксито от болницата- приказка направо. Отивам с абокат до сестрите, казвам им, че нито са ми дали документите за прегледа, нито абоката са ми го смъкнали- нищо. Отивам после да си чакам таксито- няма го никакво. Жената на администратурата ме видя колко съм отчаяна и звънна да попита фирмата, защо такси не идва. Оказа се, че въобще такси не е поръчвано за мен и следователно си изпуснах и термина. Добре, че неврологът излезе човек и ме прие. Та, оказа се, че  и неврологично съм добре, но докторът беше изключително изненадан, че са ми пуснали система с лекарство, което предизвиква световъртеж, при положение, че отивам в спешното с вече такова налично. Неврологът каза, че абсолютно не е трябвало точно това лекарство да ми предписват. Та, връщам се пак в болницата и искам да ме изписват- не можело, въпреки, че съм вече добре. Направиха ми гастроскопия, информация никаква. Нито Chefarzt- а ти обяснява нищо, само ти казва, че няма да те изписват и това е. Чак на другия ден след изписването видях, че реално диагноза имам- гастрит. А защо със съмнения за гастрит ме пращаха на HNO и невролог- все още ми е мистерия. Можеше още на първия ден от болничния престой да ми направят гастроскопията и всичко да се види. И последния ден от моя престой беше напълно ненужен- само излишно заемах легло. И през целия престой нито веднъж не получих лекарство, които реално ще лекува гастрита ми- само ми пускаха системи с електролити. Отделно на епикризата пишеше, че имам сърдечна недостатъчност при положение, че само веднъж ми бяха мерили кръвното и никакви други тестове не са ми правили. От тогава си казах- следващото ми посещение в болница ще е или ако раждам, или ако съм на смъртно легло.

Точно по темата за ултразвук прочетох статия в Шпигел и ми стана интересно защо, след като аз искам и го плащам, да ми бъде отказано. Специално УЗ е безболезнен сравнено с мамография например така или иначе ми предстои годишното форзорге при гинеколог, та ще питам аз. Имам чувството, че като пациент все повече ми се намаляват правата.

Kmalik22,  жал ми стана, като ти прочетох одисеята.

Всички гинеколози до сега са ми препоръчвали ехограф на млечни жлези веднъж годишно. Платено, разбира се.
С изненада научих, че здравните каси поемат цитото вече веднъж на 3 години. Пак доплащам и го правя всяка година, то не е и сума, ама баш това да резнат е идиотско. Даже четох, че над 40 е добре цитото да е на 6 месеца.

Нито страхоза, нито психоза, нито отчаяние ме е обзело относно здравеопазването. Но че си има база за подобряване, има си, не е идеално.
Всеки с опита си.

Кой прави цитонамазка на 6 месеца, не познавам някой, но при рискови пациентки със сигурност се прилага?

От средата на 2024 ще въвеждат препоръчителна мамография на жени над 45, а не над 50, както беше досега.

При гинеколозите ми си има ценоразпис кое изследване извън касата колко е. Никой не ме е спирал, аз решавам искам ли или не.

Имам съседка, чиято майка е починала млада от рак на гърдата и двете със сестра й се водят рискови по генетичен път. Следят ги доста стриктно и обхватно.

Рейна, наистина гадно, че детето ти е все още с хронична болка в ръката след счупването. Ще го водиш на хирург, разбира се. Каквото било, било - не се втренчвай само в негативните изживявания по болнични заведения, бъди оптимист.

Мьос, а безплатната мамография е вече веднъж на 2 г след 50. Бях неприятно изненадана, добре че нямам проблем там. Здравните каси цуцат яко от нас, обаче каталозите им стават все по-малко.
Моите наблюдения над здравната система са все пак на над 25 г тук и знам какво беше преди за съжаление.
За болниците, че надписват и правят ненужни неща, е ясно отдавна. Няма откъде да се учат българските лекари. 😁

Бибит, не те е страх, защото си имаш човек в системата. И мен на твое място нямаше да ме е страх. За обикновени простосмъртни си е страшничко.

Аз на мамограф няма да ходя, няма да ме вземат, ‘щото нямам материал за такава машина.  

На мен ми се иска превенцията да е на друго ниво, не ранно откриване на страшни болести, а недопускането изобщо да се стигне до там. Защото те не се развиват от днес за утре и си има причини за тях. Но ми е ясно, че западната медицина в сегашния си вид е далеч от такива постижения.

pepelyashka, бързо да минава!

Аз при болки използвам акупресура. И действа, колкото и скептична да бях.

Аз от години си го правя на 6 месеца и винаги доплащам. Оня ден получих от касата писмо, че контрол за колоскопия също плащат след 50 години. Нещо, което аз преди 6 направих сама.
Тъпото е, че няма превенция, контрол и после - ама що толкова късно хванахме нещата... Има още много какво да се желае по много въпроси.