- Публикувана: 15 март 2024, 11:51 ч.
- Последно мнение: 29 май 2024, 09:56 ч.
Паническо разстройство - Тема 61
Александра 31, не го споделям. Хората са сеирджии. Знаят само в много тесен кръг.
Доста вярно
Мене затова ме мислят за "особена",щото не споделям много.
Аз си пийвам кафенца,уж безкофеинови,ама се разтрепервам доста.И цигари си подпушвам,знам си,че ми става гадно,но се третирам като 20 годишна без проблеми с психиката и нервите🤣
С мъжа ми сме на гости на сестра му.Голям калабалък е,та не знам до довечера дали няма да гръмна някой атаракс да се кротна.Отделно преядох.Зарежи...
Е аз съм на 22 и отсега имам проблеми с психиката
Александра 31, не го споделям. Хората са сеирджии. Знаят само в много тесен кръг.
Доста вярно
Мене затова ме мислят за "особена",щото не споделям много.
Аз си пийвам кафенца,уж безкофеинови,ама се разтрепервам доста.И цигари си подпушвам,знам си,че ми става гадно,но се третирам като 20 годишна без проблеми с психиката и нервите🤣
С мъжа ми сме на гости на сестра му.Голям калабалък е,та не знам до довечера дали няма да гръмна някой атаракс да се кротна.Отделно преядох.Зарежи...
Е аз съм на 22 и отсега имам проблеми с психиката
Александра 31, не го споделям. Хората са сеирджии. Знаят само в много тесен кръг.
Доста вярно
Мене затова ме мислят за "особена",щото не споделям много.
Аз си пийвам кафенца,уж безкофеинови,ама се разтрепервам доста.И цигари си подпушвам,знам си,че ми става гадно,но се третирам като 20 годишна без проблеми с психиката и нервите🤣
С мъжа ми сме на гости на сестра му.Голям калабалък е,та не знам до довечера дали няма да гръмна някой атаракс да се кротна.Отделно преядох.Зарежи...
Е аз съм на 22 и отсега имам проблеми с психиката
Силно се надявам❤
Весел Великден,любими♥️Бъдете здрави и щастливи!
За протокола-от сутринта ми е едно треперливо и отвеяно.Абе не съм мечтаната компания.Имам плоскостъпие и ме боли левия крак напоследък.Не знам дали е от това,но ми е тревожно тия дни.Прегръдки и весело изкарване на празника.
За протокола-от сутринта ми е едно треперливо и отвеяно.Абе не съм мечтаната компания.Имам плоскостъпие и ме боли левия крак напоследък.Не знам дали е от това,но ми е тревожно тия дни.Прегръдки и весело изкарване на празника.
Здравейте, някой друг има ли проблем с приемането на кофеин при тревожно разстройство?
Някой случайно пробвал ли е докато приема антидепресанти да изпие примерно една чаш вино или една бира и случва ли се нещо
Така, че ако ще си пийваш, да е чиста напитка с малко лед евентуално. Не мисля, че пречи по чаша. Някои даже жулят по няколко 😀.
Весел Великден,любими♥️Бъдете здрави и щастливи!
За протокола-от сутринта ми е едно треперливо и отвеяно.Абе не съм мечтаната компания.Имам плоскостъпие и ме боли левия крак напоследък.Не знам дали е от това,но ми е тревожно тия дни.Прегръдки и весело изкарване на празника.
За протокола-от сутринта ми е едно треперливо и отвеяно.Абе не съм мечтаната компания.Имам плоскостъпие и ме боли левия крак напоследък.Не знам дали е от това,но ми е тревожно тия дни.Прегръдки и весело изкарване на празника.
Здравейте, някой друг има ли проблем с приемането на кофеин при тревожно разстройство?
Някой случайно пробвал ли е докато приема антидепресанти да изпие примерно една чаш вино или една бира и случва ли се нещо
Така, че ако ще си пийваш, да е чиста напитка с малко лед евентуално. Не мисля, че пречи по чаша. Някои даже жулят по няколко 😀.
Благодаря много понеже са празници и всички пият около мен и се изкушавам да изпия някоя друга чаша, а все пак пия приспивателни и се притеснявах да не стане мазало
Последните дни ми беше добре. Снощи викахме бърза помощ за баща ми, на който сме на гости. Приеха го с двойна пневмония, а е и с диабет. В момента съм му придружител в болницата и май започва да ми се замотава пак главата след снощния стрес. А и тази болнична обстановка...не знам за вас, ама хич не ми е добре в болница
Здравейте, някой друг има ли проблем с приемането на кофеин при тревожно разстройство?
Някой случайно пробвал ли е докато приема антидепресанти да изпие примерно една чаш вино или една бира и случва ли се нещо
Така, че ако ще си пийваш, да е чиста напитка с малко лед евентуално. Не мисля, че пречи по чаша. Някои даже жулят по няколко 😀.
Благодаря много понеже са празници и всички пият около мен и се изкушавам да изпия някоя друга чаша, а все пак пия приспивателни и се притеснявах да не стане мазало
Най-много после, след празника, като си изпиеш сънотворното, да те удари по-бързо.
Само да помоля да не ползвате толкова дълги цитати, защото особено през телефон се чете трудно всичко, а и страниците се изписват бързо. Просто си съкращавайте цитатите или споменете името на човека към който искате да се обърнете. 
Аз днес съм на няколко Валидола. Упорито не искам да пия Кс@н@кс. Мажа се с етерично масло от Лавандула, чета книга, възобнових рисуването. Изкарах го деня, надявам се и нощта.
kikoimeri на мен лошо ми се отразява болничната среда. Така ми се отразявя и всяка среда, в която не съм със семейството си. Така ми започна всичко на една командировка преди повече от година. Да съм сама някъде ми действа зле.
Забравих, кой пита, дали си казваме за проблема. Аз не казвам. Не обичам да ме съжаляват. Знаят само най-близките ми и никой друг. Излишно е да срещаш погледи или да чуваш обсъждане, а в същото време не могат да ти помогнат. Важното е, че срещам огромна подкрепа от близките си и това ме връща в нормалния живот. Ако не ме разбираха, може би щях да съм много зле. Все пак се надявам някой ден да спра да ги притеснявам с моето състояние.
Някой и за деца пита. Аз получих първата си криза в болницата след като родих. Не знаех, какво е, но ме сграбчи с все сила и мислех, че умирам...
После 3 седмици само ревях, буца в гърло, гърди, стомах на топка. Не знаех, къде се намирам. Не отидох на лекар, родителите сметнаха, че е следродилна депресия. Обаче аз знаех, че не е. Аз обожавах бебето, грижех се, колкото можех, кърмех, не се отказах да го гледам, исках да съм при него постоянно. Но ме беше притиснало нещо, имах чувството, че ще умра и само заричах да се грижат за децата ми. И толкова ме болеше, че ще пораснат без майка... Това чувствах. Мисля, че тогава трябваше да посетя психиатър, но не бях стигнала до това зряло ниво, а и никой покрай мен явно не му дойде на ум. След това вече си получавах периодично атаки, докато явно вече съвсем не станах зле след няколко години, та до днес.
Аз днес съм на няколко Валидола. Упорито не искам да пия Кс@н@кс. Мажа се с етерично масло от Лавандула, чета книга, възобнових рисуването. Изкарах го деня, надявам се и нощта.
kikoimeri на мен лошо ми се отразява болничната среда. Така ми се отразявя и всяка среда, в която не съм със семейството си. Така ми започна всичко на една командировка преди повече от година. Да съм сама някъде ми действа зле.
Забравих, кой пита, дали си казваме за проблема. Аз не казвам. Не обичам да ме съжаляват. Знаят само най-близките ми и никой друг. Излишно е да срещаш погледи или да чуваш обсъждане, а в същото време не могат да ти помогнат. Важното е, че срещам огромна подкрепа от близките си и това ме връща в нормалния живот. Ако не ме разбираха, може би щях да съм много зле. Все пак се надявам някой ден да спра да ги притеснявам с моето състояние.
Някой и за деца пита. Аз получих първата си криза в болницата след като родих. Не знаех, какво е, но ме сграбчи с все сила и мислех, че умирам...
После 3 седмици само ревях, буца в гърло, гърди, стомах на топка. Не знаех, къде се намирам. Не отидох на лекар, родителите сметнаха, че е следродилна депресия. Обаче аз знаех, че не е. Аз обожавах бебето, грижех се, колкото можех, кърмех, не се отказах да го гледам, исках да съм при него постоянно. Но ме беше притиснало нещо, имах чувството, че ще умра и само заричах да се грижат за децата ми. И толкова ме болеше, че ще пораснат без майка... Това чувствах. Мисля, че тогава трябваше да посетя психиатър, но не бях стигнала до това зряло ниво, а и никой покрай мен явно не му дойде на ум. След това вече си получавах периодично атаки, докато явно вече съвсем не станах зле след няколко години, та до днес.
Само най близките ми знаят, не споделям. Няма да срещна разбиране, дори обратното.
Имам една комшийка, която веднъж коментира друг комшия за който се разбра, че е с депресия..." Той пък да вземе да се стегне, дете има за гледане, какви са тия депресии мепресии" . Лошо ми стана, за момент исках да и скоча. То пък бива да си ограничен, ама чак толкова...
Имам една комшийка, която веднъж коментира друг комшия за който се разбра, че е с депресия..." Той пък да вземе да се стегне, дете има за гледане, какви са тия депресии мепресии" . Лошо ми стана, за момент исках да и скоча. То пък бива да си ограничен, ама чак толкова...
