Паническо разстройство - Тема 61

Момичета, чета ви и си мисля дали наистина усещат като моето замайване, чувство че ще падна. Ами като легна особено по гръб все едно потъвам. Глава също ме боли. Дали наистина някой се чувства като мен? Хубаво  да прочетеш, че не си сам.

Сега като станах от леглото и се почувствах зле, сякаш ще падна, прилоша ми

Вероятно някога, някой много значим човек за теб е бил емоционално недостъпен. И сега, когато бъдеш отхвърлена ти се активира схемата (виж схема терапия) и попадаш в същата центрофуга. Затова и е трудно да се излезе от този патерн, вярвайки, че над нас се излива гадна карма. Наказание от висшите сили, защото сме лоши и недостойни. Или пък, че просто сме не стойностни и не заслужаваме да бъдем обичани.
Вариантите са много и при всеки е индивидуално.
Ще можеш да намериш човек, разбира се.
Мечтите ни изглеждат трудни за постигане, но ако ги разбием на малки цели, с постоянство и упоритост, рано или късно ще ги сбъднем.
Покрай тези моменти с тревожността и депресията, разбрах, че досега рядко съм забелязвала дребните нещица от живота. А днес копнея да мога да ги видя и изживея. И как ги попивам, ако знаеш, когато това ми се отдаде!

И аз имам фази на депресия освен тревожността. Те ме мъчат, но най-много тежкото безсъние, което ми е най-силният симптом и хроничната умора от него. Опитвам се да каня гости и да излизам с приятели, но ми е голям стрес цялата подготовка. Опитвам се да се радвам на малките неща, като кафенце на балкона сред цветята. Много пазарувам, за ужас на ММ, но това ме радва, което е тъпо де. За щастие всичките ми приятели са или психиатри или психолози (учили сме заедно и затова), те познават тези разстройства и много се съобразяват с мен. Не са ме оставили, въпреки, че е имало дни, когато казвам, че не съм спала и няма да изляза. Благодарна съм, че имам и разбиращ мъж. Кой би търпял депресирана и тревожна жена, която нощем будува, а денем спи...Понякога се чудя кога ще му писне (когато съм в депресивна фаза). За либидото въобще не ми се говори, то е 0. И това ме притеснява много, честно казано. От антидепресанта съм направо безчувствено дърво. Вие как се справяте с това? Все пак един мъж иска нали...аз се насилвам. Много ме е страх да не ме остави заради това.

С либидото е зле...! Обаче гледам да имам интимност, за да си набавя от хормоните на щастието и удоволствието. Вярвам, че профилактиката е важна и чисто физически, за нас жените. Понякога със зор, ама все трябва да се свърши и това.

Много зле съм с либидото и аз. Желание 0, мога да си живея спокойно и без тези начинания. Не знам обаче МъжО колко ще ме търпи още. И да се случват нещата си личи, че е без особено желание от моя страна.. Никога не съм била особено сексуална ама сега е ад..

Здравейте!

От доста време следя темата,защото подозирам,че състоянията,в които изпадам ,са свързани с паническо разстройство.
Общо взето съм мн тревожна натура,преживяла съм мн стрес покрай боледуванията на децата и това влошава нещата все повече.Опитвам се да се контролирам,но тези ми състояния все повече влияят на качеството ми на живот.
Когато изпадна в стресова ситуация,дори и да не е толкова сериозна,веднага се паникьосвам,някога започват да ми треперят ръцете,абе като дете на 2години,което е изплашено,объркано и нз какво да направи.Все едно някой ме полива с вряла вода и изпадам в някаква безизходица.Толкова си ми силни емоциите в това време,че дори някога не помня какво точно съм казала/направила,направо бяло петно.Правя глупости от невнимание,често се чувствам объркана,все едно не мога да направя или реша нещо съвсем елементарно.Върша глупости-примерно "гася" колата,докато съм на светофара ,защото правя поредната тъпотия.Толкова ме е страх,да не се повтори след това същото нещо,че изпадам в паника отново.Нещата са по-зле,когато съм в ПМС.
Влизам в някакви филми-ами ако стане това,ако стане онова.Започват едни натрапчиви мисли,едно притеснение,не мога да спя,не мога да живея нормално, някога просто съществувам.

Отношенията със съпругът ми в последните години са доста противоречиви,това допълнително утежнява нещата.Преди 3 години бях на психиатър ,тогава докторът ми даде анкета,която да попълня ,за да определи степента ми на тревожност.Резултатът беше доста висок,изписа ми АД,но те пък бяха противопоказни при бременност,съответно не ги приемах изобщо.Като цяло доста се страхувам от тези лекарства,затова все отлагам момента да посетя псхиатър.Май вече е наизбежно.Има моменти,в които успявам да стопирам паниката,но поддам ли се,става страшно.🥴
Към дамите с това разстройство-вие така ли се чувствате в напрегнатите моменти?

Здравейте и от мен! И аз от известно време следя темата, заради засилена тревожност. Глупава звучи при мен причината, поради която се отключи- здравето на домашния любимец. Миналата година засмърка едни треви с носа си, извадиха ги и оттогава е с хронична хрема. Правиха контролна манипулация да няма останали, уж няма, ама му създава проблеми. Приех го, решихме, че ще си пие там лекарствата и колкото му е писано. Ок съм с това. Но от един месец ме тресе невероятен страх да не насмърча пак нещо. Предполагам, че е защото се случи миналата година по това време. Но ме тресе здраво паника. Кучето си е горе-долу добре,
но при всяко кихане ми омекват краката, сякаш гореща вода ме облива и главата ми иска да избухне. Започвам да се чудя дали не е смръкнало нещо ново, дори и когато съм сигурна, че не е. Всички ми казват стегни се, това не е сериозно... Е, аз искам да се стегна, но не става. Личната ми даде направление за психиатър, но аз се колебая. Обмислям консултация с психолог, но се съмнявам дали ще помогне. Та реших да ви питам какво е вашето мнение - психолог или психиатър? Благодаря, че ме изчетохте, пожелавам спокойни почивни дни на всички!

Според мен направете консултация с психиатър!

Здравейте!

Не съм писала и влизала от около 2 години тук. Аз съм с ПР вече повече от 3 години. Две години пиех Дуксет от 30 мг., но ноември месец при контролен преглед при психиатъра решихме, че е време да опитам да го спра, искам да имам и второ дете и това е една от причините. В периода, в който го пиех нямах почти никакви проблеми, бях преборила тежка агорафобия, депресията, качих си килограмите, защото бях останала 38.
Започнах намаляване по схема и в края на януари месец ги спрях. Иии тук идва проблема, от 10 дни съм в джаза. Паник атаки, зверска тревожност, постоянно ускорен пулс. Едва се движа. Започна отново страха да излизам, а работата ми е свързана с постоянни срещи и пътувания извън града. Вече отлагам няколко такива, защото трябва да шофирам 120 км в едната посока, а аз получавам паник атака дори, ако спра на светофар, има повече движение и се чувствам "заклещена". От там и страха, че ще загубя работата още повече влияе. Вчера посетих лекаря и от днес отново започвам Дуксета, по 1 капсула на ден. Имам неприятните симптоми при започване отново и постоянно сърцебиене. Честно казано от предишния такъв епизод сега май положението е по-добре. Но много ме плаши този пулс, от него започва и страха да се движа и да изляза навън... Не съм спирала психотерапията изобщо. Нямам никаква представа защо отново се случва, чувствам се обезкуражена. Някой започвал ли е повторно антидепресантите, дали биха повлияли по-бързо от първият път?

Малко съм объркана. Сутринта бях при ЛЛ за шарката и той ми каза докато съм с вируса да спра приема на АД.
Звъннах на психи и той каза да продължавам да си ги пия и, че няма общо.
Според вас как да процедирам?

Антидепресант не се спира от днес за утре. Според мен психиатърът е прав и трябва да си го пиеш.

Какво е МТР?
Само това ми трябваше да прочета.. по симптоми отговарям, виждам добре но с едно напрежение.Преди години съм припадала не често, в годината 2,3 пъти но съм била и под напрежение.

Нещо като магнитен топограф май,може и глупости да тряскам.Съжалявам,че съм те вкарала в размисли.Аз откакто момичетата ме успокоиха вече не мисля за това.Е,ще ходя на невролог,но не е това,сигурна съм.Ако той не ме прати на някакво изследване няма да настоявам.
Може да си припадала от 100 неща!Не се притеснявай♥️

Kamille252, и аз мисля, че трябва да послушаш психиатъра си.
Преди МЦ съм и положението е нетърпимо. Всички симптоми се засилват на макс. Имам усещането ще получавам ПА след ПА. Някой като мен. Депресията също се засилва. А утре имам ангажимент с клиенти. Имам късмет, че мъжа ми си идва тая вечер от командировка и ще ми помага. Май не трябва да поемам такива ангажименти, които е възможно да не мога да обслужва някой път. На антибиотик съм и явно ми се бави затова и МЦ и ме мъчи повече дни ПМС.

Някой, който да се чувства добре, да разведри обстановката 😉