Здравейте, и аз те знам как стигнах до тук да пиша в този форум, но искам са споделя моята съдба. От 12 години съм с мъжа ми и имаме две деца. Той да тези години ми упражнява голям психически тормоз. Днес например е сърдит, защото му казах, че не може всеки ден да има ново сготвено ядене и има още от вчерашното. Какво му стана и започна да ме псува( по телефона) да ме обижда, да ми казва, че аз съм го тормозела и не ме иска. През останалите години все е сърдит и постоянно ни гони с децата. Преди две години направи скандал, че не съм паркирала правилно и така крещеше и пак взе да ни гони. Тогава комшиите извикаха полиция и нег го вкараха в ареста за три дни. Сега мен ме обвинява за това и когато тръгне до се кара с мен все това ми натяква, че аз съм го вкарала там и че аз съм виновна за всичко. А аз ходя след всеки скандал да рева и да се моля да се сдобри с мен и той още по- жесток. Има и моменти , в които е грижовен и мел, с чувство за хюмор и това някакси ме кара да вярвам, че нещата ще се оправят, но уви.. до следващият път. Нямам сили да го напусна. В чужбина съм и родителите са ми тук, но не ме подкрепиха за тези години да го напусна, защото той работи и изкарва парите. Казват ми какво ще правиш без пари с тези деца. И така все още съм в този ад. Има ли някоя от вас попадала в същата ситуация? Моля споделете
- Публикувана: 20 март 2024, 22:32 ч.
- Последно мнение: 2 апр. 2024, 11:20 ч.
Психически тормоз от съпруга
Здравейте, и аз те знам как стигнах до тук да пиша в този форум, но искам са споделя моята съдба. От 12 години съм с мъжа ми и имаме две деца. Той да тези години ми упражнява голям психически тормоз. Днес например е сърдит, защото му казах, че не може всеки ден да има ново сготвено ядене и има още от вчерашното. Какво му стана и започна да ме псува( по телефона) да ме обижда, да ми казва, че аз съм го тормозела и не ме иска. През останалите години все е сърдит и постоянно ни гони с децата. Преди две години направи скандал, че не съм паркирала правилно и така крещеше и пак взе да ни гони. Тогава комшиите извикаха полиция и нег го вкараха в ареста за три дни. Сега мен ме обвинява за това и когато тръгне до се кара с мен все това ми натяква, че аз съм го вкарала там и че аз съм виновна за всичко. А аз ходя след всеки скандал да рева и да се моля да се сдобри с мен и той още по- жесток. Има и моменти , в които е грижовен и мел, с чувство за хюмор и това някакси ме кара да вярвам, че нещата ще се оправят, но уви.. до следващият път. Нямам сили да го напусна. В чужбина съм и родителите са ми тук, но не ме подкрепиха за тези години да го напусна, защото той работи и изкарва парите. Казват ми какво ще правиш без пари с тези деца. И така все още съм в този ад. Има ли някоя от вас попадала в същата ситуация? Моля споделете
От къде по точно сте от чужбина ? Ако искате ми пишете на лични
Какво да ти споделят?! Като ти кажат, че има някоя в същата ситуация, на теб ще ти стане ли по-добре?
Как и защо търпите такова унижение? Деца, пари, чужбина, родителите... Нищо от това няма значение, живота си е Ваш. И без подкрепа на родителите ще се справите, а може пък и да ви протегнат ръка.
Съберете си мислете, мобилизирайте се и махнете себе си и децата от тоя. Пари се изкарват, знаем и 2 и 200, но мира и спокойствието вкъщи не заменям за нищо!
Съберете си мислете, мобилизирайте се и махнете себе си и децата от тоя. Пари се изкарват, знаем и 2 и 200, но мира и спокойствието вкъщи не заменям за нищо!
Има ли някоя от вас попадала в същата ситуация? Моля споделете
Извинявам се, че не мога да те съжаля.
Защо не работиш? На колко години си, че майка ти и баща ти да решават вместо теб? Харесва ли ти този живот? Защо мислиш, че мъжа ще се промени? Ти как се промени?
Порастваш, почваш да работиш, взимаш си децата и се изнасяш!
Не е много лесно да се каже да си вземе децата и да се изнесе. Мъж да си е в пъти по лесно. Жените родят ли, остават и гледат децата вкъщи. В чужбина държавни детски градини няма навсякъде и с две деца чисто финансово не е толкова лесно. Отделно в 90% от случаите жените взимат с тях децата и напук мъжете им известно време, ако и не цял живот, издръжки не плащат, за да накажат бившата си. Мъж като реши да си тръгне, взима си заплатата и шапката и чиста работа. Различно е, но на първо място не е трябвало да бързаш с две деца да му раждаш. Но станало вече, децата не са виновни. Щом родителите ти не те подкрепят, тогава няма какво да разчиташ на тях или обяснения да им даваш. Намираш работа и спестяваш възможно най-много. Когато финансово си готова просто действаш. Без да го предупреждаваш. Родителите ти също. Явно за тях ти трябва да седиш и да "сърбаш попарата си". На първо място се успокой и знай, че е въпрос на време просто.
Не знам в коя държава сте, но тука в немскоговорящите държави на такива агресивни хора реагират доста остро. Лично съм била свидетел на такова нещо - дори агресивния да е майка или баща. Опитваше се да посяга на 22 годишната дъщеря пред полицията и я вкараха в ареста за няколко дни. Плюс това забрана да се върне в общото жилище за няколко седмици.
Така че органи има и полиция има ! Не се колебайте и щом е агресивен ги потърсете
Така че органи има и полиция има ! Не се колебайте и щом е агресивен ги потърсете
Съпругът ти е типичният комплексар, който вероятно шеф го мачкат в реалния живот и на него му е много хубаво , пред теб поне да е царя, да те е страх от него, да ти създаде манипулативното усещане, че нямаш по-добър избор от него.
Това е измамно, за съжаление много често обаче насилник и жертва се намират и се събират и допълват.
Всяка травма (най-често от детството) има 3 реакции
1.Капитуация-примерно жена, която има баща насилник, да си намери мъж насилник
2. Бягство-Примерно жена, която бяга от мъжете и винаги е сама или когато има някой, да пази емоционална дистанция
3. Контраатака- Жената става точно обратното на това, което се опитва да и натрапи съпруга и .
За мен е най-добре да намериш начин да трупаш знания и умения в някоя сфера-независимо дали е аудио книга, нов език,youtube канал и да не се чувстваш зависима от него.
Ако не може да направиш това, може да се запознаеш с някой друг(нова рокля, парфюм, дреха и после профил за запознанства)
Ако не можете да направиш това, може да го принудиш да се държи както трябва-чрез някой компромат, запис, заплаха примерно как говори против шефа му или дори постановка да го подразниш и да накараш някой познат да викне полицията. Нали спомена, че си извън България, в нормалните страни такива ги арестуват.
Начини има много, най-лошото за теб е, че ти искаш да чуеш , че има и други хора като теб и това все едно ще ти помогне на теб. Не, няма да ти помогне. Трябва действия, ти не си по-лоша и по-неспособна от всички други хора на света и може да се справиш.
Това е измамно, за съжаление много често обаче насилник и жертва се намират и се събират и допълват.
Всяка травма (най-често от детството) има 3 реакции
1.Капитуация-примерно жена, която има баща насилник, да си намери мъж насилник
2. Бягство-Примерно жена, която бяга от мъжете и винаги е сама или когато има някой, да пази емоционална дистанция
3. Контраатака- Жената става точно обратното на това, което се опитва да и натрапи съпруга и .
За мен е най-добре да намериш начин да трупаш знания и умения в някоя сфера-независимо дали е аудио книга, нов език,youtube канал и да не се чувстваш зависима от него.
Ако не може да направиш това, може да се запознаеш с някой друг(нова рокля, парфюм, дреха и после профил за запознанства)
Ако не можете да направиш това, може да го принудиш да се държи както трябва-чрез някой компромат, запис, заплаха примерно как говори против шефа му или дори постановка да го подразниш и да накараш някой познат да викне полицията. Нали спомена, че си извън България, в нормалните страни такива ги арестуват.
Начини има много, най-лошото за теб е, че ти искаш да чуеш , че има и други хора като теб и това все едно ще ти помогне на теб. Не, няма да ти помогне. Трябва действия, ти не си по-лоша и по-неспособна от всички други хора на света и може да се справиш.
Какво очакваш да ти кажем? Ревеш и си искаш насилника, опитваш се да му угаждаш по всякакъв начин, оставила си две деца в жертва на баща им, не работиш за да се опиташ да се махнеш. Искаш си насилника. Сама си го правиш. Това е голата истина. Чувала ли си приказката, че спасението на давещия се е в неговите ръце? Вярна е.
On the other side of fear lies freedom
От другата страна на страха, лежи свободата.
Това даже ще си го татуирам след две седмици.
Само ти и единствено ти, можеш да спасиш себе си. Никой друг.
Не приемай ролята на жертва. Бори се за себе си и децата си. Това е твоята отговорност.
От другата страна на страха, лежи свободата.
Това даже ще си го татуирам след две седмици.
Само ти и единствено ти, можеш да спасиш себе си. Никой друг.
Не приемай ролята на жертва. Бори се за себе си и децата си. Това е твоята отговорност.
Това,че жената е с две деца в чужда държава и няма подкрепата на родителите си е проблем.
Но от всяко положение има изход.
Важно е дали имаш приятели,познати в тази държава,които ще ти помогнат.
Ако държавата е европейска то със сигурност там има организации,които биха ти помогнали.Проучи кои са.
Важно е дали знаеш езика,който се говори в тази държава,дали имаш някаква професия.
Ако не-изкарай някакви курсове.
С двете деца не може да се прибереш в България без негово съгласие.
Но можеш да се подготвиш да напуснеш насилника.
Първо започни да си заделяш някакви пари.
Ако не знаеш езика-научи го.
Огледай се за някаква работа-дори и почасова.
За да напуснеш насилника трябва да помислиш какво да направиш,за да можеш да работиш и да бъдеш финансово независима .
И в краен случай винаги можеш да си тръгнеш сама.
Той те държи с децата.
А как биха реагирали той и родителите ти,ако им кажеш,че не можеш да търпиш повече и си тръгваш сама без децата?
Защото,ако го оставиш него сам с две деца да се оправя дали ще може да се справи,как ще ходи на работа?Я го питай следващия път..
Също така е важно след скандал да не ходиш ти да му се молиш да се сдобрите.Защото по този начин ти се унижаваш и му позволяваш да те тъпче.
Покажи достойнство и самоуважение.
Хората се отнасят с теб така,както им позволяваш,а ти си му позволила твърде много.
Но от всяко положение има изход.
Важно е дали имаш приятели,познати в тази държава,които ще ти помогнат.
Ако държавата е европейска то със сигурност там има организации,които биха ти помогнали.Проучи кои са.
Важно е дали знаеш езика,който се говори в тази държава,дали имаш някаква професия.
Ако не-изкарай някакви курсове.
С двете деца не може да се прибереш в България без негово съгласие.
Но можеш да се подготвиш да напуснеш насилника.
Първо започни да си заделяш някакви пари.
Ако не знаеш езика-научи го.
Огледай се за някаква работа-дори и почасова.
За да напуснеш насилника трябва да помислиш какво да направиш,за да можеш да работиш и да бъдеш финансово независима .
И в краен случай винаги можеш да си тръгнеш сама.
Той те държи с децата.
А как биха реагирали той и родителите ти,ако им кажеш,че не можеш да търпиш повече и си тръгваш сама без децата?
Защото,ако го оставиш него сам с две деца да се оправя дали ще може да се справи,как ще ходи на работа?Я го питай следващия път..
Също така е важно след скандал да не ходиш ти да му се молиш да се сдобрите.Защото по този начин ти се унижаваш и му позволяваш да те тъпче.
Покажи достойнство и самоуважение.
Хората се отнасят с теб така,както им позволяваш,а ти си му позволила твърде много.
А как ще излезе от чужбината без негово съгласие?
С паспортите на децата 🙂
Поредната история, която демонстрира, колко е страшно да си финансово зависима от мъжа.
Поредната история за жертва,която иска да е жертва.
Историята на другите с нищо няма да ти помогне.намери си работа или използвай времето за квалификация.Мъж на 40 год,няма да се промени.
Децата ти не са толкова малки.В чужбина има организации които да ти помогнат.
Ако само искаш да се оплачеш,да съчувстваме ти.
Историята на другите с нищо няма да ти помогне.намери си работа или използвай времето за квалификация.Мъж на 40 год,няма да се промени.
Децата ти не са толкова малки.В чужбина има организации които да ти помогнат.
Ако само искаш да се оплачеш,да съчувстваме ти.
Комшийката не можа да напусне с децата Германия без пълномощно от бащата. На летището полицаите му са се обадили по телефона и го питали :
- Вие знаете ли, че предстои децата ви да бъдат изведени от държавата?
Цялото семейство са с бг гражданство.
- Вие знаете ли, че предстои децата ви да бъдат изведени от държавата?
Цялото семейство са с бг гражданство.
С лични карти ли са пътували децата? Или с паспорти?
Може би зависи от казус до казус. Ако вече са се били хванали "за гушата" както се казва, може мъжът й да е направил някои действия да й ограничи отвеждането на децата от Германия.
Ама това е територия вече на адвокатите.
С паспорти. Те са на 10 и 3 години, няма как да имат лични карти.
Вероятно защото са били вече в дела. Или може би защото са само бг граждани. Нямам ипредстава за техния случай.
По принцип, ако децата са с двойно гражданство и имат чуждестранен паспорт, могат във всеки един момент да пътуват само с единия родител. Защото при издаването на паспортите в чужбина и двамата родители са сложили подписите си в полицейското и служителят дори го обяснява много подробно и на двамата родители какво означава това.
Ако в последствие родителите влязат в конфликти/съмнения/дела всеки един от тях може да упражни правото си да "стопира" другият родител именно чрез паспорта - де факто с материалния паспорт да извеждаш дете се оказва невъзможно, защото служителят на граничното вижда в компютъра ограничението за извеждане.
Вероятно това е станало с комшийката.
Хубаво според мен за родителите е никога да не се стига до такова драстично решение..
А как ще излезе от чужбината без негово съгласие?
Не, не са били в дела. Не са разделени, не са разведени. Просто тя искаше да иде на почивка и се перчеше как никой няма да я спре да иде в майка България без пълномощно. Била чела, че става само с паспорти. Е, немската полиция я спря.
По същия начин германка може да изведе децата с немски паспорти от България. Никой не ѝ иска съгласие на границата.
Да, има. Много жени са като теб, мързеливи, неспособни да вземат живота в ръце. И това не е най-лошото, най-лошото е, че децата нямат избор и стават на по-късен етап жертви, като майките си, защото тази пропаганда им е набивана, набивана .... Аз това нямам пари не го разбирам, една чистачка да си някъде пак ще взимаш пари, ама нали вкъщи е по-лесно, пък какво толкова, един тормоз..
Да, има. Много жени са като теб, мързеливи, неспособни да вземат живота в ръце. И това не е най-лошото, най-лошото е, че децата нямат избор и стават на по-късен етап жертви, като майките си, защото тази пропаганда им е набивана, набивана .... Аз това нямам пари не го разбирам, една чистачка да си някъде пак ще взимаш пари, ама нали вкъщи е по-лесно, пък какво толкова, един тормоз..
Много са така като едно време : жената да е вкъщи а мъжа да работи … и после на тези жени всеки им е крив че са зависими …
Мда, според мене си е пълен мързел … но мое лично мнение
Да аз, но с баща ми. Мама така и не намери сила да го напусне, а той ни тормозеше и психически и физчески. Живеехме в ад. Като го напусна бях на 18 г.- първа година студентка със сестра абитуриентка. Аз я накарах да го напусне, не можеше повече така да живеем. Той тогава ни изгони от вкъщи/мен и сестра ми, след като тя го напусна/, а тя се прибра в родния си град. Започна работа. Аз учех и работех на 2 места. Живеехме на квартира. Събирахме пари за бала на сестра ми, мама ни пращаше, също. Беше ни много трудно, но определено по- спокойно без тормоз и мъчения. Казвам ти всичко това, защото е редно да помислиш и за децата си, няма да е лесно, но ще е за по- добро без такъв "човек" до вас.
Не разбирам такива жени: работа има, ако искате да работите ще си намерите работа … и ще имате някакви пари. Ще се запознаете с други хора/колеги и положението ще се промени. Няма да сте затворена вкъщи сама с децата …
Без да се заяждам: според мене си е мързел … но нали по добре да търпят тормоза
Без да се заяждам: според мене си е мързел … но нали по добре да търпят тормоза
Ок - споделям:
Аз пък живея в София. Имам успешна кариера в моята област, над 20 години трудов стаж, собствен доход, оправна съм, все още привлекателна и живея в мое наследствено жилище, което ремонтирам със собствени средства и някой и друг кредит.
И още не мога да се откъсна от бившия си, който е баща на детето - брак не сме имали никога. Той е чужденец, не работи, но има доход от наеми, по характер е същият гад като твоя и затова инициирах раздяла преди почти три години. Понеже не работи, има сили да воюва.......с мен например. Той не спира да ме тормози, иска да живее с нас в моето жилище и ми постави ултиматум, че ако го изчистя той ще зачеркне дъщеря ни от живота си. И тя никога няма да го види.
Онзи ден имахме най-зверския от всички досегашни скандали.....чак молих съседката по ФБ да вика полиция. Тръгна да ме обижда, детето скочи да ме защити и той ѝ се нахвърли на нея. Естествено веднага го сдъвках. Не се страхувам от него.
Но не знам как да се справя......преживях разни неща в детството си и развих недъг по отношение на подобни ситуации "дете-родител след развод/раздяла".
Имам силата и капацитета да се справя сама с детето, но нямам силата да изхвърля баща ѝ при такъв ултиматум.
Ето, има още една идиотка като теб - олекна ли ти?
ПП: ще съм благодарна на всеки ритник, който решите да ми подарите - пък белким си намеря решителността и приключа
Аз пък живея в София. Имам успешна кариера в моята област, над 20 години трудов стаж, собствен доход, оправна съм, все още привлекателна и живея в мое наследствено жилище, което ремонтирам със собствени средства и някой и друг кредит.
И още не мога да се откъсна от бившия си, който е баща на детето - брак не сме имали никога. Той е чужденец, не работи, но има доход от наеми, по характер е същият гад като твоя и затова инициирах раздяла преди почти три години. Понеже не работи, има сили да воюва.......с мен например. Той не спира да ме тормози, иска да живее с нас в моето жилище и ми постави ултиматум, че ако го изчистя той ще зачеркне дъщеря ни от живота си. И тя никога няма да го види.
Онзи ден имахме най-зверския от всички досегашни скандали.....чак молих съседката по ФБ да вика полиция. Тръгна да ме обижда, детето скочи да ме защити и той ѝ се нахвърли на нея. Естествено веднага го сдъвках. Не се страхувам от него.
Но не знам как да се справя......преживях разни неща в детството си и развих недъг по отношение на подобни ситуации "дете-родител след развод/раздяла".
Имам силата и капацитета да се справя сама с детето, но нямам силата да изхвърля баща ѝ при такъв ултиматум.
Ето, има още една идиотка като теб - олекна ли ти?
ПП: ще съм благодарна на всеки ритник, който решите да ми подарите - пък белким си намеря решителността и приключа
Понеже не работи, има сили да воюва.......с мен например. Той не спира да ме тормози, иска да живее с нас в моето жилище и ми постави ултиматум, че ако го изчистя той ще зачеркне дъщеря ни от живота си. И тя никога няма да го види.
Така, като те чета, това е най-доброто, което може да ви се случи на теб и дъщеря ти. Сменяй ключа на бравата и приключи с това.
А този дебил какво търси у вас? Защо изобщо му отваряш вратата? Ужас... Детето ти има по-добра преценка за него, а уж ти си родителят...
Ок - споделям:
Аз пък живея в София. Имам успешна кариера в моята област, над 20 години трудов стаж, собствен доход, оправна съм, все още привлекателна и живея в мое наследствено жилище, което ремонтирам със собствени средства и някой и друг кредит.
И още не мога да се откъсна от бившия си, който е баща на детето - брак не сме имали никога. Той е чужденец, не работи, но има доход от наеми, по характер е същият гад като твоя и затова инициирах раздяла преди почти три години. Понеже не работи, има сили да воюва.......с мен например. Той не спира да ме тормози, иска да живее с нас в моето жилище и ми постави ултиматум, че ако го изчистя той ще зачеркне дъщеря ни от живота си. И тя никога няма да го види.
Онзи ден имахме най-зверския от всички досегашни скандали.....чак молих съседката по ФБ да вика полиция. Тръгна да ме обижда, детето скочи да ме защити и той ѝ се нахвърли на нея. Естествено веднага го сдъвках. Не се страхувам от него.
Но не знам как да се справя......преживях разни неща в детството си и развих недъг по отношение на подобни ситуации "дете-родител след развод/раздяла".
Имам силата и капацитета да се справя сама с детето, но нямам силата да изхвърля баща ѝ при такъв ултиматум.
Ето, има още една идиотка като теб - олекна ли ти?
ПП: ще съм благодарна на всеки ритник, който решите да ми подарите - пък белким си намеря решителността и приключа
Аз пък живея в София. Имам успешна кариера в моята област, над 20 години трудов стаж, собствен доход, оправна съм, все още привлекателна и живея в мое наследствено жилище, което ремонтирам със собствени средства и някой и друг кредит.
И още не мога да се откъсна от бившия си, който е баща на детето - брак не сме имали никога. Той е чужденец, не работи, но има доход от наеми, по характер е същият гад като твоя и затова инициирах раздяла преди почти три години. Понеже не работи, има сили да воюва.......с мен например. Той не спира да ме тормози, иска да живее с нас в моето жилище и ми постави ултиматум, че ако го изчистя той ще зачеркне дъщеря ни от живота си. И тя никога няма да го види.
Онзи ден имахме най-зверския от всички досегашни скандали.....чак молих съседката по ФБ да вика полиция. Тръгна да ме обижда, детето скочи да ме защити и той ѝ се нахвърли на нея. Естествено веднага го сдъвках. Не се страхувам от него.
Но не знам как да се справя......преживях разни неща в детството си и развих недъг по отношение на подобни ситуации "дете-родител след развод/раздяла".
Имам силата и капацитета да се справя сама с детето, но нямам силата да изхвърля баща ѝ при такъв ултиматум.
Ето, има още една идиотка като теб - олекна ли ти?
ПП: ще съм благодарна на всеки ритник, който решите да ми подарите - пък белким си намеря решителността и приключа
А този дебил какво търси у вас? Защо изобщо му отваряш вратата? Ужас... Детето ти има по-добра преценка за него, а уж ти си родителят...
Имам детски травми, с които ми е трудно да се преборя. Както и токсични родители - разведени от преди 40 години. И покоен вече пастрок, който ме смачка още като дете.
Да, посещавала съм психолог - нищо не може да заличи щетата нанесена от липса на родителска любов и грижа.
Виждам, че дъщеря ни трудно се сработва с баща си - имат много сходни характери. През почти всички години съм я гледала сама - той идва и си отива. Тя иска семейство, иска да е като другите деца, но ние с него вече не се понасяме, а и тя не го възприема особено добре. Той обаче държи да бъде с нас - на всяка цена.
Страхувам се един ден да не ме обвини, че заради мен няма баща.....тя скоро навършва 10, а както знаете - предстоят трудни години.
Затова съм толкова.....както писах, имам недъг.
[Обикновено съм на мнение, че дори и да се стигне до развод - връзката баща-дете е важна и трябва да остане. В твоя случай обаче той вече я е нарушил, така че няма защо да я пазиш. Очевидно посякага на детето, заплашва, че ще го изостави и тн.]
Много благодаря за това!
От моя страна нарушение никога не е имало. Нито ще има.
Благодаря на всички, взели отношение.
Нямах намерение да спамя темата на момичето - просто тя пита има ли някой в подобна ситуация и аз кипнах, вбесена на себе си.
Soul Free, говорили сме много с нея, включително и онзи ден. Като цяло тя винаги е заявявала, че се чувства добре когато сме само двете. На него му каза, че иска да живее само с мен.....и него да го посещава в държавата му. И като порасне и стане по-самостоятелна - да пътуват заедно. Обещал ѝ е да я заведе в Париж. Тя го обича, но не го понася. И не иска да живеем заедно. Проблемът идва от идиотския ултиматум, който той поставя.
Ще го разкарам..................
Нямах намерение да спамя темата на момичето - просто тя пита има ли някой в подобна ситуация и аз кипнах, вбесена на себе си.
Soul Free, говорили сме много с нея, включително и онзи ден. Като цяло тя винаги е заявявала, че се чувства добре когато сме само двете. На него му каза, че иска да живее само с мен.....и него да го посещава в държавата му. И като порасне и стане по-самостоятелна - да пътуват заедно. Обещал ѝ е да я заведе в Париж. Тя го обича, но не го понася. И не иска да живеем заедно. Проблемът идва от идиотския ултиматум, който той поставя.
Ще го разкарам..................
Както казвам аз, психологът е черешката на тортата. Екстра, която си позволяваш след като свършиш другата работа .
Демек - първо го гониш, след това психолог.
Аз в момента ходя на психолог един път седмично. Но минаха 9 месеца, откакто приключих с БМ. Преди това битката беше 2-3 години.
Демек - първо го гониш, след това психолог.
Аз в момента ходя на психолог един път седмично. Но минаха 9 месеца, откакто приключих с БМ. Преди това битката беше 2-3 години.
Не се оправдавай с детето заради това, че не ти стиска да го зачеркнеш. То си е казало какво иска директно и на теб, и на него. Знам много добре какво е. Имам дъщеря на 11, която също живее само с мен. На няколко пъти е казвала, че иска да сме заедно с баща й, но като обясних ясно защо сме се разделили и че това няма да стане, прие го. Вижда се с него 1-2 пъти месечно за уикенда, в неговия дом. Има начин, стига да искаш.
Скрит текст:
Благодаря на всички, взели отношение.
Нямах намерение да спамя темата на момичето - просто тя пита има ли някой в подобна ситуация и аз кипнах, вбесена на себе си.
Soul Free, говорили сме много с нея, включително и онзи ден. Като цяло тя винаги е заявявала, че се чувства добре когато сме само двете. На него му каза, че иска да живее само с мен.....и него да го посещава в държавата му. И като порасне и стане по-самостоятелна - да пътуват заедно. Обещал ѝ е да я заведе в Париж. Тя го обича, но не го понася. И не иска да живеем заедно. Проблемът идва от идиотския ултиматум, който той поставя.
Ще го разкарам..................
Нямах намерение да спамя темата на момичето - просто тя пита има ли някой в подобна ситуация и аз кипнах, вбесена на себе си.
Soul Free, говорили сме много с нея, включително и онзи ден. Като цяло тя винаги е заявявала, че се чувства добре когато сме само двете. На него му каза, че иска да живее само с мен.....и него да го посещава в държавата му. И като порасне и стане по-самостоятелна - да пътуват заедно. Обещал ѝ е да я заведе в Париж. Тя го обича, но не го понася. И не иска да живеем заедно. Проблемът идва от идиотския ултиматум, който той поставя.
Ще го разкарам..................
Обичта към баща й няма да си отиде, децата обичат родителите си, каквито и да са те, но ето, че тя осъзнава, че не може да се живее с него.
Все повече се убеждавам, че и не само зависими от мъжете си, по финансови или жилищни въпроси жени, стоят и търпят. Оправдания - бол, децата, ами сега кой ще ме вземе разведена с дете/деца, ами нашите кво ще кажат, ами това, ами онова. Да, причини и оправдания - винаги се намират. Навикът също е голям дърпач назад, свикнали сте с господина, с това как сутрин си духа носа, например. Казвам го от личен опит. Моят проблем беше чисто и просто реакцията на децата. От години не бях щастлива в брака, даже си бях в хронична депресия. Ето какво ще кажа, на децата в началото никога не им е ок. Никое дете няма да каже, еха, мама и тате се разделят, егати кефа.Не. Но с времето, когато видят, че е било за добро, свикват, приемат, разбират. Но се изисква отдаденост и от двете страни, а когато отсрещната страна страда от дебилизъм, то тогава другата компенсира с обич, разбирателство, грижа. Няма идеална раздяла, но има поносима и приемлива. За съжаление, много жени не се решават на тази крачка и остават в обречен и тежък брак, а когато децата отлетят, то и животът, малко или много е заминал.... Няма точна формула, нито най-добър съвет. Реално всяка една от нас, претегля на везните на живота си какво може и не може да понесе, с какво да се примири или не и действа или не действа спрямо това. Но разводът/раздялата не е края на света, може да е едно ново и много хубаво начало... В крайна сметка, непоправима е само смъртта, всичко останало в един или друг момент се подрежда.
Здравейте отново, децата ми са на 6 и 8 години. За държавата няма да казвам. Винаги съм работила, но това, което вземам не стига да отгледам сама децата, а грижите са изцяло мои. От няколко години имам свой бизнес, но е на границата на фалит и се боря да не стане така и с надеждата, че нещата ще се оправят. Така е оплътнено цялото ми време, това и той го използва, че той финансово е добре, просто трябва да сложа край, но този край е труден, а той е от хората, които при една раздяла няма да има контакт с майката, за теми относно децата. Може би от това ме е страх, от прекъсване на всякакъв контакт с него. Благодаря за отговорите
Здравейте отново, децата ми са на 6 и 8 години. За държавата няма да казвам. Винаги съм работила, но това, което вземам не стига да отгледам сама децата, а грижите са изцяло мои. От няколко години имам свой бизнес, но е на границата на фалит и се боря да не стане така и с надеждата, че нещата ще се оправят. Така е оплътнено цялото ми време, това и той го използва, че той финансово е добре, просто трябва да сложа край, но този край е труден, а той е от хората, които при една раздяла няма да има контакт с майката, за теми относно децата. Може би от това ме е страх, от прекъсване на всякакъв контакт с него. Благодаря за отговорите
Аз принципно те разбирам и разбирам страховете ти. Всяка жена в някакъв момент се е сблъсквала с разни дилеми. Но при теб тоя човек изначално ти е объркал понятията.
Няма такова нещо като аз и децата сме зле финансово, но той е добре финансово. Тези деца от майка си ли си си ги донесла. Нали са негови. Той да не се изживява за съквартирант или нещо такова. Или трето дете, което да дондуркаш.
Авторке, не може да вършиш години наред едно и също нещо по един и същи начин и да очакваш различен резултат.
Той се сърди, ти му се молиш. Защо само му вдигаш самочувствието? За да те мачка още по-здраво?
Тук прочетох някъде на 40 години не се променят.
Променят се и още как. Примери много. Още от детските години си спомням лелките и бабите като приказваха : Първата магарица-втората царица.
Мога примери да дам и от живота с мъже, които правят на нищо първата си жена, а на втората и перат прашките на ръка и на две работи ходят, че и заплатата в брой накрая на поднос я дават.
Ако искате нещо да се промени, променете първо себе си. Измислете други начини за справяне в конфликтните ситуации.
Не му харесва манджата - сърди се. Вместо да му се молиш, обръщаш другия край - не мога да сготвя днес, уморена съм, боли ме всичко, не мога и това е. Никакво молене, никакво лазене и умилкване.
И като ще делите парите, делите всичко. Прането, чистенето и т.н. не са безплатни.
Променете себе си и начина си на поведение, за да се промени и отсрещната страна.
Трудно е, но с малко практика се получава.
Цялата тази драма за едната манджа. Ами купи си няколко готварски книги и му готви всеки ден различно. Научи се да паркираш добре докато той ходи на работа и ще сте идеалното семейство, не е чак толкоа сложно като си го харесваш за останалите неща.
А и такива насилници веднага ще измислят следващото нещо, което не им е наред. Нарича се нарцистично личностно разстройство и няма оправия. Шута отзад е единствен избор.
Ако той пък смед раздяла няма комтакт с вас, авторке, още по-добре за вас. Защото има едни такива мижитурки, които приемат ролята на жертва и почват да просят съжаление. И да те натоварват с комплексарщината си. Черпи ако не те търси повече!
Много е лесно да даваме отстрани акъл да го зарежеш, да го напуснеш, да избягаш с децата. Всъщност това са едни от най-най-сложните казуси в живота. Децата учат в училище, което той плаща, до мястото, където той живее, возят се в колата, която е негова, другите им дейности са съобразени с неговите финансови възможности и таксите, които той плаща. Децата си го обичат. Гонени-негонени, те са научени да си обичат и да уважават родителите си от самите родители. Сега трябва да им се обяснява, че понякога може да не ги искат, че могат да са щастливи и без единия си родител. Доста е сложно наистина и така просто да ти кажем, че познаваме една, която е в същата ситуация и се е махнала от мъжа си и всичко й е шест, ще те излъжем и подведем.
Аз също мисля, че пари се изкарват. Да отдели децата от бащата не е толкова лесно. Той също ще има претенции как да стане раздялата и както не им съвпадат възгледите за живот заедно, така ще се разминат и в разделения живот. Неприятностите може да продължат, но от друг характер.
Аз се включвам само да споделя за извеждането на децата. Два пъти съм летяла сама с децата. И двата пъти ме питаха дали бащата знае, първият път му се обадиха, след това просто преведох е пълномощното и на немски, но въпреки пълномощното и вторият път питаха за съгласие. Знам за много хора, на които не са търсили нищо, но при мен и двата пъти искаха. Предполагам, че защото пътувах с много багаж може да са решили че напускам Германия. Друго обяснение нямам, иначе езика го знам да кажем почти перфектно, не е да не съм разбрала. Питах за причината, тук им е "средата" и без съгласие на втория родител не мога да ги преместя.
По казуса иначе, съжалявам, но след като виждаш че бизнеса ти е пред фалит го сложи на пауза и се хвани някъде да работиш. Тъкмо като имаш сигурен доход ще можеш да рискуваш повече и може пък да потръгне.
След като родителите ти не искат да ти бъдат опора, не споделя и не ги смятай. Премисли си ходовете, направи си план и действай.
Ако си някъде по Германия се обърни към Каритас, Про Фамилия и пр, те са не правителствени организации и помагат безвъзмездно и с превод и с попълване на документи и с намиране на жилища... Предполагам и другите държави имат подобни, просто не ги знам като имена.
Поне държавата сподели за да можем да те насочи.
По казуса иначе, съжалявам, но след като виждаш че бизнеса ти е пред фалит го сложи на пауза и се хвани някъде да работиш. Тъкмо като имаш сигурен доход ще можеш да рискуваш повече и може пък да потръгне.
След като родителите ти не искат да ти бъдат опора, не споделя и не ги смятай. Премисли си ходовете, направи си план и действай.
Ако си някъде по Германия се обърни към Каритас, Про Фамилия и пр, те са не правителствени организации и помагат безвъзмездно и с превод и с попълване на документи и с намиране на жилища... Предполагам и другите държави имат подобни, просто не ги знам като имена.
Поне държавата сподели за да можем да те насочи.
Нямам сили да го напусна. В чужбина съм и родителите са ми тук, но не ме подкрепиха за тези години да го напусна, защото той работи и изкарва парите. Казват ми какво ще правиш без пари с тези деца. И така все още съм в този ад. Има ли някоя от вас попадала в същата ситуация? Моля споделете
Е ти направo си съобщаваш, че не можеш да го напуснеш
Искаш само явно да разбереш дали някой е попадал в същата ситуация, добре ли съм разбрала?Да, много хора са в твоята ситуация, някои преценяват, че изход няма и търпят, докато децата навършат пълнолетие, други успяват с много воля, жертви и услилия да си стъпят на краката и да напуснат мъжа си. Ти със сигурност не си поставяш напускането като сериозна цел, виждам от предишните ти постове, че ще си слагаш ботокс, та явно има периоди, през които не се и сещаш, че си зле. Ако си решила сериозно да напускаш някого, трябва да посветиш време и сили на това, да си съставиш план. И говоря сама да си напрегнеш ума как да стане, съветите тук са подпомагащи, няма как друг да мисли изцяло вместо теб.
Нямам сили да го напусна. В чужбина съм и родителите са ми тук, но не ме подкрепиха за тези години да го напусна, защото той работи и изкарва парите. Казват ми какво ще правиш без пари с тези деца. И така все още съм в този ад. Има ли някоя от вас попадала в същата ситуация? Моля споделете
Е ти направo си съобщаваш, че не можеш да го напуснеш
Искаш само явно да разбереш дали някой е попадал в същата ситуация, добре ли съм разбрала?Да, много хора са в твоята ситуация, някои преценяват, че изход няма и търпят, докато децата навършат пълнолетие, други успяват с много воля, жертви и услилия да си стъпят на краката и да напуснат мъжа си. Ти със сигурност не си поставяш напускането като сериозна цел, виждам от предишните ти постове, че ще си слагаш ботокс, та явно има периоди, през които не се и сещаш, че си зле. Ако си решила сериозно да напускаш някого, трябва да посветиш време и сили на това, да си съставиш план. И говоря сама да си напрегнеш ума как да стане, съветите тук са подпомагащи, няма как друг да мисли изцяло вместо теб.
Напускането на един мъж е лично решение, не роднинско.
А какво ще правиш с тия деца - ами ще работиш! Казваш също, че той изкарва парите, значи не е болен, ще ти плаща издръжка за децата.
Имаш и роднини при теб в чужбина.
Стегни се малко
И мъжът ви и родителите ви са задници. Мъжът ви, заради начина по който се държи, а вашите, заради тотална липса на подкрепа към вас, защото зетят бил изкарвал парите.
Има голямо значение в коя чужбина сте, защото в различните държави има различни варианти за подкрепа, включително емоционална и финансова, за самотни родители, както и за жертви на домашно насилие, включително емоционално и психологическо.
Предвид, че в момента нямате стабилни доходи и разчитате финансово на мъжа си, което пък ви поставя в компрометирана ситуация заради отношението му към вас, аз поне бих работила по следния план:
- смяна на работата с нещо стабилно с редовни доходи. Децата ви са на 6 и 8, значи ходят редовно на училище и имате минимум 6 часа през деня за работа. Всичко става - от нареждане на лавици в магазините до чистачка (особено ако имате желанието и уменията, защото е много гъвкава като време професия), но особено много - държавна административна позиция. За последната заплащането ще е малко по-ниско от свободния пазар, но обичайно предлага бонуси под формата на по-дълга отпуска, стабилност, добра пенсия.
- семейна терапия + самостоятелна терапия на мъжа ви - преди решение за окончателна раздяла е добре да се обмислят тези неща.
- обмисляне на варианти за живеене след раздяла. С родителите ви все пак вариант ли е? Въпреки че не ви подкрепят, ако сама се грижите за финансите си, ще ви подкрепят ли с място за живеене за вас и децата? План Б - мъжът ви да се изнесе. Със сигурност ще дължи издръжка на децата - комбинирано с редовна заплата и евентуално помощи, ако ви се полагат в държавата, в която сте, може би ще е ОК.
Но при всички положения трябва да започнете стабилна работа със собствени гарантирани доходи, за да няма изнудване по линията на парите.
Има голямо значение в коя чужбина сте, защото в различните държави има различни варианти за подкрепа, включително емоционална и финансова, за самотни родители, както и за жертви на домашно насилие, включително емоционално и психологическо.
Предвид, че в момента нямате стабилни доходи и разчитате финансово на мъжа си, което пък ви поставя в компрометирана ситуация заради отношението му към вас, аз поне бих работила по следния план:
- смяна на работата с нещо стабилно с редовни доходи. Децата ви са на 6 и 8, значи ходят редовно на училище и имате минимум 6 часа през деня за работа. Всичко става - от нареждане на лавици в магазините до чистачка (особено ако имате желанието и уменията, защото е много гъвкава като време професия), но особено много - държавна административна позиция. За последната заплащането ще е малко по-ниско от свободния пазар, но обичайно предлага бонуси под формата на по-дълга отпуска, стабилност, добра пенсия.
- семейна терапия + самостоятелна терапия на мъжа ви - преди решение за окончателна раздяла е добре да се обмислят тези неща.
- обмисляне на варианти за живеене след раздяла. С родителите ви все пак вариант ли е? Въпреки че не ви подкрепят, ако сама се грижите за финансите си, ще ви подкрепят ли с място за живеене за вас и децата? План Б - мъжът ви да се изнесе. Със сигурност ще дължи издръжка на децата - комбинирано с редовна заплата и евентуално помощи, ако ви се полагат в държавата, в която сте, може би ще е ОК.
Но при всички положения трябва да започнете стабилна работа със собствени гарантирани доходи, за да няма изнудване по линията на парите.
Не знам я коя чужбина сте, но в западна Европа има всякаква помощ за жени и деца. Не си търсете оправдание, а се вземете в ръце заради децата си!
Преди години моя приятелка с две малки деца, наистина малки, избяга само с дрехите на гърба си от насилник който я правеше на кайма! По време когато и мобилни телефони нямаше. Никой от тук не ѝ помогна, защото насилникът и телефон не ѝ даваше. Една година е била под опеката на сдружение, в началото с децата си е живяла в общо жилище с други жени и деца, помогнаха ѝ да го осъди, да си стъпи на краката, да има работа. И най вече този хубостник да няма право да ги доближи никога повече. Така , че с мрънкане по форумите не става, става с действие!
Аз самата с малко дете се откопчих на 23 години от насилник, избягах в нов град, работих като вол, но изплувах. Който иска - може!
Преди години моя приятелка с две малки деца, наистина малки, избяга само с дрехите на гърба си от насилник който я правеше на кайма! По време когато и мобилни телефони нямаше. Никой от тук не ѝ помогна, защото насилникът и телефон не ѝ даваше. Една година е била под опеката на сдружение, в началото с децата си е живяла в общо жилище с други жени и деца, помогнаха ѝ да го осъди, да си стъпи на краката, да има работа. И най вече този хубостник да няма право да ги доближи никога повече. Така , че с мрънкане по форумите не става, става с действие!
Аз самата с малко дете се откопчих на 23 години от насилник, избягах в нов град, работих като вол, но изплувах. Който иска - може!
Здравейте, и аз те знам как стигнах до тук да пиша в този форум, но искам са споделя моята съдба. От 12 години съм с мъжа ми и имаме две деца. Той да тези години ми упражнява голям психически тормоз. Днес например е сърдит, защото му казах, че не може всеки ден да има ново сготвено ядене и има още от вчерашното. Какво му стана и започна да ме псува( по телефона) да ме обижда, да ми казва, че аз съм го тормозела и не ме иска. През останалите години все е сърдит и постоянно ни гони с децата. Преди две години направи скандал, че не съм паркирала правилно и така крещеше и пак взе да ни гони. Тогава комшиите извикаха полиция и нег го вкараха в ареста за три дни. Сега мен ме обвинява за това и когато тръгне до се кара с мен все това ми натяква, че аз съм го вкарала там и че аз съм виновна за всичко. А аз ходя след всеки скандал да рева и да се моля да се сдобри с мен и той още по- жесток. Има и моменти , в които е грижовен и мел, с чувство за хюмор и това някакси ме кара да вярвам, че нещата ще се оправят, но уви.. до следващият път. Нямам сили да го напусна. В чужбина съм и родителите са ми тук, но не ме подкрепиха за тези години да го напусна, защото той работи и изкарва парите. Казват ми какво ще правиш без пари с тези деца. И така все още съм в този ад. Има ли някоя от вас попадала в същата ситуация? Моля споделете
Родителите ви добре са ви за дали въпроса - как ще се издържате? Явно не работите и ако искахте да имате варианти и да не сте зависима, до сега да сте си намерили работа. Защо не работите?
Защо очаквате подкрепа от когото и да е? Не сте щастлива, упражняват насилие над вас, а вие вместо да се стегнете, очаквате някой друг да ви реши проблемите!
Намирате си работа, събирате пари, намирате си квартира и се изнасяте. Не звучи лесно, но ако положението е такова, каквото го описвате се стягате и си взимате живота в ръце! Успех
Karina-88, тя писа, че работи, но пак взима крайно недостатъчно, за да си отгледа децата. От няколко години имала бизнес, който е на ръба на фалита. Просто не го е решила сериозно това с напускането. Хората се хванаха и дадоха какви ли не предложения, но тя дори не пожела да каже в коя държава е. Общо взето, мнението ѝ се върти само около това как е НЕВЪЗМОЖНО да го напусне.
Здравей, не се предавай. Прочетох цялата тема и всички мнения. Била съм в подобна ситуация, сега отново дори, дали мазохизъм или ... миналото се повтаря при мен, не зная. /не ми се говори за мен/
Но вдигни малко глава, опитай да промениш ситуацията и за теб и за дечицата си. Мисля, че в момента ти трябва малко подкрепа, не си я получила от родителите си, надявам близки до теб хора да ти я дадат.
До всички:
Всички мнения по темата са от един полюс на друг. Мисля, че не всичко знаем, тя дори не можа да сподели какво точно иска.
Дали някой да я ''плесне'' зад врата и да й каже Действай
Дали просто някой да й влезе в положението и просто да я изслуша
Всеки един коментар би й повлиял, мисля си че някъде там, в себе си, тя има вече отговора. Само едно изречение от всички мнения ще я подтикне в правилната за нея посока.
Но вдигни малко глава, опитай да промениш ситуацията и за теб и за дечицата си. Мисля, че в момента ти трябва малко подкрепа, не си я получила от родителите си, надявам близки до теб хора да ти я дадат.
До всички:
Всички мнения по темата са от един полюс на друг. Мисля, че не всичко знаем, тя дори не можа да сподели какво точно иска.
Дали някой да я ''плесне'' зад врата и да й каже Действай
Дали просто някой да й влезе в положението и просто да я изслуша
Всеки един коментар би й повлиял, мисля си че някъде там, в себе си, тя има вече отговора. Само едно изречение от всички мнения ще я подтикне в правилната за нея посока.
Докато позволяваш да те мачка, че те мачка. Явно е неблагодарник. Започни да му викаш полиция постоянно. И работатта ще си изгуби. Ако не се осъзнае, той има много повече да губи от теб. Има домове и социални програми. Ако си в бяла държава няма да те оставят. Грозно се получава, но не позволявай да те тъпчат.