Психически тормоз от съпруга

  • 5 885
  • 69
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 033
Да, има. Много жени са като теб, мързеливи, неспособни да вземат живота в ръце. И това не е най-лошото, най-лошото е, че децата нямат избор и стават на по-късен етап жертви, като майките си, защото тази пропаганда им е набивана, набивана .... Аз това нямам пари не го разбирам, една чистачка да си някъде пак ще взимаш пари, ама нали вкъщи е по-лесно, пък какво толкова, един тормоз..

# 31
  • Мнения: 271
Да, има. Много жени са като теб, мързеливи, неспособни да вземат живота в ръце. И това не е най-лошото, най-лошото е, че децата нямат избор и стават на по-късен етап жертви, като майките си, защото тази пропаганда им е набивана, набивана .... Аз това нямам пари не го разбирам, една чистачка да си някъде пак ще взимаш пари, ама нали вкъщи е по-лесно, пък какво толкова, един тормоз..

Много са така като едно време : жената да е вкъщи а мъжа да работи … и после на тези жени всеки им е крив че са зависими …
Мда, според мене си е пълен мързел … но мое лично мнение

# 32
  • Мнения: 142
Да аз, но с баща ми. Мама така и не намери сила да го напусне, а той ни тормозеше и психически и физчески. Живеехме в ад. Като го напусна бях на 18 г.- първа година студентка със сестра абитуриентка. Аз я накарах да го напусне, не можеше повече така да живеем. Той тогава ни изгони от вкъщи/мен и сестра ми, след като тя го напусна/, а тя се прибра в родния си град. Започна работа. Аз учех и работех на 2 места. Живеехме на квартира. Събирахме пари за бала на сестра ми, мама ни пращаше, също. Беше ни много трудно, но определено по- спокойно без тормоз и мъчения.  Казвам ти всичко това, защото е редно да помислиш и за децата си, няма да е лесно, но ще е за по- добро без такъв "човек" до вас.

# 33
  • Мнения: 271
Не разбирам такива жени: работа има, ако искате да работите ще си намерите работа … и ще имате някакви пари. Ще се запознаете  с други хора/колеги и положението ще се промени. Няма да сте затворена вкъщи сама с децата …
Без да се заяждам: според мене си е мързел … но нали по добре да търпят тормоза

# 34
  • Мнения: 346
Ок - споделям:
Аз пък живея в София. Имам успешна кариера в моята област, над 20 години трудов стаж, собствен доход, оправна съм, все още привлекателна и живея в мое наследствено жилище, което ремонтирам със собствени средства и някой и друг кредит.
И още не мога да се откъсна от бившия си, който е баща на детето - брак не сме имали никога. Той е чужденец, не работи, но има доход от наеми, по характер е същият гад като твоя и затова инициирах раздяла преди почти три години. Понеже не работи, има сили да воюва.......с мен например. Той не спира да ме тормози, иска да живее с нас в моето жилище и ми постави ултиматум, че ако го изчистя той ще зачеркне дъщеря ни от живота си. И тя никога няма да го види.
Онзи ден имахме най-зверския от всички досегашни скандали.....чак молих съседката по ФБ да вика полиция. Тръгна да ме обижда, детето скочи да ме защити и той ѝ се нахвърли на нея. Естествено веднага го сдъвках. Не се страхувам от него.
Но не знам как да се справя......преживях разни неща в детството си и развих недъг по отношение на подобни ситуации "дете-родител след развод/раздяла".
Имам силата и капацитета да се справя сама с детето, но нямам силата да изхвърля баща ѝ при такъв ултиматум.
Ето, има още една идиотка като теб - олекна ли ти?
ПП: ще съм благодарна на всеки ритник, който решите да ми подарите - пък белким си намеря решителността и приключа Sad

# 35
  • Мнения: 29 366
Понеже не работи, има сили да воюва.......с мен например. Той не спира да ме тормози, иска да живее с нас в моето жилище и ми постави ултиматум, че ако го изчистя той ще зачеркне дъщеря ни от живота си. И тя никога няма да го види.

Така, като те чета, това е най-доброто, което може да ви се случи на теб и дъщеря ти. Сменяй ключа на бравата и приключи с това.

# 36
  • Варна
  • Мнения: 36 605
А този дебил какво търси у вас? Защо изобщо му отваряш вратата? Ужас... Детето ти има по-добра преценка за него, а уж ти си родителят...

# 37
  • Мнения: 319
Ок - споделям:
Аз пък живея в София. Имам успешна кариера в моята област, над 20 години трудов стаж, собствен доход, оправна съм, все още привлекателна и живея в мое наследствено жилище, което ремонтирам със собствени средства и някой и друг кредит.
И още не мога да се откъсна от бившия си, който е баща на детето - брак не сме имали никога. Той е чужденец, не работи, но има доход от наеми, по характер е същият гад като твоя и затова инициирах раздяла преди почти три години. Понеже не работи, има сили да воюва.......с мен например. Той не спира да ме тормози, иска да живее с нас в моето жилище и ми постави ултиматум, че ако го изчистя той ще зачеркне дъщеря ни от живота си. И тя никога няма да го види.
Онзи ден имахме най-зверския от всички досегашни скандали.....чак молих съседката по ФБ да вика полиция. Тръгна да ме обижда, детето скочи да ме защити и той ѝ се нахвърли на нея. Естествено веднага го сдъвках. Не се страхувам от него.
Но не знам как да се справя......преживях разни неща в детството си и развих недъг по отношение на подобни ситуации "дете-родител след развод/раздяла".
Имам силата и капацитета да се справя сама с детето, но нямам силата да изхвърля баща ѝ при такъв ултиматум.
Ето, има още една идиотка като теб - олекна ли ти?
ПП: ще съм благодарна на всеки ритник, който решите да ми подарите - пък белким си намеря решителността и приключа Sad
Обикновено съм на мнение, че дори и да се стигне до развод - връзката баща-дете е важна и трябва да остане. В твоя случай обаче той вече я е нарушил, така че няма защо да я пазиш. Очевидно посякага на детето, заплашва, че ще го изостави и тн.

# 38
  • Мнения: 346
А този дебил какво търси у вас? Защо изобщо му отваряш вратата? Ужас... Детето ти има по-добра преценка за него, а уж ти си родителят...

Имам детски травми, с които ми е трудно да се преборя. Както и токсични родители - разведени от преди 40 години. И покоен вече пастрок, който ме смачка още като дете.
Да, посещавала съм психолог - нищо не може да заличи щетата нанесена от липса на родителска любов и грижа.
Виждам, че дъщеря ни трудно се сработва с баща си - имат много сходни характери. През почти всички години съм я гледала сама - той идва и си отива. Тя иска семейство, иска да е като другите деца, но ние с него вече не се понасяме, а и тя не го възприема особено добре. Той обаче държи да бъде с нас - на всяка цена.
Страхувам се един ден да не ме обвини, че заради мен няма баща.....тя скоро навършва 10, а както знаете - предстоят трудни години.
Затова съм толкова.....както писах, имам недъг.

[Обикновено съм на мнение, че дори и да се стигне до развод - връзката баща-дете е важна и трябва да остане. В твоя случай обаче той вече я е нарушил, така че няма защо да я пазиш. Очевидно посякага на детето, заплашва, че ще го изостави и тн.]

Много благодаря за това!
От моя страна нарушение никога не е имало. Нито ще има.

# 39
  • София
  • Мнения: 38 515
Малее, имало и по-зле от мен!

# 40
  • Далечният изток
  • Мнения: 14 887
Посещавала психолог не е същото като отработила травмата. Трябва ти доста работа...

# 41
  • Мнения: 29 366
Седни и поговори с детето. Кажи ѝ, че това не може да продължава така и обсъдете какво да правите занапред. Дали сега или след кратко или дълго време, нещата при вас са свирени.....само удължаваш агонията.

# 42
  • Мнения: 346
Благодаря на всички, взели отношение.
Нямах намерение да спамя темата на момичето - просто тя пита има ли някой в подобна ситуация и аз кипнах, вбесена на себе си.
Soul Free, говорили сме много с нея, включително и онзи ден. Като цяло тя винаги е заявявала, че се чувства добре когато сме само двете. На него му каза, че иска да живее само с мен.....и него да го посещава в държавата му. И като порасне и стане по-самостоятелна - да пътуват заедно. Обещал ѝ е да я заведе в Париж. Тя го обича, но не го понася. И не иска да живеем заедно. Проблемът идва от идиотския ултиматум, който той поставя.
Ще го разкарам..................

# 43
  • Мнения: 29 366
Чудо голямо, че поставял ултиматум!!!!

Щом детето се чувства добре като сте си двете, какво го мислиш още?
 
В Париж можеш и ти да я заведеш. В крайна сметка не струва милиони, нито е на края на света.....

# 44
  • София
  • Мнения: 38 515
Както казвам аз, психологът е черешката на тортата. Екстра, която си позволяваш след като свършиш другата работа .
Демек - първо го гониш, след това психолог.

Аз в момента ходя на психолог един път седмично. Но минаха 9 месеца, откакто приключих с БМ. Преди това битката беше 2-3 години.

Общи условия

Активация на акаунт