Да, във фазата на гнева съм. Към себе си най-вече, че съм допуснала някой си да ми определя живота. И никога няма да получа възмездие, знам го. Ще ми мине. Все пак няма и месец от фактическата ми свобода, а години съм си подтискала реакциите. Който не го е преживял, няма как да знае.
Благодаря за подкрепата
Мая, един съвет, за да укротиш гнева, да отмине и да не ти направи лоша шега: дихателни упражнения в легнало положение всеки ден, дори няколко минути, може и медитация, ако я владееш.
Не знам законите в Бг, но да те подготвя - може да каже, че не иска друг човек, майка ти или когото и да е. Дори и ти.
Затова информирай се отсега с адвокатката си, какво да кажеш и как да процедираш.
Не си спомням детето ти на колко години е, ако е малко и бащата е "по-така", има опции (поне на запад е така), срещата между бащата и детето да е винаги в твое присъствие. Но това се решава още на делото, от съдията, ако си го поискала чрез адвокатата си. И се вписва в съдебното решение.
PS. И да не изложиш новата прическа )
Умната и кротко.. Едно списание или книга си носи, дори да не си в състояние да четеш, поне няма да се чудиш какво да правиш.