Гаслайтинг, манипулация, токсични отношения и хора

Всъщност не обясних добре с тези примери. Може да е друго. Каквото и да е.
Въпросът е първо да спечели доверието Ви.
После да ви пусне аванс.
После се дърпа. Винаги в момент на нужда.
И накрая казва, че въобще не е казал или направил онова, което е казал или обещал.
И вие сте като в пропаст - несигурни, прецакани, с нужда да се докажете - сготвени точно както Ви иска токсичният човек.

А, между другото, може да е много мил и разбиращ и въобще без скандали. Просто сте прецакани, тъй като "не сте разбрали", че той въобще не е казал или направил това или онова.

Няма как да се опише по-добре алгоритъма на действие на такива хора.

Чудесен отговор на  loaded провокаторски въпрос.

Колко нарциса са нужни да завият една крушка?
Николко, те газлайтват.

Терминът произлиза от 40-те години от книга, в която мъжът се опитва да дезориентира жена си, гасейки и палейки газовите лампи след нея. Тя казва - скъпи, защо са запалени, нали ги изгасих, преди да си легнем, а той отвръща, че се е объркала и не ги е пипал. Газлайтването е форма на моделиране на чуждата действителност чрез манипулация и лъжи. Води и до самогазлайтване в един момент- започваш да се самоубеждаваш някакви неща.

Може да не е за сериозни неща като изневери, работа и т.н. Може да е за дребни, ежедневни рутинни дейности, но също води до объркване и съмнение в себе си, което после помага при по- сериозните ситуации да бъдеш манипулиран.
Много хора са се опитвали да ме газлайтват, честно казано, не се подавам. Знам си много добре какво се е случило и как. Всеки си има слаби места и такива хора се закачват на някое от всичките.

В моя случай е едно към едно,имам чувството че се побърквам на моменти и не мога да изляза от този омагьосан кръг.Бягай момиче надалеч ,бягай и отстоявай себе си,принципите и приоритетите си

Да обясня нещо много важно.
Повечето нарциси са много интелигентни, харизматични, начетени, все едно всичко знаят, всичко им е ясно. Те могат да са и много мили, загрижени, уж много те обичат и ти мислят най-доброто. И няма такъв класически тормоз, какъвто го описват, примерно да ти забраняват да работиш, да ти коментират външния вид, да те ограничават от срещи с приятели или роднини, да ти вдигат скандали, да те удрят, да изневеряват. Моя никога не е правил подобни неща. Ако примерно в началото ми беше казал "а ти няма да учиш, няма да работиш" и разбира се, щях да му кажа "бе ти луд ли си, ай бай". Смисъл няма такива отявлени форми на насилие. То винаги е пречупено през "аз много те обичам и искам най-доброто за теб, затова ти казвам как е правилно да мислиш и какво да чувстваш и как да се държиш, защото искам да си най-добрата версия на себе си. Аз ще ти помогна да се развиваш, защото те обичам повече от себе си." И в тоя дух. И в това време така те манипулират, така ти променят представите, че ти започваш да се съмняваш в собствената си преценка. Започваш да си мислиш "ами аз сигурно наистина съм егоистична да искам да си почина един час след работа, сигурно наистина съм неадекватна щом не си спомням правилно, аигурна наистина съм тъпа щом не мога нищо да направя като хората. Нали той ме обича, иска да ми помогне" и подобни. То е много добронамерено на пръв поглед. После с годините критиките стават все по жестоки. Моя го правеше за дребни битови неща, коитп мен по принцип не ме вълнуват. Примерно ако забравя да напълня захар в захарницата з а сутринта за кафето му, това означаваше, че аз не го обичам, искам да страда, егоист съм, не мога едно нещо да запомня и направя правилно. И ей такива. То не е очевидното насилие, за което сме свикнали да се говори, няма шамари, няма викове, няма преки забрани. То е манипулация на най-високо ниво, която те затваря в кръга. Много е трудно да се осъзнаеш, защото ти вече не си вярваш, съмняваш се и в осъзнаването си. Даже на моменти си мислиш, че ти си нарциса и го тормозиш него като не му изпълняваш хилядите изисквания. Чувстваш се недостатъчен и се пънеш да се доказваш, защото нали той ме обича, иска най-доброто за мен. Много е страшно. А има и периоди, в които са перфектни, правят всичко, каквото искаш.
На мен детето ми отвори очите. Благодаря на Вселена всеки ден за това, че се осъзнах и се освободих, и детето си спасих, защото е пагубно да израств в токсична среда. Поне е малко още, може и да успея да изчистя травмите. Поне ще се постарая.

Мая, ще споделиш ли какво беше отношението към детето, което ти отвори очите? Моята дъщеря вече отказва контакти с баща си, миналата година се върна от дома му треперейки и каза "аз този човек не го разбирам и не искам да комуникирам с него".

Мая, и при мен беше едно към едно така манипулацията. Искал той да се развивам. Никога не е казвал пряко да не работя. Обаче някак супер майсторски ме въртеше като си намерех работа на пълен работен ден.
А, една от манипулациите беше, че вечер не ме оставяше да спя - говори си с мен до късно, гледа телевизия високо и сутринта отивам утрепана на работа. Наскоро гледах клип и за този трик!!!

За мое огромно съжаление, дъщеря ми е на негова страна и започва да се превръща в негова версия.

Хм.. сложно е за обясняване, ама ще се опитам.
Първо той искаше момиче, но ни се роди момче. После на външен вид ми е одрал кожата дето се казва. Тук все аз съм виновна, нали. После все едно аз не го оставям да е баща, не мога да изградя емоционална връзка между него и детето, моя вина пак. Той много искал да сменя памперси, ама аз не го оставям. Той много искал да го изведе с количката, ама аз как съм я слагала в колата и как не можело да се организирам и подобни. После съм го карала да мъкне ваната нам си къде, това много натоварващо нали. А, като кърмя през нощта му шумя и не може да спи и се премести в другата стая, пък после стана така, че аз съм го била изгонила. Бебето ревеше, рой не можел да го успокои, аз виновна, пе не съм изградила емоционална връзка. После с порастването започна "детето не ме иска, ти си виновна." Към 2-3 г вечв започна и на него да му ги говори " ти само майка си искаш, мене не ме искаш, ти си разглезен, само ревеш и се тръшкаш. И подобни. Аз пак виновна, пе детето не изпълнява команди, не съм го възпитала правилно, не го оставям да възпитава тпй, щото съм отдалечила детето от него. Примерно след работа, нали искам да се изкъпя "да, аз ще го гледам, няма проблем" ма ав следващия момент той на компа и детето пак ми хлопа на вратата на банята, "ето, той мене не ме иска, виж го къв е глезльо, ти го направи такъв" това за 2-3 годишно. После примерно детето иска балансбайк, аз купувам, а той купува триколка. Съответно детето не я иска, иска си балансбайка. Пак аз виновна, детето глезльо и така. Пък какво сърдене като се занимавам с детето, а не си говоря с него. Малеее. Аз не го обичам, тормозя го, защото предпочитам детето си пред него. Пък детето е глезено и невъзпитано. Всичко това го чува и вижда детето, нали. Стигало се е 3-4 годишното да ме защитава "тате, спри да говориш на мама, отиди в друга стая". Или му казваше "аз не съм ти баща на тебе,бе. Къв баща съм ти, ти не ме искаш. Виж се къв си, глезльо, майка ти те направи". Тука вече ми светна. Ама няколко месеца ме беше страх от раздялата, защото той явно се усети и започна да става агресивен вече. Нашите ми помогнаха да се разделим фактически, подкрепят ме напълно.

Роки, това за съня го имаше и при мен. Само, че беше да ме събужда сутрин, защото той ставаше в 5ч и започваше да хвърля лъжици в мивката, да тропа със захарницата, да блъска вратите и подобни. Лишаването от сън и почивка си е класика.

Оо, това е типично! Когато вниманието не се дава на "голямото дете", то започва да се тръшка.
Леле, Мая, точно това се описваше в клипа!
Моят като беше "добричък" се измъкваше тихо сутрин.
А правеше ли драми на празниците?

Е как. Как така аз ще съм щастлива и ще искам да празнувам нещо. Трябва да съм тъжна и да не ми е до празненства и украси...
Ама аз много обичам Коледа специално и си празнувах въпреки него.

При мен на празници драмите ги правеше майка му. Ако не ми го развали, не знам, нямаше да може да заспи сигурно. Започна се от кръщенето на детето. Малеее каква патка съм била да се връзвам...
А мъжът се тръшкаше редовно когато учих и бях в сесия. Аз съм на следващия ден на изпит, главата ми пуши, а той ме занимаваше със себе си, изкарваше ме виновна за какво ли не, разплакваше ме редовно. В такива моменти ме е оставял без сън и изтормозена, разконцентрирана, да ходя на изпити. Нямаше такива книги и не се говореше за това поведение тогава, че да се светна навреме...

Мая, милото дете, дано съумееш да поправиш поне част от щетите.

Характерното при тях е, че искат цялото внимание за тях. Те се хранят от това. Когато започнете свой проект, който правите пред тях и изисквате тишина и спокойствие, полудяват.
С празниците е нещо подобно - как така рожденика ще получи повече внимание? Те трябва да го вземат, естествено с цената на скандал.
Имат "сляпа точка" - те не виждат реалните ви успехи, за тях сте нищо. Така че, ако работите или учите докато те работят, ще може да си вършите работата на спокойствие.

Какво отровно поведение. Ужас.
Извинявам се за любопитството, но той когато разбра, че го напускате, как реагира?

Ужас.
Дали от възпитанието идва това поведение. Понеже съм виждала хора, които постоянно търсят вина за нещо извън себе си, все някой друг е ВИНОВЕН, че нещо се е случило. После предават това поведение и на децата си. Примерно - златото има ниска оценка, понеже някой му попречил да се изяви или пък госпожата не го е оценила правилно, все друг е виновен!!!