Любители на кучета - 141

  • 19 569
  • 762
  •   2
Отговори
# 465
  • Пловдив
  • Мнения: 2 420
Maeve, знам, че каквото и да ти кажем няма да намали болката.
Но всеки един от нас ти съчувства и разбира.
Сестра ми скоро пита един свещеник за това дали животните имат душа. Той и отговори утвърдително.
Но ние всички си го знаем.

# 466
  • Мнения: 2 650
Благодаря още веднъж на всички Flowers Hibiscus
Vanne, най - вероятно става въпрос за инфаркт, но ветеринарите не бяха категорични, а и аз не пожелах аутопсия.
Ще напиша в скрит текст, ако някой не иска подробности:
Скрит текст:
Излязохме си както обикновено за разходка, нищо нетипично в поведение/здраве и т.н. Припкаше си радостно и няма и след 100 метра просто падна на една страна и почна да вие. Понеже ветеринарите са на съседната улица веднага го взех на ръце и хукнах, другото куче и то търчи след нас. Мисля, че изгуби съзнание, защото спря да издава звуци. На последните метри просто се отпусна, не успя да издържи. Цялото нещо нямаше сигурно и 2-3 минути.
Здраво беше, не е приемало лекарства. С всички ваксини и редовно обезпаразитено. Вярно беше на 12, но все пак ..

# 467
  • под тепетата
  • Мнения: 9 446
Maeve, почти едно към едно с Макс- върна се от разходка, измихме го и лягайки на постелката изквича. Единствената ми утеха е, че веднага си отиде, на 11г. Шокът и болката ми- огромни. Прегръщам те!

# 468
  • Мнения: 1 683
Maeve, много съжалявам за загубата на тази прекрасна душичка. Прегръдки

# 469
  • Мнения: 11 462
Това е голям шок!

# 470
  • Мнения: 2 569
Съболезнования за синеоката красавица! Мир на душичката и....и да поздрави Лорка от мен там горе на небето.

# 471
  • Мнения: 1 525
Ооо, Maevе, и аз много съжалявам за загубата ти. И на мен ми е познато това с "ама то е куче, какво толкова". Ами не е само куче, то си е дете на 4 лапички. И когато си отиде, особено внезапоно, боли много.

# 472
  • Мнения: 1 772
Ох много ме разстрои това.
Две кучета са ми умирали , докато още бях тийн. До ден днешен говоря за тях .
А от сегашните , ако загубя някое мисля, че ще се поболея. Понякога се чудя кой обичам повече - тях ли, детето ли? Мм не го слагам, той е след тях 🤪

# 473
  • Варна
  • Мнения: 541
Дано да е добро утрото на всички и да донесе малко успокоение на Maeve, защото тази загуба наистина е нещо, което оставя трайна болка! Тези сини очи.....
Аз съм от тези, които както знаете нямам опит и винаги съм приемала такива думи с лека вътрешна насмешка...допреди две години. Сега разбирам с цялото си същество какви си чувствата и как се усеща душата ти - като празна. Само като ги изведат на разходка синът ми и другарката му, вече чувствам дворът празен и започвам да се ослушвам - чувам лай на долната улица - "аха, вече са там", после не се чува нищо - "аха минаха по далечната улица", и оттам нататък надавам ухо да чуя близките дворове и "позивната", че се връщат и заставам да ги чакам на верандата. И засипвам с въпроси: слушаха ли, колко торбички имаше, как бяха - нормално, като "питка", като "крем". Синът ми почва да се "газира" и казва, че следващия път ще направи снимка да е нагледно Smiley
Такива "майчини" тревоги Stuck Out Tongue
Успокоявам се, че може и да не стана свидетел на такава раздяла, защото те ще ни надживеят, ама знам ли....
Прегръдки от съпричастност изпращам на всички преживели подобна раздяла!!!!!!!

ПП Колко е хубаво да видиш палче от Бубината "майка", но ако може и снимков материал поне едно езиче и една петичка - СЕПАК това дълго отсъствие трябва да се отпразнува Tada

# 474
  • Мнения: 854
Разплаках се, много тъжни неща сте написали Cry
Не знам как ще я преживея тази, дето все в мен е навряна...

# 475
  • София
  • Мнения: 360
Арчи е първото ми куче. Не се заричам, но може би и последното. Обичам го безумно, не съм вярвала, че мога да обичам животно така. И той е залепен за мен. Е, като започна да го мачкам и му писне и изчезва бързо. Simple Smile

Скрит текст:

# 476
  • Мнения: 2 569
Снощи доста си поплаках. Три кучета съм губила в живота си....трудно и тежко е, но е част от кръговрата на живота. След последната загуба ми трябваха почти четири години за да се навия за ново куче.

# 477
  • Мнения: 1 525
Първото ми куче гледах като тийн, нямаше много какво да направя, защото беше болно от рак. Като я приспаха ми издъхна в ръцете. Никога няма да го забравя този момент. Мина се около месец и се намерихме с предишния ми кавалерчо - любов от пръв поглед беше. Откакто стана на 4-5 години, се започна постоянно ходене по лекари - почти всяка седмица бяхме там. Като почина и той няколко дена не можех да го осъзная напълно. После се появи празнотата, въпреки наличието на Грейси у нас, моята компания за разходки вече я нямаше. Сега като си имам Кас, пак мога да си нарека къщата дом. Аз лично не мога да си прадставя живот без куче. Разбирам хората, които не искат повече, но на мен ми е адски празно и подтискащо без куче. Те носят толкоа радост и са толкова обичливи.

# 478
  • София
  • Мнения: 8 594
Ето малко да се разведрим със закъснелия данък. Вярвам (по-скоро се надявам), че на maeve ще й се отрази добре да знае, че така сме гледали с обич и снимките на нейната синеока звездичка!



това е първото й влизане в кошарата, не беше много сигурна какво да прави след като вече е вътре; малкият бе облизан по ухото секунди по-късно

# 479
  • Мнения: 2 569
Тони, много сладки Heart

Общи условия

Активация на акаунт