Аз не виждам лакомия и никъде не я е нарекла лоша жена.
- Публикувана: 27 март 2024, 02:34 ч.
- Последно мнение: 31 март 2024, 00:52 ч.
Разсиновяване
Ехе как е възможно това, излиза, че ако осиновиш дете то не е равнопоставено с биологично такова? Или го обичаш и искаш само докато е малко? Защото понякога и биологични деца се отдалечават или разочароват, също родителите могат да решат да оставят имотите си на друг в наследство, но не се отказват от самото си дете... какво значи разсиновяване изобщо!?
Терминът е прекратяване на осиновяването и в момента е допустимо в много малко случаи, изключвайки двустранната спогодба, когато осиновеният е над 25 г.
Допуска се само с участието на прокурор и при доказване на много сериозни основания. В останалите случаи реално вече е почти невъзможно с новите промени в СК.
Имали сме клиенти в такава ситуация преди да се променят нещата и пак ставаше дума за много тежки отношения, свързани с насилие и подобни.
Просто отказ, понеже някой на някого не е угодил не сме имали в практиката. В такива случаи просто родителите прехвърлят имотите с покупко-продажба и запазено право на ползване на подходящ според тях близък и драмата приключва с прекратяване на контакт, независимо дали става дума за биологични родители или за осиновители.
Има пълно и непълно осиновяване и при тях има разлика.
Допуска се само с участието на прокурор и при доказване на много сериозни основания. В останалите случаи реално вече е почти невъзможно с новите промени в СК.
Имали сме клиенти в такава ситуация преди да се променят нещата и пак ставаше дума за много тежки отношения, свързани с насилие и подобни.
Просто отказ, понеже някой на някого не е угодил не сме имали в практиката. В такива случаи просто родителите прехвърлят имотите с покупко-продажба и запазено право на ползване на подходящ според тях близък и драмата приключва с прекратяване на контакт, независимо дали става дума за биологични родители или за осиновители.
Ехе как е възможно това, излиза, че ако осиновиш дете то не е равнопоставено с биологично такова?
Има пълно и непълно осиновяване и при тях има разлика.
Лилиум, твърдо вярвам, че осиновените деца имат абсолютното право да имат очакванията и да получават същото отношение и любов, каквито получават биологичните. За съжаление и не малко биологични деца получават лошо отношение по ред причини - предпочитание на едно дете пред друго, липса на родителски капацитет, лична проклетия от едната или двете страни по оста родител-дете и ред други причини.
В случая авторката сама си признава, че има нещо ужасно счупено в отношенията и с осиновителката. Същевременно се чувства излъгана в очакванията си, че след навършване на пълнолетие осиновителката и ще продължава да има финансов ангажимент към нея. Именно това ме отврати в отношението и - много биологични деца не чакаме да ни умрат родителите, за да получим имотите им - виж по темите колко съфорумки изплащат жилища без да са се смразили с родителите си. Колко други живеят далеч от семействата си по ред житейски обстоятелства и се справят сами без да правят от това драма и да развиват теории за изоставяне на произвола. Така че за мен основният проблем тук е, че осиновената никога не е успяла да изгради истинска емоционална връзка с осиновителката си и нещата опират просто до чиста лакомия. Както и някой друг по-напред каза: осиновителката не е тук, за да каже нейната гледна точка, че сигурно съвсем друг завой щеше да вземе разговорът. И авторката вече не е дете, а зрял човек, взел живота си в ръце именно благодарение на онази "лоша" жена. Така че аз не виждам причина за съчувствие и съжаление.
В случая авторката сама си признава, че има нещо ужасно счупено в отношенията и с осиновителката. Същевременно се чувства излъгана в очакванията си, че след навършване на пълнолетие осиновителката и ще продължава да има финансов ангажимент към нея. Именно това ме отврати в отношението и - много биологични деца не чакаме да ни умрат родителите, за да получим имотите им - виж по темите колко съфорумки изплащат жилища без да са се смразили с родителите си. Колко други живеят далеч от семействата си по ред житейски обстоятелства и се справят сами без да правят от това драма и да развиват теории за изоставяне на произвола. Така че за мен основният проблем тук е, че осиновената никога не е успяла да изгради истинска емоционална връзка с осиновителката си и нещата опират просто до чиста лакомия. Както и някой друг по-напред каза: осиновителката не е тук, за да каже нейната гледна точка, че сигурно съвсем друг завой щеше да вземе разговорът. И авторката вече не е дете, а зрял човек, взел живота си в ръце именно благодарение на онази "лоша" жена. Така че аз не виждам причина за съчувствие и съжаление.
Човек вижда това, което сам носи в себе си. Така, че имате прави да виждате това, което виждате за себе си в момента.
Явно осиновителката си е начесала крастата по имане на дете и когато то е пораснало се е сетила, че иска да си оставя имотите на други роднини. Схемата и се чупи там, че за да стане на нейната, вариантите и се изчерпват с прехвърлителни сделки приживе. Ако умре - осиновената трябва да я наследи.
От друга страна хич не вярвам на осиновената, че не и пука за пари и имоти, понеже ако действително беше така, драма нямаше да има, а съответно и тема във форума. Предполагам, че от детските години и е създавано очакването, че тези неща ще останат за нея, както се случва и с биологичните деца.
По въпроса "как може да има такива хора": ами всъщност има всякакви хора. Разсиновена или не, авторката от имотите на осиновителката няма да види нищо, след като последната научи, че може да ги прехвърли на когото си иска със запазено право на ползване. А е въпрос на време да го научи. Така че съветвам осиновената да си продължи живота и да се радва, че поне е имала шанс за по-добра среда от израстването в дом, и съответно образование и шанс за по-добър живот. Мисля, че и сама се досеща как можеше да живее сега...
От друга страна хич не вярвам на осиновената, че не и пука за пари и имоти, понеже ако действително беше така, драма нямаше да има, а съответно и тема във форума. Предполагам, че от детските години и е създавано очакването, че тези неща ще останат за нея, както се случва и с биологичните деца.
По въпроса "как може да има такива хора": ами всъщност има всякакви хора. Разсиновена или не, авторката от имотите на осиновителката няма да види нищо, след като последната научи, че може да ги прехвърли на когото си иска със запазено право на ползване. А е въпрос на време да го научи. Така че съветвам осиновената да си продължи живота и да се радва, че поне е имала шанс за по-добра среда от израстването в дом, и съответно образование и шанс за по-добър живот. Мисля, че и сама се досеща как можеше да живее сега...
Аз имам чувството, че за повечето хора, осиновителите не са родители, а нещо като работодатели. Един вид, детето трябва да се труди за да заслужи безусловната им любов и да се радва и на трохи. Ах, тази "прекрасна" дума "хранениче" 🤮
На мен не ми се струва, че авторката е имала много добра среда. Но въпреки всичко имам усещането, че е станала стойностен човек, въпреки "възпитанието".
Знам какво я мъчи. Този вечен въпрос - ЗАЩО?
Ами ей така, има такива хора и това е. Има само един начин да "победим", да не правим така с децата си.
Авторке, явно разсиновени не ти отговарят, защото сред аудиторията в момента не се е случило да има такива.
Но пък останалите са в правото си да коментират, няма как да ги спреш, след като си поставила темата.
Аз лично не познавам такива хора, които да са разсиновили или разсиновени. Предполагам, че мога да си представя как се чувстваш.
Каквото било, било, и добро, и лошо. След като си си стъпила на краката вече, гледай да загърбиш лошото, за да не те натоварва излишно.
Желая ти хубав живот нататък.
Но пък останалите са в правото си да коментират, няма как да ги спреш, след като си поставила темата.
Аз лично не познавам такива хора, които да са разсиновили или разсиновени. Предполагам, че мога да си представя как се чувстваш.
Каквото било, било, и добро, и лошо. След като си си стъпила на краката вече, гледай да загърбиш лошото, за да не те натоварва излишно.
Желая ти хубав живот нататък.
Познавам една разсиновена жена, която е разсиновена в ранна детска възраст, защото се оказва с ДЦП, макар и не в тежка форма, а осиновителите й не са знаели това предварително и не искали да отглеждат болно дете... Израснала е по институции, успява да завърши висше, има семейство, съпругът й също е с увреждания. Справят се, вече са над 50-годишни.
Аз съм със същата диагноза и познавам много хора като мен.
Чух и за две семейства, осиновили деца с ДЦП, които също не са знаели предварително, но когато разбират - не се отказват и си ги отглеждат.
Пожелавам успех на авторката! Ще се справите!
Аз съм със същата диагноза и познавам много хора като мен.
Чух и за две семейства, осиновили деца с ДЦП, които също не са знаели предварително, но когато разбират - не се отказват и си ги отглеждат.
Пожелавам успех на авторката! Ще се справите!
Познавам една разсиновена жена, която е разсиновена в ранна детска възраст, защото се оказва с ДЦП, макар и не в тежка форма, а осиновителите й не са знаели това предварително и не искали да отглеждат болно дете... Израснала е по институции, успява да завърши висше, има семейство, съпругът й също е с увреждания. Справят се, вече са над 50-годишни.
Аз съм със същата диагноза и познавам много хора като мен.
Чух и за две семейства, осиновили деца с ДЦП, които също не са знаели предварително, но когато разбират - не се отказват и си ги отглеждат.
Пожелавам успех на авторката! Ще се справите!
Аз съм със същата диагноза и познавам много хора като мен.
Чух и за две семейства, осиновили деца с ДЦП, които също не са знаели предварително, но когато разбират - не се отказват и си ги отглеждат.
Пожелавам успех на авторката! Ще се справите!
Благодаря за адекватния отговор. Възхищавам се на вас и на тези хора. Явно амбицията и мотивацията водят. Бъдете здрави и вие и пожелавам безкрайни успехи и положителни емоции!
Както са ви писали и други, заради имот не могат да ви разсиновят. Има друга причина, която не споделяте с нас. Аз също в практиката си съм виждала разсиновяване и както и друг ви писа, било е за наистина тежки провинения, от рода на изнасилвания, опит за убийство и наистина тежка патология. Само в такива случаи съдът допускаше разсиновявания. Вече има възможност и по взаимно съгласие (както и в брака). Хората, които осиновяват деца в повечето случаи са наистина много благородни хора, които заслужават уважение и адмирации. Те биха се справили с много и повечето проблеми, които възникват между родител-дете/ осиновител-осиновен. При осиновените обаче, често се случва това да са "трудни" деца и "гена" често се проявява, въпреки неимоверните усилия на осиновителя, така че, аз винаги подхождам с едно наум и въобще не вярвам, че при вас е само заради имот. Помислете с какво сте заслужили това отношение и ако смятате, че сте права, просто се разделете по взаимност, вместо да се наранявате излишно.
Само да спомена, че Айнщайн е оставил дете за осиновяване, както и възпитателката, г-жа Монтесори, а Стийв Джобс е бил осиновен, както и др. известни личности, списък може да се извади с търсене. Така че, има всякакви гени и всякаква среда е възможна, както в най-средно статистическо семейство, че и повече 
- нагоре или надолу от статистиката.
- нагоре или надолу от статистиката.
Дете беше разсиновено преди няколко години заради съмнения за сексуално насилие и хомосексуализъм: https://btvnovinite.bg/predavania/tazi-sutrin/samnenie-za-seksua … nite-sluzhbi.html
и https://novini.bg/bylgariya/kriminalno-osemnadeset-plus/525538.
и https://novini.bg/bylgariya/kriminalno-osemnadeset-plus/525538.
Както са ви писали и други, заради имот не могат да ви разсиновят. Има друга причина, която не споделяте с нас. Аз също в практиката си съм виждала разсиновяване и както и друг ви писа, било е за наистина тежки провинения, от рода на изнасилвания, опит за убийство и наистина тежка патология. Само в такива случаи съдът допускаше разсиновявания. Вече има възможност и по взаимно съгласие (както и в брака). Хората, които осиновяват деца в повечето случаи са наистина много благородни хора, които заслужават уважение и адмирации. Те биха се справили с много и повечето проблеми, които възникват между родител-дете/ осиновител-осиновен. При осиновените обаче, често се случва това да са "трудни" деца и "гена" често се проявява, въпреки неимоверните усилия на осиновителя, така че, аз винаги подхождам с едно наум и въобще не вярвам, че при вас е само заради имот. Помислете с какво сте заслужили това отношение и ако смятате, че сте права, просто се разделете по взаимност, вместо да се наранявате излишно.